Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065 / 27.1.2021г.
гр. Перник, 27.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8247 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Н.И.Н., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Ал. А.,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 1807.28 лева, от които сумата от 6.68
лева – начислена за топла вода, сумата от 1497.05 лева – корекции от
индивидуални разпределителни уреди /ИРУ/; сумата от 2.34 лева – вноска дялово
разпределение и сумата от 301.21 лева – ДДС, които суми са начислени за
топлофициран имот – апартамент № 48, находящ се в гр. Перник, **** с абонатен №
********** и са обективирани във фактура № **********/31.07.2019 г. като
неправилно и незаконосъобразно начислени. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е собственик на имот –апартамент № 48, находящ се в
гр. Перник, **** относно който бил потребител на топлинна енергия, като му бил
определен абонатен № **********. Посочва се, че процесните суми са начислени за
имота за един отоплителен сезон – периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
Излагат се подробни доводи, че същите са многократно и необяснимо завишени,
като доставената до имота топлинна енергия не била отчетена и фактурирана
правилно. В тази връзка на първо място се посочва, че в топлоснабдената сграда
е избрано дружество, което да извършва услугата „дялово разпределение“ /фирма
за дялово разпределение – ФДР/ – „Директ“ ЕООД /подизпълнител на „Техем
сървисиз“ ЕООД/. Поддържа се, че при получаване на изравнителната сметка ищецът
е възразил пред ФДР срещу начислените суми, но е получил отговор, че същите са
правилно изчислени. Доколкото останал недоволен от този отговор ищецът отново
възразил пред ФДР, като получил становище за правилно изчисляване на сумите,
както и документ индивидуална справка за процесния период с „корекция“,
съгласно който сумата, която трябвало да доплати възлиза на 1806.70 лева.
Уточнява се,
че през предходния отоплителен сезон между ищеца и ответника е бил налице
индивидуален договор, по силата на който ищецът получавал отстъпка от
начислените суми за потребена топлинна енергия.
Твърди, се
че пред процесния период ищецът е заплащал редовно получените фактури макар
между него и ответника вече да не е бил налице индивидуален договор като е
платил общо 952.93 лева. В тази връзка се обръща внимание, че сумата от 952.93
лева и сумата за доплащане от 1796.49 лева възлизат на сума от 2749.39 лева за
процесния отоплителен сезон, което било невъзможно и нереално. Излагат се
подробни доводи за несъответствия в документите на ответника и ФДР и отразените
в тях стойности на потребена и начислена топлинна енергия. С тези аргументи се
иска предявените исковe да бъдат
уважени.
С исковата
молба са представени: индивидуална справка за
отопление и топла вода на аб.№********** за периода 05.2018 г. - 04.2019 г.
изд. на 23.06.2019 г.; индивидуална справка за
отопление и топла вода на аб.№********** за периода 05.2018 г. - 04.2019 г.
изд. на 30.09.2019 г, фактура № ********** от 31.07.2019 г.;жалба вх. № 581 от
25.07.2019 г.; писмо изх. № 059 от 12.08.2019
г.; заявление вх. № 816а от 09.10.2019 г.;
писмо изх. № 069 от 21.10.2019 г.; индивидуална справка за отопление и топла вода на
аб.№********** за периода 05.2017 г. - 04.2018 г.; договор № 5796 от 02.05.2017 г.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. След
изтичане на срока за отговор ответното дружество изразява писмено становище, за
отхвърляне на исковете. Излага подробни доводи, че процесните суми са начислени
правилно спрямо приложимата нормативна уредба, което се потвърждавало от
разясненията на ФДР. В тази връзка дружеството посочва, че е изпълнило задължението
си за доставка на топлинна енергия в необходимото количество и качество, поради
което и ищецът следвало да заплати своето потребление. Със становището са
представени: отчетни картони за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., 12 броя
индивидуални месечни фактури за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., справки
за изравнителни сметки за процесния период, квитанции за аб. № ********** за
процесния имот, температурен график за процесния период, данни от НИМХ на БАН
за средномесечни температури по месеци за процесния период, техническа
характеристика на съораженията в абонатната станция, документи за метрологична
проверка на общия топломер в АС и договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, сключен между „Топлофикация Перник” АД и „Техем
сървисис” ЕООД.
В хода на производството по делото
на страната на ищеца е конституирано като трето лице помагач дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК: ********* /действащо
относно процесната сграда в гр. Перник, **** чрез подизпълнител „Директ“ ЕООД/.
От същото са представени: документ за главен отчет за периода м. 05.2018 г. до
м. 04.2019 г., известие за доставяне за сезон 2018/2019 г. от 01.07.2019 г.,
индивидуална справка за отопление и топла вода за отчетен период м. 05.2018 г.
до м. 04.2019 г., сертификат № 282/14 Е, приложение към сертификат № 282/14 Е,
удостоверение за регистрация № Р – 05 – 01/29.09.2009 г., договор между „Техем
сървисис” ЕООД и „Директ” ЕООД, протокол от ОС на етажната собственост за избор
на лице, извършващо услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в
сграда – в гр. Перник, **** – от 15.10.2001 г.
В придружителното писмо от третото
лице помагач е посочено, че същото не разполага с част от другите документи, изискани
от съда. Другата част документи счита за излишно да представя, доколкото
съдържаща се в тях информация е налична във вече представените документи.
В хода на производството по делото е
изготвена и приета комплексна съдебна технико-икономическа експертиза /КСТИЕ/ и
допълнително заключение по експертизата в техническата й част.
В съдебно
заседание, проведено на 11.01.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска като доказан по основание и размер.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно
обстоятелството, че ищецът е собственик на имот –апартамент № 48, находящ
се в гр. Перник, **** относно който бил потребител на топлинна енергия в
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., като му бил определен абонатен №
**********. Не се спори, а и от представените доказателства /техническа
характеристика на съораженията в абонатната станция, документи за метрологична
проверка на общия топломер в АС и договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, сключен между „Топлофикация Перник” АД и „Техем
сървисис” ЕООД, документ за главен отчет за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2019
г., сертификат № 282/14 Е, приложение към сертификат № 282/14 Е, удостоверение
за регистрация № Р – 05 – 01/29.09.2009 г., договор между „Техем сървисис” ЕООД
и „Директ” ЕООД, протокол от ОС на етажната собственост за избор на лице,
извършващо услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в сграда – в гр.
Перник, **** – от 15.10.2001 г / се установява, че имотът се намира в
топлоснабдена сграда, където през процесния период услугата „дялово
разпределение” е извършвана по решение на ОС на СЕС от дружеството „Техем
сървисис” ЕООД чрез подизпълнител „Директ” ЕООД, което от своя страна има
съответните разрешения за осъществяване на такава дейност. На последно място по
делото не се спори и че процесните суми са начислени за имота на ищеца за един
отоплителен сезон – периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
От изготвената по делото КСТИЕ в техническата й част
се установява, че между потребителите на топлинна енергия в сградата в гр.
Перник, ****, Б и В, където се намира процесният имот, от една страна, и „Техем
сървисис” ЕООД чрез подизпълнител „Директ” ЕООД, от друга страна, е сключен
договор № 260/12.11.2001 г. – за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение, отчитане средствата за измерване и извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите /договорът е сключен въз основа
на протокол от 15.10.2001 г./.
При проверка на отчетените ежемесечно и отразени
показания от общия топломер в отчетната карнета /приложена по делото/ и тези в
базата данни на „Топлофикация Перник” АД вещото лице е констатирало, че същите
са идентични.
На следващо място вещото лице е констатирало, че за
процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
отчетената ежемесечно по общия топломер брутна топлоенергия, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия, която е идентична общо за
отчетния период с отразената в изравнителната сметка. В тази връзка ответното
дружество е изготвило справка за изчислени технологични разходи, отразени
помесечно за процесния период, като същите са за сметка на топлофикационното
дружество. Установена е разлика с определените от дружеството технологични
разходи за м. януари – сума в по-малко за потребителите 1.28 лева и м. април
2019 г. – сума в повече за потребителите – 0.34 лева. Тези стойности съгласно
експертизата са минимални и не оказват влияние върху задълженияа на ищеца.
От експертизата става ясно, че през процесния период
ФДР съобразно приложимата нормативна уредба е изчислявала на ищеца прогнозна
топлоенергия /отдадена от сградна инсталация, от отоплителните тела в помещенията
и за БГВ/. След отчетния период прогнозната топлоенергия е изравнена с
разпределената по изчислителен път и по отчет за отопление, както и по отчет за
БГВ, което е отразено в индивидуалната изравнителна сметка.
На следващо място от експертизата се установява, че
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, е отразена в изравнителната
сметка и е разпределена между потребителите в СЕС пропорционално на отопляемия
обем на всеки един имот, който за процесния имот е 222 м3 /отразен в
индивидуалната справка на ищеца и в изравнителната сметка/. Определената от ФДР
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за СЕС за процесния период,
за единица отопляем обем е в последователността, описана в методиката за дялово
разпределение.
Видно от установеното от експерта, в имота на ищеца
има четири отоплителни тела с монтирани върху тях индивидуални разпределители на 30.08.2017 г.
с дистанционен отчет. В помещение „баня” отоплителното тяло е отсъединено от
сградната инсталация. Ежемесечното прогнозно разпределение на топлинна енергия
е въз основа на предходен период. Съобразно дистанционното отчитане на уредите
след отчетния период е извършено изравняване с начислената прогнозна
топлоенергия.
В тази връзка в.л. е констатирало от представените му
справки, че има разлика в показанията от разпечатката от електронната памет на
индивидуалните разпределители към 30.04.2019 г. и отразените в изравнителната
сметка /по-ниски/ показания. По сведение от ФДР разликата се дължи на това, че
дистанционният отчет е извършен не на 30.04.2019 г., а няколко дни по-рано,
което според експерта е допустимо и не е във вреда на ищеца.
На следващо място вещото лице е констатирало чрез
преизчисление на изравнителната сметка, че за компонентата „отопление имот”
общо за СЕС е разпределена топлоенергия – 268.190 Mwh за отчетени
дялови единици – 176 454.618, което изчислено съответства на осреднен
специфичен разход за една дялова единица
0.0015199 Mwh. При така
изчислените стойности и осреднен специфичен разход за една дялова единица
според в.л. следва разпределената топлоенергия на ищеца да бъде 27.279 Mwh, а не
начислената от ФДР 28.111 Mwh т.е. ФДР е
начислило в повече с 0.832 Mwh, равняваща
се на сумата от 70.88 лева. Това разминаване според вещото лице се дължи на
начина на разпределяне на топлоенергията за „отопление имот” за потребителите в
СЕС – поотделно за всеки месец от отчетния период, което било в нарушение на т.
6.3 и т. 6.4 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334.
На следващо място от експертизата се установява, че в
общите части на етажната собственост няма работещи и свързани със сградната
инсталация отоплителни тела, поради което не е разпределяна топлинна енергия и
не е начислявана такава сума.
В процесния имот има монтирани два водомера – като
отчетът на разхода на топла вода е по водомер. Отново в процесния период ФДР е
разпределяла на ищеца ежемесечно прогнозна топлоенергия за БГВ при разход от
0.05142 до 0.14712 Mwh като след
този период прогнозната топлоенергия е изравнена с разпределената по отчет на
водомерите за топла вода. В тази връзка е уточнено, че ищецът е осигурил достъп
за отчет и оглед на водоснабдителната инсталация. Показанията в отчетната карта
и в изравнителната сметка са идентични.
Вещото лице посочва, че начислените суми на ищеца за
разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния
период цени на топлоенергията за гр. Перник.
На следващо място в експертизата е посочено, че в дома
на ищеца и в абонатната станция са монтирани годни измервателни уреди, съобразени с одобрения тип за такава дейност, които са
минали съответните проверки и са били изправни през процесния период. На последно място е посочено, че действително
имотът на ищеца се намира на първи етаж, поради което количеството
топлоенергия, потребено от апартамента в сравнение с апартаменти от по-висок
етаж при едни и същи дадености, базови данни и приети допускания, е
приблизително с 14 % повече. Това неравноставено положение на апартаментите на
първи и последен етаж спрямо другите жилища в сградата обаче е законодателен
проблем, доколкото в нормативната база не била заложена различна методика за
определяне на потребената топлинна енергия в такива имоти.
С оглед направените заключения вещото лице е
достигнало до извод, че общо начислените за процесния имот за процесния период
суми възлизат на 2760.89 лева – 793.20 лева сума по прогноза за отопление;
127.30 лева – сума по прогноза за БГВ, 1796.46 лева – изравнителна сума, 10.21
лева – корекционна сума и 33.72 лева – вноска за дялово разпределение. Вещото
лице, счита че в съответствие с дадените разяснения от сумата от 1796.46 лева
следва да се приспаднат неоснователно начислените 70.88 лева като коректната
стойност на изравнителната сума е 1725.58 лева, а претенцията на ищеца следва
да се коригира на 1736.40 лева.
По поставена допълнителна задача във връзка с имотите
в СЕС, където не е осигурен достъп за отчет и/или няма индивидуални разпредели
вещото лице по техническата част посочва, че за процесния период на ищеца не е
разпределена в повече топлинна енергия, получена от неотчетени водомери и ИР
или имоти без водомери.
В съдебно заседание вещото лице по техническата част
разяснява, че е посетило на място процесния имот, като е снело показанията от
индивидуалните разпредели /ИР/. В тази връзка поддържа, че измервателните уреди
на радиаторите са поставени на правилно място на самия радиатор съобразно
техническите и нормативните изисквания. Вещото лице уточнява и че е проверило
мощността на радиаторите. Допълва, че имотите на първи и последен етаж действително
са в неравнопосоставено положение в сравнение с тези от други етажи.
От експертизата в икономическата й част се установява,
че за процесния период на ищеца са издадени фактури на обща стойност 954.22
лева – от които 127.30 лева за топлинна енергия за БГВ, 793.20 лева – топлинна
енергия за отопление и 33.72 лева – вноска за дялото разпределение. Ищецът е
платил сумите в 30 дневния срок съобразно общите условия на дружеството, поради
което обезщетение за забава не е начислявано и е ползвана отстъпка от 1.29 лева
/0.73 лева за м.05.2018 г. и 0.56 лева за м. 06.2018 г./. Разликата с
индивидуалните изравнителни сметки, определена като стойност за доплащане
възлиза на 1796.49 лева, коригирана с увеличение за топла вода от 10.21 лева
или общо 1807.28 лева.
Изготвената експертиза /основна и
допълнителна задача/ следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството.
Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото
са приложени и протоколите за монтаж на средствата за измерване, както и
протоколите от периодичните им проверки, които потвърждават заключението по
вещото лице по техническата част на експертизата, че измервателните уреди са
били годни и са отчитали правилно доставеното количество топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземания, представляващи стойността на
доставена и ползвана топлинна енергия за имот – апартамент № 48, находящ се в
гр. Перник, **** с абонатен № **********, обективирани във фактура №
**********/31.07.2019 г.
По допустимостта:
Съгласно чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящият
съдебен състав намира исковата претенция за допустима. Посоченият извод се
обосновава с обстоятелството, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Освен това в настоящия случай, видно от представените по делото фактура и
изравнителни сметки, ответникът претендира процесната сума и счита същата за
правилно и законосъобразно начислена.
По основателността:
Съгласно изготвената
и приета по делото КСТИЕ в техническата й част ФДР действително е допуснала
нарушение при разпределяне на топлинната енергия за отопление на имот – а
именно при разпределяне на тази енергия ежемесечно – в противоречие с т. 6.3 и
т. 6.4 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334. Това нарушение
обаче е довело до начисляване в повече на ищеца сума за отопление на имота в
размер от едва 70.88 лева с ДДС. По тези съображения и исковата претенция е
основателна само до тази стойност. Не се установяват други нарушения при
отчитане или изчисляване на потребената от ищеца топлинна енергия за отопление
и БГВ. Не се установява и индивидуалните уреди в имота на ищеца да са негодни
или да не са отчетени правилно и своевременно. В сградата няма монтирани
отоплителни уреди в общите части, поради което и енергия за такива не е
разпределяна. Относно сградната инсталация съгласно Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на общностното право.
Относно
другите обстоятелства, които според ищеца са повлияли на високата стойност на
сумата за доплащане, съдът намира, че същите не са от естество да променят горните
констатации. В тази връзка на първо място, доколкото макар действително имотът
на ищеца да е първи етаж и да потребява с около 14 % повече топлинна енергия
спрямо имотите на междинни етажи, то това обстоятелство изначално не е отчетено
при изграждане на приложимата нормативна база. По тези съображения и се касае
за заложен в правната уредба законодателен проблем, който не може да бъде
отстранен от съда като правораздавателен орган. След като ответното дружество и
ФДР извършват съответните изчисления съобразно нормативната уредба и заложените
в нея методики, то и същите осъществяват дейността си законосъобразно, а
евентуални неточности в тази уредба не могат да се тълкуват като пропуск от
тяхна страна. Относно обстоятелството, че в сградата, където се намира имотът
на ищеца, е имало имоти, до които не е осигурен достъп, както и такива без
индивидуални уреди, то на вещото лице топлотехник бе възложена допълнителна
задача, от която се установи, че енергия от тези имоти не е била разпределяна
на ищеца. В тази връзка дори с оглед тези имоти да е имало загуба за ответното
дружество или неразпределена енергия, то преразпределение или възлагане на
загубата за сметка на ищеца не е извършено, съответно и не са накърнени правата
му.
С оглед гореизложеното
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена до сумата от общо
70.88 лева с ДДС, от които 59.07 лева без ДДС – корекции от индивидуални
разпределителни уреди /ИРУ/ и 11.81 лева – ДДС. В останалата си част процесните суми се дължат
от ищеца, като правилно и законосъобразно начислени, поради което и исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат и на двете страни.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса – 72.29 лева, 400 лева -адвокатски
хонорар и 480 лева – депозити за вещи лица, които разноски видно от
представения договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания са
действително заплатени. Ответното дружество не е направило възражение за
прекомерност на хонорара. По тези съображения и съобразно изхода на делото на
ищеца следва да се присъди сумата от общо 37.35 лева.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсулт от 100 лева. От тази сума с оглед изхода на
делото му се дължат 96.08 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от общо 70.88
лева с ДДС, от които сумата от 59.07 лева – корекции от индивидуални
разпределителни уреди /ИРУ/ и сумата от 11.81
лева – ДДС, които суми са начислени за топлофициран имот – апартамент № 48,
находящ се в гр. Перник, **** с абонатен № ********** и са обективирани във
фактура № **********/31.07.2019 г., доколкото са неправилно и незаконосъобразно
начислени, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от общо 1736.40 лева с ДДС, от които изцяло за сумата от 6.68 лева – начислена за топла вода, за
сумата от 1437.98 лева,
представляваща разликата между уважения размер от 59.07 лева и пълния размер на
претенцията от 1497.05 лева – корекции от индивидуални разпределителни уреди
/ИРУ/; изцяло за сумата от 2.34 лева – вноска дялово разпределение и за сумата
от 289.40 лева, представляваща разликата между уважения размер от 11.81 лева и
пълния размер на претенцията от 301.21 лева – ДДС, поради неоснователност на претенциите.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н.И.Н., с ЕГН: **********
сумата от 37.35 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и експертиза в настоящото исково производство с оглед уважения
размер на иска.
ОСЪЖДА Н.И.Н., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от 96.08 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство с оглед отхвърлената част от
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца Н.И.Н., с
ЕГН: ********** – дружеството „Техем
сървисис“ ЕООД, с ЕИК: ********* /действащо
относно процесната сграда в гр. Перник, **** чрез подизпълнител „Директ“ ЕООД/.
Препис от
решението да се изпрати на страните, включително и на третото лице помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.