№ 81
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Людмил Тр. Коюмджиев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Гл. 21 от НПК.
С определение 14.12.2022г. по НЧД № 238/20г., Благоевградски
окръжен съд е групирал наказанията наложени с постановените спрямо А. А.
Г. по НОХД № 152/16г. на ОС – Благоевград, ЧНД № 438/12г. на ОС –
Благоевград и по НД № 20157/16г. на Районен съд – гр. Лимасол, Р Кипър,
като е определил едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим. На основание чл. 24 от НК, така определеното
наказание е увеличено с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Приспаднато е
времето, през което осъденият Г. изтърпявал наказанията по групираните
присъди.
Срещу така постановеното определение, в частта относно
приложението на чл. 24 от НК е постъпила жалба от адв. Б., служебен
защитник на осъдения А. Г.. В същата се твърди, че постановеният съдебен
акт е неправилен и незаконосъобразен в тази си част, тъй като
първоинстанционният съд е следвало да съобрази данните за личността на Г..
1
Твърди, че целите на наказанието и превъзпитаването на дееца ще бъдат
изпълнени и без прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК, доколкото
определеното общо наказание е достатъчно по размер в тази насока. Моли за
изменение на определението в тази му част и за отмяна на приложението на
чл. 24 от НК
В разпоредително заседание на 17.01.2023г. и в съдебно заседание на
21.02.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура счита жалбата за неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Защитникът на осъденото лице А. Г., адв. Б. поддържа подадената
жалба, като атакуваното определение да бъде изменено, като не бъде
прилагана възможността по чл. 24 от НК. Счита приложението й за явно
несправедливо и явяващо се излишна репресия към осъдения , като излага
доводи, че обществената опасност на личността следва да намери отражение
върху индивидуализацията на наказанието, а не чрез увеличаване на
приложимото общо такова. Поради това моли въззивния съд да измени
определението на СГС в посочения смисъл.
Осъденият А. Г. се явява лично в съдебно заседание и твърди, че
поддържа изложеното от своя защитник. В дадената последна дума осъденият
моли за отмяна приложението на чл. 24 от НК, тъй като няма основание за
завишаване на наказанието.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че не са налице основания за неговото отменяване
или изменение поради следните съображения:
2
На първо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че
осъжданията, по които следва да се произнесе, са тези по НОХД № 152/16г.
на ОС – Благоевград, ЧНД № 438/12г. на ОС – Благоевград /НОХД № 569/12г.
на РС – гр. Петрич/ и по НД № 20157/16г. на Районен съд – гр. Лимасол, Р
Кипър. Останалите постановени спрямо осъдения Г. присъди и наказания са
били предмет на предходни групирания и посочените по-горе три осъждания
не са при условията на чл. 23-25 с тези предходни осъждания, поради което и
извършените вече групирания запазват своята сила и е недопустимо, а и
безпредметно да бъдат предмет на ново произнасяне. Правилно е прието
също така, че осъждането по НД № 20157/16г. на Районен съд – гр. Лимасол,
Р Кипър следва да бъде част от настоящото групиране, в която насока съдът е
изложил своите подробни съображения, позовавайки се на относимата
съдебна практика в тази насока. В съответствие с нормативната уредба и
посоченото в ТР № 6/2014г. на ОСНК е определена приложимата в това
производство дата на влизане в сила на осъждането по ЧНД № 438/12г. на ОС
– Благоевград /НОХД № 569/12г. на РС – гр. Петрич/, с оглед
обстоятелството, че първоначално е било наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
заменено впоследствие с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Независимо от това обаче, първоинстанционният съд не е определил
съобразно разпоредбата на чл. 23-25 от НК формираната група от наказания,
за да определи едно общо измежду тях. Осъжданията по ЧНД № 438/12г. на
ОС – Благоевград /НОХД № 569/12г. на РС – гр. Петрич/ и по НД №
20157/16г. на Районен съд – гр. Лимасол, Р Кипър, респективно, наложените
по тези дела наказания не подлежат на групиране, тъй като излизат извън
рамките на хипотезата, визирана в чл. 23-25 от НК – деянията да са
извършени преди за някое от тях да има влязла в сила присъда. В
разглежданата хипотеза, осъждането на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА по ЧНД № 438/12г. на ОС – Благоевград /НОХД № 569/12г. на РС
– гр. Петрич/ е в сила от 23.12.2012г., а първата дата включена в
престъплението по НД № 20157/16г. на Районен съд – гр. Лимасол, Р Кипър е
на 09.03.2013г. – след влизане в сила на първото осъждане. Поради това и
наложените наказания по тези осъждания не подлежат на групиране по
смисъла на чл. 23-25 от НК. Съдът се спира на това обстоятелство с оглед
3
действащото служебно начало в производството и задължението за
изчерпателност, независимо от това, че с оглед липсата на протест в тази
насока, няма правомощието да поправи тази грешка, доколкото това би
довело до отделното изтърпяване на някое от тези наказания и респективно,
до влошаване положението на осъдения. Това може да бъде извършено
единствено след проведена процедура по възобновяване. Доколкото
извършеното групиране от страна на първоинстанционния съд не е било
атакувано от страните, като настоящото производство е инициирано
единствено по жалба на осъдения в частта относно приложението на чл. 24 от
НК, този съдебен състав се явява обвързан с това групиране, независимо от
неговата незаконосъобразност, което предполага потвърждаването на
определението в тази му част.
Що се отнася относно до релевирания спорен въпрос, свързан с
приложението на чл. 24 от НК, този състав споделя доводите на
първоинстанционния съд в тази насока. Освен че става въпрос за определяне
на едно общо наказание измежду наказанията, наложени по три отделни
присъди, правилно е отчетено и сериозно обремененото съдебно минало на
осъдения Г. и обстоятелството, че очевидно предходните осъждания не са
оказали своето превъзпитателно въздействие. Поради това правилно е прието,
че у Г. е налице трайна престъпна нагласа и за изпълнение целите на
наказанието, същото следва да бъде увеличено с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което увеличение се явява под максимално възможното, с оглед
включените в групирането три отделни наказания ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Следователно, определението и в тази част следва да бъде
потвърдено.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и
относно режима на изтърпяване на наказанието, както и относно 25, ал. 2 от
НК и чл. 59, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че при произнасянето на първоинстанционния съд не е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Действително, както посочи
прокурорът в съдебно заседание, в обстоятелствената част на атакуваното
определение, при обсъждане приложението на чл. 24 от НК, е посочен
символът S. Това обаче не нарушава правото на лицето, срещу което се води
производството да разбере волята на съда, доколкото този символ замества
4
единствено описанието на законовия текст „до ½“, като както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива на определението е посочен
конкретният размер на увеличението – с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Следователно, с оглед констатираното съвпадение на правните
изводи на първоинстанционния съд, обективирани в обжалваната част на
определението атакуваното определение и тези на въззивната инстанция,
атакуваното определение следва да бъде потвърдено изцяло. При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяване
или отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови
своето решение.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 14.12.2022г., постановено по
НЧД № 238/20г., по описа на Благоевградски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6