Решение по дело №486/2021 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 260020

 

гр. Хасково, 08.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд - Хасково, ГО, 7–и граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

                                                              Съдия: Христина Жисова

 

при участието на секретаря Елена С.ова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 486 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ от Р.В.Н. ЕГН ********** с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, офис № 7 – адв. М.Т. ***, против „Евротрейд" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Никола Радев" № 77.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника от 01.10.2018г. На 12.03.2020г. в изпълнение на служебните си задължения работила на длъжност „оператор преса“ в цех на фирмата за производство на битови електроуреди, намиращ се в гр.Хасково, бул.“Никола Радев“ №77. В този ден ищцата била разпределена да работи на ексцентрикова преса с поставен матрик за изработване на капаци на скара 1600W. Пресата била с електрическо задвижване и нямала устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанцата, която била от открит тип. Подаването на детайлите се извършвало ръчно, като не се използвали ръчни инструменти /куки, клещи пинцети и др. приспособления/, които да не допускат попадането на ръцете на работещия в обсега на работещото пространство на пресата. Около 14,30ч. ищцата извършвала обичайните действия по изработването на капаци, като с лявата ръка взела поредния детайл и после с две ръце го поставила на матрицата, след което ги отдръпнала и с лявата ръка натиснала бутона за задействане на пресата. При изваждане на детайла пресата самоволно се задействала и щанцата притиснала и смазала три от пръстите на лявата ръка на ищцата. Последната била откарана спешно в МБАЛ-Хасково, където след като й била оказана първа помощ била насочена за лечение в УМБАЛ "Софиямед" - София. Там пострадалата постъпила за оперативно лечение по спешност. Съгласно съдебномедицинското удостоверение, издадено от съдебен лекар в МБАЛ-Хасково на 24.03.2020г., вследствие на получените травми на ищцата било причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на травмата на 2, 3 и 4 пръсти на ръката. Декларираната от работодателя злополука била приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане от 30.04.2020г. на ТП на НОИ-Хасково. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на получени травматични увреждания – конквасационна травма на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка; на 2-ри пръст – експулсиран нокът с разкъсване на матрикса; раздробена дефект фрактура на дисталната фаланга; кожен дефект на пулпата; на 3-ти пръст – травматична ампутация на дисталната фаланга; средна фаланга – тотална загуба на костна субстанция, неравни ръбове, размачкани и силно замърсени меки тъкани; на 4-ти пръст – раздробена фрактура на дисталната фаланга, без травматични рани на кожата, вследствие настъпила трудова злополука на 12.03.2020г.; както и сумата от 8 286лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в направени разходи за лечение, включващи закупуване на лекарства, консумативи, заплащане на прегледи, изследвания, медицински манипулации и пътни разходи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.03.2020г. – датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и станалата злополука, приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на злополуката. Твърди, че в нарушение на правилата за работа с пресата, както и в нарушение на началния и периодичните инструктажи  и поради разсеяност лявата ръка на ищцата е била под щанцата в момента, в който последната била в работен режим, което довело до настъпване на злополуката. Твърди, че при спазване правилата за работа с пресата от страна на ищцата не би настъпила злополуката. При условията на евентуалност дори да се приеме по делото, че пресата самоволно се е задействала и в момента на вадене на детайла щанцата е притиснала пръстите на ищцата, също били налице предпоставки за намаляване отговорността на ответника по чл.201 ал.2 от КТ, поради съпричиняване от страна на ищцата при проявена от нея груба небрежност. Твърди се, че състоянието на машината било известно на ищцата, която работела на нея от 01.10.2018г., т.е. налице били знания от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това предприел изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност. Това водело до съпричиняване. Оспорва размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и се представлява от адвокат М.Т. ***. Пледира се за уважаване на исковата молба, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от процесуален представител в лицето на адвокат М.Г. ***. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани в частта  и в тази връзка моли за отхвърлянето им. Развива фактически и правни доводи относно неоснователността на заявените претенции. В писмени бележки допълнително посочва, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размер на 3000 лева поради съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат от 2/3 и изцяло неоснователен и недоказан по отношение на имуществените вреди. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Допълнително споразумение № 332/02.01.2020г. и от Трудов договор № 142/01.10.2018г., се установява, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „оператор преса“, а от длъжностна характеристика за длъжност „оператор преса“, код по НКПД 81812037 е видно, че екземпляр от същата й е бил връчен на 01.10.2018г. В длъжностната характеристика, в раздел 2.2. „Отговорности“ е отбелязано, че следва да се спазват всички изисквания за безопасен труд, санитарно-хигиенните и противопожарните правила за работа в механичен цех, както и при констатиране на неизправност веднага спира пресата и уведомява настройчика и управителя. От подписаните от ищцата служебна бележка № 136/01.10.2018г. и инструктажна книга за начален и периодичен инструктаж и инструктаж на работното място, се установява, че на 01.10.2018г. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на работното място, а на 03.01.2020г. – периодичен такъв. В съдържащата се в преписката в досието по чл.59, ал.1 КЗО, открито в ТП на НОИ – Хасково по повод подадената декларация за трудова злополука Инструкция за правилна и безопасна работа с преса на ответника „Евротрейд“ ООД се предвижда, че през цялото време работникът трябва да бъде максимално съсредоточен и внимателен и да пази ръцете си, както и че при повреда, трудности при поставяне и изваждане на детайли веднага се прекратява работа и се уведомява прекия началник.

Със Заповед за прекратяване на трудов договор № 138/08.09.2020г., е било прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество с посочено основание – чл.325 т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните.

Ответникът е съставил Декларация за трудова злополука Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Обр. О-11/2006/НОИ/ с вх.№ Ц5101-26-5/26.03.2020г., с вх. № Ц5101-26-5/26.03.2020 г., досие № 20202600012 при ТП на НОИ. В нея като пострадал е посочена ищцата в настоящото производство, постъпила в предприятието на 01.10.2018 г., с горепосочените длъжност и трудов стаж. Като данни за злополуката се сочи, че е станала около 14 часа и 30 минути на 12.03.2020 г., в рамките на работното време, на обичайното стационарно работно място в цех, намиращ се в гр.Хасково, бул.“Никола Радев“ № 77, при следния вид работа: изработка на метално изделие – капак за скара. Посочени са специфичното действие, както и отклонението от нормалните условия – поставяне на детайла на матрицата, вкарване на ръката по-навътре, отколкото е необходимо, ненавременно отдръпване на ръката, натискане на пусков бутон, ръката с която се натиска ръката е ударена; след слагане на детайла не си маха ръката своевременно и тя попада в обсега на работа на пресата, както и начин на увреждането и материален фактор, причинил го – притискане на пръсти на ръката от преса. Отразено е още, че пострадалият е имал необходимата правоспособност, като злополуката е по чл.55 ал.1 от КСО, набелязани са мерки – провеждане на извънреден инструктаж. В декларацията се сочат и данни за увреждането – смазване на два пръста от ръката, с последица – временна неработоспособност. Посочени са свидетели на злополуката – Т.Г.Б..

С Разпореждане № Ц5104-26-5/30.04.2020г. от ТП на НОИ гр. Хасково, на основание чл.60 ал.1 от КСО, процесната декларирана злополука е приета за трудова на основание чл.55 ал.1 от КСО. Допълнително в него се сочи, че в резултат на проведено разследване  на злополуката от ТП на НОИ Хасково и Д“ИТ“ Хасково, за резултатите от които е изготвен Протокол № Ц5103-26-01/30.04.2020г., се установява, че злополуката е станала в цех за производство на битови електроуреди около 14.30 часа на 12.03.2020г. като ищцата е работела на ексцентрикова преса ПЕ-63А и е изработвала капаци, нужни за окомплектоване на скара 1600 W. При ваденето на поредния капак (готовия детайл) от пресата, пръстите на лявата ръка попаднали в областта на действие на машината и били затиснати в нея. В следствие на това получила травматично увреждане на II-ри, III-ти и IV-ти пръст на лява ръка. Така възникналото внезапно увреждане на здравето е довело до временна нетрудоспособност, съгласно първичен болничен лист. Според отбелязването на л.66 – гръб, същото е получено от представител на ответника на 04.05.2020г., липсват данни процесното разпореждане да е обжалвано.

Видно от приетият като доказателство по делото Протокол № Ц5103-26-01/30.04.2020г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 12.03.2020г. с ищцата, издаден от ТП на НОИ гр. Хасково, подписан на 04.05.2020г. от представител на ответника и на 05.05.2020г. от ищцата, в раздел IV „Отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения“ е посочено, че при вадене на капака (готовия детайл) от ексцентриковата преса ПЕ – 63А пръстите на лявата ръка на ищцата попаднали в областта на действие на матрицата на пресата и били затиснати. Пресата повтаряла ударите без да е била задействана, „самоволно“, без команда. Пресата правела такива непредизвикани удари от дълго време преди злополуката, за което било уведомено лице, което сменяло матриците и настройвало машините. Ищцата работела с ръкавици, но без помощни инструменти като пинцети, клещи и други приспособления при сваляне на капаците. В раздел VII „ Начин на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането“ е записано че при опит да извърши обичайните си действия по изваждане на готовия детайл пръстите на ръката на ищцата попаднали в обсега на действие на пресата и били премазани като пострадалата получила травматично увреждане при работа с ексцентрикова преса ПЕ-63А. В графа VIII „Анализ на причините за възникване на злополуката“ било констатирано, че при огледа по работни места в цеха е тествано работното оборудване – преса, тип ексцентрикова ПЕ – 63А, установило се, че е с електрическо задвижване на супорта (бабката). Нямало устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанцата, която е от открит тип. Подаването на детайлите се извършвало ръчно, работният режим на задвижване на щанцата бил ръчен, с пусково устройство, включващ се с една ръка, обикновено лявата. Педалният режим на задействане бил изключване с цел безопасна експлоатация. Пресата фабрично била без устройства, които автоматично да я изключват, когато част от тялото на работещия е в обсега на работната й зона. Пресата нямала устройства за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанцата, при която подаването се извършва ръчно, не се използвали и ръчни инструменти (куки, клещи, пинцети и приспособления), които да не допускат попадането на ръцете на работещия в обсега на работното пространство на пресата. Сочи се, че работникът е допуснат до самостоятелна работа, свързана с обслужване на машини за пресоване, щанцоване, ексцентрикова преса, без успешно да е положил изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословния условия на труд. Като най-вероятна причина за възникване на злополуката е посочено работа с пресата без използване на помощни средства, които да не допускат попадането на ръцете в обсега на работа на машината. Описано е, че са допуснати нарушения от страна на работодателя и ответник в настоящото производство на т.3.4, т.5.1, 5.2, 5.3 и т.6 от Приложение № 2 към чл.6 ал.1 т.2 от Наредба № 3 от 23.03.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично /студено/ обработване на метали; на чл.165а, т.2, чл.166, ал.3, т.1, 2 и 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване; на чл.13, ал.2, 3 и 4 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучени и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Във връзка с установените административни нарушения на работодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като са описани мерки и препоръки за недопускане на злополуки.

Освен цитираните дотук документи, приети като писмени доказателства, като съдържащи се в преписката в досието по чл.59, л.1 КСО, открито в ТП на НОИ – Хасково, по повод подадената декларация за процесната трудова злополука, се представиха и приеха по делото и Протокол за вътрешно разследване № 31 от 25.03.2020г. с осигурител ответното дружество; Заповед № 132/01.03.2019г. на основание чл. 136/3/ от КТ, издадена от отв. „Евротрейд“ ООД относно работното време; Карта за оценка на риска № 01-01-02, Приложение № 2 на „Евротрейд“ ООД; Карта за оценка на опасностите на работно място № 01-01-02, Приложение № 1 Служба по трудова медицина – „СТМ“ ЕООД – Хасково за ответното дружество, ведно с Анализ на опасностите, Обобщение по оценката на риска и възможни/вероятни – рискове/последици от дата 19.11.2019г.; Мерки за предотвратяване и намаляване на риска за здравето на работещите в производствен цех за 2019-2020г.; Схема на разположението в производствен цех сутерен на „Евротрейд“ ООД – бул. „Никола Радев“ № 77, гр. Хасково; Правилник за вътрешния трудов ред, обект Хасково на „Евротрейд“ ООД; Програма за провеждане на обучение по безопасност и здраве при работа на „Евротрейд“ ООД; Обяснение от А.М.Д.с вх. № Ц5101-26-5#3/13.04.2020г. до НОИ; Писмени обяснения от Т.Г.Б. от дата 25.03.2020г.; Обяснение от ищцата Р.В.Н. с вх. № Ц5101-26-5#2/03.04.2020г. до НОИ; Описание за Преса ПЕ-63А ексцентрик преса от дата 07.04.2020г., подписано от И. И. - управител;

Представен по делото е и първичният Болничен лист № Е20200850544 за периода от 12.03.2020г. до 16.04.2020г., издаден от УМБАЛ „Софиямед“ ООД на името на ищцата с посочена причина трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО и домашен амбулаторен режим на лечение, а по искане на ищцата се приеха и две епикризи, издадени на нейно име от УМБАЛ „Софиямед“, Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия. Първата от тях е към ИЗ № 8141/2020 г., по КП 220.2, на ищцата, постъпила на 12.03.2020 г., изписана на 17.03.2020 г.; с окончателна диагноза – конквасацио индицис диг III ет IV манус син. В анамнезата, снета по данни на пациентката се сочи – постъпва в КХРРХ за първи път за оперативно лечение по спешност по повод смазване на II-ри, III-ти и IV-ти пръсти на лявата ръка, датиращи от деня на постъпването, получено при трудова злополука – пръстите били смазани от тежък метален предмет. Потърсила първична лекарска помощ в СО Хасково, където след тоалет на раневите повърхности и поставяне на ТАР 0,5 ml била насочена към КХРРХ на УМБАЛ „Софиямед“. Като обективно състояние е констатирано – добро общо състояние; контактна; адекватна; афебрилна; с конквасационна травма на II-ри, III-ти и IV-ти пръсти на лявата ръка;  II-ри пръст – експулсиран нокът с разкъсване на матрикса; раздробена дефект фрактура на дисталната фаланга; кожен дефект на пулпата; III-ти пръст – травматична ампутация на дисталната фаланга, като ампутата липсва; средна фаланга – тотална загуба на костна субстанция, неравни ръбове, размачкани и силно замърсени меки тъкани; IV-ти пръст – раздробена фрактура на дисталната фаланга, без травматични рани по кожата. Подробно са описани назначените й изследвания и резултатите от тях, проведените консултации с интернист и анестезиолог, както и назначената медикаментозна терапия. Посочено е, че след консултация с интернист и анестизиолог пациентът е опериран на 12.03.2020 г., за извършване на ревизия, дебридман и кожна пластика. Следоперативният период е протекъл гладко, при първично зарастваща рана; с изход от заболяването – с подобрение, афебрилен. Ищцата е изписана с препоръки сваляне на конците на 12-тия ден, отбременяване на оперирания крайник за срок от 30 дни, последваща контролирана рехабилитация, с право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни след дехоспитализацията – на 20.03 и на 31.03.2020г.

Следващата епикриза е към ИЗ № 11834/2020 г., по КП 220.1, на ищцата, постъпила на 11.05.2020 г., изписана на 14.05.2020 г.; с окончателна диагноза – дефектус кутис диг III манус син, статус пост ампутационен. В анамнезата, снета по данни на пациентката се сочи – постъпва в КХРРХ за втори път за оперативно лечение в планов порядък по повод кожен дефект в областта на 3-ти пръст, датиращ от около 2 месеца, получен вследствие конквасация и травматична ампутация през средната фаланга на същия пръст при трудова злополука; оперирана по спешност в същата клиника. Като обективно състояние е констатирано – добро общо състояние; контактна; адекватна; афебрилна; трети пръст на лява ръка – леко оточен, с наличие на кожен дефект в областта на средната фаланга и костен дефицит; травматична ампутация на ниво средна трета на средната фаланга; постоперативните цикатрикси на същия пръст; без данни за съдов дефицит на горен ляв крайник. Подробно са описани назначените й изследвания и резултатите от тях, проведените консултации с интернист и анестезиолог, както и назначената медикаментозна терапия. Посочено е, че пациентът е опериран на 12.05.2020 г., за извършване на ревизия, дебридман, автоостеопластика и локална кожна пластика в планов порядък. Следоперативният период е протекъл гладко, при първично зарастваща рана; с изход от заболяването – с подобрение, афебрилен. Ищцата е изписана с препоръки сваляне на конците на 12-тия ден, отбременяване на оперирания крайник за срок от 30 дни, последваща контролирана рехабилитация, с право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни след дехоспитализацията – на 18.05 и на 25.05.2020г.

От представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 95/2020г. на ищцата от 24.03.2020г., издадено от д-р Х.Е., е видно, че е причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на травмата на 2,3 и 4 пръсти на ръката.

Според амбулаторен лист № 2102 от 19.02.2021г., издаден на ищцата от д-р Ленко Матанов, на посочената дата посоченият медицински специалист е провел първичен, амбулаторен преглед, с диагноза: разстройство в адаптацията; със снета анамнеза: преди около 1 год. преживява трудова злополука, при която губи два пръста на лява ръка (извършена операция и протезиране); с травматично изживяване във връзка с функционалните и естетическите последствия; не спи добре; тревожна; няма апетит. Установено е обективно състояние – спокойна двигателно, вътрешно напрегната, с руминации, емоционално-лабилна като е назначена медикаментозна терапия.

Представени по делото са и покана от ищцата до ответника с посочена дата 16.10.2020г., в която се предлага доброволно уреждане на отношенията във връзка с обезщетяване на вредите от трудовата злополука, чийто размер е определила на 50 000 лева, както и отговор на ответника с дата 11.11.2020г., в който предлага обезщетение в размер на 5 000 лв.

Представени са от ищцата фактури с фискални бонове към тях, както и други платежни документи за разходваните от нея суми за лечение, както следва:

Фактура № **********/16.03.2020г. за сума от 37,93 лева, издадена от „ЛПВ“ ЕООД гр.Хасково, ведно с Фискален бон № 0007487/16.03.2020г. за сума от 37,93 лева;

Фактура № **********/16.03.2020г. за сума от 629,00 лева, издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, ведно с Фискален бон № 0011769/16.03.2020г. за сума от 629,00 лева;

Фактура № **********/21.03.2020г. за сума от 26,44 лева, издадена от „Гален 2009“ ЕООД гр.Хасково, ведно с Фискален бон № 0014042/21.03.2020г. за сума от 26,44 лева;

Фактура № **********/13.05.2020г. за сума от 51,46 лева, издадена от „ЛПВ“ ЕООД гр.Хасково, ведно с Фискален бон № 0020951/13.05.2020г. за сума от 51,46 лева;

Фактура № **********/11.05.2020г. за сума от 17,40 лева, издадена от УМБАЛ „София мед“ ООД гр.Хасково, ведно с Фискален бон № 0026054/11.05.2020г. за сума от 17,40 лева;

Операционна бележка за плащане към Бисера от дата 14.05.2020г. с наредител ищцата Р.В.Н. и получател „Норма Актив“ ЕООД за сума 900 лева, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД; Фактура № **********/15.05.2020г. за сума от 900,00 лева, издадена от „Норма Актив“ ЕООД;

Фискален бон № 0040179/11.05.2020г. за сума от 50,00 лева, издаден от ДКЦ „София мед“ ЕООД;

Фискален бон № 0040181/11.05.2020г. за сума от 40,00 лева, издаден от ДКЦ „София мед“ ЕООД;

Фактура № **********/16.07.2020г. за сума от 1000,00 лева, издадена от Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД; Вносна бележка от дата 24.07.2020г. с вносител ищцата и получател Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД за сума от 1000,00 лева; Оферта за изработване на епитеза за пръсти на пациент „Р.Н.“ от дата 16.07.2020г. от Център за протезиране гр. София;

Фактура № **********/01.10.2020г. за сума от 4000,00 лева, издадена от Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД;

По повод претенцията си за имуществени вреди и твърдени разходи за транспорт от гр. Хасково до гр.София и обратно ищцата представи по делото Писмо с изх. № 942/22.05.2020г. от Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД, според което същата се е явила на консултация в МТЛ Център за протезиране гр.София, както и Писмо с изх. № 943/26.06.2020г. от Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД, удотоверяващо явяването й на 26.06.2020г. в гр.София; Писмо с изх. № 944/16.07.2020г. от Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД – за явяването на 16.07.2020г.; Писмо с изх. № 945/05.08.2020г. от Медико-техническа лаборатория Център за протезиране „Алегро“ ООД – за датата 05.08.2020г., както и Свидетелство за регистрация на МПС Част I № *********, издадено от МВР на 29.01.2020г. за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег. № Х 2687 КС и Технически характеристики на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ 2.0 D-4D, 2010г., 2011г., 2012г. В свидетелството за регистрация на МПС като собственик на автомобила е вписана ищцата Р.В.Н.. Представи се по делото и договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ от 28.01.2020г., сключен между ищцата и „Мобил Дик“ЕООД.

По искане на ответника към доказателствения материал бяха приобщени и писмо с изх.№ ВХК-5345#1/08.12.2021г., издадено от НАП, Териториална дирекция на НАП Пловдив, офис Хасково, ведно със Справка актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН/ЛНЧ ********** за ищцата, отпечатана на 08.12.2021г. и Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2003 до 31.12.2021г. (въведена) за Р.В.Н., отпечатана на 08.12.2021г., издадени от НАП, Териториална дирекция Пловдив, както и Свидетелство за регистрация Част II на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ *****, с дата на последна регистрация 09.11.20117г. и собственик С.М.В..

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане и на двете страни по делото се събраха и гласни доказателства посредством разпити на свидетелите А. М. Д., Т.Г.Б., Х. С. С., Д. В.Н., С. М. В..

Свидетелките А.М.Д.и Т.Г.Б. били колеги с ищцата като св. А. Д. сочи, че заедно с нея работили на една и съща длъжност в ответното дружество. Сутрин ставало разпределение по машини, тоест определяло се кой на коя машина ще работи съответния ден. В деня на инцидента двете работели на съседни машини като според св. Д. и тъй като бутонът за задействане на машината е от лявата страна, а инцидентът се е случил на лявата ръка, нямало как да стане кръстоската на ръце. Св. Д. разказва и подробности около инцидента като същата посочва, че след като станала злополуката, ищцата извикала силно и в последствие припаднал от болките си. Свидетелства още за това, че са работили с ръкавици, както и че самата тя е работила на същата машина – преса, която огъва капаци, като не само конкретната, но и всички други машини имали проблеми. Дефектирали често като се налагало да бъде ремонтирана. При нея не е имало случай на задействане на пресата без натискане на бутона. Колегите й са си говорили, че е имало такива инциденти и друг път, но тя лично не е присъствала и не е била пряк очевидец на инцидент от такъв характер или задействане на пресата без да се натисне бутона. Разяснява и механизма на работа на процесната ексцентрик преса като описва, че когато се работи на тази машина, имало отстрани табло с две копчета – зелено и червено като то се намирало отстрани зад машината, там се включвало и тя започвала да действа, това било захранването й. Самото действие по щамповането ставало със зелен бутон, който се намирал от лявата страна. Този бутон се натискал еднократно и пресата започвала да удря. Бутонът се натискал с лявата ръка заради местоположението му. Според св. Д. нямало как да натиснеш този бутон с дясната ръка, защото имало разстояние. Категорично сочи, че е имало случаи, при които заготовката заяжда и трябва да се вади с двете ръце. Допълва показанията си като описва детайлно начина на работа и действията, които извършва работникът, а именно:  капакът се огъвал на самата плоча като материалът се слагал на плочата само на едно място; когато капакът се сложи отгоре и като се натисне бутонът, отгоре падала плочата и се огъвал капакът. След огъване на детайла (капака), същият се взимал с ръце. Внимавали и пъхали ръцете си отстрани и от задния край, за да го захванет. Капакът се вземал с ръката и се повдигал. Заготовката стояла обикновенно от лявата страна на машината и след това, след изготвяне на изделието се слагала отдясно. Готовият капак бил огънат от три страни като всеки работел индивидуално, докато го взима. Конкретно св. Д. го взимала с дясната ръка, повдигала го отдолу с дясната ръка и ако не успее, тогава си помагала и с другата ръка.   Повдигала го, като четирите й пръсти са отдолу под материала, а палецът - над материала и така го изваждала. Имало инструкции, свързани най-вече с това да се внимава. При постъпване на работа се показвало как следва да се работи - вземаш капака, поставяш го с двете ръце, настаняваш го, за да няма после изкривяване и натискаш бутона, след което той вече е огънат, чакаш машината да се вдигне, повдигаш капака с ръцете, за да го вземеш и го слагаш отдясно.

Св. Т.Г.Б., която е по-дългогодишен служител в ответното дружество сочи, че  с ищцата в деня на инцидената са работили в една зала, но заедно със св. Д. били с гръб към нея. В процеса на работа се изпищяла, започнала да крещи, обръщайки се към колежката си „Тони, пръстите ми, Тони, пръстите ми!“, след което припаднала.  Конкретно по отношение на машината сочи, че също е работила на процесната преса за огъване на капаци. По принцип всички се редували на тези матрици. Описва начина на работа на пресата със заложената матрица, който бил следният: Детайлите, заготовката били на количка, взема се детайла с лява ръка, подава се дясна ръка и се залага детайла с двете ръце, хванат, така че палците на ръцете да са отгоре. Когато е готов за работа, се получавал отворен детайл. Детайлът се поставял между двете плочи и вече при падане на матрика детайлът отстрани се огъвал надолу и от другия срещуположен край, а също имало огъване надолу като логото на детайла, се щамповал отгоре на детайла. Щамповането и огъването ставало едновременно с един удар. Понеже детайлите, които се изработват били от левия край, от левия край се намирало и копчето, което се натискало. След това с двете ръце се поемал отдолу капака и се повдигал нагоре, понеже от трите края имало борд надолу, това, което е огъвката. Трябвало да се повдигне нагоре и тогава да се измъкне. В отвореното пространство на пресата се пъхали ръцете, за да бъде изваден детайла, от това пространство детайлът се повдигал нагоре с двете ръце и се отнемал напред, след което с дясната ръка се оставял на другата количка, с която вече се изнасяли детайлите. Св. Б.. разказва, че пръстът на ищцата бил премазан в областта на логото. Когато вземали готовия детайл, нямало как да го хванат и да го вдигнат, ако палците са надолу, защото липсвала нужната опора. Конкретно свидетелката хващала детайла отдолу с двата пръста, повдигала го нагоре и тогава го отнемала назад. Готовият детайл не можел да се вземе с една ръка, независимо дали дясна или лява, защото, ако се вземе с едната ръка, когато детайлът се повдигне нагоре, огънатите краища се доогъвали и не можело детайлът да се изкара от матрицата, запъвал се отстрани. Според св. Б.. имало възможност да се кръстосат ръцете – да се подава с лява ръка, а с дясна ръка да се включва копчето, което се намирало отляво. Това е и нейното обяснение, че точно при кръстосване на ръцете трети, четвърти пръст на лявата ръка на ищцата са попаднали на мястото, където се удря логото и тя така е пострадала, т.е. свидетелката намира, че ищцата е поставила детайла с една ръка, вместо с две, кръстосала си е ръцете и е натиснала пусковия бутон с дясната си ръка. Посочва още, че не й е известно машината да прави самостоятелен ход, самоволно падане, което да не е при включване. Това се случвало само когато настройчикът настройва машината като се е чувало, че тя самоволно пада. Св. Т.Г.Б. описва, че ищцата е работела активно с дясната ръка. Допълва показанията си като заявява, че по нейно мнение, ако се удари втори път щампата върху вече поставена щампа и не е докосван капакът от ръка, ще даде отклонение от първото място на логото и ще има разминаване на това лого, ако удари втори път върху вече поставено лого, тъй като има вибрация на самата машина, когато работи, вследствие на което се получава изместване. Св. Б.. видяла капака, на който бил премазан пръстът на ищцата и лично възприела, че такова разминаване в логото няма.

Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира като достоверни, логични, последователни и допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства и експертни заключения в частите, които възпроизвеждат свои лични възприятия. Досежно показанията на свидетелите, в които се изразяват предположения, както и относно изразените мнения, съдът не дава вяра поради обективната невъзможност за установяване факти посредством предположения, мнения и произволни изводи.

Св. Х. С. С., по професия машинен инженер, твърди, че дава съвети на ответното дружество по въпросите касаещи механиката на използваните в дружеството машини като според него машината, на която се поставя процесната матрица, може да повтори удар само при задействане с бутон. При задействане с бутон тя трябвало да извърши един цикъл, който се състоял в това, че инструментът слиза в долна мъртва точка и се качва обратно в горна мъртва точка. При това задействане можело да извърши и втори цикъл при външна повреда, но това ставало за милисекунди. За това време не било възможно да се предприеме действие, което да нарани човек, ако извърши втори цикъл. Не можело самопроизволно машината да стои спряла и да извърши сама цикъл, трябвало да я задействаш с бутона. При втори удар за тези милисекунди, дали ще има разминаване в логото, което се пресова в центъра на капака, зависело от това дали се е разместил детайлът, но за тези милисекунди не било възможно да се вади детайлът. Св. С. описва процеса на работа на процесната машина, който се изразява в следното: натискаш бутон, задействаш машина, задейства се съединител, който в същото време освобождава спирачка и се извършва цикълът. Когато се извърши цикълът, има краен изключвател, който го прекъсва, прекъсва този цикъл. Дефект можел да се получи, когато крайният изключвател не сработи или се повреди в процеса на работата. Тогава машината продължава да извършва цикли, чука непрекъснато, но скоростта на това непрекъснатото чукане била такава, че не можеш да пипнеш или да бръкнеш, да вкараш ръка в инструмента. Ако този краен изключвател за извършване на цикъл се повреди, се освобождавала спирачката и в резултат на това се получавало това непрекъснато чукане. Следвало да се пусне бутона евентуално, за да се прекрати цикълът. Ако се задържи бутона и крайният изключвател е повреден, тогава машината продължавала да извършва цикли. При задържан бутон, ако крайният изключвател сработи, той извършвал цикъла и спирал. Според св. С., ако пръстът на ищцата е бил на бутона, пресата можело да извърши допълнителен цикъл, както и допълнителни цикли, докато е задържан бутона. Ако това не е така, тоест ако пръстът не е на бутона, няма цикъл и веригата е разпадната. Св. Х. С. видял машината след произшествието като същата си работела нормално и той не констатирал повреди, липсвали следи от повреди, които да предизвикат произшествието. Освен това с вещото лице при изготвяне на техническата експертиза замерили цикъла, който извършвал машината. Сочи обаче, че не всички бутони на процесната преса работели. Смяна на бутон нямало, не знае бутон да е отказал и да е прехвърлено захранването на друг бутон, такова обстоятелство не му било известно. Цикълът на пресата се задействал с бутон. Свидетелят обяснява още, че конкретната преса има цикъл с две ръце и цикъл с една ръка, имало и педал, който по негова препоръка бил елиминиран, тъй като най-много злополуки ставали при работа с педал. Броят бутони зависел от матрицата, с един или с два. Към момента на инцидента му било известно, че тази е работила с един бутон.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

По отношение на претърпените вреди от ищцата – имуществени и неимуществени, са разпитани свидетелите Д. В.Н. – сестра на ищцата и С.М.В. – мъжът, с който същата е съжителствала на семейни начала до края на 2020 г.

Св. Д. В.Н. разказва, че след злополуката сестра й се е намирала в шоково състояние, била разстроена и изпитвала силни болки. По време на престоя и в болницата в гр.София се чували по телефона всеки ден по няколко пъти. До София пътували с автомобила на ищцата, шофиран от св. С.М.В.. Ищцата била в депресия и постоянно била разстроена като плачела. Не била същият човек, откакто се прибрала. Травмата й се отразила  като първоначално не можела да се обслужва и да изпълнява ежедневните си задължения, свързани с грижата за домакинството – готвене, пране, не можела и да се храни нормално. Св. Н. посочва, че е ходела да й помага в тези й дейности през ден, а когато тя не е успявала, брат им й помагал. Това продължило 5-6 месеца. Твърди още, че ищцата приемала болкоуспокояващи като споделяла, че изпитва силни болки. Споделяла още, че не е пълноценен човек, че няма да може да работи повече, както и че е посещавала психиатър, вкл. и понастоящем. След раздялата между ищцата и св. В., тя живеела в дома на св. Н. от 28.12.2020г. до юни месец 2021г. Освен това ищцата много пъти ходила до гр.София на лекар, около 12 пъти  ходила – за операция, за превръзки, за втора операция, за протези. Сочи, че доколкото и е известно лечението си го е заплащала със собствени средства като през годините назад е работела през цялото време. По време на съвместното си съжителстване със св. С. В. с давност от около 18 години, също работела на различни места, вкл. и в чужбина. Понастоящем също работела. Сестра й пишела и се хранела с дясната ръка. Ищцата и св. В. имали дете, на 15 години, като детето било при бащата по негово желание. Изказва предположение, че при следващите пътувания да гр.София ищцата е била придружавана от св. В..

Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелката съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира като достоверни, логични, последователни и допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства и експертните заключения, най-вече на съдебномедицинските експертизи.

