Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 11.05.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10802 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 96191/17.04.2019 г. по гр. д. № 5874/2018 г. на СРС, 120 с -
в, е признато за установено,
на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че СД „Г.и с.", ЕИК ******, дължи на
ищеца "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, сумата от 4 922. 80 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г.
до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 06.10.2017 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 615, 33 лв. за
периода от 01.12.2014 г. до 27.09.2017 г., сумата от 71. 72 лв. представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 06.10.2017 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху тази сума в размер на 11, 76 лв. за периода от
01.12.2014 г. до 27.09.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 07.11.2017 г. по ч. гр. № 71498/2017
г. на 120 с-в, СРС.
С решението
искът за мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия е отхвърлен над размера от 615. 33 лв. до пълния
такъв от 653, 23 лв. Страните са осъдени съразмерно
за заплащане на разноски в производството.
Решението се обжалва от ответника СД „Г.- П.и сие“ само в частта, в която исковете са уважени срещу него с доводи, че е
неправилно и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален
закон. Поддържа, че от една страна ищецът е твърдял наличие на договорно
отношение с ответника по договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, а от
друга е поддържал, че дружеството не е сключило такъв договор и се е позовал на
неоснователно обогатяване. Неправилно СРС е приел, че ответникът е потребител
на ТЕ в периода като собственик или ползвател на имота в периода по смисъла на
ЗЕ, с оглед направеното от ответника оспорване на облигационната връзка с
ищеца. Излагат се доводи, че ответникът не е сключвал писмен договор с ищеца,
каквито са изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Освен това се твърди, че по
делото не е доказано, че до имота е доставено съответното претендирано
количество ТЕ. Не се били представени Общите условия на договора за доставка на
ТЕ, не е ясно кои Общи условия за приложими и дали те са обнародвани по
надлежен ред. Излага доводи, че доколкото в производството не се установява
облигационна връзка при ОУ и претенцията е неоснователна, не се налага
обсъждане на възражение.то за погасяване по давност. Недоказано е и конкретното
количество ТЕ доставена в имота, като неоснователно СРС е възприел приети по
делото заключения на експертизите. Неправилно съдът е приел за установено и
задължение за заплащане на услугата за дялово разпределение и лихви за забава
върху нея. Не са ангажирани доказателства, по какъв нечин ищецът е определил
стойността на тази услуга. Поддържа, че вземането за такса за дялово
разпределение възниква на основание, различно от това за доставка на ТЕ, поради
което за изпадането на длъжника в забава за заплащане на услугата се изисква да
е бил поканен от кредитора, за което не са ангажирани доказателства по делото. Неправилен
е извода на СРС, че по делото са ангажирани доказателства за забава на длъжника.
Излагат се и аргументи, че ищецът не е доказал годността на средствата за
търговско измерване на ТЕ и преминаването им през метрологичен контрол по
предвидения в закона ред. Не е доказано количеството ТЕ, което е доставено до
абонатната станция. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени
решението в оспорената част. Претендира разноски, съгласно списък.
Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, не е
подал писмен отговор по разе на чл. 263 ГПК. В молба
от 08.02.2021 г. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение и да се
потвърди първоинстанционното решение в оспорената част. Претендира разноски
пред въззивната инстанция, като прави евентуално възражение за прекомерност на
разноските на ответната страна.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Настоящият
състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Предявени са били искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуване
на вземане в полза на ищеца,
с източник - неоснователно обогатяване и лихви за забава върху него.
Решението се оспорва от ответника само в частта, в която
главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени. В частта, в която исковете за лихви са
отхвърлени до пълните размери - решението
не е оспорено от ищеца и е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Относно законосъобразността на решението и като съобрази
изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:
Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.) „небитов клиент“ е физическо
или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди. Според § 1, чл. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на
енергия или природен газ за
стопански нужди“ е физическо
или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански
нужди, както и лица на издръжка
на държавния или общинския бюджет.
В случая
ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника.
По делото не се твърди, нито се установява между страните
да е сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния
имот, с оглед на
което между тях не е възникнало
валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за стопански (небитови) нужди. Основателно
ответникът е направил възражение, че по делото не се доказва сключване на
писмен договор за доставка на ТЕ за имота в периода, поради което възраженията
в жалбата, свързани с приложимите към договора
ОУ, са ирелевантни за спора.
При липса
на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността
на доставената топлинна енергия до процесния имот
на договорно основание,
същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Основателно СРС е направил извод, че правоотношенията
между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи
да му върне
онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може
да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи : 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника,
в резултат на което ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването;
3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание
за защита на правата на
обеднелия ищец.
В конкретния
случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи
за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот
на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между страните.
В случая, с Нотариален акт № 129, том І, peг. № 2575, дело № 122
от 2005 г., се установява, че ДП „Строителство и възстановяване“ е продала на
ответника - СД „Г.- П.и сие" собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Гоце
Делчев, местност „******-ви сутеренен етаж, представляващ Магазин № 18,
подробно описан в акта. В акта е записано, че въводът
във владение на купувача се е извършил на 28.12.2001 г.
От
представените от третото лице-помагач ФДР писмени доказателства пред СРС е видно,
че СД „Г.- П.и сие“ фигурира в индивидуалните справки
за отопление и топла вода на „Техем Сървисис" ООД за процесния
период.
Процесната
сграда безспорно е етажна собственост и в исковия период се установява, че
ищецът е подавал в нея топлоенергия. Съгласно действащото законодателство, чл.
139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“
ЕООД.
Видно от
представените пред СРС доказателства, третото лице помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за процесния
период, като по
делото да представени протоколи за отчет на уредите в имота, пописани от представител
на потребителя. Възраженията на ответника, че решението се основава само на
едностранно изготвени от ищеца документи, са неоснователни.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че доказателствата в
цялост, може да се приеме за установено, че за процесния
период в имота е доставена топлинна енергия в определено количество и стойност. При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно
задължение, е взето предвид разпределението на енергията, включително разликата
между прогнозното и действително потребеното
количество енергия след прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразен факта, че цените на
топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
изготвено след анализ писмените
документи по делото, в това число на представените доказателства от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия
топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на
ищеца. В АС на етажната собственост е действал общ топломер, който е преминавал
периодично метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата.
Според
експертизата, делът на ответника за сградна
инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително за БТВ, са
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в
периода. По данните от ФДР в имота е имало 3 отоплителни тела с ИРРО и водомер
за топла вода. За
периода 2015 г. - 2017 г., поради липса на отчет, разхода за топла вода е
изчислен на база един потребител при норма 140 литра на потребител за
денонощие. Според експертизата през процесния
период реално
са отчитани уредите в имота само за 2015 г., тъй като за
отоплителните сезони на 2015 г. - 2016 г. и 2016 г. -2017 г. не е бил осигурен
достъп и е начислен служебен разход.
От заключенията на вещите лица се установява, че за
имота е имало реално доставяне на топлинна енергия от ищцовото
дружество през процесния период - м. 10.2014 г. - м.
04.2017 г. в общ
размер от 5 086. 83 лв., която ответникът не
е заплатил.
Понеже не се установява основание за ползването на ТЕ
следва да се сподели извода на СРС, че ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца и дължи изцяло заплащане на сумата за ТЕ, която се
претендира в размер на 4 922, 80 лв. Включително и сумата за извършеното
дялово разпределение в имота в размер на 71 , 72 лв.
Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение и като съобрази възраженията в
жалбата, настоящият състав намира следното :
Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността
за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия се възлага
на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато
топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани
по реда на
чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл.
139 б
ЗЕ, в който се
уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил
договор при ОУ с ФДР „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се намира процесния
имот.
Предвид
установяването на дължимите суми за топлинна енергия и услугата дялово разпределение,
СРС основателно е разгледал наведеното в производството възражение за изтекла
погасителна давност и го е намерил за неоснователно. Следва да се отбележи, че
в съответствие с материалния закон СРС е приел, че в случая вземането е за неоснователно
обогатяване и се погасява не с кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
„в" от ЗЗД, а с общата погасителна 5 - годишна давност предвидена в чл.
110 от ЗЗД.
С подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 06.10.2017 г. давността се прекъсва и следователно
не е изтекла за вземанията претендирани в производството за периода м. 10.2014
г. – м. 04.2017 г.
Въззивната инстанция обаче, за разлика от СРС, намира за основателни
възраженията на въззивника за недължимост на мораторни лихви за забава
върху сумите за ТЕ и дялово разпределение за периода от 01.12.2014 г. - 27.09.2017 г. по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, доколкото не са
приложими Общите условия на ищеца по договорите за доставка на ТЕ, длъжникът ще изпадне в забава, след покана от кредитора.
В хипотезата
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня
на разместване на благата, тъй
като неоснователността на преминаване на благата съществува
при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото
не е обвързано със срок. Вземането за обезщетение
за мораторна лихва при общия
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която
при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора.
Тя има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал.
1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогати. В посочения смисъл - решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV
г. о.; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I г. о.; решение №
706/30.12.2010 г. по гр. д.
№ 1769/2009 г. на ВКС, III г. о. и др.
В случая не се установява „Т.С.“ ЕАД да е отправила покана до ответника СД „Г.- П.и сие" за плащане на процесните задължения за главниците. След като ищецът
не е изпълнил
доказателствената си тежест
да установи поставянето на ответника в забава, искът за заплащане
на мораторна лихва е изцяло неоснователен. Първоинстанционното решение
в частта, с която са уважени исковете за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 615, 33 лв. за
периода от 01.12.2014 г. до 27.09.2017 г., следва да се отмени и вместо него
исковете да се отхвърлят.
Същите изводи се отнасят и до
поставянето в забава по отношение претенцията за дялово разпределение в размер
на 11, 76 лв. за периода от 01.12.2014 г. до 27.09.2017 г. Тъй като не се установява
длъжникът да е поставен в забава плащането на тези суми, лихва за забава не се
дължи и искът е неоснователен.
Доколкото изводите на настоящият състав частично не съвпадат
с тези на СРС, решението следва да се потвърди в оспорените части, относно
установените вземания за главница за ТЕ и дялово разпределение, като се отмени
само по отношение на претенциите за лихви за забава върху главните задължения –
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като постановено в противоречие с материалния закон.
Предвид частичната промяна в изхода от спора, в решението
следва да се отмени в частите, в които в полза на ищеца са присъдени разноски
по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, както следва : за исковото производство пред СРС
- над сумата от 530, 49 лв. до присъдените общо 590, 62 лв. за вещи лица,
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за
заповедното производство пред СРС - над сумата от общо 145 лв. до присъдените
общо 161, 56 лв.-
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
исковото производство за адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер на още 60 лв.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ответника,
съобразно отхвърлените искове. Пред СГС са представени доказателства за
заплатени разноски за адвокат от 200 лв. Въззивният
съд намира, за неоснователно възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
ответницата следва да се присъдят по 22 лв. – за адвокатско възнаграждение за
СГС, както и сумата от 13 лв. от платената държавна такса пред тази инстанция.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД също има право на разноски
в частта, в която решението, с което исковете са уважени, ще бъде потвърдено. Въззивният състав намира, че такива не следват да се
присъждат в полза на ищеца понеже не са предприети никакви процесуални действия
от тази страна във въззивното производство. Ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие, без да излагане каквито и да било доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Молбата не може да се окачестви като отговор по въззивната
жалба, а на още по - голямо основание - като действие на процесуално
представителство и липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с
НМРАВ.
По горните съображения въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 96191/17.04.2019 г. по гр.
д. № 5874/2018 г. на СРС, 120 с - в, в частта, в
която е
признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, че СД
„Г.и с.“, ЕИК ******, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата в размер на 615,
33 лв. - лихва за забава върху главницата за ТЕ, както и сумата от 11, 76 лв. -
лихва за забава върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение и двете за периода от 01.12.2014 г. до 27.09.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 07.11.2017 г. по ч. гр. № 71498/2017 г. на 120 с-в,
СРС, както и в частта, в която СД „Г.и с.", ЕИК ******, е осъдено да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК ******, сумата над размер от 530, 49 до присъдените - 590, 52 лв. разноски
в исковото производство пред СРС и над размер от 145 лв. до размер от 161. 56
лв. - разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК
и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че СД „Г.и с.“, ЕИК
******, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата в размер на 615, 33 лв. -
лихва за забава върху главницата за ТЕ, както и сумата от 11, 76 лв. - лихва за
забава върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение и
двете за периода от 01.12.2014 г. до
27.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.11.2017 г.
по ч. гр. № 71498/2017 г. на 120 с-в, СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение 539126/19.11.2018 г. по гр. д. № 32658/2018 г. на СРС, 77 с - в, в частта, в която е признато за установено, на основание
чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 59 от ЗЗД, че СД „Г.и с.",
ЕИК ******, дължи на ищеца "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, сумата от 4 922. 80
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 06.10.2017
г. до изплащане на вземането, и сумата от 71. 72 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 06.10.2017 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.11.2017 г. по
ч. гр. № 71498/2017 г. на 120 с-в, СРС.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ***
Б, да заплати на СД „Г.и с.", ЕИК ******, представлявано от Г.П.П., М. П. Г., с адрес по делото : гр. София, ул. „******,
офис – партер, чрез адв. Й., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, следните разноски : пред СРС - сумата от 60 лв. адвокатски хонорар в
исковото производство, а пред СГС - сумата 22 лв. – за адвокатско възнаграждение и 13 лв. от платената държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила
в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.