№ 859
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.04.2021 г. по гр.д. № 81657/2018 г., СРС, ГО, 143
състав е признал за установено по отношение на Ю.С.В.-Н., ЕГН
**********, от гр.София. ул.,.*******, че К. Д. К.. ЕГН ********** и СТ. Й.
К., ЕГН **********, и двамата от град Сливен, ул.“******* са собственици на
избено помещение без номер, с полезна площ от 15,90 (петнадесет цяло и деветдесет
стотни) кв.м., при граници/съседи: изток-двор, запад-коридор, север - мазе на
Пинкас, юг - коридор и мазе на М.Д., принадлежащо към самостоятелен обект
в сграда: с идентификатор 68134.401.297.1.8. (шест осем едно три четири
точка четири нула едно точка две девет седем точка едно точка осем),
находящ се в гр.София. район „Оборище" ул."******* (петдесет и три), вход
„Б", етаж 2 (две) и е осъдил Ю.С.В.-Н., ЕГН **********, от гр.София, ул.
„******* да предаде владението на 12,85 кв.м. от собственото на К. Д. К.. ЕГН
********** и СТ. Й. К., ЕГН **********, и двамата от град Сливен,
ул.“******* избено помещение без номер, с полезна площ от 15.90
(петнадесет цяло и деветдесет стотни) кв.м., при граници/съседи: изток-двор,
запад-коридор, север - мазе на Пинкас, юг - коридор и мазе на М.Д.,
принадлежащо към самостоятелен обект в сграда: с идентификатор
1
68134.401.297.1.8. (шест осем едно три четири точка четири нула едно точка
две девет седем точка едно точка осем), находящ се в гр.София, район
„Оборище" ул."******* (петдесет и три), вход „Б", етаж 2 (две), като в частта
да бъде осъдена Ю.С.В.-Н., ЕГН **********, от гр.София, ул.„*******, вх.
******* ап.7 да предаде владението над 12,85 кв.м. от собственото на К. Д. К., ЕГН
********** и СТ. Й. К., ЕГН **********, и двамата от град Сливен,
ул.“******* до първоначално заявените 15,90 кв.м. от избено помещение без
номер, с полезна площ от 15.90 (петнадесет цяло и деветдесет стотни) кв.м.,
при граници/съседи: изток-двор, запад-коридор, север - мазе на Пинкас, юг -
коридор и мазе на М.Д., принадлежащо към самостоятелен обект в сграда: с
идентификатор 68134.401.297.1.8. (шест осем едно три четири точка четири
нула едно точка две девет седем точка едно точка осем), находящ се в
гр.София, район „Оборище" ул."******* (петдесет и три), вход „Б", етаж 2
(две), т.е. да бъде осъдена да предаде владението за разликата от 3,05 кв.м. е
отхвърлена като неоснователна, поради недоказаност. Осъдил е Ю.С.В.-Н., ЕГН
**********, от гр.София, ул.„******* да възстанови предишното фактическо
положение, като отдели за нейна сметка, собственото на ищците К. Д. К., ЕГН
******* и СТ. Й. К.. ЕГН **********, и двамата от град Сливен, ул.“*******
- избено помещение без номер, с полезна площ от 15.90 (петнадесет цяло и
деветдесет стотни) кв.м., при граници/съседи: изток - двор, запад - коридор,
север - мазе на Пинкас, юг - коридор и мазе на М.Д., принадлежащо към
самостоятелен обект в сграда: с идентификатор 68134.401.297.1.8. (шест осем
едно три четири точка четири нула едно точка две девет седем точка едно
точка осем), находящ се в гр.София, район „Оборище" ул."*******" N2 53
(петдесет и три), вход „Б", етаж 2 (две) в самостоятелно такова. Осъдил е
4
Ю.С.В.-Н., ЕГН **********, от гр.София. ул.„*******' № 53, вх. *******
ап.7 да заплати на ищците К. Д. К., ЕГН ********** и СТ. Й. К.. ЕГН
**********, и двамата от град Сливен, ул. „*******“ № ******* -
обезщетение, за времето - 42 (четиридесет и два) месеца, през което ищците
са били неоснователно лишени от ползване на 12,85 кв.м.-от избеното си
помещение, представляващо избено помещение без номер, с полезна площ от
15.90 (петнадесет цяло и деветдесет стотни) кв.м., при граници/съседи: изток
- двор, запад - коридор, север - мазе на Пинкас, юг - коридор и мазе на М. Д.,
принадлежащо към самостоятелен обект в сграда: с идентификатор
68134.401.297.1.8. (шест осем едно три четири точка четири нула едно точка
2
две девет седем точка едно точка осем), находящ се в гр.София, район
„Оборище" ул."*******" N2 53 (петдесет и три), вход „Б", етаж 2 (две) в
размер на 2213,59 лева, за периода от 01.06.2015 година до 31.12.2018 година,
като над този размер до първоначално претендирания от 2739,00 лева, т.е. за
разликата от 525,41 лева отхвърля исковата претенция като неоснователна,
поради недоказаност. Осъдил е Ю.С.В.-Н., ЕГН **********, от гр.София, ул.
4
„******** № 53, вх. ******* ап.7 да заплати на ищците К. Д. К., ЕГН
********** и СТ. Й. К., ЕГН **********, и двамата от град Сливен, ул.
„******* сумата от 1081,60 лева, представляваща общия размер на сторените
разноски в производството по гр.дело № 81657/2018 година по описа на
Софийски районен съд, съобразно уважения размер на исковите претенции.
Осъдил е К. Д. К., ЕГН ********** и СТ. Й. К.. ЕГН **********, и двамата
444
от град Сливен, ул.*******' № ******* да заплатят на Ю.С. В., ЕГН
**********, от гр.София, ул. „******* сумата от 239,66 лева, представляваща
общия размер на сторените разноски в производството по гр.дело №
81657/2018 година по описа на Софийски районен съд, съобразно отхвърления
размер на исковите претенции.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25081364/ 12.05.2021г.
от ответницата Ю.С. В., ЕГН **********, от гр.София, ул. „******* чрез
пълномощника по делото адвокат Р.Г. Д., със съдебен адрес: гр.София,
бул.“******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че исковата молба
следва да бъде отхвърлена, тъй като ищците не са установили къде се намира
претендираното от тях зимнично помещение, докато ответницата е доказала,
както съобразно описанието на нотариалния акт, така и по упражняваното
непрекъснато и спокойно владеене, че е собственик на процесното мазе. От
приетите по делото две съдебно-технически експертизи и приложени към тях
скици не се доказва разположението на мазето, за което ищците твърдят, че е
тяхно и разположението мазето на ответницата, така че да се е получило
присъединяване на едното към другото. Ю.Н. е придобила с нот. акт
зимнично помещение към двора с граници: стълбище, калкан, коридор с площ
от 9 кв.м. Присъединяването на площи към мазето на Ю.Н. засяга участъка от
коридора, в който са прокарани тръбите за отопление на север към калкана на
сградата и не е принадлежал към никое съществуващо зимнично помещение.
Другият участък-на изток с дълбочина 2,70 м. и видно от арх. проект се
3
намира зад две бетонни колони, които съществуват и днес и пространството
зад тези две колони не е било част от мазе, няма следи това да е било отделно
мазе, нито да е имало врата към стълбището. Факт е, че пространството на
изток от двете колони е било неизползваемо и е било разчистено от
ответницата след 2007г., но няма данни това пространство да е принадлежало
към друго мазе. Така площта, посочена в нот. акт се е увеличила. Установено
е, че за разлика от другите зимнични помещения, които не са ремонтирани,
поддържани и използвани, мазето на ответницата се е ползвало и от
предишните собственици от 1936 г. до 2007г., като през 2007 г. помещението
е било предадено на Н. от предишните собственици в деня на нотариалната
сделка. Ответницата е направила ремонт както вътре в него, така и в общите
части на сутеренния етаж. Неверни са и изводите на съда, че зимничното
помещение не е придобито на основание добросъвестно владение,
продължило повече от 5 години. Владението е добросъвестно, тъй като
зимничното помещение е придобито въз основа на нотариална сделка и
предадено същия ден на 30.08.2007 г., а придобивната давност е изтекла на
30.08.2012 г. Не отговорят на истината твърденията на съда, че е налице
забраната на чл.40, ал.1 от ЗУТ. Отделните зимнични и тавански помещения
могат да бъдат самостоятелен предмет на сделка, когато се придобиват от
собственик на жилищен имот в същата сграда. Видно от нотариалните актове
и на двете страни, ищците и ответницата, освен зимнични помещения,
притежават като складови помещения и тавани, така че е изпълнено
условието за наличие на складово помещение към всяко жилище.
Изцяло неоснователен е и негаторния иск. Съдът неоснователно
приема, че действията на ответницата представляват присъединяване на част
от мазето на ищците към нейното мазе. Не става ясно кое е мазето на ищците,
кое на ответницата, коя част е присъединена и имал ли белези на строителни
дейности именно за присъединяване на тази част. Неоснователно е решението
и в частта, в която Ю.Н. е осъдена да възстанови предишното фактическа
положение, като отдели за нейна сметка собственото на ищците мазе с площ
от 15 кв.м. в самостоятелно такова.
С оглед неоснователността на иска по чл.108 от ЗС, неоснователна се
явява и претенцията за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. За пръв път ищците са
обективирали претенцията си към Ю.Н. чрез нот. покана, изпратена през м.
4
юни 2018 г., три години след като са закупили имота, като не е налице
правно основание тя да им дължи обезщетение за ползване за периода,
предшестващ нотариалната покана. Самата нот. покана не е получена от
ответницата, видно от удостоверението от нотариуса. Ответницата е узнала за
претенцията на ищците с получаване на исковата молба през м. август 2019
г., поради което всяка претенция за обезщетение преди датата на получаване
на исковата молба, е неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като недоказани и
неоснователни. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите/ищци К. Д. К., ЕГН ********** и СТ. Й. К., ЕГН
**********, и двамата от град Сливен, ул. „*******, чрез пълномощника си
по делото адвокат С.Г. от САК, с адрес: гр.София, ул.“ *******а оспорват
въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.108 от
ЗС/ревандикационнен иск/, чл.109 от ЗС/ негаторен иск/ и осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 ЗЗД от К. Д. К., ЕГН
********** и СТ. Й. К.. ЕГН ********** срещу Ю.С. В., ЕГН **********.
5
Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот:
апартамент десен, находящ се в гр.София, Столична община, район
„Оборище" ул."*******, първа зона, на трети етаж, вход „Б", със застроена
площ 80.55 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи
помещения, при граници /съседи: изток - двор, запад - улица „*******", север
- ЕС „*******, юг - стълбище и апартамент на М.Д., отгоре - апартамент на Н.
И., отдолу -апартамент на С.Пинкас, заедно с принадлежащото таванско
помещение без посочен номер по нотариален акт, с полезна площ от 19.25
кв.м., при граници /съседи: изток - коридор, запад - ул."*******"север - таван
на Пинкас, юг - коридор; заедно с принадлежащото избено помещение без
посочен номер по нотариален акт, с полезна площ от 15.90 кв.м., при граници
/съседи: изток - двор, запад - коридор, север - мазе на Пинкас, юг - коридор и
мазе на М.Д.; заедно с идеални части от общите части на сградата и 1638/4405
идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителният директор на АГКК и съгласно Схема
на самостоятелен обект в сграда № 15- 895602-30.11.2018 г., издадена от
СГКК - София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.401.297.1.8., последно изменение със заповед - няма издадена заповед
за изменение на ККР, с адрес на имота - град София, район „Оборище"
ул."******* (петдесет и три), вход „Б", етаж 2, сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.401.297, с предназначение на
самостоятелният обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1 е
посочена в документа площ - 80,55 кв.м., с прилежащи части: таванско
помещение с площ от 19.25 кв.м. и избено помещение с площ от 15,90 кв.м. и
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата:на същия етаж -68134.401.297.1.7, под обекта -
68134.401.297.1.4, над обекта - 68134.401.297.1.13, стар идентификатор -
няма. Ищците твърдят, че от датата на придобиването на имота и към
настоящия момент, принадлежащото към жилището избено помещение без
посочен номер по нотариален акт, с полезна площ от 15.90 кв.м., при граници
/съседи: изток - двор, запад - коридор, север - мазе на Пинкас, юг - коридор и
мазе на М.Д., без наличие на фактическо и правно основание се владее от
ответницата, която е обединила функционално същото с друго такова.
Ищецът К.К. е поканил ответницата, изпращайки нотариална покана до нея
6
да предаде владението на избено помещение без посочен номер по нотариален
акт, с полезна площ от 15,90, да възстанови предишното фактическо
положение, като отдели за нейна сметка, собственото на ищците избено
помещение в самостоятелно такова и да заплати обезщетение, за времето - 36
(тридесет и шест) месеца, през което ищците са били неоснователно лишени
от ползване на избеното си помещение, подробно описано по-горе, в общ
размер на 900 лева или по 25 лева за всеки месец. Нотариалната покана била
връчена, но ответницата не е предприела исканите от ищците действия.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищците са собственици на спорното мазе, като освен това
правят искане и да бъде осъдена ответницата Ю.С. В., ЕГН ********** да
предаде владението на процесното избено помещение без номер, с полезна
площ от 15.90, да бъде осъдена ответницата да възстанови предишното
фактическо положение, като отдели за нейна сметка, собственото на ищците -
избено помещение без номер, с полезна площ от 15.90 в самостоятелно
такова, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищците обезщетение, за
времето- 42 месеца, през което ищците неоснователно са лишени от ползване
на избеното си помещение, в общ размер на 1150 лева или по 25 лева за всеки
месец, за периода от 01.06.2015 г. до датата на предявяване на исковете-
31.12.2018 година, а след изменението на иска по чл.59 ЗЗД, да бъде осъдена
ответницата Ю.С. В. да заплати на ищците обезщетение, за времето-42
месеца, през което ищците са били неоснователно лишени от ползване на
избеното си помещение с площ от 15,90 в общ размер на 2739 лв., а именно
по 65,19 лв. за всеки месец от претендирания период от 42 месеца от
01.06.2015 до 31.12.2018 г.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, а и от депозирания нотариален акт за
собственост № 96, том 1, per. № 3962, дело № 87 от 14.05.2015 г. на нотариус
Н.Л., се установява, че К. Д. К. е придобил правото на собственост върху
апартамент десен, находящ се в гр.София, Столична община, район
„Оборище" ул."*******, първа зона, на трети етаж, вход „Б", със застроена
площ 80.55 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи
помещения, при граници /съседи: изток - двор, запад - улица „*******", север
- ЕС „*******, юг - стълбище и апартамент на М.Д., отгоре - апартамент на Н.
7
И., отдолу -апартамент на С.Пинкас, заедно с принадлежащото таванско
помещение без посочен номер по нотариален акт, с полезна площ от 19.25
кв.м., при граници /съседи: изток - коридор, запад - ул."*******"север - таван
на Пинкас, юг - коридор; заедно с принадлежащото избено помещение без
посочен номер по нотариален акт, с полезна площ от 15.90 кв.м., при граници
/съседи: изток - двор, запад - коридор, север - мазе на Пинкас, юг - коридор и
мазе на М.Д.; заедно с идеални части от общите части на сградата и 1638/4405
идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителният директор на АГКК и съгласно Схема
на самостоятелен обект в сграда № 15- 895602-30.11.2018 г., издадена от
СГКК - София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.401.297.1.8., последно изменение със заповед - няма издадена заповед
за изменение на ККР, с адрес на имота - град София, район „Оборище"
ул."******* (петдесет и три), вход „Б", етаж 2, сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.401.297, с предназначение на
самостоятелният обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1 е
посочена в документа площ - 80,55 кв.м., с прилежащи части: таванско
помещение с площ от 19.25 кв.м. и избено помещение с площ от 15,90 кв.м. и
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата:на същия етаж -68134.401.297.1.7, под обекта -
68134.401.297.1.4, над обекта - 68134.401.297.1.13, стар идентификатор –
няма. От приложените по делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК № ********** / 27.11.2018г. и Схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-895602/30.11.2018г. се установи, че площта на декларирано от
ищците за данъчни цели избено помещение е такава, каквато е посочена по
гореописания нотариален акт, а именно 15,90 кв.м.
Безспорно е, а и от представения по делото нотариален акт за
собственост № 114, том V, per. № 4492, дело № 873 от 30.08.2007 г. на
нотариус Й.Л., се установява, че Ю.С. В. и Й. Ф. Ю. Н. са придобили правото
на собственост върху апартамент № 7, находящ се в гр. София, район
,.Оборище“, ул. „*******, вход ,.Б“, етаж IV, състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня, баня, клозет, със застроена площ от 70,00 кв.м., при съседи
по нотариален акт: Е. М., Д-р В., ул. „*******“, при сегашни такива
„Софжилфонд“, отгоре-тавански помещения, вдясно-В.Н., вляво д-р В.,
заедно със зимнично помещение с площ от 9,00 кв.м., при съседи:калкан,
стълбище, коридор, заедно с таванско помещение с площ 10,00 кв.м., при
8
съседи: улица, В.Н., коридор, заедно със 130/4405 идеални части от дворното
място, съставляващо УПИ IX -1 отреден за имот пл. номер едно от квартал
19 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Зона Г-14“, целият е с площ от
520 кв.м.
Изслушано и прието е заключение на съдебно-техническа и
оценителна експертиза, като вещото лице е посочило, че
индивидуализирането на имота става с посочването на съседите, а не с
квадратурата. Вещото лице е установило при извършения оглед, че
ползваното избено помещение от Ю.С. В.- Н. е с размери 5.73 м X 2.45 м. и
2.80 м. X 2.79 м. с обща площ 21,85 кв.м., като тази площ не съответства на
площта, който ответницата е придобила по силата на покупко-продажба
с цитирания нотариален акт от 9 кв.м. От заключенията на вещото лице се
установява, че ползването и към момента на съдебното дирене избено
помещение - мазе от ответницата не е съответно и по съседи на това, което е
придобила по покупко- продажбата. Процесното избено помещение е с
граници: изток - вътрешен двор на имота, север - калкан, запад - коридор, юг -
коридор към стълбище и мазе. Съгласно нотариалния акт от 30.08.2007
година, ответницата е придобила собствеността върху зимнично помещение с
площ от 9,00 /девет/ кв.м., при съседи:калкан, стълбище, коридор. Относно
местоположението на мазето ползвано от ответницата, сведения се съдържат
и в показанията на всички свидетели и от изслушването на вещото лице в
съдебни заседания, като се установява, че зимничното помещение, което
ответницата е придобила по покупко- продажба от 2007 година не е това,
което владее към момента, различава се по площ и съседи от придобитото от
по силата на покупко - продажбата от ответницата. От приетите две СТЕ и от
изслушването на вещото лице в съдебни заседания се установява, че в
зимничното помещение на ответницата са били извършвани преустройства, а
именно премахната е част от съществуваща преградната стена към съседно
избено помещение; изпълнена е нова преградна стена от тухлен зид, като при
огледа на място се е установило, че преграждането е извършено с единични
тухли с варо-циментов разтвор докато през 1932 г. е използван изцяло варов
разтвор; налице е обединяване на избено помещение с граници: изток - двор,
запад - коридор, север - мазе на Пинкас, юг - коридор и мазе на М. Д., с част
от съседно избено помещение с граници изток - вътрешен двор на имота,
север - калкан, запад - коридор, юг - мазе.
Според експертизата предвижданията на проекта от 1932 г. показват
обособяване на два броя избени помещения в сутерена в участъка вдясно от
стълбището както следва: Мазе № 1 при съседи: изток-двор, запад - коридор,
север - мазе, юг - коридор с приблизителна площ 14 кв.м. и Мазе № 2 при
съседи: изток - вътрешен двор на имота, север - калкан, запад - коридор, юг -
мазе с приблизителна площ - 5,73м. X 1.80м. = 10,30 кв.м.
Стойността на пазарния наем според заключението на вещото лице
възлиза на 2 739 лева.
9
От приетата повторна експертиза се установяват следните размери на
избените помещения: Размерите на помещение 2 (оцветено със зелен цвят при
първоначалната експертиза) е с обща площ 3,05м. X 2,58 м. = 7,87 кв.м.
Размери на помещение 1 (оцветено със червен цвят при първоначалната
експертиза) както следва: дължина 5,73 м. и широчина 2,23 м. е обща площ =
12,78 m2; чупка обозначена А-Б-В-Г е дължина 2,79 м. по калканната стена и
широчина по източната фасада към двора - 2,58 м. е площ 7,20 m2; обща
площ на помещение 1 оцветено със червен цвят е в размер на 19,98 m2.
В приложение № 1 към експертизата върху извадка от приложения план
от 1932 г., вещото лице е отразило в зелен цвят местоположението на
процесното помещение съгласно нотариалния акт на първия собственик
И.Н.К. № 17 от 01.09.1936 г., което е с площ от 19,98 кв.м.
Застроената площ на мазето на ищците вещото лице е посочило в размер
от 14,44 кв.м. В предишната експертиза е установено, че е премахната
съществуваща преградна стена на съседното избено помещение. След
повторен оглед на помещението е констатирано, че достъпът до помещение
отразено А.Б.В.Г в предходната експертиза е ставал през общо помещение
отредено за тръби на канализация и водопровод. Според вещото лице, налице
е противоречие в съдържането в частта месторазположението на зимнично
помещение в участъка вдясно от стълбището между нотариален акт № 114, т.
V, от 30.08.2007 година и нотариален акт № 96 от 2015 г., за апартамент с
идентификатор 68134.401.297.1.8., вх. Б, етаж втори.
Настоящата инстанция също приема за доказано въз основа на двете
СТЕ, след анализ на приложените по делото документи за собственост-
нотариални актове, в които придобитата от тях собственост е описана с площ
и съседи, на приложените схеми, както и от разпита на свидетелите, че в
участъка вдясно от стълбището по проекта от 1932 година са били
предвидени и са били отразени два броя зимници - № 1 и № 2, показани
върху плана 1932 година. От заключението на вещото лице, от
доказателствения материал по делото СГС също приема за доказано, че
мазето на ищците, така както е описано в нотариалния акт, с който е
обективиран договора за покупко - продажба на имота - от 14.5.2015 година
относно месторазположението на мазето на ищеца, съвпадат с избеното
помещение обозначено с червен цвят върху извадката от плана от 1932 г.,
като в този смисъл се установява, че същото към момента попада в част от
зимничното помещение ползвано от ответницата, която е придобила
собственост върху 9 кв.м., но владее и ползва 21,85 кв.м.
По делото са били разпитани четирима свидетели.
От разпита на свидетелката Р.И.З.-П., познаваща страните, тъй като
живее в същата сграда на третия етаж се установява, че мазето на
свидетелката се намира срещу това, което ответницата ползва към момента,
но не знае чия собственост е, не е влизала в него и не знае как изглежда, като
нейното мазе е от ляво, а това на ответницата от дясно. Не знае кое е мазето
10
на семейство К.и, като към момента същите не използват такова. Мазето на
свидетелката е на площадката, както и това на съседката й от втория етаж-С.
В. и това на ответницата. Свидетелства, че помещението под стълбището е на
М. Д., като не знае кога същата е направила това мазе, но било преди 2008г.,
като не знае дали по план мазето е било там. Свидетелката не познава Н.А. и
И. /предишните собственици на апартамента на ответницата/, тъй като те не
са живяли никога там. Познава само възрастния А., който е починал през 2008
г. Свидетелства, че тръбите за парното са прокарани през 80- 90 те години.
Свидетелят К.Х.К., внук на ищците, чиито показания съдът преценява
съгласно чл.172 от ГПК, установява, че апартаментът е собственост на баба
му и дядо му, ищци в настоящото производство, но от 3 години той живее в
него. Твърди, че е влизал в избеното общо помещение, като от стълбите в
първата част в дясно се пада мазето на баба му и дядо му, от ляво е избеното
помещение на свидетелката Р.И.З.-П., а отсреща се намира избеното
помещение на ответницата. Знае, че под стълбището има мазе, но не знае чия
собственост е. Не знае колко мазета има общо, тъй като има много боклук.
Свидетелства, че м. декември 2018г. е опитал да влезе в мазето, но не е успял
да отключи общата врата, тъй като катинарът бил сменен. Свързал се е с
ответницата, която му е дала ключ и слизайки долу с нотариалния акт на
имота е разбрал, че мазето, което е на баба му и дядо му е заключено и не
може да влезе в него. Съобщил това на ищците в настоящото производство,
които са му казали, че това е тяхното мазе и да помоли ответницата да го
напусне. Свидетелят е комуникирал с ответницата, помолил я да му изпрати
нотариален акт на нейния имот, което тя направила. След като видял нейния
нотариален акт, я помолил да напусне мазето. Към декември 2018г,
ответницата е използвала процесното мазе. Свидетелката И. Й. А.а-Л.,
явяваща се праводател на ответницата твърди, че е била собственик на
мазето, което се намира „като се слезе по стълбите в дясно, северната част
калкан и източната част прозореца гледа към задния двор на кооперацията“,
като площта на мазето била около 8- 9 кв.м., малко помещение. Относно
местоположението на мазето, което ползва ответницата се съдържат данни и
в показанията на свидетеля Н., който заявява, че всеки апартамент в
кооперацията има мазе, но не всеки го ползва, тъй в началото на 80-те години
“
е прокарано парно и „Топлофикация е прокарала тръби навсякъде, като са
рушени стени и има много боклуци, поради което се използват само първите
две мазета, които са непосредствено до вратата, в който смисъл данни се
съдържат и в заключенията и изслушването на вещото лице в съдебно
заседание. Свидетелят сочи, че има приспособено мазе при стълбите със
съгласието на кооператорите да се ползва обща част за мазе от Фани,
съседката от втория етаж, на която не знае фамилията. Същият свидетел
заявява категорично, че ответницата е направила ремонт на мазето, когато е
купила апартамента, но и преди това същото е било функциониращо, а при
предишните собственици А.и, които са го използвали е било с площ от около
7-8 м., колкото е и приблизително площта по нотариалния акт. Свидетелят не
11
знае каква е площта на мазето, което в момента използва ответницата, не знае
дали тя е изграждала стени, не може да каже дали мазето има правилна
форма.
По отношение на местоположението на зимничното помещение на
ищците при съпоставяне на границите на същото и неговите съседи, така
както са описани, съгласно представения нотариален акт - изток - двор, запад
- коридор, север - мазе на Пинкас, юг- коридор и мазе М.Д. и от заключенията
на вещото лице и разпита на свидетелите, СГС достига до фактическия извод,
че притежаваното от ищците избено помещение, мазе с площ от 15,90 кв.м.
фактически се намира в сочената от тях и претендирана част от сградата. От
анализа на схемата на помещенията, приложена към основното заключение на
вещото лице и тази към допълнителното - Приложение № 1 - лист 101 от
делото- е видно, че от север сградата граничи с калкан, кота ±0,00, северна
граница на мазето на ищците е мазе на Пинкас, така както е посочено на
Приложение № 1 от допълнителното заключение. За южната граница на
мазето на ищците - установява се от съдържанието на нотариалния акт, че за
южна граница на мазето на ищците е посочен - коридор и мазе М.Д..
Соченото от ищците с исковата молба и установено от вещото лице при
огледа на място, както и от приложените схеми за южна граница на
твърдяното от ищци за тяхна собственост мазе е именно- коридор и мазе
М.Д..
Въззивната инстанция намира за доказано, че ответницата е извършила
преустройства в зимничните помещения, като е изпълнила нова преградна
стена от тухлен зид, в същото време е премахната част от съществуващата
стара преградна стена към съседното избено помещение, като е обединила
собственото си такова с площ от 9 кв.м. с част от това на ищците от 15,90
кв.м. и към момента държи и ползва 21,85 кв.м., от които притежава по
силата на покупко - продажба само 9 кв.м.
По делото е доказано, че до ответницата е била изпратена нотариална
покана, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление,
като в хода на съдебното дирене не са представени доказателства за
наличието на предпоставките за това фингирано връчване.
От правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.108 от
ЗС/ревандикационнен иск/ , чл.109 от ЗС/ негаторен иск/ и осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 ЗЗД.
Характерът и предметът на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са
разяснени в мотивите на т.2 а на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от
6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Искът за собственост по
чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Негаторният иск също е иск за защита на
собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото
12
на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на
собственост върху (пречещия) имот на ответника.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки:
1. Ищецът да е собственик на имота;
2. Вещта да се владее или държи от ответника;
3. Вещта да се владее или държи от ответника без основание.
В доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да
установи първите две предпоставки.
В конкретния казус се установява, че ищците са собственици на
спорното зимнично помещение, чиято собственост са придобили на
дериватно основание, чрез покупко-продажба.Предвид гореизложеното, СГС
приема, че ответницата е лицето, което чрез преустройство на стени -
премахване и ново изграждане е завладяла площта от 12,85 кв.м. от
зимничното помещение на ищците, като е приобщила тяхното към своето.
Относно твърдението на ответницата, че тя е придобила завзетото от
нея избено помещение поради изтекла в нейна полза придобивна давност,
настояща инстанция излага следните мотиви:
Последователна е съдебната практика, в т.ч. определение № 110 от
24.03.2021 г. по гр.д. № 3416/2020 г., Г.К., II ГО на ВКС, в което е разяснено,
че избено помещение може да се придобие по давност само от лице, което
притежава самостоятелен обект на собственост в същата сграда и то при
условие, че при осъществяване на този способ другият жилищен обект, към
който е принадлежност придобиваното по давност мазе, няма да остане без
самостоятелно избено помещение. В конретния казус, от представените по
делото писмени доказателства-2 броя нотариални актове на страните, се
установява, че ищците и ответницата, освен зимнични помещения,
притежават като складови помещения и тавани, така че е изпълнено
условието за наличие на складово помещение към всяко жилище.
Ответницата се позовава на добросъвестно владение, продължило
повече от 5 години, с твърдението, че зимничното помещение е придобито
13
въз основа на нотариална сделка и предадено същия ден на 30.08.2007 г., а
придобивната давност е изтекла на 30.08.2012 г.
С чл.79, ал.2 ЗС е установено правилото, че чуждия имот може да се
придобива в рамките на 5 годишно непрекъснато владение, ако същото е
добросъвестно по смисъла на дефиницията на чл.70 ЗС. Въззивният съд
следва да извърши пълна и всестранна преценка на доказателствата по делото
и да ги съотнесе като правно релевантни факти към фактическия състав на
чл.79, ал.2 ЗС. Следва да бъде установен началният момент на установяване
на фактическа власт от страна на ответницата като елемент на владението по
смисъла на чл.68 от ЗС. Това не е моментът на закупуването на мазето през
30.08.2007 г. видно от депозирания по делото н.а. № 114, рег. № 4492, н.д. №
873/20027 г., в него е отразено зимнично помещение с площ от 9 кв.м.
Разпитаните по делото свидетели, включително и една от праводателките на
ответницата свидетелката И. Й. А.а-Л. установяват, че когато свидетелката
продала апартамента след смъртта на баща си, то площта на мазето е била
около 8-9м, мънично помещение, с правилна форма, доколкото си спомня
свидетелката. Свидетелката З.-П. заявява, че са правили ремонт 2013-2014 г.,
като сочи трите мазета, които са на площадката-на свидетелката, това на
съседката от 2-рия етаж и на Ю./ ответницата/. Всички свидетели твърдят за
извършен такъв ремонт. Ето защо, настоящата инстанция приема за доказан
като начален момент на намерението на ответницата за своене на вещта,
моментът на извършения от нея ремонт между 2013-2014г. Владението се
дефинира от чл.68 ЗС като "упражняване фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя лично или чрез другиго", т.е. дефинира се като
фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в
това, че едните имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на
правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент
именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като
своя. Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и субективен
/animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като
фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна
възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният
признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на
владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem
sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от
14
владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право.
Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото
доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл.69 ЗС
според която "предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
доколкото не се докаже, че я държи за другиго". Презумпцията е установена в
полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за
себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
Както бе посочено, в конкретния казус не може да се приеме за начален
момент на владението, соченият от въззивницата момент, а именно датата на
нотариалния акт, тъй като и видно от писмените и гласните доказателства, тя
е придобила апартамента заедно със зимнично помещение от 9 кв.м.,
обстоятелство, сочено и от нейната праводателка. Началният момент следва
да се приеме моментът на извършване на „преустройстовото“ на зимничното
помещение, което е 2013-2014 г., т.е. до предявяването на иска на 31.12.2018
г. не са изтекли 5 години, поради което неоснователно се явява твърдението
на ответницата, че е придобила завзетото от нея избено помещение, поради
изтекла в нейна полза придобивна давност при добросъвестно владение.
Освен това и предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не
можем да говорим за добросъвестно владение. Ответницата добре е знаела
действителния размер на зимничното помещение по нот. акт от 9 км.м., както
и обстоятелството, че с извършеното преустройство е „усвоила“/придобила
квадратура дори по-голяма от първоначалната/, поради което е налице
недобросъвестно владение, което и според чл.79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а в случая такова не се установява.