Св. С.М.В. твърди, че ищцата в деня на злопуката го извикала и той пристигнал на место, защото „уж машината смачкала пръстите й“. Най-напред посетили Бърза помощ в гр.Хасково, след което били изпратени в гр.София. Там ги чакал доктор, приеха ищцата и и зашили пръстите, след това била направена превръзка. Св. В. заявява, че е пътувал лично с до гр.София в ищцата като шофирал при всяко ходене до гр.София, пътуването се осъществявало с неговия лек автомобил – „Тойота Рав 4“ с рег. № *****, тъй като лекият автомобил „Тойота Аурис“ бил закупен в последствие. Сочи още, че той е заплащал разходите по пътуването и по престоя в болницата. Признава, че ищцата е работела, но използвала парите си за себе си. Семейството издържал той чрез заплащане на всички консумативи и разходи. Във връзка със случая твърди, че протезите на стойност 5 000 лева заплатил също той. Св. В. заявява, че ищцата не е работела и около два месеца, след като започнала работа в ответното дружество се случил инцидента. След злополуката и след изработване на протезите започнала работа като сервитьорка в с.Стойково. След това последователно протезите се скъсали и тя ги изхвърлила като работела без протези. Отрича след злополуката роднини на ищцата да са помагали в домакинството им. Сочи, че неговите родители са помагали като той се грижел за сина им. Твърди, че живели заедно до 28.12.2020г.  и след като се разделили майката искал ада се откаже от детето си. Според св. В. ищцата изпитвала болки в рамките на 10 дни след инцидента. След около 20 дни започнала работа като сервитьорка в село Тънково. Сочи още, че не е изпитвала неудобство пред хората. Поддържала същия начин на живот, който преди това водела. Не бил свидетел на случаи, в които някой да я е питал какво се е случило с пръстите й. След инцидента начинът на живот на ищцата не се бил променил - тя излизала сред хората, почти не се задържала в дома си, ходела на кафе с приятелки. Св. В. заявява, че се срещнал с представител на ответното дружество, който на ръка му дал сумата от 5 000 лева за разноските, които са се плащали – протези и др. Свидетели на уговорката и предаването на парите нямало, не били съставени и писмени документи за това. Посочва, че преди това около 1700 лева платил и друг съдръжник на фирмата, който бил в гр.София по времето, когато на ищцата и шили пръстите. Дори им закупил пижами за престоя в болницата.

Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира същите като достоверни, логични, последователни и допълващи се, само относно фактите по пътуванията в гр.София и техния брой, както и относно извършените медицински интервенции на ищцата, вкл. и относно получените наранявания. В останалата им част същите са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, например относно времето на закупаване на лек автомобил „Тойота Аурис“ и времето, през което ищцата е работела в ответното дружество. Заявеното от свидетеля не съответства на приобщените писмени доказателства. Не следва да бъдат кредитирани и показанията в частта им касаеща преживените от ищцата болки и страдания и давността и продължителността им, тъй като останалия събран доказателствен материал (гласни доказателства и заключение на съдебномедицинска експертиза) ги опровергава по категоричен начин. На следващо място, дори да се приеме, че св. В. е участвал в разходите, сторени от ищцата във връзка с процесния случай, то този факт би бил предмет на евентуален възникнал облигационен спор между двамата, който не е предмет на настоящото производство. Съдът не кредира и показанията на свидетеля по горепосочените съображения, а именно поради противоречието им със съвкупно преценения доказателствен материал по делото и относно получените суми 5000 и 1700 лева от представители на ответното дружество.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцата съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Същото не бе и оспорено от страните. Съгласно заключението, след запознаване с медицинската документация и другите материали по делото се установява, че ищцата е получила следните увреждания: частично размачкване с остатъчна деформация в областта на нокътната плочка на втори пръст на лява ръка; травматично размачкванеи последвала ампутация през средната фаланга на трети пръст на лявата ръка. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат в резултат на притискане от механична преса по време на работа, по начина и при обстоятелствата, описани в делото. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че причиненото разстройство на здравето е трайно, тоест за повече от 30 дни, тоест покрива критериите на чл.129 НК за средна телесна повреда. Съдебният лекар посочва, че ищцата е претърпяла две операции, едната непосредствено след получаване на травмата и втората с цел възстановяване на трети пръст на лявата ръка. Допълнително в продължение на 6-7 месеца е правила превръзки на пръстите. След инцидента е изпитвала силни болки в резултат на крайните окончания на ръката – фаланги на пръсти, които са богато снабдени с чувствителни нервни окончания. Болките постепенно за отзвучали. Хватателните функции на ръката са били затруднени повече от 45 дни. Към момента оздравителния процес е приключил като бил налице трайно оформен чукан на трети пръст и частична деформация на крайната фаланга на трети пръст. Допълнително пострадалата изпитва т.нар. фантомни болки и болки при промяна на времето. Състоянието на ръката, според вещото лице е такова, че ще и създава затруднение при работа с клавиатура и други предмети и устройства, налагащи ползването на трети тръст на лявата ръка. Ампутационният чукан на трети пръст на ръката и деформацията в края на втори пръст създават трайно козметично неудобство.

От приетата и неоспорена по делото втора съдебно-медицнска експертиза, заключението по която съдът намира също за обективно и компетентно изготвено, се установява, че във всички фактури: Фактура № **********/16.03.2020г. за сума от 37,93 лева; Фактура № **********/16.03.2020г. за сума от 629,00 лева; Фактура № **********/21.03.2020г. за сума от 26,44 лева;  Фактура № **********/13.05.2020г. за сума от 51,46 лева; Фактура № **********/11.05.2020г. за сума от 17,40 лева; Операционна бележка за плащане към Бисера от дата 14.05.2020г. за сума 900 лева; Фактура № **********/15.05.2020г. за сума от 900,00 лева; Фискален бон № 0040179/11.05.2020г. за сума от 50,00 лева, издаден от ДКЦ „София мед“ ЕООД – първичен преглед; Фискален бон № 0040181/11.05.2020г. за сума от 40,00 лева, издаден от ДКЦ „София мед“ ЕООД – първичен преглед; Фактура № **********/16.07.2020г. за сума от 1000,00 лева; Фактура № **********/01.10.2020г. за сума от 4000,00 лева, са отразени разходи за медикаменти, превързочни консумативи, метален остеосинтезен винт, медицински манипулации и прегледи, вкл. и операция, последвало изготвяне на силиконова епитеза, които са били целесъобразни и отговарят на изискванията за лечение на травмата, получена ои ищцата. Лечението й е било проведено по правилата на добрата медицинска практика като са използвани възможно най-съвременните методи за лечение на травмата и последиците от нея.

От приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че стойността на изразходваното гориво от л.а. „Тойота Аурис“ /фейслифт 2010г./ с рег. № *****, дизел 126 к.с., за изминаване на разстоянието от гр.Хасково до гр.София и обратно на посочените 12 дати, е определена за всяко пътуване поотделно като възлизаща общо на 520.50 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ответната страна съдът назначи и изслуша и съдебно-техническа експертиза. Заключението й в цялост съдът приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице, след като е извършил оглед на место и необходимите му измервания и анализи най-напред е посочил  вида, марката, модела, устройството, конструкцията, размерите, площите и други характеристики на процесната преса, необходими му за изготвяне на експертизата. Вещото лице сочи, че процесната преса представлява Преса ексцентрикова пневматична ПЕ-63А, която се използва за различни студено - пресови операции: рязане, изсичане, пробиване, калиброване, недълбоко изтегляне, огъване. Пресата се състои от: корпус, изработен от стомана, върху който са монтирани всички съставни компоненти; ексцентрик (голям маховик), задвижван от електромотор и вграден съединител; супорт, към който се закрепва горната част на матрицата. Супортът се задвижва от ексцентрика чрез система от предавки; маса (плот), върху която се монтира подщампова плоча; подщампова плоча, към която се закрепва долната част на матрицата; електромотор; вграден съединител и спирачки - основни компоненти за безопасност, играят важна роля в работния процес, а тяхната изправност е особено важна за осигуряване на безопасността при работа; вградена система за управление; елтабло и пулт за управление на пресата.

От заключението се установява, че върху корпуса на пресата, изработен от стомана, са монтирани всички съставни компоненти. Пресите имат следните режими на работа: единични удари, автоматични удари и настройка. Най-голямото предимство на пневматичните преси е тяхната скорост. Те спират веднага всеки път, когато операторът отвори вентила, за да освободи въздуха в пнематичната система. Командите се подават ръчно - с една или с две ръце или чрез натискане на педала с крак. Подвижният супорт, към който се закрепва горната част на матрицата, се задвижва чрез вградения съединител. Съединителят се включва с помощта на сгъстен въздух, доставян от пневматичната магистрала под налягане от 4 до 6 Ра, чрез магнитвентил. Пускането и спирането на пресата става от бутоните на пулта за управление. Пултът за управление има 5 бутона със следното предназначение: Бутон № 1 (зелен, ляв) - намира се в левия край на пулта и се натиска с лява ръка; Бутон № 2 - използва се при настройка на пресата; Бутон № 3 - „стоп - бутон" (червен) за аварийно изключване на пресата; Бутон № 4 - използва се при настройка на пресата; Бутон № 5(зелен, десен) - намира се в десния край на пулта и се натиска с дясна ръка; Преса ексцентрикова пневматична ПЕ-63А е с форма тип С. Рамката тип С се използва за по-малки или средни по размер преси и осигурява достъп до работната зона.Подробно и в табличен вид са описани Техническите характеристики на ексцентриковата преса ПЕ 63А. Установява се, че пресата е придобита като употребявана, т.е. като машина „втора употреба".

При извършването на огледите и анализите на техническото състояние на пресата се установило, че няма устройства за автоматично или полуавтоматично подаване на заготовки или детайли и за отстраняване на детайлите от работното пространство; няма фотоелементна защита или други устройства, които автоматично изключват пресата, когато част от тялото на работещия е в работното пространство на пресата; пусковите ляв и десен бутон, които се включват едновременно с двете ръце, са повредени; няма устройства, които да осигуряват освобождаване на готовия детайл без помощта от опасно посягане с ръце в опасната зона; няма устройства, които принудително отстраняват ръцете на работещия от опасната зона при хода на плъзгача надолу; премахнати са елементите на системата за включване на пресата с педал; електрическата инсталация на пресета е с напрежение 24 V. Разменено е мястото на Бутон № 1 (зелен, ляв), с който трябва да се включва пресата, с мястото на Бутон № 2, с който се настройва пресата. Пресата се включва само с преместения „Бутон № 1" (зелен), без да се натиска едновременно и Бутон № 5 (зелен, десен), който е повреден и изключен.

По конретно поставените от ответника въпроси, вещото лице посочва, че работната зона на пресата (мястато където „пада" горната част на матрицата, която поставя надписа с логото), се намира върху масата, върху която е монтирана подщамповата плоча. Към подщамповата плоча е закрепена долната част от матрицата. Размерите на масата (респективно размерите на подщамповата плоча) са: дължина - 800 mm; ширина - 560 mm; дебелина на подщамповата плоча 80 mm. Капакът, като готово изделие, преди да бъде изваден, се намира върху долната част на матрицата.Капакът, като готово изделие, съобразно местоположението си, преди изваждането от долната част на матрицата, има два края: преден край - близкия край, който се намира непосредствено на предната част на долната част на матрицата; заден край - отдалечения край, спрямо предната част на долната част на матрицата. Предният край на капака при готово (изделие) се намира на разстояние 190 mm от предния край на работната зона (масата на пресата (респективно подщамповата плоча). Задният край на капака при готово (изделие) се намира на разстояние 440 mm от предния край на работната зона (масата на пресата (респективно подщамповата плоча). Технико - технологичните възможности на Преса ексцентрикова пневматична ПЕ-63А, съгласно техническите характеристики са Брой на ударите в минута - 110 удара /минута. Времето за извършване на 1 удар е 0,56 секунди. Времето за извършване на 1 удар включва времето за „падане" на щанцата (матрицата) и времето за „вдигане" на щанцата (матрицата), които са равни по времетраене. Периодът от време на „падане" на щанцата (матрицата) е 0,23 от секундата. Готовият продукт се изработва само с един удар на щанцата. Времето за поставяне на детайла (заготовката) е с продължителност от 6 - 8 секунди. Времето за изваждане на готовия продукт (детайла) е с продължителност от 5 - 6 секунди, когато детайла по някаква причина не е блокирал в матрицата. Когато детайлът по някаква причина е блокирал в матрицата, времето за изваждане се удължава с 5 - 8 секунди. Относно начина на поставяне на детайла и изваждане на готовия продукт от работника е описано, че детайлът се взема с лява ръка от купа, намиращ се от лявата страна на оператора. След това се хваща с две ръце и се поставя в матрицата в направление по хоризонталната ос на симетрия, докато опре плътно в левия и десния центровъчни щифта. С лява ръка се натиска Бутон № 1 (зелен, ляв), с което се задейства пресата и се извършва еднократен удар върху центрования детайл. Готовият детайл се изважда с две ръце без да се ползват помощни средства. В случай, че детайлът по някаква причина е затегнат, допълнително се освобождава, чрез лява или дясна ръка, след което се изважда. Детайлът, който се поставя в матрицата е обмазан с машинно масло, което го прави хлъзгав, но обмазването е изискване по технологията на процеса. Обмазването създава допълнителни задруднения при вземанато на детайла преди поставянето и при изваждането на готовия детайл като според вещото лице не е възможно да бъде изваден готовият детайл с хващане в средата му под матрицата, нанесла удара върху пръстите. На въпроса Какви действия е извършила ищцата и как следва да е движила лявата си ръка, за да бъде притисната при изваждане на готовия продукт, вещото лице е описало, че след извършване на удара пострадалата е следвало да извади готовия детайл. По някаква причина ищцата не е успяла да извади готовия детайл с две ръце и затова се е опитала да го освободи, движейки лявата си ръка към левия страничен край или задния край на капака.

Уточнено е в заключението, че процесната преса е била настроена и е работела в режим на работа „единични удари“. След извършване на удар горната част на матрицата се вдига и остава в работен режим на изчакване до момента на следващото задействане на пресата чрез натискане на Бутон № 1 (зелен, ляв). При този режим на работа „единични удари" падането на матрицата може да става само след задействане на пресата чрез натискане на Бутон № 1 (зелен, ляв) от оператора като при този работен режим на пресата на изчакване до момента на следващото задействане на пресата чрез натискане на Бутон № 1 (зелен, ляв) е възможно ищцата да пъхне лявата си ръка в работната зона на матрицата. „Паданията" на матрицата се осъществяват само при включване на пресата с преместения Бутон № 1 (зелен, ляв), без да се натиска едновременно и Бутон № 5 (зелен), който е повреден и изключен. При режим на работа „единични удари" операторът (ищцата) определя продължителността на интервала от време между паданията на матрицата чрез задействане на пресата с Бутон № 1 (зелен, ляв) и по тази причина не е било възможно ищцата да е извадила готовия продукт и да е поставила нов детайл без да изключва пресата. Само когато пресата е настроена в режим на работа „автоматични удари", интервалът от време между паданията е предварително определен при настройване на пресата от настройчика.

Относно възможността за „свободно" падане на щанцата при техническа неизправност на пресата се сочи, че при техническа неизправност на пресата е възможно „свободно" падане на щанцата. „Свободното" падане на щанцата не е закономерен процес, не може да се предвиди и не може да се управлява и контролира. „Свободното" падане на щанцата може да се прояви само когато техническата неизправност при подходящи обстоятелства създаде условия за задействане на пресата, без да е натиснат „Бутон № 1" (зелен, ляв). За интервал от време между „свободните" падания може да се говори като за случайно, вероятно възможно събитие. По тази причина не може да се определи и измери „интервал от време между „свободните" падания". Интервалът от време между „паданията" на щанцата в работен режим е закономерен процес, а времетраенето му се определя , управлява и контролира от оператора. Вещото лице посочва, че  е възможно  „свободно" падане на щанцата при техническа неизправност на пресата, но интервалът от време между „свободните" падания не може да се предвиди и контролира и по тази причина този интервал не може да съвпада с интервала от време между „паданията“ на щанцата в работен режим.

Вещото лице е описало и механизма на настъпване на злополуката, като е посочил вероятните действия на ищцата, респ. на пресата, причинили настъпването на злополуката. Пострадалата в деня на злополуката е работела на процесната преса, извършвайки рутинна операция за изготвяне на капака на електрическа скара. Работила е с лични предпазни средства - ръкавици, поставени на двете й ръце. Около 14,30 часа пострадалата е поставила поредната заготовка в матрицата, след което е задействала пресата чрез натискане с лява ръка на Бутон № 1 (зелен, ляв). С това действие е възпроизведен еднократен удар върху центрования детайл от горната част на матрицата. Готовият детайл обхваща плътно долната част на матрицата с трите огънати краища (задния край е огънат на 25 мм, а двата странични края на 15 мм). Същият се изважда, като се повдига вертикално нагоре, най - вече заради задния край с огънатите 25 мм и минималните хлабавини между горната и долната част на матрицата. Готовият детайл се изважда с две ръце без да се ползват за това помощни средства. Детайлът, който се поставя в матрицата е обмазан с машинно масло. Обмазването създава допълнителни задрудния при изваждането на готовия детайл. В случай, че детайлът по някаква причина се е затегнал, се налага допълнително да се извършват действия с лява или дясна ръка за освобождаването и изваждането му. Пострадалата е посегнала да извади детайла с две ръце. Допуска се, че ако по някаква причина детайлът се е затегнал, пострадалата да се е опитала да го освободи и извади, посягайки с лява ръка. При това действие трите наранени пръста са попаднали в опасната зона на 25 - 30 мм. В този момент се е задействала пресата и горната част на матрицата наранява 2-ри, 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка на пострадалата.

Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът не следва да обсъжда, тъй като същите се явяват неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение два иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите се явяват частично основателни, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени така предявените претенции следва да са налице кумулативно следните предпоставки, предвидени в горепосочената законова разпоредба, а именно: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, при която на работника/служителя е причинена временна неработоспособност, претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях.

От приетите по делото и неоспорени от страните Допълнително споразумение № 332/02.01.2020г. Трудов договор № 142/01.10.2018г., се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал длъжността „оператор преса“ с продължителност на работното време 8 часа и при основен размер на трудовото възнаграждение 610 лева.

Видно от данните по делото е, че ответникът, ползвайки правото по чл. 57, ал. 2 КСО, е подал декларация за трудова злополука, в резултат на което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено Разпореждане № Ц5104-26-5/30.04.2020г. от ТП на НОИ гр. Хасково, с което увреждането на ищцата е признато за трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищцата работа.  

Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по издаването му. Между страните няма спор, че настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за трудова злополука. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука – налице е внезапно и травматично увреждане на здравето – увреждане на II-ри, III-ти и IV-ти пръст на лява ръка, довело до временна нетрудоспособност.

Съгласно разпоредбата на  чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука следва да се има предвид, че както наличието им, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с увреждането, се доказват по безспорен начин от съвкупния анализ на кредитираните показания на св. Д. В.Н., както и от неоспореното заключение на съдебно – медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и при определяне размера на дължимото обезщетение за тях следва да се изхожда от установения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, на основание чл. 212 КТ. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. С оглед тежестта на уврежданията, които е получила ищцата, продължителността на лечението й, претърпяните хирургически интервенции, които са в пряка причинно – следствена връзка от настъпилата трудова злополука, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, настъпилото разстройство на здравето, наличието на период, през който ищцата е била в невъзможност да се обслужва сама, пониженото й самочувствие, възрастта й, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да й бъде престирана сума в размер на 15 000 лева. Посочената сума в достатъчна степен обезщетява преживените от ищцата болки и страдания. Според настоящия съдебен състав се доказаха негативни психически преживявания на ищцата, но не и че отрицателните преживявания са довели до психическо или нервно разстройство, което по трайност и интензитет да сочи на извод за причинени вреди в по-голям размер. Останалите възражения на ответната страна се явяват неоснователни.

Присъждането на пълния предявен размер от 50 000 лева би било несъответно на вредите, за които ответникът отговаря, а и надвишава обезщетенията, които се присъждат в практиката за вреди от трудова злополука при подобни увреждания,  респ. би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. По тези съображения съдът счита, че искът следва да бъде уважен за горепосочената сума, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 50 000 лева – да бъде отхвърлен.

За доказан по основание съдът намира и искът за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди от злополуката. Относно размерът им, съдът кредитира представените от ищцата фактури с фискални бонове към тях, както и другите платежни документи за разходваните от нея суми за лечение, заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и на съдебно-техническа експертиза, изчислила стойността на изразходваното гориво от л.а. „Тойота Аурис“ за осъществените 12 пътувания от гр.Хасково до гр.София и обратно. Единствено по отношение на претедираната от ищцата сума в размер на 900 лева на два пъти – веднъж по операционна бележка за плащане към Бисера от дата 14.05.2020г. с наредител ищцата Р.В.Н. и получател „Норма Актив“ ЕООД за сума 900 лева, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД и по Фактура № **********/15.05.2020г. - сума от 900,00 лева, издадена от „Норма Актив“ ЕООД, съдът намира че се касае за едно и също плащане, а не за две отделни – за операция и за анкърен винт, поради което ответното възражение следва да се приеме за основателно, но не поради изложените съображения за заплащане на операцията от НЗОК. В тази връзка се установява, че ищцата е разходвала за лечението и възстановяването си общо 6752,23 лева за медикаменти, превързочни консумативи, метален остеосинтезен винт, медицински манипулации и прегледи, вкл. и операция, последвало изготвяне на силиконова епитеза. Съдебно – медицинската експертиза е категорична, че тези разходи са извършени целесъобразно и отговарят на изискванията за лечение на травмата, получена ои ищцата. Лечението й е било проведено по правилата на добрата медицинска практика като са използвани възможно най-съвременните методи за лечение на травмата и последиците от нея. С оглед на изложеното оспорванията на ответната страна се явяват неоснователни. Такова е и предвид некредитиране на показанията на св. С. В. в тази им част възражението, че разместване в имуществения патримониум е настъпил за посочения свидетел, а не в този на ищцата. Основателна се явява и претенцията за обезщетяване на стойността на изразходваното гориво от л.а. „Тойота Аурис“ за осъществените 12 пътувания от гр.Хасково до гр.София и обратно в периода от 12.03.2020г. – 01.10.2020г., но не в претендирания от ищцата размер, а в този, установен от вещото лице и възлизащ на 520,50 лева общо за 12-те пътувания. Оспорването на ответната страна за заплащане на сумата от 629 лева по фактурата от 16.03.2020г. с твърдението, че тази сума дори в по-голям размер е платена от ответника остана недоказано, предвид дискредитиране на показанията на св. В.. Неоснователни се явяват и възраженията във връзка със заплатените медикаменти и санитарни материали, както и за извършените първични прегледи.

По тези съображения и искът за имуществени вреди, като основателен и доказан следва да се уважи за сумата в размер на 7272,73 лева (6752,23 лева + 520,50 лева), а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 8 286 лева – да бъде отхвърлен.

И двете суми (за неимуществени и за имуществени вреди) са дължими ведно с поисканата законна лихва върху тях от 12.03.2020 г. - датата на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД  до окончателното им изплащане.

Ответното дружество е въвело възражение за изключване на отговорността му поради проявено от ищцата умишлено причиняване на увреждането - хипотеза на  чл. 201, ал. 1 КТ, респ. за намаляване на отговорността по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради допринасяне за настъпване на злополуката от страна на ищцата, проявявайки груба небрежност.

За да се освободи от своята обезпечителна-гаранционна отговорност по чл. 200 КТ, работодателят следва да установи чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е действал при пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т. е. той е следвало да действа с определена противоправна цел - настъпването на вредоносния резултат, като неговото противоправно намерение следва да обхваща и противоправните последици, респ. съзнателно той да е целял тяхното настъпване. В последователната си съдебна практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, Върховния касационен съд приема, че работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. В същия смисъл са Решение № 207 от 28.02.2006 г. на III г. о. ВКС, Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др.

Настоящият съдебен състав намира, че не е проведено пълно главно доказване на възражението за освобождаване от отговорност, респ. за съпричиняване. На първо място, ангажираните по делото доказателства относно механизма на настъпване на трудовата злополука опровергават твърдението на работодателя, че злополуката е настъпила поради разсеяност от страна на ищцата и лявата й ръка е била под щанцата, в момент, в който същата е била в работен режим.

