№ 17442
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Гражданско дело
№ 20211110157991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД.
Ищецът „У-----“ ЕООД твърди, че на 18.05.2020 г. между страните е бил сключен договор за
предоставяне на услуга с предмет „поддръжка на Фейсбук страница“, който включвал
следните задължения на ищеца като изпълнител: пакет „Boutique package“ за 12 месеца;
създаване на Фейсбук страница и настройка; изработка на дизайн на страницата; генериране
на повече харесвания на страницата; повишаване на трафика към страницата; създаване на
рубрики/статии; споделяне на информация като коментари, линкове, видео, новини;
комуникация с аудиторията на страницата; организиране на игри или томболи; създаване и
управление на платени реклами във Фейсбук; изработка и постване на забавни вирал мийм
изображения; доклади, отчитане и измерване на статистиката на страницата във Фейсбук.
Поддържа, че уговореното възнаграждение за целия срок на договора било 22896 лева с
ДДС, платимо на 12 равни месечни вноски по 1908 лв., като ответникът заплатил само
встъпителна вноска за периода 18.05.2020 г. – 18.06.2020 г. Твърди, че на 16.06.2020 г.
ответникът отправил писмено предизвестие за прекратяване на договора, считано от
18.06.2020 г., като се мотивирал с липсата на самоинициатива и криейтив за развитие на
страниците от страна на ищеца. Ищецът счита, че е изправна страна по договора, като не са
налице предпоставките за едностранното му разваляне от страна на възложителя, доколкото
не му е даден и подходящ срок за изпълнение съобразно законовите изисквания. Твърди, че
1
от 18.06.2020 г. възложителят преустановил необходимото съдействие към изпълнителя,
поради което за последния станало невъзможно изпълнението на задълженията по договора,
а вследствие на договорното неизпълнение от страна на ответника ищецът е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи в размер на незаплатения остатък от
възнаграждението по договора. Ето защо претендира сумата от 20998 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
вследствие неизпълнението на задължения на ответника по договор за предоставяне на
услуга от 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й плащане, както и сумата от 513,04 лв., лихва за забава
върху главницата за периода 19.06.2020 г. – 14.09.2020 г. (съобразно уточнителна молба от
15.06.2022 г.), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по
гр.д. № 44355/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът Дентален център „-“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че ищецът не е
изпълнявал задълженията си по договора, поради което последният е прекратен едностранно
от ответника. Поддържа, че не е получил информация от ищеца какви услуги се включват в
описания в договора „Boutique Package“, ищецът не е създавал фейсбук страница на
ответното дружество, доколкото такава вече е съществувала, а лекото увеличение на
харесванията в страницата, повишаването на трафика, създаването на рубрики и статии,
споделянето на информация и комуникацията с аудиторията са били осъществени
преимуществено чрез постове, качени директно от служители на ответника. Посочва, че
бутон за харесване и споделяне в страницата е съществувал преди сключването на договора,
а ищецът не е изпълнил задълженията си да създаде индивидуални разширения/канали, не е
създал и управлявал платени реклами, както и не е изработвал и публикувал индивидуални
видеа, като малкото публикувани от него постове били с ниска информационна стойност и
генерирали нисък трафик.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че по възникналото между страните облигационно отношение
ответникът е в неизпълнение на поетите от него задължения на възложител, като в причинна
връзка с това неизпълнение са настъпили предвидими вреди (сигурно настъпване на
пропуснати ползи) за ищеца в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си задължения,
респ. погасяване на дълга.
С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
2
по договор за изработка (услуга) с предмет „поддръжка на Фейсбук страница“ от 18.05.2020
г. Страните не оспорват описаното в исковата молба съдържание на договора, а и същото е
видно от приложеното копие на договора към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – установява се, че по силата на подписаното споразумение ищецът е поел
следните задължения: включен пакет „Boutique package” за 12 месеца; създаване на Фейсбук
страница и настройка (ако клиентът няма вече такава); изработка на дизайн на страницата
(създаване на атрактивна корица и профилна снимка); генериране на повече харесвания на
страницата (с над 500 харесвания на месец); повишаване на трафика към страницата;
създаване на рубрики/статии с тематика по избор на клиента; споделяне на информация като
коментари, линкове, видео, новини, бъдещи промоции и събития; комуникация с
аудиторията на страницата с цел засилване на ангажираността на феновете; добавяне на
бутон за споделяне или харесване на страницата в корпоративния сайт на клиента; създаване
на индивидуални разширения/канали; организиране на игри или томболи; създаване и
управление на платени реклами във Фейсбук; изработка и постване на забавни вирал мийм
изображения; доклади, отчитане и измерване на статистиката на страницата във Фейсбук.
Безспорно е, че за първия месец от действието на договора възнаграждението е било
заплатено, след което възложителят едностранно е прекратил договора и е преустановил
достъпа на ищеца до процесните Фейсбук страници и акаунти.
С оглед на изложеното, спорно по делото остава обстоятелството дали ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за периода 18.05.2020 г. – 18.06.2020 г. и има ли право да
търси обезщетение за вреди от неизпълнение на насрещната страна, респ. налице ли е било
негово неизпълнение, обусловило правото на ответника да развали договора едностранно
преди изтичане на срока му.
От приетите по делото писмени доказателства, заключенията на двете СТЕ и събраните
гласни доказателства се установява, че в периода на действие на договора от 18.05.2020 г. до
18.06.2020 г. на Фейсбук страниците (три Фейсбук профила – Medstom Dental Clinics,
Implant Dental Medstom и Ghassan Mohamed) на ответника са публикувани 48 поста, от които
17 са качени чрез акаунта на ищцовото дружество (включително обновяване на профилна и
лицева снимка). Според показанията на свидетеля М--, служител при ищеца, който
единствен е работил по процесния договор с ответника и е осъществявал комуникацията с
насрещната страна, при част от публикациите съдържанието е било подготвено от
изпълнителя, но постът е бил качван от акаунта на възложителя. При съпоставка с
показанията на свидетеля П--- Д-, служител при ответника на маркетингова позиция, която е
осъществявала цялата комуникация по изпълнението на договора с ответника, става ясно, че
тези съвместни публикации, които са били качвани от акаунта на възложителя, в голямата
си част са били подготвяни именно от служителя на ответника, като свидетелят Попов е
съдействал единствено за оформяне на визията на поста. От приложената по делото имейл и
вайбър комуникация между двамата свидетели също се установява, че в мнозинството от
случаите П-- е проявявала инициатива и е изпращала необходимото съдържание за
публикацията като текст и снимки, а М- единствено е изготвял външното оформление на
3
поста с добавяне на логото на денталния център. Свидетелката Д- допълва, че проблемът с
работата на ищеца произтичал от факта, че от последния били представяни твърде
елементарни визии, които на прилягали на имиджа на клиниката, като същевременно
комуникацията с М---- била тромава и не позволявала публикациите да се качват в пиковите
часови диапазони – сутрин преди работа и вечер след работа, когато потребителите са най-
активни, а вместо това съдържанието се публикувало по обяд. Свидетелката изяснява, че на
няколко пъти от ищцовото дружество изпращали предложения за публикации като
съдържание, текст и визия, но те не допадали нито на нея, нито на управителя на клиниката
и се налагало да бъдат изцяло преработвани от ответника.
От изложеното е видно, че за процесния период едва 35 % от публикациите на Фейсбук
страниците на ответника са били качени от акаунта на ищеца, като дори и част от тях като
съдържание са били подготвени от маркетинговите служители на денталния център.
Същевременно, от заключението на повторната СТЕ, прието в последното открито съдебно
заседание и неоспорено от страните, се установява, че тези 17 публикации, качени от ищеца,
са генерирали едва 94 харесвания, като за сравнение, останалите постове от същия период,
качени от ответника, са генерирали общо 1718 харесвания или близо 20 пъти повече лайкове
от потребителите. Дори да се приеме, че част от публикациите, направени от М-, са
подготвени със съдействието на М- като служител на ищеца, от съвкупната преценка на
събраните гласни и писмени доказателства е видно, че това съдействие е било минимално,
свързано единствено с част от визията (оформлението) на поста, но не и с неговото
съществено съдържание, което се явява от най-голямо значение за привличане вниманието
на потребителите и за генериране на по-голям брой харесвания и реакции във виртуалното
пространство.
Следователно, по делото не се доказва ищецът надлежно да е изпълнявал едно от основните
си задължения по договора – да създава рубрики/статии и да споделя съдържание на
Фейсбук страниците, с което да генерира минимум 500 харесвания повече от страна на
потребителите, респ. с действията си същият не е спомогнал особено за завишаване на
трафика към профилите на ответника в социалните мрежи. От заключението на повторната
СТЕ е видно, че ищецът не е извършвал и публикации за промоции и събития, нито е създал
индивидуални разширения/канали съобразно поетите в договора задължения. Действително,
след уточененията на вещото лице Й. в открито съдебно заседание става ясно, че Уеб
Сълюшън е активирало рекламата на платените публикации от М-, но като съдържание
рекламираните постове отново са създадени от ответника и неговия маркетингов отдел.
Освен това, от показанията на свидетелите се установява, че рекламният акаунт на
ответника всъщност не е бил създаден от ищеца, а в периода на действие на договора е била
използвана елементарна бизнес настройка на Фейсбук, която съществува фабрично и не
позволява детайлно таргетиране на аудиторията, до която да достигне платеното
съдържание, като създаването на по-усъвършенстван бизнес мениджър за реклама е било
възложено на ищеца, но е било осъществено едва в края на м. юни от свидетелката Д-.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните гласни и писмени
4
доказателства настоящият съдебен състав намира, че към 18.06.2020 г. ищецът е бил в
значително неизпълнение на договорните си задължения, което е обусловило правото на
ответника да развали едностранно договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че на 16.06.2020 г. ответното дружество е изпратило имейл до
ищеца за прекратяване на договора, считано от 18.06.2020 г., обосновавайки се с
неудовлетворяващото изпълнение на задълженията на Уеб Сълюшън. Възложителят не е
дал подходящ срок на насрещната страна за изпълнение в нарушение на цитираната
законова разпоредба, с което е опорочил процедурата по едностранно разваляне на
облигационното правоотношение, но това не обуславя правото на ищеца да търси
обезщетение за претърпените пропуснати ползи под формата на неизплатеното
възнаграждение до края на срока на договора. В случай на неоснователно прекратяване на
договора от страна на възложителя, пропуснатата полза на изпълнителя не може да се
съизмери с цялото възнаграждение, което той би получил при надлежно изпълнение до края
на срока на договора, а единствено с тази част от него, която представлява печалба. Това е
така, тъй като при липса на насрещна престация от страна на изпълнителя той спестява
всички разходи, които иначе би направил по изпълнение на задълженията си по сделката,
като в случай че същите бъдат включени в търсеното от него обезщетение по чл. 82 ЗЗД, би
се стигнало до неоснователно обогатяване.