СГС намира, че са налице всички кумулативните предпоставки по чл.
108 ЗС, обуславяща основателността на иска на това основание. Установено
е, че ответницата с фактически действия оспорва правото на собственост на
ищците, като е присъединила площта от тяхното прилежащо към апартамента
им избено помещение от 15,90 кв.м. към притежаваното такова от нея с площ
от 9 кв.м. От приетата СТЕ се установява, че площта, която ответницата е
обособила като избено помещение е в размер на 21,85 кв.м., като е завзела без
правно основание и без за нея да е текла придобивна давност, площ от 12,85
15
кв.м от площта на избеното помещение на ищците. Ето защо, исковата
претенция е основателна за площ от 12.85 кв.м. от общата площ собствена на
ищците на основание покупко - продажба - 15,90 кв.м.
Относно искът по чл.109 ЗС.
По силата на чл.109, ал.1 от ЗС ищецът може да иска прекратяването на
всяко неоснователно действие което му пречи да упражнява своето право.
Уважаването на исковата претенция с правна квалификация чл. 109 от ЗС е
обусловено от положителното установяване от ищеца, че е титуляр на
претендираното от него вещно право, както и че е налице неоснователно
противоправно поведение от страна на ответника или поддържано от него
състояние в този имот, с което му пречи да го упражнява в пълен обем. В
правната доктрина и съдебната практика е посочено, че „двете задължителни
условия зауважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това, са недопустими, е конкретна по всяко дело.“. В
случая е установено, че след придобиване на собствеността върху избеното
помещение с площ от 9 кв.м. ответницата е извършила действия, чрез които е
присъединила площ от избеното помещение на ищците към своето, като е
премахнала една и изградила друга стена. Установено е, че това са действия
на ответницата. Отново от показанията на свидетелката А.а-Л., предишна
собственица на имота, се установява, че тя като праводател на ответницата, и
преди това нейния баща, са ползвали избено помещение с площ от около 8-9
кв.м., но не и с площ от 21,85 кв.м., каквато е установената от вещото лице
при огледа и извършените замервания на място, владяна, ползвана и
претендирана от ответницата до приключване на съдебното дирене. Налице е
установена от доказателствата по делото промяна в сградата, в частта относно
избените помещения са извършени преграждане и премахване на стена, с
което избеното помещение на ищците е присъединено към това на
ответницата и последното е увеличило своята площ, от площта която
ответницата е придобила по покупко-продажба. По делото няма данни за това
преустройство ответницата да се е снабдила с необходимите строителни
16
книжа и разрешителни, поради което следва да се приеме, че същите са
незаконно извършени.
Искът е основателен и следва да бъде уважен като се осъди ответницата
да възстанови предишното фактическо положение, като отдели за нейна
сметка, собственото на ищците - избено помещение без номер, с полезна
площ от 15.90 кв.м.
Не се доказа до приключване на съдебното дирене за това
преустройство ответницата да се е снабдила с необходимите строителни
книжа и разрешителни, поради и което за съда същите са незаконна
извършени такива.
Относно иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Основателността на този иск е предпоставена от основателността на
съединения иск с правно основание чл.108 от ЗС и от установяване на такова
имуществено разместване, което е довело до обедняване на ищците, поради
действия или бездействия на ответницата.
СГС приема ревандикационния иск за основателен в частта за
предаване на владението в размер от 12,85 кв.м., който размер ответницата е
присъединила към собственото си мазе от площта на избеното помещение на
ищците. От приетата по делото основна СТЕ се установи, че средната наемна
цена за площ от 15,90 кв.м. е в размер на 2739 лева, а за 12,85 кв.м. средната
пазарна цена е 2213,59 лева.
По делото е доказан всеки елемент от фактическия състав на чл.59 от
ЗЗД. Ответницата е лицето, което е присъединило и ползва в периода от 42
месеца площ от избеното помещение на ищците към своето мазе. С тези свои
действия тя им пречи да реализират правото си на собственост, като ищците
не могат да ползват по предназначение избеното помещение, което са
закупили като прилежащо на апартамента им. Налице е държане на чуждата
вещ без правно основание, с което ответницата лишава нейния собственик от
възможността да я ползва, да се разпорежда с нея, т.е. за ищците настъпват
вреди, които следва да бъдат обезщетени с присъждането на сумата от
2213,59 лева, като обезщетение за неоснователно обогатяване.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата
следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемите адвокатско
17
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2021г. по гр.д. № 81657/2018г. на
СРС, ГО, 143 състав.
ОСЪЖДА Ю.С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „*******,
вх. „*******, ап.7 чрез пълномощника по делото адвокат Р.Г. Д., със съдебен
адрес: гр.София, бул.“******* да заплати на адвокат С.Г. от САК, със
служебен адрес: гр.София, ул.“*******а адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18