Решение по дело №173/2005 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 януари 2010 г.
Съдия: Иванка Бикова
Дело: 20051200100173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2005 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 195

Номер

195

Година

8.4.2016 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.08

Година

2016

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20164100500220

по описа за

2016

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят – С. "НББАЗ", гр. С., длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 1192 по описа на частен съдебен изпълнител Д. К., рег. № 728 за 2015 година – претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело на основание неправилното им определяне в частта за направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение и начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Неоснователно в поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител начислил разноски, представляващи пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Към момента на изготвяне на призовката за доброволно изпълнение не е имало събрана сума, за да има основание за начисляване на таксата

Ответникът по жалбата – Г. Г. Г., взискател - не е изразила становище.

Съдебният изпълнител излага доводи за правомерност на атакуваното постановление.

Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя против частния жалбоподател въз основа на изпълнителен лист с предмет парично вземане. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение като в срока за доброволно изпълнение сумата, определена в призовката като изпълняемо право, е постъпила по сметката на съдебния изпълнител. Постъпило е възражение против описаните в призовката за доброволно изпълнение такси и разноски по изпълнението. С обжалваното постановление съдебният изпълнител се е произнесъл по направените възражения.

Жалбата е неоснователна. В съответствие с изискванията на процедурния закон, Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и представените документи за адвокатско възнаграждение съдебният изпълнител е изготвил атакуваното постановление, заради което липсва основание за ревизирането му по реда на обжалването.

Доводите на жалбоподателя са неоснователни. В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля подадената от С. „НББАЗ”, гр. С. жалба срещу постановлението за разноските от 20.01.2016 год. по изпълнително дело № 1192 по описа на частен съдебен изпълнител Д. К., рег. № 728 за 2015 година, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

1.

2. ..................................

съдия М.Пеева - с особено мнение, приложено по делото

Особено мнение по в.гр.д. № 220/2016 г. на ВТОС

По въпроса относно наведените в жалбата възражения, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, намирам, че същите са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и п­опорционални, като същите се дължат авансово от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, като вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Обстоятелството, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", което предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това, че не се дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение може да се изведе и от нормата на чл. 79, ал. 3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл. 428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Именно по тези причини и с оглед спазване принципа за равнопоставеност по 19, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБългария както между ЧСИ и ДСИ, така и между длъжниците, страни в изпълнителните производства пред ДСИ и ЧСИ /ср. с чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, тази пропорционална такса не следва да се събира. По така изложените съображения считам, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва.

Съдия Мая Пеева:

Решение

2

1106F301BA9DDC50C2257F8F00393D8D