№ 116908
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110134931 по описа за 2022 година
Производството е опбразувно по искова молба на М. С. Киселова срещу собствениците,
притежаващи обекти в сграда находяща се на адрес АДРЕС Исковата молба е оставена без
движение като са дадени указания на ищцата да посочи имена и адреси на ответниците.
Указанията не са изпълнени в указания срок, като е посочено, че при условията на
евентуалност исковата молба се насочва срещу Етажната собственост.
Исковата претенция е за заплащане на определена парична сума. Етажната собственост не е
юридическо лице (с изключение на сдружението на собствениците, за каквото в случая не
става въпрос), поради което не притежава правосубектност, включително и процесуална
такава, и следователно не може да е страна по гражданско дело. Действително в определени
случаи законът (чл. 23, ал. 3 и ал. 4 и чл. 41 ЗУЕС) предвижда представителна власт за
управителя на етажната собственост, който може да извършва определени действия,
включително и на процесуално представителство от името на всички собственици (напр. по
искове по чл. 40 ЗУЕС и чл. 38 във вр. чл. 6 ЗУЕС), но тези хипотези следва да се тълкуват
стриктно, тъй като са изключение от правилото, че представителната власт се учредява по
волята на представлявания.
Чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, който урежда процесуалната представителна власт на управителя,
предвижда възможност той да представлява собствениците като ответници по искове във
връзка с общите части. В тази хипотеза обаче следва да се включват само искове относно
собствеността или ползването на общите части, по които собствениците са необходими
другари, тъй като с оглед естеството на общите части на сградата решението по подобни
искове следва да е еднакво за всички собственици и доколкото законът не изисква общото
им участие, оправдано е те да се представляват само от управителя, като при това не е
необходимо дори да бъдат индивидуализирани в исковата молба или в съдебното решение,
което по необходимост ще обвърже всички собственици.
Не е така обаче по исковете за заплащане на парични суми, тъй като тези суми следва да се
заплатят от всеки от собствениците, доколкото самата етажна собственост, която не е
1
юридическо лице, не притежава имущество, от което да се удовлетвори кредиторът, т.е.
изпълнението може да бъде само срещу собствениците. Разпределението на дължимите
суми между собствениците най-често е съобразно притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата, които са различни, което от своя страна предполага различно
решение по отношение на дължимия размер спрямо всеки от собствениците. В тази връзка
следва да се има предвид и че законът (нито чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, нито хипотезите на чл. 60 и
сл. или чл. 59 ЗЗД) не предвижда солидарна отговорност на собствениците, макар че
солидарните длъжници също не са в идентично положение. Различното положение на
собствениците следва и от това, че ако някой от тях вече е изпълнил доброволно
задължението си за плащане, той не следва да отговаря за съответната част, възможно е да е
изтекла и погасителна давност по отношение на някои от собствениците, а по отношение на
други да не е (напр. поради признаване на задълженията от някои от собствениците).
Тези съображения сочат, че в хипотеза на паричен иск за заплащане на разноски, свързани с
ремонт или поддръжка на общите части, предявен срещу етажната собственост, ответници
са отделните собствениците, които са обикновени другари. Поради това те не следва да се
представляват по закон от управителя на етажната собственост, а съответно е необходимо да
се уточни кои са собствениците (ответници по делото) и съответно каква е претенцията на
ищеца спрямо всеки от тях.
Поради изложеното на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА, в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба с преписи за
ответниците да посочи кои са ответници по делото – три имена, съответно наименование на
юридическо лице и адрес на всеки от ответниците, както и каква част от процесната сума
претендира от всеки от ответниците.
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането е окончателно.
Препис от разпореждането да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2