Решение по дело №1441/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

                            

№ 139/27.2.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1441 по описа на съда за 2019 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалбата на ЕТ „Сашка Манджукова – Катина – 91“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Алеко Константиново, обл. Пазарджик, ул. „***“ № **, представлявано от С.Н.М., подадена чрез адв. Б.,***, против Заповед № ФК-937-0025815/17.12.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед е наложена ПАМ – „Запечатване на търговски обект“ – хранителен магазин, находящ се в с. Алеко Константиново, ул. „***“ № **, стопанисван от жалбоподателя и е постановена забрана за достъп до него за 14 /четиринадесет/ дни.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неоснователна и незаконосъобразна, вкл. в частта, с която е разпоредено предварително изпълнение. Изложени са подробни съображения в тази насока. Моли се да бъде отменена изцяло. Представени са писмени доказателства както и относимата административна преписка.

В съдебно заседание, жалбоподателят ЕТ „Сашка Манджукова – Катина – 91“ с. Алеко Константиново, представлявано от С.Н.М., редовно призован, не се явява представляващият, представлява се от адв. Б.. Поддържа се жалбата. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед по подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения. Претендират се сторените по делото разноски в общ размер на 150 лв. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което е посочено в размер на 500 лв.

Ответникът по оспорването – Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, представлява се от юрисконсулт П.. Оспорва се жалбата. Моли се да се потвърди издадената заповед за налагане на ПАМ като правилна и законосъобразна по изложени подробни съображения. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото се установява, че на 10.12.2019 г. в 15.20 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – хранителен магазин, находящ се в с. Алеко Константиново, общ. Пазарджик, ул. "***'' № **, стопанисван от ЕТ „Сашка Манджукова – Катина – 91“ с ЕИК *********, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, притежава фискално устройство, което не подава автоматично от ФУ данни от всяка фискална бележка /ФКБ/ по установената дистанционна връзка към Националната агенция за приходите, съгласно Приложение № 17 за период: 01.07.2019 г. – 10.12.2019 г.

При проверката е установено, че за обекта е регистрирано и работи ФУ модел Daisy Compact M-KL с ИН на ФУ DY422020 и ИН на ФП 36579388, като не се използва програмен продукт /софтуер/ за отчитане на продажбите. Направена е контролна покупка на стока – един брой хранителни стоки на стойност 0.60 лв., заплатени в брой преди легитимацията от проверяващия – А. И. на лицето С. М./собственик/. За покупката е издаден фискален бон № 1005877/10.12.2019 г., но данни от тази ФКБ не са били предадени автоматично от фискалното устройство по дистанционната връзка на НАП  - видно от извършената в информационния масив на НАП програмен продукт ФУДВ Справка за данни от документ за продажба от горепосоченото ФУ.

От справката става ясно, че такива данни не са предавани за периода от 01.07.2019 г. 00:00:00 ч. до 10.12.2019 г. до 16 ч., т.е още от момента на възникване на това задължение за търговеца до датата на проверката.

Направена е и Справка в ИМ на НАП за регистрирани данни от Z-отчети, от която се вижда, че за периода 01.07.2019 г. до 10.12.2019 г. са извършвани продажби, които са намерили отражение в запис на ФП на ФУ/ отчети нулиране от № блок 251 до № блок 371/.

Резултатите от проверката са описани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025815/10.12.2019 г., ведно със събраните доказателства към него.

На 17.12.2019 г. е постановена процесната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-937-0025815/17.12.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която, поради установеното нарушение на чл. 25, ал. 5, изр. трето от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ , във вр. с Параграф 71, ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ , във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – „Запечатване на търговски обект“ – хранителен магазин, находящ се в с. Алеко Константиново, общ. Пазарджик, стопанисван от жалбоподателя и е постановена забрана за достъп до него за 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Също така на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:        

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т.  1 от закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Заповедта е изготвена в изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект. Недвижимият имот е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът намира следното:

Административното производство е започнало, въз основа на извършена проверка на 10.12.2019 г., обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025815/10.12.2019 г, връчен на представителя на ЕТ, представляващ уведомление за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите." Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС изисква фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с Наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. В изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал Наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

В тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.

В конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.

От събраните доказателства се установява, че в НАП не са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, като посоченото обстоятелство е установено при извършената на 10.12.2019 г. проверка. Същевременно обаче се установява, че това обстоятелство не е било известно на жалбоподателя, доколкото ФУ, с което е бил оборудван обекта, е функционирало, без да дава индикации, че не предава данни на НАП, при липса на обективна възможност  търговецът да проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП.

От друга страна от административния  орган се описва нарушение на чл. 25, ал. 5, изр. трето от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ - непредавани по дистанционна връзка до НАП данни, но същевременно е отбелязано, че контролната покупка е отразена надлежно с фискален бон № 1005877/10.12.2019 г. Не е оспорено и документирането на всички продажби в ЕКАФП, КДФО и КЛЕН, т.е че цялата информация за оборота е налична в обекта и е на разположение на проверяващите.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ предвижда, че не се допуска работа с фискално устройство без изградена дистанционна връзка с НАП. При регистрацията на ЕКАФП се изпраща ел. съобщение до НАП. Ако данните са точни се изписва, че регистрацията е успешна, отбелязва се и датата и часа на вписване в НАП на фискалното устройство и регистрационния му номер. Дистанционна връзка с НАП е изградена. Този факт е установен от приложеното по делото копие от първия бон за активиране на нов КЛЕН и отбелязване „успешна регистрация в НАП“.

Видно от доказателството по делото е и че жалбоподателят е сключил договор за абонаментна поддръжка със сервизна фирма „Автосистеми“ ООД от 04.09.2019 г., като тази фирма е направила надлежно регистриране на ЕКАПФ в НАП.

По делото е приложен и списък на получените в НАП Z отчети.

При това положение не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не е била осъществявана дистанционна връзка с НАП, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект, на пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.

На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа този извод е и това, че  от съдържанието на протокола за извършена проверка е видно, че няма отчетени разлики по ЕКАФП и фактическата наличност. Следователно самите проверяващи са установили добросъвестно спазване на задълженията по Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.

Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото искането на оспорващия едноличен търговец за присъждане на деловодни разноски, като своевременно направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да се присъди сума в размер общо на 150 лева - внесена държавна такса в размер на 50 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, като посочената сума следва да бъде възложена в тежест на Националната агенция за приходите.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-937-0025815/17.12.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ЕТ „Сашка Манджукова – Катина – 91“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Алеко Константиново, обл. Пазарджик, ул. „***“ № ***, представлявано от С.Н.М., е наложена ПАМ – „Запечатване на търговски обект“ – хранителен магазин, находящ се в находящ се в с. Алеко Константиново, ул. „***“ № **, стопанисван от жалбоподателя и е постановена забрана за достъп до него за 14 /четиринадесет/ дни.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ЕТ „Сашка Манджукова – Катина – 91“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Алеко Константиново, обл. Пазарджик, ул. „***“ № **, представлявано от С.Н.М., направените по делото разноски в размер на общо 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ:/п/

 

 

 

 

Решение № 10972 от 11.08.2020г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 5498/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/27.02.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. № 1441/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.