Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
Гр.Бяла, 20.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 374по описа за 2020г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.422 ГПК, вр. чл.130
от с.к.
Ищецът моли съда да признае
за установено между страните, че М.К.И., ЕГН **********, в
качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 02.12.2015г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***,
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 57/2020г., по описа на PC-Бяла, а именно:
сумата от 8438,80 лв. /осем хиляди и
четиристотин тридесет и осем лева и 80 стотинки/ - представляващи главница по
56 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.01.2017г. до 07.12.2021г.,
по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от общите условия към договора
за кредит твърди, че е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
19.09.2017г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/,
сумата от 1432,99 лв. /хиляда и четиристотин тридесет и два лева и 99
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 07.01.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 03.10.2019г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение - 03.10.2019г. до окончателното погасяване на дълга.
В условията на евентуалност моли съда да осъди
М.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на кредитополучател по договор
за потребителски кредит № ***, сключен на 02.12.2015г., да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *** следните неизплатени по процесния
договор суми: 8438,80 лв. /осем хиляди и четиристотин тридесет и осем лева и 80
стотинки/ - представляващи главница по 56 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 07.01.2017г. до 07.12.2021г., по отношение на които на
основание чл.13, ал.2, б.“а“ от общите условия към договора за кредит твърди, че
е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.09.2017г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, сумата от 1812,14 лв.
/хиляда осемстотин и дванадесет лева и 14 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за периода от 07.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба в
съда - 01.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
дълга.
Претендират се и съдебните разноски по
заповедното производство, както и по настоящото такова.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който излага възражения досежно процесното
вземане.
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено становище поддържа
молбата си.
Ответната страна оспорва исковата
молба по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На първо място, съдът намира, че
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, каквито са твърденията на ищеца. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т.18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл.60, ал.2 от ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на
т.18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите
финансови институции, какъвто се явява ищеца - Решение № 123/09.11.2015 г.
по т. д. № 2561/2014г. на II т. о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за
по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква
по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции,
което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012г. на
КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се
съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този
принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна
сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е
недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е
императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата
страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне
на потребителски кредит. В настоящият случай в исковата молба цедента твърди, че
цесионера е уведомил длъжника за цесията на 14.05.2019г., чрез ЧСИ Й.Ц. на
когото ищеца – „АСВземания“ е възложил правомощия по чл.18,ал.5 от ЗЧСИ.
Установи се по делото, че в
процесното уведомление по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД е инкорпорирано и такова
досежно обстоятелството, че банката счита процесният кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Няма законова пречка именно цесионерът да обяви кредита за
предсрочно изискуем, каквото твърдение се поддържа и от ищцовата
страна. Съгласно чл.99, ал. 2
от ЗЗД, което изрично се съдържа и в
процесния договор за цесия – прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежност, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Т.е. с преминаването към новия
кредитор на всички права, които старият кредитор е имал по
отношение на вземането, към него преминава и правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените
в договора предпоставки за това, както и съответно длъжникът има
спрямо новия кредитор правото да възрази за предсрочната изискуемост.
След прехвърляне на вземането титуляр на същото е вече
новия кредитор и в това качество е легитимиран да иска изпълнение на вземането
на падежа или да предяви предсрочна изискуемост на кредита
– решение № 204/25.01.2018 г., т. д. № 2230/2016 г., 1-во ТО, ВКС.
Предвиденият в чл.47 от ГПК ред
за връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за
получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки. За да
бъде приложена, ведно с всички последици от това – изтичане на процесуални
срокове, настъпване на преклузии, упражняване срещу страната на преобразуващи
права и осигуряване участието й в процеса по начин, който да не препятства
изпълнението на решението по реда на Регламент /ЕО/№44/2001г. е необходимо
пълно и точно изпълнение на предпоставките за приложението й, включително реда
и условията за връчване. Още повече, че разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ изрично
предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители да
се извършва по реда на чл.37 – 58 от ГПК, без да е направено разграничение
кои разпоредби, респ. коя част от правилата на чл.47 от ГПК са неприложими в
това производство. Не е въведено ограничение в приложението на този ред за
връчване и по отношение на действията предвидени в чл.18, ал.5 от закона, между
които попада връчването на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, а така също и
изявлението за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем.
Ето
защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да
приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като ЧСИ издири
и връчи съответните книжа на постоянния или настоящ адрес на адресата или по
месторабота на същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на
редовно връчване по предвидения ред.
Така даденото разрешение е в
съответствие и с постановките на решение на СЕС по дело С-327/10 от
17.11.11г., според което Регламент /ЕО/ № 44 /2001г. допуска
прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка,
която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие
позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието
местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери
преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са предприети
всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на
добросъвестността, а именно приложение на разписаната процедура по връчване.
В
конкретния случай съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 47 от ГПК в неговата цялост, за да се фингира връчване на книжата
на ответника. Отбелязани са три посещения на известния адрес и констатация за
отсъствието на адресата според правилото на чл. 47, ал.1 ГПК, като няма данни
за това, че след установяване отсъствието на ответната страна на посочения
адрес е извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ.
