О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/ 04.06.2020 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 624 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15993/24.09.2020 г. (рег. Районен
съд - Варна) от Т.Д.З., чрез особен представител адв.
Илина Дюлгерова срещу Решение № 595/10.02.2020 г. по гражданско дело № 142/2019
г. на РС Варна, в частта с която е
прието за установено в
отношенията между ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и
ответника Т.Д.З., че последният дължи на ищеца сумата от 800,00 лева - главница по Договор за предоставяне на паричен заем № 2998050/20.07.2017 г., сключен между Т.З. и „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 17.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 69.40 лева - договорна лихва върху главницата за
периода 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г., за които суми са издадени Заповед № 2584/18.04.2018 г., допълнена със Заповед № 5451/18.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5445/2018 г. на
РС Варна.
Навеждат се оплаквания
за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е
налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем между „Изи
Асет Мениджмънт." АД и Т.З., както и че
вземането по този договор е цедирано на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, включително че цесията е съобщена на
длъжника, поради което счита, че не е обвързан от нея. Твърди, че липсва
валидно делегиране на правомощия от цедента в полза
на цесионера за уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Посочва, че представеното по делото потвърждение за
извършена цесия е подписано от Стефан Колев, но в него липсва дата, поради което
не би могло да се установи дали към релевантния момент това лице е разполагало
с право да извърши валидно потвърждаване. Твърди, че връчването на исковата
молба, ведно с уведомление за цесия по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не може да
се счита за съобщаване на длъжника за договора за цесия. Изтъква, че твърденият
договор за цесия не е валидно съобщен на длъжника и чрез връчване на препис от
исковата молба на особения представител назначен да защитава интересите на
длъжника в гражданския процес относно процесните
вземания, тъй като особеният представител не разполага с представителна власт
да приема подобен вид волеизявления. Излага, че по делото не е било установено
заемодателят да е изпълнил своите задължения по договора за заем, тъй като този
договор може евентуално да се счита за разписка единствено за разликата от
договорената сума и евентуално погасената чрез рефинансиране сума по другия
договор за заем, по който се твърди, че Т.З. също се е задължил. Счита, че
назначената по делото ССчЕ не може да установи
категорично реалното предаване на заемната сума. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД чрез адв. Анелия Бечева –
Димитрова, в който се застъпва становище за правилност на решението в
обжалваната част. Твърди се, че от самия договор за заем и направената по
делото експертиза категорично е установено реалното предаване на сумата на
кредитополучателя, както и нейният размер. Посочва се, че доводите за липса на
права у цесионера да съобщи цесията на длъжника и
липсата на права у Колев да извърши потвърждаване на цесията са въведени за
първи път с въззивната жалба, поради което са преклудирани. Изтъква се, че дори и за тях да не е
настъпила преклузия, Колев е бил представител на цедента към момента на процесната
цесия до подаване на исковата молба, поради което счита за изключено да не е
разполагал с права за потвърждаване на договора за цесия. Застъпва се
становище, че съобщаването на цесията на длъжника чрез връчване на исковата
молба по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на особения представител е валидно.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез особен представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Въззивникът се
представлява пред настоящата инстанция от особен представител, в полза на който
на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, следва да бъде определено възнаграждение в
размер от 160 лева, вносим от въззиваемия,
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по сметка на Окръжен
съд - Варна. Въззиваемият следва да бъде предупреден,
че при неизпълнение на посоченото
задължение в срок, съдът ще
постанови определение за принудително събиране на сумите, на основание чл. 77
от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, въззивна жалба с вх. № 15993/24.09.2020 г. (рег. Районен
съд - Варна) от Т.Д.З., чрез особен представител адв.
Илина Дюлгерова срещу Решение № 595/10.02.2020 г. по гражданско дело № 142/2019
г. на РС Варна, в частта с която е
прието за установено в
отношенията между ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
и ответника Т.Д.З., че последния дължи на ищеца сумата от 800,00 лева - главница по Договор за предоставяне на паричен заем № 2998050/20.07.2017 г., сключен между Т.З. и „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 17.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 69.40 лева - договорна лихва върху главницата за
периода 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г., за които суми са издадени Заповед № 2584/18.04.2018 г., допълнена със Заповед № 5451/18.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5445/2018
г. на РС Варна;
ЗАДЪЛЖАВА Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи доказателства за внесен, по сметка на Окръжен съд – Варна, депозит в
размер от 160 лева, представляващ възнаграждение на особен представител на въззиваемия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в указания
срок, съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумите, на
основание чл. 77 от ГПК.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 01.07.2020 год. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване
на препис от настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
.
2
.