Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 13.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети март, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                               мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                                      

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15914 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 243274/14.10.2019г. по гр.д.№ 79051 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 40-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2033818/14.12.2018г. от Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** с правно основание чл.  124 вр. с чл. 439 от ГПК   за признаване за установено, че не дължи  заплащане на ответника на сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.като Н.Д.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5175098/25.10.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Н.Д.Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е   съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че изпълнителният лист бил издаден по влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК, срещу която не било подадено възражение и вземанията не били установени с влязло в сила съдебно решение. Заповедта не била връчена на длъжника лично, а чрез залепване на уведомление, поради което и извод, че той не оспорва вземанията не можело да се обоснове. Погасителната давност за  задълженията била три години и към образуване на изпълнителното дело на 26.11.2018г. била изтекла. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* в срока за отговор не е изразил становище, спмолба от 25.11.2020 и от 10.03.2021г. е оспорил жалбата, както и поради прекомерност претенцията за разноски за адвокат на въззивника. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба  вх.№ 2033818/14.12.2018г. от Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** , с която е поискал от съда на основание чл.  124 вр. с чл. 439 от ГПК  да признае за установено, че не дължи поради погасяване по давност заплащане на ответника на сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.. Навел е твърдения, че през декември 2018г. узнал, че банковата му сметка е запорирана по запорно съобщение от 07.12.2018г. по изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.образувано за събиране на сумите по изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав, който бил издаден по влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията по която не били установени с влязло в сила съдебно решение, за същата бил уведомен със залепване на уведомление и в срок не бил подал възражение. Заповедта за изпълнение била  влязла в сила на 06.03.2015г., тя не се ползвала със сила на пресъдено нещо, разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ГПК не намирала приложение, поради което и задълженията се погасявали с кратката 3 годишна погасителна давност. През този 3 годишен срок погасителната давност не била прекъсвана или спирана и така  Тази била изтекла на 06.03.2018г. , образуваното на 26.11.2018г. изпълнително дело било образувано след погасяване на задълженията по давност. Претендирал е разноски.

Ответникът - Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са за топлинна енергия за периода от май-2013г. април 2014г., лихви за забава за периода 30.06.2013г.-04.11.2014г. и съдебни разноски. Погасителната давност за тези вземания била прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК , както и с молбата за образуване на изпълнителното дело, по време на изпълнителния процес погасителната давност била спряна, а и всяко изпълнително действие прекъсвало погасителната давност, такива били възложени на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 62847/2014г. на СРс, 47-ми състав, приет е изпълнителен лист от 23.03.2015г. , съгласно  които по заявление вх. № 3158326/17.11.2014г. е издадена заповед от районния съд на 20.11.2014г. , с която е разпоредено Н.Д.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на 05.02.2015г. на уведомление, с разпореждане от 23.03.2015г. районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за тези суми, такъв е издаден на 23.03.2015г.

По делото са приети неоспорени от страните  заверени преписи от книжа  от изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.рег. № 863 на КЧСИ, съгласно които същото е образувано по молба на Т.С.”ЕАД от 26.11.2018г. срещу Н.Д.Б., ЕГН **********, за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден   на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав в размер на 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, както и разноски по изпълнително дело, като взискателят е упълномощил ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Със запорно съобщение  от 07.12.2018г.  съдебният изпълнител е наредил налагане на запор върху банкова сметка ***”ЕАД ЦКБ”АД,  вземания за трудово възнаграждение от Софарма”АД, работодателят е получил съобщението на 12.12.2018г., като на 13.12.2018г. последният е заявил, че върху това вземане има други запори, след вдигането на които ще започне за изпълнява това на ЧСИ Х., на 14.12.2018г. Банка ДСК”АД е заявила, че запор е наложен, същото е заявено и от ЦКБ”АД с писмо от 03.01.2019г.

С определение от 19.12.2018г. районният съд е допуснал обезпечение на исковете чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188630403094, обезпечителна заповед е представена от длъжника на 20.12.2018г. и с постановление от 20.12.2018г. ЧСИ е спрял изпълнението по делото, за което е уведомил лицата,  до които е изпратил запорни съобщения.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Правният интерес от исковете се установява от образуваното от ответника срещу ищеца изпълнително дело за събиране на процесните суми.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният отрицателен установителен  иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост като погасени по давност на суми за доставена топлинна енергия и лихва за забава на плащането й,  за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК .

При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало вземане към наследодателя на ищците за заплащане на топлинна енергия и лихва за забава, че е  проявил активност за събиране на вземането си като е предявил своевременно действия за събирането им .

Ищецът следва да докаже правен интерес от иска, че ответникът претендира плащането на сумите, че е изтекъл определен период от време между две последователни действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист.

Съдът приема за установено по делото, че за ответника са валидно възникнали вземания  срещу ищеца за сумите по издадения изпълнителен лист. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от влязлата в сила заповед за изпълнение.

     Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и  изпълнителния лист са за топлинна енергия и за лихви, поради което и същите са периодични и са скрепени с кратката 3 годишна погасителна давност. Тази давност може да бъде с по-дългия 5 годишен  срок само в хипотезата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на вземането  съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква „в” от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм), както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени -  срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият  изпълнителен лист в тази хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.  (В този смисъл Решение № 45/ 30.03.2017г. по дело № 61273/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 139/28.08.2013г. по дело № 98/2012г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., Решение № 94/27.07.2010г. по дело № 943/2009г. на ВКС, І-во Т.О.,  постановени по реда на чл. 290 от ГПК)

В конкретния случай вземанията са за заплащане на стойност на потребена  топлинна енергия за битови нужди и за лихва за забава на плащането й, заповедта за изпълнение да е била оспорена в срока по чл. 415 от ГПК,  не е проведено производство по реда на чл. 422 от ГПК, поради което и съдът приема, че процесните вземания не са установени със съдебно решение, което да е постановено в исково производство по ГПК. При така установеното съдът приема, че погасителната давност за процесните задължения е 3 години.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време.  Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2  на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 116, буква „б”  от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.

Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане  на действия за принудително изпълнение.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не прекъсват погасителната давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм) е алтернатива на исковия процес, с тази молба не започва принудително изпълнение, поради което и тя не прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват, нито спират погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент, предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал.2 от ГПК  материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.).

При така възприето съдът приема, че в случая заявлението  от 17.11.2014г., издаването на заповедта на 20.11.2014г., издаването на изпълнителния лист на  23.03.2015г. не са прекъснали, нито са спрели погасителната давност за вземанията. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването  на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението.  (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай по издадения на 23.03.2015г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 26.11.2018г. и на  07.12.2018г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху вземания на длъжника, на 20.12.2018г. изпълнително дело е спряно поради издадена обезпечителна заповед. При така установеното и по съображения изложени по-горе , като съобрази: период на вземанията -  за топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., а за мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; срокът на погасителната давност на същите от 3 години; обстоятелството, че по изпълнително дело от 26.11.2018г. изпълнителни действия са поискан/извършени на 07.12.2018г., липса на доказателства, че са предприемани други действия от кредитора, които да са от естество да прекъснат/спрат погасителната давност,  то съдът приема, че процесните вземания са били погасени по давност преди да се образува изпълнителното дело на 26.11.2018г.. При така възприето съдът приема, че исковете са основателни, решението на СРС следва да се отмени и исковете  следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ответника следва да се поставят разноските на ищеца по делото и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производство пред СРС от 75,41лв. за държавна такса, 2,70лв. банкова такса за превода й , сумата от 950лв. за възнаграждение за адвокат, 5лв. такса за издаване на обезпечителна заповед. За производство пред СГС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса от 37,31лв., за банкова такса за превода й в размер на 5лв., както и разноски за възнаграждение за адвокат в размер на  442,62лв. Възражението на въззиваемия за прекомерност на претенцията на въззивника за възнаграждение адвокат в производство пред СГС е основателна. Делото пред СГС не се отличава със сложност и отговорността на въззиваемия за разноски на въззивника за възнаграждение за адвокат следва да се ангажира до размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение  № 243274/14.10.2019г. по гр.д.№ 79051 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 40-ти състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2033818/14.12.2018г. от Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** с правно основание чл.  124 вр. с чл. 439 от ГПК   за признаване за установено, че не дължи  заплащане на ответника на сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.като Н.Д.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100лв. и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателни установителни искове, предявени с искова молба  вх.№ 2033818/14.12.2018г. от Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** , с правно основание чл.  124 вр. с чл. 439 от ГПК , че Н.Д.Б., ЕГН **********  не дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* поради погасяване по давност заплащане на сумите, ккато следва: сумата от 1455,37лв., ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия  в имот в гр. София, ул. „*******за  периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х..

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** на основание на  чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1518,04лв. (хиляда петстотин и осемнадесет лева и 0,04лв), представляващи съдебни  разноски по делото пред СРС и СГС, като отхвърля искането на Н.Д.Б., ЕГН ********** за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС за горница над 442,62лв. до предявен размер от 800лв..

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.

     ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Ивелина Симеонова,

член на IV - Б въззивен състав по в. гр. дело № 15914 по описа на СГС за 2019 г.

 

     Не съм съгласна с изводите на мнозинството от съдебния състав, че в случая за процесното вземане е приложима тригодишната погасителна давност. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищeцът не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение - изтекла погасителна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Считам, че и в случая е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не въз основа на влязло в сила решение. Това е така, защото заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните, като съгласно сега действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС, определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му.

     Следва да се посочи и че положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността. По изложените съображения, считам, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

 

                                                                                        Мл. съдия:

 

                                                                                                           /Ивелина Симеонова/