установяване наличието на трудово правоотношение с оглед връчване по
месторабота, съотв. невъзможност за това. Съдът намира,че без да бъдат
изпълнени новелите на закона предвидени в хипотезите на правната норма до ал.3
от чл.47 на с.к. е налице липса на редовно връчване уведомлението на
цедента от ЧСИ.Съдът следва да отбележи,
че ЧСИ разполага с достъп до тези сведения на основание чл.16 от ЗЧСИ. Налага
се извода,че връчването на уедомлението до главния длъжник е опорочено,поради
което потестативното право на ищеца не е надлежно упражнено.
С
оглед приетото от съда досежно спазване процедурата на чл.47 от ГПК от частният
съдебен изпълнител, то, аналогично на вече изложеното, кредитът не следва да се
счита за предсрочно изискуем, считано от изтичане на 14-дневния срок от
залепване на уведомлението (06.07.2019г.). Предсрочната изискуемост в
случая отново е обявена с връчването на препис от исковата молба на 30.09.2020г.
и приложенията към нея на ответницата по делото. Но в производството по реда
на чл.422 от ГПК това действие трябва да предхожда депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 03.10.2019г.,
съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, защото
установителният иск е обусловен от предмета на издадена заповед за изпълнение
за вземане и е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване
на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена
заповедта (в този смисъл Решение № 76/25.09.2015г. по т.д. № 620/2012г. Iт.о.ВКС).
Недопустимостта на изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР №
4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание (Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р.
№ 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 7/15.04.2015 г. на
ВКС, І ТО и мн. др.). Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на
исковата претенция в нейната цялост, без да се обсъждат останалите наведени
от представителя на ищеца доводи.
Досежно осъдителните искове.
Възможност в производството по иска, предявен
по реда на чл.422 от ГПК да се въведе друго основание, е чрез
предявяването на евентуален осъдителен иск, но другото основание, от което
произтича вземането, следва да е различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, а в случая предмет и на двата иска е вземане
за непогасена част от главница, произтичащо от неизпълнение на задължение на
кредитополучателя по договор за кредит № *** от 02.12.2015г., трансформирано в
предсрочно изискуемо, договорна и санкционна лихва с исковата претенция, още
повече, че при евентуалното съединяване на искове, разглеждането на евентуалния
иск се обуславя от отхвърлянето на главния иск.
Уведомяването
на длъжника- ответница, че кредитора счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с
връчването на преписи от исковата молба на ответницата на 30.09.2020г.
има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя
основанието на което е възникнало вземането и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. В
процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на
търсената защита. Въвеждането на друго основание от което произтича вземането, различно
от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е предпоставка
за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по
реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, а в казуса заявеният спорен
предмет е един и същ , което води до извода за недопустимост на
съединяване на исковете.
При
посочените мотиви по отношение тази част на исковата претенция ще бъде оставена
без разглеждане като недопустима.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна се следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било
заявено, а и липсват доказателства за извършването на такива.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответницата също се
следват разноски, но поради лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат
присъдени.
Съгласно задължителните указания на т.
13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не
подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда
на чл.422, респ. чл.415 ГПК. От това следва, че по заповедното
производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления иск.
Съдебните и деловодните разноски от
ищеца остават както са направени.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.
Б.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощниците И.Н. и К.М. – юрисконсулти
със с.а., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.И., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника й адв. Д.Т. от РАК, в
качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ****,
сключен на 02.12.2015г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ****,
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 57/2020г., по описа на PC-Бяла, а именно:
сумата от 8438,80 лв. /осем хиляди и
четиристотин тридесет и осем лева и 80 стотинки/ - представляващи главница по
56 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.01.2017г. до 07.12.2021г.,
по отношение на които на основание чл.13, ал. 2, б.“а“ от общите условия към
договора за кредит твърди, че е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
19.09.2017г. / датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/,
сумата от 1432,99 лв. /хиляда четиристотин тридесет и два лева и 99 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава за периода от 07.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 03.10.2019г., законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение - 03.10.2019г. до окончателно погасяване на дълга, като неоснователен
и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителните
искове на „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. - изпълнителен директор, чрез
пълномощниците И.Н. и К.М. – юрисконсулти със с.а., против М.К.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника й адв. Д.Т. от РАК за следните
неизплатени по процесния договор суми: 8438,80 лв. /осем хиляди и четиристотин
тридесет и осем лева и 80 стотинки/ - представляващи главница по 56 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.01.2017г. до 07.12.2021г.,
по отношение на които на основание чл.13, ал. 2, б.“а“ от общите условия към
договора за кредит твърди, че е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
19.09.2017г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/,
сумата от 1812,14 лв. /хиляда осемстотин и дванадесет лева и 14 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава за периода от 07.01.2017г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.07.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на дълга, като недопустими и прекратява производството
по тях.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д. Б.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощниците И.Н. и К.М. –
юрисконсулти със с.а., против М.К.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. Д.Т. от РАК за заплащане на разноски в
размер на 894,88 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и осем
ст./ по ч.гр.д. № 57/2020г. на БРС и гр.д.№ 374/2020г. на БРС, като
неоснователно.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта имаща характер на определение за прекратяване в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/