РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №867/19.6.2020г.   2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На шестнадесети юни                                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1958 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление №  20-0819-000540 от 10.03.2020г. на Началник група в  Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП;.           

     В жалбата  се сочи, че издаденото НП е  неправилно и незаконосъобразно Сочи се, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.З от ЗАНН, тъй като и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението. На следващо място не бил доказан по надлежен начин и описания в АУАН и НП пътен инцидент и механизмът на неговото извършване. Видно от диспозитивната част на издаденото НП жалбоподателят бил санкциониран за това, че с поведението си е създал пречки за движението, каквито не били посочени, причинил е имуществени вреди, каквито също били посочени. Подобно обобщено описание на нарушението препятствало правото на жалбоподателя да разбере с кои точно свои действия какво се претендира, че е извършил. Липсвали доказателства изобщо за съприкосновение на управлявания от С. товарен автомобил и увреждането на стойката на външното тяло на климатика на офиса на ЕКОНТ. Водачът потеглил от мястото, на което е паркирал. Той не се намирал в движение, за да има задължението да спре. По отношение второто нарушение липсвали мотиви по какви съображения АНО е наложил максималния размер на наказанието глоба, а минималния размер на наказанието ЛПУМПС.

 

 

    В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява първоначално от адв.И., която поддържа жалбата. В пренията по съществото на делото моли за отмяна на НП .  

  Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Жалбоподателят  С.Г.С. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 1965г..

    На 12.02.2020г. жалбоподателят управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер“ с peг. № В1849ВС, собственост на „Вария Ком-БГ" ЕООД, като около 14.55ч. до офис на куриерска служба „Екконт“, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Перла" № 20 /двора на бившия завод „Метал"/ паркира на паркинга пред офиса, като извършва маневра движение назад. При извършване на тази маневра, възз. блъснал външното тяло на климатичната инсталация монтирана на офиса на „Еконт“. Действията му били възприети от св.П.С., който в това време отивал до офиса на куриерската служба, за да депозира пратка. Св.С. възприел водачът на товарния автомобил и го попитал дали  е видял, че е ударил климатика. Възз. възразил, че нищо не е ударил и паркирал автомобила си. Св.С. влязъл в офис на куриерската фирма и съобщил на служителите какво е възприел. Малко по-късно в офиса на „Еконт“ влязъл и възз. След това той напуснал района на произшествието.

      След като жалбоподателят напуснал за инцидента били сигнализирани органите на Сектор „ПП“-Варна. На място пристигнали св.Г. и св.М., които снели сведения на св.П.С.. В тях той посочил регистрационния номер на товарният автомобил блъснал климатичното тяло. По подадената информация, полицейските служители издирили възз. и го повикали на място. Бил извършен оглед на товарния автомобил на въззивника и на клинатичното тяло. При огледа на автомобила по този управляван от възз. били констатирани ожулвания в задната част. По климатичното тяло били констатирани деформации в долната част.

    На същия ден – 12.02.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише, като това обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел. От възз не били депозирани възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.

   АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 15.05.2020г.       

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.п.С.. Неговите показания изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. Е.Г. и Л.М., които са констатирали щетите по външното тяло на климатика, издирили са въззивника и са извършили оглед на неговия автомобил.

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.05.2020г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в  Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,  също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.

  При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

  По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

    При проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението.

 Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП съдържа в себе си три отделни хипотези на нарушение, а именно участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причиняаа имуществени вреди. Изброените биха могли да съществуват както заедно, така и поотделно, като в случая с оглед доказателствата по преписката очевидно е налице хипотезата за причиняване на имуществени вреди. Както в АУАН , така и в НП обаче е записано, че възз. с поведението си създава опасност и пречки за движението и причинява имуществени вреди.. Посочено е че при маневра на заден ход той блъска външното тяло на климатична инсталация. Така в крайна сметка както в АУАН , така и в НП е преписан част от съставът на нарушението на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП без да е посочена за какво точно се ангажира отговорността на възз. – дали за това, че създава опасност и пречка за движението, каквито факти липсват и в двата акта, дали за това, че причинява имуществени щети или и за трите обстоятелства. Нещо повече – не става ясно и дали АНО го обвинява в това, че е причинил имуществени щети по климатичната инсталация, чия собственост е същата и прочие, доколкото е вписано единствено , че при маневра назад блъска климатичната инсталация. Не става ясно от това фактическо описание в крайна сметка при този удар в климатичното тяло причинени ли са щети или се касае за други имуществени щети. В какво в крайна сметка го обвинява АНО може само да се гадае и предполага. Така безспорно както е посочено и в жалбата , възз е лишен от възможност да разбере в какво точно го обвинява АНО и срещу какви факти да гради своята защита. Нещо повече това описание лишава от възз. съдът да прецени има ли извършено нарушение, какво е то и законосъобразно ли се ангажира отговорността на въззивника. С оглед на това съдът намира, че издаденото против възз.С.  наказателно постановление по пункт първи , се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено в тази му част, каквито са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.

  

По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

   Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре,  за да установи какви са последиците от произшествието. С АУАН и НП на възз. от фактическа страна е повдигнато следното обвинение: че водачът като участник в ПТП без да спре да установи какви са последиците от настъпилото произшествие напуска мястото на ПТП , без  да установи компетентните органи на МВР и да остане на место до тяхното пристигане. От горното описание е видно, че както актосъставителят , така и АНО във фактическото описание на нарушението са извършили компилация от няколко разпоредби на ЗДвП, а именно : на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.2 букви :а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Последните обаче са приложими само и единствено когато при ПТП са пострадали хора. В случая от фактическото описание отсъстват факти при ПТП да са пострадали хора, а се твърди, че са причинени имуществени щети. Ето защо отново е налице неяснота за какво точно деяние е ангажирана отговорността на възз. доколкото безспорно защитата се гради срещу фактите описани в НП, а не срещу конкретната им правна квалификация. Нещо повече от събраните в хода на възз. следствие доказателства безспорно е видно, че възз. не само е спрял, а и е паркирал пред офиса на куриерската фирма, че е бил уведомен от св.С. за причинените щети по климатика, че ги е установил, като е заявил, че нищо не е направил, че впоследствие е влязъл в офиса на „Еконт“ и едва по-късно е напуснал произшествието. Ето защо и в случая липсва приложимост на посочената като нарушена от АНО норма. Поради това и съдът намира, че НП подлежи на отмяна и по този пункт.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено. Поради горното е и безпредметно да бъде обсъждана справедливостта на наложените с НП наказания.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

     Идентично искане за присъждане на разноски  е било направено в жалбата и от процесуалния представител на въззивника, като не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение или за сторени разноски по делото. Съгласно т. 1 и т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.  Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В случая нито са представени по делото доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, нито е представен списък на разноските, които се претендират. Ето защо искането за присъждане на разноски се оставя без уважение.

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление №  20-0819-000540 от 10.03.2020г. на Началник група в  Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на С.Г.С., ЕГН ********** са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ОД на МВР-Варна  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника  за присъждане на сторените разноски.

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: