Р Е Ш Е Н И Е
№………………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 07.10.2020 г., при
участието на секретаря Камелия Александрова изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 3037/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК,
вр.чл.217, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Б.Б.Д. *** срещу Заповед № 430/05.08.2019г., издадена от
Главния архитект на Община Варна, с
която на основание чл. 62, ал.2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа
грешка в Заповед № 337/28.05.2014 г.
Оспорващият счита заповедта за незаконосъобразна, тъй
като при постановяването и били допуснати процедурни и процесуални нарушения.
Твърди, че допуснатата поправка на ЯФГ не представлява ново произнасяне, в какъвто смисъл са дадените от ВАС указания
в мотивите на Решение №4277/02.04.2018
г. по същата процедура, а представлява недопустимо изменение на издаден АА в
друга процедура.
С уточняваща молба от 06.03.2020 г. посочва, че
всъщност с допускането на поправката на очевидна фактическа грешка се извършва
реално изменение на Заповед № 337/2.05.2014 г.,
с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ VІІІ-903, в к.54 по плана на м. „Св.Никола“ в гр.Варна. Твърди, че
последната заповед била издадена във връзка с друго производство, не в такова
по изработване на ПУП ПР, инициирано по
заявление на Н. Е.П., по което има постановено Решение № 4277/02.04.2018
г. на ВАС. С това решение съдът отченил
заповед № Г-275/30.06.2016 г. и върнал преписката на АО за ново произнасяне,
като в мотивите си указал на същия, че при новото производство следва да уточни
действителното искане на заявителя, както и съотнасянето му към производството
по чл.16 от ЗУТ, на какъв етап се намира това производство, имали връзка между
него тях.
Счита, че с процесната заповед АО не е изпълнил
указанията на ВАС, не е провел процедурата, за която е сезиран с искането на
заявителя, обжалваната заповед не
представлява ново произнасяне по вече депозирано заявление за ПУП-ПР, а е
недопустимо изменение на издаден административен акт в друга административна
процедура. Отделно изтъква като нарушение липсата на мотиви, поради което не
може да се прецени дали е налице допусната очевидна фактическа грешка.
Въз основа на изложеното формира искане за отмяна на
Заповед№ 430/05.08.2020 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
наведените в жалбата доводи, счита ги за неоснователни и недоказани,
моли съдът да я отхвърли.
Заинтересованата страна Н.П. счита жалбата за
недопустима, тъй като била подадена от лице без правен интерес и извън законоустановения срок. Счита, че
заповедта, с която е допусната поправка на ЯФГ
може да се оспорва само от лицето, собственик на имота, чийто ПУП е
допуснат за изработка и то в случая, че се откаже разрешение
и допускане на изработката.
Алтернативно
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Развива обширни доводи
в тази насока, Твърди, че обжалваната заповед е постановена съответствие с указанията , дадени в
решението на ВАС. В продължение на тези
си съждения посочва, че в случая
безспорно била налице явна фактическа грешка - несъответствие между
действителната воля на АО и тази , обективирана в акта, а с издаването на
заповедта било постигнато както отстраняването и така и изпълнение на
указанията, дадени в решението на ВАС.
Въз основа на изложеното моли на първо място жалбата
да бъде оставена без разглеждане, а в условие на евентуалност – да се отхвърли
като неоснователна.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите
в жалбата с доказателствата по делото прие следното:
Жалбата е депозирана от
надлежна страна в рамките на законоустановения срок, от лице с установено наличие на правен
интерес, с оглед на което е
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество е и
ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Видно от
съдебен протокол от 09.12.2011 г., по гр.д.№ 6572/2008 г. жалбоподателят се
легитимира като собственик на ПИ **с площ от 842 кв.м. находящ се в м. „Свети Никола“ – гр.Варна след проведена съдебна делба на ПИ **целият с
площ от 2430 кв.м., представляващ ДЯЛ ПЪРВИ по СТЕ по гр.д.№ 6572/2008 г. по
описа на ВРС; ДЯЛ ВТОРИ с площ от 1588 кв.м.
представляващ ПИ **се получава от Н.Е.П..
Със заповед № 337/28.05.2014 г., във връзка със
заявление № АУ160753ПР/10.02.2014 г., на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и
чл. 16, ал.1 от ЗУТ, главният архитект
на община Варна разрешил изработването на ПУП-ПРЗ за УПИ *-*,
в кв.* по плана на кв.“Св.Никола“ – гр.Варна. Видно решението,
взето на комисия, назначена със заповед
№ 1791/19.06.2017 г. на Кмета на община Варна, на основание чл. 16, чл. 205 и
чл. 210 от ЗУТ, обективирано в Протокол № 05/27.06.2018 г., (л.11 от адм. преписка).
В заповедта е посочено, че административното
производство е образувано по заявление вх.
№ АУ160753ПР/10.02.2014 г. на Н.П..
Видно от съдържанието на цитираното заявление за
допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП (л.141 от адм.
преписка) искането се основава на чл. 133;чл. 134, ал.1 и ал.2, във връзка с
чл. 128 от ЗУТ и §8, ал.1 от Др за същия
закон. В него ясно са посочени обектите на разработката и те са двата ПИ **(на Б.Д.)
и ПИ **– на заявителя Н.П..
Видно от съдържанието на обяснителната записка към проекта за разделяне на УПИ VІІІ-903,
кв.54, ПУП ПР за УПИ ** и УПИ ** в кв.54 на м. „Св.Никола“ гр.Варна, предлага
се обособяването на два нови УПИ предвид извършената съдебна делба на
общия УПИ ****.
Б.Б.Д. е собственик на първия ПИ **, проектен УПИ **и
този факт е безспорен между страните.
Същият е участвал в административното производство по издаването на Заповед № 337/28.05.2014 г.,
процесната заповед № 430/05.08.2019 г.
само му е връчена, тъй като
в производството по нея е
осъществено само процесуалното действие по издаването и.
При тази безспорна фактическа обстановка несъмнено за Б.Д. като собственик на ПИ **, представляващ дял І от поделения общ ПИ ** –
предмет на разрешеното със заповед №
337/28.05.2014 г. изменение на ПУП-ПРЗ, е налице правно защитим интерес и
съответното на него процесуалното право на оспорване на процесната заповед, с
която е допуснато отстраняване на ЯФГ в цитираната Заповед № 337/2014г.
По правото:
Съгласно чл. 62 от АПК (1) преди изтичане на срока за обжалване административният
орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се
съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване
по предвидения в този кодекс ред.
(2) Очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на
очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за
поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
Видно от изрично
записаното в заповед № 430/05.08.2019 г., поправката на очевидна фактическа
грешка, допусната в Заповед №
337/28.05.2014 г. се състои в следното: на ред
8-ми „да отпадне чл. 16, ал.1 от ЗУТ“; вместо „…чл. 134, ал.2, т.6..“ да се чете „..чл.
134, ал.2, т.2 и т.7..“; на ред 15-ти вместо „ПУП-ПРЗ“ да се чете „ ПУП-ПР“.
Така възприетият и
вложен от АО смисъл на понятието явна фактическа грешка не съответства на
установеното от правната теория и от съдебната практика съдържание. С извършената поправка на ЯФГ е постигната
частична промяна на правните основания, въз основа на които според издателя на
заповедта следва да продължи административното производство, инициирано по
подаденото от Н.П. заявление № АУ160753ПР/10.02.2014 г. Този резултат води до
категоричния извод за съществено изменение на
действителната и ясно формирана в Заповед № 337/28.05.2014 г. воля на
административния орган
Не само това – направените от собственика на ПИ **Б.Д.
възражения в хода на административното производство по одобряване на подробния
устройствен план за процесните два имота
в общото си съдържание насочват към липса на съгласие на всички
собственици, каквато е императивната
хипотеза на т.6-та от коментираната норма на чл. 134, ал.2 от ЗУТ. Така чрез
способа за отстраняване на ЯФГ АО изменя
и ясно изразената си в поправената заповед воля въпреки, че не са налице и
предпоставките на т.7-ма -делбеното производство е отдавна приключило с влязъл в сила съдебен акт, което
напълно изключва приложението и. С постановяване на съдебния акт по извършване
на делбата и разпределение на дяловете, делбеният съд се десезира, поради което и не е допустимо
каквото и да е последващо процесуално
действие, в това число и визираното в т.7-ма.
При първоначално ясно, недвусмислено и еднозначно
изразена воля, обективирана в Заповед №
337/28.05.2014 г., с предприетата
поправка на ЯФГ, наличието на каквато съдът не установи, АО внася сериозна празнота по въпроса на какво основание може и следва
да продължи административното
производство по заявление вх. №
АУ160753ПР/10.02.2014 г. на Н.П..
Поправка на фактическа грешка по посочения ред се
извършва, когато действителната воля на
административния орган е вече разкрита и еднозначно ясна в издадения акт, но
има допусната неточност при нейното изразяване, не и при нейното формиране.
Недопустима е поправка на „очевидна фактическа грешка“, която като правна последица води до изменение на
волята на административния орган.
След като по делото не беше установи наличието на такава грешка,
а извършената промяна е съществена, то
тя може да се квалифицира като нов административен акт. Обстоятелството, на
което се обосновава АО – изпълнение
влязло в сила Решение на ВАС отново не
съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно
изразяване в писмения текст на административния акт. Това,
че административният орган е формирал при издаването на първоначалния си акт
воля, която не съответства на обективната действителност не представлява
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК.
Действителната воля на
органа обаче не може да бъде изменяна или допълвана по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, както е направено в настоящия случай – заличено е
едно от посочените правни основания, а друго –изменено.
С оглед на изложеното съдът счита, че в
случая по реда на поправката на очевидна фактическа грешка категорично е подменена първоначалната,
действителната воля на административния орган – положение, което правото не търпи.
При направения коментар относно
допуснатите съществени нарушения както на материалния закон, така и на
административно производствените правила,
съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 430/05.08.2019г., издадена от Главния архитект на Община Варна, с която на основание чл. 62,
ал.2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в Заповед №
337/28.05.2014 г.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА