Присъда по дело №868/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 17
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200868
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Свиленград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниИлия Николов Гюзелев

заседатели:Руска Манолова Георгиева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Цветослав Лазаров Иванов (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200868 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. К. Д., роден на ***** година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в село
**********, област Хасково, със средно образование, неженен, ЕГН
**********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че 21.10.2021 година в град
Любимец, област Хасково, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен
регистрационен № Х 90 94 ВК на стойност 839.40 лв., от владението на
собственика Ел. Анг. Б. от град Любимец, област Хасково, без нейно съгласие
с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на техническо средство - оригинален
контактен ключ за автомобила и са последвали повреди на превозното
средство, изразяващи се в разхерметизиране на 2 броя предни автомобилни
гуми, увредена броня, деформирани предна лява джанта и предна дясна
джанта, деформация на ауспухово предно гърне и скъсан тампон на
1
стабилизираща щанга на обща стойност 366.70 лв., като деянието е
извършено повторно - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1,
вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл.
54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, като на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание „Лишаване от
свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието
„Лишаване от свобода” на 1 (една) година, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от наложеното на
подсъдимия Н. К. Д. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една)
година, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан със Заповед
по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 22.10.2021 година, с Постановление за
задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 23.10.2021 година и с
Определение № 248/25.10.2021 година по ЧНД № 812/2021 година на
Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано от 25.10.2021 година.
На основание чл. 346, ал. 4 от НК, кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”
не се налага, тъй като подсъдимият е неправоспособен водач.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА наложеното на
осъдения Н. К. Д., роден на ***** година в град Свиленград, област Хасково,
българин, български гражданин, живущ в село **********, област Хасково,
със средно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, наказание по
НОХД № 594/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград,
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 (десет) месеца ДА БЪДЕ
изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено по НОХД №
868/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „Лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 594/2021 година
по описа на Районен съд – Свиленград, да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от приведеното на Н. К.
2
Д. в изпълнение наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 (десет)
месеца, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан със Заповед
по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 10.07.2021 година, с Постановление за
задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 10.07.2021 година и с
Определение № 100/13.07.2021 година по ЧНД № 559/2021 година на
Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано от 13.07.2021 година до 03.09.2021 година,
включително.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Н. К. Д.,
роден на ***** година в град Свиленград, област Хасково, българин,
български гражданин, живущ в село **********, област Хасково, със средно
образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет направените по делото разноски в размер на 234 лв.
(двеста тридесет и четири лева), представляващи направените такива за
изготвяне на Оценъчна автотехническа експертиза, вносими по сметка на
ОДМВР – Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 17 от 15.11.2021 година
по НОХД № 868/2021 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 350/2021
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 4781/2021 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц.Л. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинение на Н. К. Д., роден на ******* година в град Свиленград, област
Хасково, българин, български гражданин, живущ в село **********, област
Хасково, със средно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за
това, че 21.10.2021 година в град Любимец, област Хасково, противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен № Х 90 94 ВК на стойност
839.40 лв., от владението на собственика Ел. Анг. Б. от град Любимец, област
Хасково, без нейно съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на
техническо средство - оригинален контактен ключ за автомобила и са
последвали повреди на превозното средство, изразяващи се в
разхерметизиране на 2 броя предни автомобилни гуми, увредена броня,
деформирани предна лява джанта и предна дясна джанта, деформация на
ауспухово предно гърне и скъсан тампон на стабилизираща щанга на обща
стойност 366.70 лв., като деянието е извършено повторно - престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание подсъдимият Н. К. Д. и служебния му защитник
– адвокат Д.Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Лишаване от свобода”, което да в размер на 1 година и 6
месеца преди редукцията.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Д. заявява, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в ОА
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли да му
бъде наложено справедливо наказание. Изразява съжалението си по
отношение на случилото се и искрено се разкайва.
Участващият по делото Прокурор Ц.Л. поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
1
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъде наложено предвиденото в чл. 346, ал. 2 от НК наказание, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК (сочи че е налице превес на
отегчаващите вината обстоятелства), а именно: Лишаване от свобода за срок
от 2 години, което след редукцията по чл. 58а от НК, да изтърпи ефективно
при първоначален „общ” режим, като се приспадне времето на
предварителното му задържане. Сочи, че следва на основание чл. 68 от НК да
се приведе в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” по предходното
му осъждане, което също да изтърпи при първоначален „общ” режим, като се
приспадне времето на предварителното му задържане. Предлага разноските за
експертизата да се възложат на подсъдимия.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства за тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в БП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от
НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справки за съдимост с рег.№ 1251
от дата 22.10.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият е осъждан три пъти – първият път като
непълнолетен за престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК и за престъпление по
чл. 195, ал. 1 от НК като му е опредлено едно общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 7 месеца, което на основание чл. 69, ал. 1, вр.чл. 66, ал. 1
от НК е отложено с изпитателен срок от 2 години; вторият път е осъден за
кражба като му е опредлено наказание „Пробация” с двете задължителни
мерки и Безвъзмезден труд в полза на обществото и третият път е осъден за
2
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т.2 и т.
4, вр.чл. 28, ал.1 от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 10 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3 години. По първото осъждане подсъдимият е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от
01.06.2021 година, тъй като разпоредбата на т. 1 е по-благоприятна на дееца в
сравнение с тази на т. 4 на чл. 86, ал. 1 от НК и тъй като в изпитателния срок
от 2 години не е извършил друго престъпление, поради което следва да
изтърпи отложеното наказание (в този смисъл е и Решение № 588 от
09.12.2008 година на ВКС по н.д.№ 480/2008 година, I н.о., НК, докладчик
Съдията Ивета Анадолска).
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият няма доходи, не
притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, дялове в дружества и
парични средства по банкови сметки.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Мл.експерт
Валентин Колев – служител на Участък – Любимец при РУ - Свиленград,
подсъдимият има криминалистическа регистрация, криминалнопроявен е,
движи се и контактува с криминалнопроявени лица, склонен е към
извършване на противообществени деяния и нарушения на обществения ред.
Подсъдимият ***** Д. живее в село **********, област Хасково, но
често посещава град Любимец, област Хасково и в частност ромската махала
на града.
На 21.10.2021 година Д. за пореден път е в град Любимец. Вечерта
около 22.00 – 23.00 часа се разхожда сам из града. Докато върви по улица
„Софроний Врачански”, пред дом № 12, вижда паркиран лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен № Х 90 94 ВК.
Автомобилът е собственост на свидетеля Ел. Анг. Б.. Освен от Б.,
автомобилът се използвал от брат й - свидетеля Д. Анг. Б.. На същата дата
около 22.00 часа Б. оставя автомобила си на пътното платно до тротоара пред
дома си (дом № 12 на улица „Софроний Врачански”), заключва го, прибира се
и си ляга да спи.
Д. след като вижда лекия автомобил отива до него за да провери
дали е отключен. Установява, че автомобилът е заключен и затова влиза в
двора на дома на свидетеля Б.. Оглежда се и забелязва остъклено помещение,
в дясно от входната врата на къщата. Вратата на помещението е отключена.
Подсъдимият влиза вътре и от масата взема ключовете за лекия автомобил.
Връща се обратно до автомобила на улицата. Отключва го и сяда на
шофьорското място. Запалва автомобила с ключа и го подкарва по улиците на
град Любимец. Около 23.00 часа на същата дата спира пред дома на сестра си
– свидетеля Зл. К. Д. на улица „Сакар” № 24 в град Любимец и започва да
свири с клаксона на автомобила. Сестра му излиза и го вижда седнал в лекия
автомобил. Докато си говорят подсъдимият й споделя, че малко преди това е
откраднал автомобила. Също така докато е пред дома на сестра си, Д. е
3
забелязан от свидетеля Анг. М. Ат.. Около 01.00 – 01.30 часа на 22.10.2021
година, Д. си тръгва и се връща обратно пред дома на свидетеля Е.Б. и оставя
взетия от него лек автомобил на мястото, от което го е взел няколко часа по-
рано. По време на управлението на автомобила на свидетеля Б., подсъдимият
му причинява посочените по – горе повреди. След като оставя автомобила на
място, отново влиза в дома на свидетеля Е.Б. и оставя ключа за автомобила на
мястото, от което го е взел по-рано и излиза от двора. Този път свидетелят
Д.Б., който спи в стая на приземния етаж усеща влизането на Д. в двора.
Става и излиза веднага, първо на двора, а след това и на улицата. Докато е на
улицата забелязва Д., който пеша се отдалечава от дома му. Настига го и го
пита какво прави толкова късно на улицата. Д. се оправдава, че е бил на
дискотека и се прибира. След този кратък разговор свидетелят Д.Б. се
прибира и събужда сестра си. Двамата установяват, че лекият автомобил е бил
каран от някого, както и че двете предни гуми са разхерметизирани.
Свидетелят Е.Б. подава сигнал в Участък - Любимец. Незабавно са
предприети оперативно-издирвателни мероприятия от полицейските
служители от Участък - Любимец в хода, на които Н.Д. е отведен в Участъка
за изясняване на случая. Проведена е с него оперативна беседа, при която
подробно разказва пред полицейските служители механизма на извършеното
от него деяние.
Назначена е и извършена Оценъчна автотехническа експертиза, от
Заключението на която става ясно, че стойността на нанесените щети по
лекия автомобил възлизали на 366.70 лв., а пазарната стойност на същия е
839.40 лв.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: оглед на местопроизшествие, разпити на множество свидетели,
изискани са и са приложени документи, назначена е и е извършена Оценъчна
автотехническа експертиза и т.н.
В хода на БП подсъдимият се признава за виновен и дава кратки
обяснения относно механизма на извършеното от него престъпление. В
съдебната фаза на процеса също се признава за виновен, като изразява пред
настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод
на случилото се.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към БП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладни записки, Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с Албум, Свидетелство за регистрация – част II,
4
Заключение по Оценъчната автотехническа експертиза, Справка за
правоспособност и наложени административни наказания на подсъдимия,
Справка за нарушител, Справка за съдимост, ведно с Бюлетини,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Ел.
Анг. Б., Д. Анг. Б., Д. Хр. М., Зл. К. Д. и Анг. М. Ат., всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно
времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП
и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Протокол за оглед на
местопроизшествие и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетеля Ел. Анг. Б., приобщени в тази инстанция като доказателство, макар
и същата да се явява пострадала от деянието, тъй като това a priori не
е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат
установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от
тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от
престъплението. Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото
лице като обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е
налице индиция за недостоверност на показанията й.
Обясненията на обвиняемия, дадени на фазата на БП, макар и кратки
и схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от БП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях да се счита обективно невярно.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
извършената Оценъчна автотехническа експертиза, тъй като е извършена от
вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, включен в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401,
ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2021 година за съдебния район на
Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
5
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценка на
процесната вещ и фактически констатации, поради което се явява обосновано
и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – оглед и експертиза,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
6
подсъдимият Н. К. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 346,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
Обект на деянието са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на
владение и държане върху движими вещи. Т.е. в обективно отношение с
инкриминираното престъпно деяние са накърнени посочените обществени
отношения. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо
лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Николай Катев Д. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 346, ал.
2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 21.10.2021 година в град Любимец, област
Хасково, подсъдимият Н. К. Д. противозаконно е отнел чуждо МПС - лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен № Х 90
94 ВК на стойност 839.40 лв., от владението на собственика Ел. Анг. Б. от
град Любимец, област Хасково, без нейно съгласие с намерение да го ползва,
като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез
използване на техническо средство - оригинален контактен ключ за
автомобила и са последвали повреди на превозното средство, изразяващи се в
разхерметизиране на 2 броя предни автомобилни гуми, увредена броня,
деформирани предна лява джанта и предна дясна джанта, деформация на
ауспухово предно гърне и скъсан тампон на стабилизираща щанга на обща
стойност 366.70 лв., като деянието е извършено повторно. Т.е. осъществено е
от обективна страна противозаконно отнемане на владението на чужда
движима вещ, без съгласието на нейния собственик с намерение да бъде
противозаконно ползвана. От обективна страна предмет на престъплението е
чужда движима вещ, която не е нито собствена, нито във владение на
подсъдимия и за отнемането й е липсвало съгласие от страна собственика.
Изпълнителното деяние е отнемането на веща чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт върху нея от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия. Безспорно се
установи, че веща не принадлежи на подсъдимия, а на свидетеля Ел. Анг. Б.,
поради което е „чужда” по смисъла на закона. Налице е форма на
изпълнителното деяние – отнемане на чуждо МПС от владението на другиго.
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият, чрез своите
действия, е отнел чуждо МПС, с намерение да го ползва – да се разходи с
него из град Любимец. По този начин е прекъснал владението върху
посочената вещ, установявайки трайна фактическа власт върху нея чрез
запалването и потеглянето. Безспорно е и намерението му да ползва същата, а
7
не да я свой, доколкото след установяването на фактическата власт я е
употребил по предназначение. Престъплението е довършено предвид
осъщественото от подсъдимия отнемане на МПС. Ето защо Съдът намира за
безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така
възведеното му обвинение.
Фабричният контактен ключ, използван за запалване на лекия
автомобил, обосновава приложението на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение
второ от НК. Техническо средство е всяка създадена от човек вещ, която се
ползва за отнемане на самата вещ - ключ, шперц, ножици за рязане на тел и
др.п. Съгласно установената съдебна практика техническо средство са и
ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или
оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се
оказали годни. За да е налице този квалифициран случай е нужно
техническото средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и
настоящият случай. Визираният предмет – ключ, съществено е улеснил
подсъдимия при осъществяване на престъплението, тъй като използването му
е било по начин, по който е могъл да го осъществи. Поради така изложеното,
отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази насока,
Съдът прие, че този предмет представлява вещ, послужила за извършване на
престъпното деяние. Т.е. използването на техническо средство (ключ) при
извършване на деянието от подсъдимия определя същото като такова
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от НК и
обосновава квалификацията на деянието като такава по смисъла на чл. 346, ал.
2, т. 3 от НК.
Деянието е правилно квалифицирано като такова по чл. 346, ал. 2, т.
1, предложение първо от НК, тъй като след отнемането на МПС и при
управлението му, на лекия автомобил са били причинени повреди, подробно
описани по-горе в настоящото изложение. Съдебната практика приема, че
„последвала” е всяка настъпила повреда по време на отнемането, при
ползването или изоставянето на превозното средство, като в настоящия
случая същата е причинена на МПС по време на неговото управление.
Престъплението, извършено от подсъдимия Д. правилно е
квалифицирано като престъпление, извършено при повторност по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Д. след като
са е бил осъден с влезли в сила Присъди за друго такова престъпление преди
да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на
наложеното му наказание по предишен Съдебен акт - с Присъда № 81 от
15.05.2019 година по НОХД № 1955/2018 година на Районен съд - Пазарджик,
влязла в сила на 31.05.2019 година, за извършено на дата 07.03.2018 година
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр.ал. 1 от НК, на Д. е определено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 2 години (настъпилата реабилитация за
това деяние е ирелевантна предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 1, изречение
второ от НК) и с Определение № 260 от 03.09.2021 година по НОХД №
8
594/2021 година на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 03.09.2021
година, за извършено на дата 10.07.2021 година престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, на
Д. е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с
ясното съзнание, че тази движима вещ не му принадлежи и е чужда, но
въпреки това я е отнел и ползвал, като е целял именно това. Осъществил е
хладнокръвно отнемането на движимата вещ – лек автомобил. Т.е. съзнавал е,
че с деянието си ще лиши от фактическа власт собственика на чуждата вещ,
предвиждал е преминаването на веща в негова фактическа власт за
определено време и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел ползването й, което е сторил управлявайки я в избрана
от него посока, без правно основание. Налице е и специална цел при
осъществяване на деянието - да ползва автомобила.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по отнемане и ползване на чуждата движима вещ, осъществени от
страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на
престъплението.