В Протокол № Ц5103-26-01/30.04.2020г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 12.03.2020г. с ищцата, издаден от ТП на НОИ гр. Хасково, е посочено, че при вадене на капака (готовия детайл) от ексцентриковата преса ПЕ – 63А пръстите на лявата ръка на ищцата попаднали в областта на действие на матрицата на пресата и били затиснати. Пресата повтаряла ударите без да е била задействана, „самоволно“, без команда. Пресата правела такива непредизвикани удари от дълго време преди злополуката, за което било уведомено лице, което сменяло матриците и настройвало машините. Ищцата работела с ръкавици, но без помощни инструменти като пинцети, клещи и други приспособления при сваляне на капаците. При опит да извърши обичайните си действия по изваждане на готовия детайл пръстите на ръката на ищцата попаднали в обсега на действие на пресата и били премазани като пострадалата получила травматично увреждане при работа с ексцентрикова преса ПЕ-63А. При огледа по работни места в цеха е тествано работното оборудване – преса, тип ексцентрикова ПЕ – 63А, установило се, че е с електрическо задвижване на супорта (бабката). Нямало устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанцата, която е от открит тип. Подаването на детайлите се извършвало ръчно, работният режим на задвижване на щанцата бил ръчен, с пусково устройство, включващ се с една ръка, обикновено лявата. Педалният режим на задействане бил изключване с цел безопасна експлоатация. Пресата фабрично била без устройства, които автоматично да я изключват, когато част от тялото на работещия е в обсега на работната й зона. Пресата нямала устройства за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанцата, при която подаването се извършва ръчно, не се използвали и ръчни инструменти (куки, клещи, пинцети и приспособления), които да не допускат попадането на ръцете на работещия в обсега на работното пространство на пресата. Сочи се, че работникът е допуснат до самостоятелна работа, свързана с обслужване на машини за пресоване, щанцоване, ексцентрикова преса, без успешно да е положил изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословния условия на труд. Като най-вероятна причина за възникване на злополуката е посочено работа с пресата без използване на помощни средства, които да не допускат попадането на ръцете в обсега на работа на машината. Описано е, че са допуснати нарушения от страна на работодателя и ответник в настоящото производство на т.3.4, т.5.1, 5.2, 5.3 и т.6 от Приложение № 2 към чл.6 ал.1 т.2 от Наредба № 3 от 23.03.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично /студено/ обработване на метали; на чл.165а, т.2, чл.166, ал.3, т.1, 2 и 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване; на чл.13, ал.2, 3 и 4 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучени и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушения, извършени от страна на работника (ищцата) не са установени.

Механизмът на настъпване на трудовата злополука е изяснен и в заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, като е посочил вероятните действия на ищцата, респ. на пресата, причинили настъпването на злополуката. Пострадалата в деня на злополуката е работела на процесната преса, извършвайки рутинна операция за изготвяне на капака на електрическа скара. Работила е с лични предпазни средства - ръкавици, поставени на двете й ръце. Около 14,30 часа пострадалата е поставила поредната заготовка в матрицата, след което е задействала пресата чрез натискане с лява ръка на Бутон № 1 (зелен, ляв). С това действие е възпроизведен еднократен удар върху центрования детайл от горната част на матрицата. Готовият детайл обхваща плътно долната част на матрицата с трите огънати краища (задния край е огънат на 25 мм, а двата странични края на 15 мм). Същият се изважда, като се повдига вертикално нагоре, най - вече заради задния край с огънатите 25 мм и минималните хлабавини между горната и долната част на матрицата. Готовият детайл се изважда с две ръце без да се ползват за това помощни средства. Детайлът, който се поставя в матрицата е обмазан с машинно масло. Обмазването създава допълнителни задрудния при изваждането на готовия детайл. В случай, че детайлът по някаква причина се е затегнал, се налага допълнително да се извършват действия с лява или дясна ръка за освобождаването и изваждането му. Пострадалата е посегнала да извади детайла с две ръце. Допуска се, че ако по някаква причина детайлът се е затегнал, пострадалата да се е опитала да го освободи и извади, посягайки с лява ръка. При това действие трите наранени пръста са попаднали в опасната зона на 25 - 30 мм. В този момент се е задействала пресата и горната част на матрицата наранява 2-ри, 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка на пострадалата.

В контекста на описаното дотук, следва да се посочи, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Когато с оглед превенцията на риска работодателят не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора в неговата работа, степента на съпричиняването на пострадалото лице се намалява, а съответно се увеличава отговорността на работодателя. В този смисъл е Решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г.о., ГК. В Решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на IV г. о. ВКС и Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК е прието, че когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. Съобразявайки цитираната практика на ВКС съдът намира, работодателят е имал  задължения да осигури здравословна и безопасна работна среда. Установяването изпълнението на тези задължения е в негова тежест, като същият в случая не установи да ги е изпълнил. При това положение, тъй като работодателят не е изпълнил нормативно вменените му задължения за осигуряване на безопасна и здравословна работна среда към момента на инцидента, конкретно за процесната машина, а именно работа с пресата чрез използване на помощни средства, които да не допускат попадането на ръцете в обсега на работното пространство на пресата - (куки, клещи, пинцети и приспособления), съдът намира, че е ирелевантно за спора дали към този момент ищцата е била инструктирана, както и по какъв начин и дали инструктажът е касаел точно процесната машина, обемът и характера на инструктажа.

Освен това, въведеното с Инструкция за правилна и безопасна работа с преса на ответника „Евротрейд“ ООД задължение, през цялото време работникът да бъде максимално съсредоточен и внимателен и да пази ръцете си, както и че при повреда, трудности при поставяне и изваждане на детайли веднага се прекратява работа и се уведомява прекия началник, съдът не приема за изпълнение задължението на работодателя да осигури безопасна работа с машината и да предотврати и ограничи риска от настъпването на трудови злополуки, а по-скоро така разписано това задължение цели именно да прехвърли отговорността и риска при настъпване на злополуката върху работника.

Изложеното категорично изключва пострадалата да е действала при пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т. е. съзнателно да е целяла увреждането на ръката си; не са установени в процеса на доказване по делото правнорелевантни факти, обуславящи умисъла като форма на вината по смисъла на  чл. 201, ал. 1 от КТ, поради което работодателят не може да бъде освободен от своята обезпечителнагаранционна отговорност по чл. 200 от КТ.

Установеното поведение от страна на ищцата, дори хипотетично да се приеме, че сама или някой друг е натиснал пусковият бутон на пресата, не може да обоснове и извод за проявена груба небрежност, която форма на вина е правнорелевантна за компенсация на вини по чл. 201, ал. 2 от КТ. Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. При грубата небрежност лицето предвижда неблагоприятния резултат, но лекомислено и самонадеяно се надява, че той няма да настъпи, или че ще успее да го предотврати. В случая данни за такова лекомислено и самонадеяно поведение от страна на ищцата няма. Проявеното от ищцата поведение в конкретния случай може да се квалифицира като обикновена непредпазливост, която обаче не може да е основание за намаляване на отговорността на работодателя за претърпените неимуществени вреди.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена машина, поради което поведението на ищцата не може да бъде окачествено като груба небрежност. Затова възражението на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради проявена груба небрежност, също се явява неоснователно.

При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 1198.18 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според уважения общ размер на исковете и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.80 и чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на исковете – в размер на 1853,52 лв., включваща съразмерно претендираното и заплатено възнаграждение за адвокат. Възражението на ищцата по чл. 78, ал.5 ГПК - за прекомерност на претендирания като разноски адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото същото не надвишава значително изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 1610,40 лв., а и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съдът не следва да присъжда в полза на ответника съразмерна част от разходваните от него суми за вещи лица, които следва да останат в негова тежест, съобразно чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Хасково, държавна такса върху уважените размери на двата обективно съединени иска на основание чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 ГПК в общ размер от 890,91 лв. /600 лв. + 290.91 лв./, както и сумата от общо 500 лв., представляваща изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица; или всичко общо 1390,91 лв., както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

 

 

РЕШИ

 

ОСЪЖДА „Евротрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Никола Радев“ № 77, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Г. ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Р.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адвокат М.Т. ***, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.03.2020 г. и призната като такава с Разпореждане № Ц5104-26-5 от 30.04.2020г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - гр. Хасково, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА „Евротрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Никола Радев“ № 77, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Г. ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Р.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адвокат М.Т. ***, сумата от 7272,73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.03.2020 г. и призната като такава с Разпореждане № Ц5104-26-5 от 30.04.2020г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - гр. Хасково, изразяващи се в направени разходи за лечение, включващи закупуване на лекарства, консумативи, заплащане на прегледи, изследвания, медицински манипулации и пътни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7272,73 лева до пълния предявен размер от 8 286 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА „Евротрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Никола Радев“ № 77, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Г. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адвокат М.Т. ***, с адрес на кантората: гр.Хасково, ул. „Преслав“ № 31, етаж 2, офис № 7, сумата от 1198,18 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адвокат М.Т. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Евротрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Никола Радев“ № 77, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Г. ***, сумата от 1853,52 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

ОСЪЖДА „Евротрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Никола Радев“ № 77, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Г. ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 1390,91 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

СЕКРЕТАР: /П.Н./