Ето защо, при договорите с трайно изпълнение, какъвто е процесният (сключен за срок от
една година, но с помесечно изплащане на възнаграждението за свършената работа),
развалянето няма обратно действие, като за бъдещ период изправната страна по договора
има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение
обаче не е съизмеримо с неполучената цена (възнаграждение), а с разликата между нея и
спестените разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има
твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално
предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. По делото не са наведени твърдения, нито
са представени доказателства за извършени високи разходи или получавана висока печалба
по конкретния договор, като не са наведени каквито и да било твърдения за размера на
пропуснатата печалба от необоснованото според ищеца предсрочно прекратяване на
договора. Същевременно, ищецът не твърди, че служителят М-, който е бил ангажиран с
изпълнението на договора с ответника, е останал без работа в дружеството за оставащия
срок на договора с М- и работодателят му е претърпял загуба от изплатената му заплата,
доколкото не е получил насрещно възнаграждение от клиент на компанията, напротив – от
показанията на свидетеля Попов е видно, че същият работи в ищцовото дружество на
няколко длъжности (графичен дизайнер, специалист социални медии, копирайтър) и
ежеседмично получава възлагане на задачи от Д--- (служител от адинистрацията) по време
на оперативка в офиса.
Следователно, не може да се приеме, че ползата, която ищецът е пропуснал в случай на
неоснователно едностранно прекратяване на правоотношенията от страна на ответника, се
равнява на цялото възнаграждение, което той иначе би получил, ако престира насрещната
5
услуга – получаването на възнаграждението до края на срока на договора, особено при
прекратяването му в начален етап (в края на първия месец от 12-месечен уговорен срок), ще
доведе с голяма степен на вероятност до неоснователно обогатяване в полза на изпълнителя
на услугата, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението на
договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна,
което несъмнено нарушава принципа на справедливост и забраната за неоснователно
обогатяване.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори да се приеме, че ищецът има
право да претендира пропуснати ползи в размер на цялото възнаграждение до края на срока
на договора, то настъпването им не е сигурно, поради което и на това основание
предявената претенция следва да се отхвърли. Съобразно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по описа на ВКС по т. д. № 3/2012 г.,
ОСГТК, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на
пропуснати ползи трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага, а следва да се докаже от ищеца. В случая се
установява, че в първия месец на действието на договора между страните ищецът не е
изпълнявал част от задълженията си, а останалите е изпълнявал некачествено, поради което
не може да се приеме, че и при продължаване действието на договора същият със сигурност
е щял да получи цялото възнаграждение по него – претендираното увеличение на
имуществото на „У-“ ЕООД е опосредено от собственото му точно изпълнение на
задълженията по договора, каквото от доказателствата по делото не се установява.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърденията му за претърпени вреди от договорното неизпълнение на ответника в размер на
общо 20988 лв., доколкото не се установява неговата изправност като страна по договора,
нито се доказва сигурното настъпване на пропусната полза в посочения размер в
патримониума на ищцовото дружество, поради което искът по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 82 ЗЗД
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на предявената
главна претенция, неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва за забава по чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените от него разноски в производството за платен депозит за вещо лице в размер на
850 лв. и за възнаграждение за един адвокат. В хода на устните състезания ищецът е навел
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. С оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото уговореният и платен от ответника хонорар от
3650 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 1600 лв. (съобразявайки
и минималния размер на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. в действащата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 1175,03 лв.), т.е. дължимите на ответника разноски са в общ размер
6
от 2450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У-“ ЕООД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр.
С--, срещу „-“ ЕООД, ЕГН ---, със седалище и адрес на управление: гр. С--, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 82, вр с чл. 258 и чл. 86 ЗЗД
за сумата от 20988 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи вследствие неизпълнението на задължения на ответника по
договор за предоставяне на услуга от 18.05.2020 г., както и за сумата от 513,04 лв., лихва за
забава върху главницата за периода 19.06.2020 г. – 14.09.2020 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по гр.д. № 44355/2020
г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „У-“ ЕООД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С--, да заплати на
„-“ ЕООД, ЕГН ---, със седалище и адрес на управление: гр. С--, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 2450 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7