Подсъдимият Н. К. Д. е роден на ******* година в град Свиленград,
област Хасково, с ЕГН **********, Български гражданин е от български
произход. Живее в село **********, област Хасково. Със средно образование
е. Осъждан е. Не работи.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” от 1 година до 10 години. Съставът на
престъплението има специален минимум, което не позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при приложението
на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
9
вината обстоятелства, че с признаването си за виновен, направено на БП и на
съдебната фаза на практика изразява и своята критичност към
противоправното си поведение, което смекчава вината му, тежкото му
финансово и социално състояние, липсата на доходи, ниската стойност на
последвалата повреда на превозното средство (сравнена с минималната
работна заплата за страната за 2021 година в размер на 650 лв. съгласно ПМС
№ 331/26.11.2020 година), с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина, изразеното съжаление и искрено разкаяние, липсата на
наложени административни наказания и принудителни административни
мерки, младата му възраст и изразеното желание за в бъдеще да спазва
правомерно поведение. Отчете се и факта, че е израснал и расте без бащина
грижа и обич (видно от данните в Справката за съдимост и в
Характеристичната справка); а като отегчаващи вината обстоятелства се взеха
предвид осъжданията му, лошите характеристични данни и че е управлявал
МПС без да е правоспособен водач. Следва да се отчетат и следните
обстоятелства – подсъдимият явно не е получавал, респ. не получава
обществена подкрепа.
Обществената опасност на деянието и дееца не е завишена предвид
изложеното по–горе относно личността на подсъдимия, както и предвид
механизмът на извършване на инкриминираното деяние, за което не се иска
особена сръчност и умения, тъй като ключове на автомобила са били в
помещение, което не е било заключено.
Причини за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и
култура на подсъдимия, недобрият му социален статус и незачитането на
установения в страната правен режим и неприкосновеността на собствеността
на физическите и юридическите лица.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-
напред по общите правила и след това да се намали с една трета. Така
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Деянието, извършено от
подсъдимия, разкрива една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
вида и размера на предвиденото за този вид престъпление наказание.
Поначало престъплението по чл. 346 от НК е с висока степен на обществена
опасност. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за
размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК относно задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и съобразявайки се с естеството
на конкретните такива, при незавишена обществено опасност на деянието и
дееца и вземайки предвид факта, че са налице няколко квилифициращи
признака на престъплението, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимия за виновен за престъплението, за което му е повдигнато
10
обвинение и му наложи справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1
от НК в размер малко над минималния, предвиден в Особената част на НК, а
именно - „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това наказание с една трета
и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в
размер на 1 година, което наказание подсъдимият следва да изтърпи
ефективно, предвид неприложимостта на чл.66 от НК (осъждан е на наказание
„Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер към датата на
деянието).
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието „Лишаване от
свобода” следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, тъй като се
касае за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, но сборът от двете наказания не надвишава 2 години.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, следва да се зачете
времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед по ЗМВР за
срок от 24 часа, считано от 22.10.2021 година, с Постановление за задържане
съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 23.10.2021 година и с Определение
№ 248/25.10.2021 година по ЧНД № 812/2021 година на Районен съд –
Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 25.10.2021 година, като 1 ден задържане следва да се зачите на 1
ден Лишаване от свобода.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дееца, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 346,
ал. 2 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 1 година до 10
години) е несъразмерно тежко, предвид наличието на множество
квилифициращи признака на престъплението.
Така индивидуализираното по вид и размер наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвика положителни промени в съзнанието му и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за необходимо,
11
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказателната репресия и
преди всичко с оглед превъзпитанието и подготвянето за общественополезен
труд на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а
именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно чл. 346, ал. 4 от НК в случаите на предходните алинеи
Съдът постановява Лишаване от право да се управлява МПС. Подсъдимият
не притежава такова право обаче, поради което същото наказание не следва
да му се налага – в този смисъл е Постановление № 1 от 17.01.1983 година по
н.д.№ 8/1982 година, Пленум на ВС.
Относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК:
Налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието, определено на подсъдимия Н. К. Д. по НОХД №
594/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: „Лишаване
от свобода” за срок от 10 месеца, тъй като подсъдимият Д. е извършил в
определения изпитателен срок умишлено престъпление от общ характер, за
което му е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Това наказание
следва да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено
по настоящото НОХД № 868/2021 година на Районен съд – Свиленград.
Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим, тъй като умишленото
престъпление по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на
условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се
изтърпи отделно, но сборът от двете наказания не надвишава 2 години.
Следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по
посоченото дело.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен, като
при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 234 лв. – разноски от БП, вносими по
сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)
12
Съобщи за изтекли лични данни