Решение по дело №5149/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 459
Дата: 17 април 2022 г.
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20214520105149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Русе, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520105149 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез юрк. Я. Н., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу
Ф.К.М., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „В***“№ 6, в качеството й на
клиент на ищцовото дружество, с кл. № **********, за установяване на
вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за сумата от 991,20 лв. –
главница за ползвана електрическа енергия по фактури издадени за периода
13.01.2021 г. – 14.04.2021 г., както и за установяване на вземане по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 18,79 лв. за периода от падежа на
всяка фактура до 13.05.2021 г. и за законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.05.2021 г., във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление, с абонатен № **********, гр. Р***, ул. „В***“№ 6.
Правото, предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за
сумата от 991,20 лв. -главница произтича от следните обстоятелства: по
сключен договор в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане,
представляващо цена за ползвана електрическа енергия по фактури издадени
за периода 13.01.2021 г. – 14.04.2021 г.
Правото, предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на
1
18,79 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 13.05.2021 г. и за
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 25.05.2021 г., произтича от следните
обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата и в указания
срок е постъпил писмен отговор, чрез назначеният й особен представител адв.
Е.М., с който се оспорват исковете изцяло като неоснователни. Оспорва
наличието на облигационни взаимоотношения между страните, оспорва да е
клиент на ищцовото дружество, тъй като нямало подадено от нея заявление
по см. на чл. 11 и чл. 12 от ОУ на Договорите за продажба на електрическа
енергия, оспорва да е потребител на ел. енергия и да дължи претендираните
суми. Сочи, че от представената с исковата молба справка от Агенция по
вписванията е видно, че ответницата е дарила имота си през 2005 г. и
неправилно, поради грешка е посочена и като надарена, като счита, че от 2005
г. има друг собственик и ответницата не дължи претендираните суми.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 2644/2021 г. по описа на Районен съд-
Русе, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2021, с която е разпоредено на Ф.К.М.,
да заплати на ищеца сумите от 991,20 лв. – главница за ползвана електрическа
енергия по фактури издадени за периода 13.01.2021 г. – 14.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -25.05.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 18,79 лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 13.05.2021 г., както и сумите от 25,00 лв. -
заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания
на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
От приетите по делото писмени доказателства: извлечение от сметка
към 13.05.2021 г. по партида на Ф.К.М.; Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца от 18.08.2021 г. на клиент Ф.К.М.; фактури,
издадени от „Енерго-Про Продажби“ АД, с № **********/13.01.2021 г., №
**********/15.02.2021 г., № **********/ 15.03.2021 г.; №
**********/14.04.2021 г.; извлечение за фактури и плащания за период към
17.08.2021 г. по клиентски номер **********; справка Имотен регистър №
978906/17.08.2021 на Служба по вписванията – Русе; Общи условия за
продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД; Решение №
ОУ-161/07.11.2007 г. на ДКЕВР; публикации на Общите условия за продажба
на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД; Справка от Агенция
по вписванията; копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
2
171, том 29, дело 6988/2005 г. по описа на Служба по вписванията при
Районен съд – Русе, с който ответницата е прехвърлила имота на сина си
Сезгин Кемал Нури, като си запазила пожизнено правото на ползване и
обитаване върху целия имот, се установява, че Ф.К.М., като ползвател има
качеството потребител на доставяна от ищеца електрическа енергия с адрес,
находящ се в гр. Р***, ул. „В***“№ 6, като ползваната от нея електроенергия
била заплащана по счетоводна партида с аб. № **********. Били издадени
фактури за периода 13.01.2021 г. – 14.04.2021 г., на обща стойност 991,20 лв.,
представляващо цена за консумирана от ответницата електрическа енергия,
които Ф.К.М. не заплатила в срок.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който
ищеца „Енерго-Про Продажби” АД цели да установи, че Ф.К.М. му дължи
парични суми за доставена ел. енергия по фактури за периода от 13.01.2021 г.
– 14.04.2021 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявените искове са процесуално
допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът, бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, същите се явяват основателни.
Ф.К.М. е била страна по валиден договор за продажба и доставка на
електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо
нея, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите
условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
По делото не се спори, че Ф.К.М. е ползвател на недвижим имот,
находящ се в гр. Р***, ул. „В***“№ 6, с аб. № **********, която съгласно
представените по делото писмени доказателства е имала сключен договор с
ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от нея имот през
периода от 13.01.2021 г. – 14.04.2021 г. От представените Общи условия за
продажба на ел. енергия– чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да
заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми
продавачът издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от
Общите условия. Видно от представените фактури, се установява по
категоричен начин, че ищецът доставил ел. енергия в имот с аб. №
**********, ползван от Ф.К.М., за периода от 13.01.2021 г. – 14.04.2021 г., на
обща стойност 991,20 лв. – представляваща главница за незаплатена
ел.енергия, която не му е заплатила тези суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за
установяване на дължимостта на начислените от ищеца суми се явяват
3
основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представените Общи условия, които се прилагат към сключения договор, по
който страна е ответницата – чл.38 указва, че потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния случай
Ф.К.М. не е заплатила претендираните суми в срок, поради което е изпаднала
в забава, за което дължи мораторна лихва в размер на 18,79 лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 13.05.2021 г., както и законната лихва върху
посочената главница до окончателното изплащане.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят на ищеца
в размер на 75 лв.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото 475 лв.
/заплатена държавна такса – 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП в размер на 100
лв., и 300 лв.- за назначения особен представител на ответника /направени от
ищеца са в тежест на Ф.К.М..
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, че Ф.К.М., ЕГН
**********, от гр. Р***, ул. „В***“№ 6, в качеството й на клиент на
ищцовото дружество, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление, с абонатен № **********, гр. Р***, ул.
„В***“№ 6 дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. Варна,
район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Пл. Стефанов, Я. Димитрова, Д. Димитрова, следните
вземания:
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за сумата от 991,20 лв. –
главница за ползвана електрическа енергия по фактури издадени за
периода 13.01.2021 г. – 14.04.2021 г.,
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 18,79 лв. за периода
от падежа на всяка фактура до 13.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, върху посочената главница, считано от
25.05.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2021 по
гр.д.№ 2644/2021 г. по описа на РРС до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Ф.К.М., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „В***“№ 6, да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 75 лв.
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.
4
№ 2644/2021 г. по описа на РРС, както и сумата от 475 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5