Решение по дело №407/2018 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 164
Дата: 7 ноември 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20181450200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

07.11.2018

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

II–ри наказателен

състав

На

втори октомври

 

Година

2018

В открито заседание в следния състав:

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

Секретар:

Десислава Стоянова

 

като разгледа докладваното от

съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

407

по описа за

2018

година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

К.Н.Д. *** е обжалвал НП № 1107/22.06.2005 година на Началника на РПУ-Мездра, с което за нарушения на чл.100 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата, са му наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.182 ал.1 т.2 от същия закон. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният административен акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като липсва пълно описание на установените факти и обстоятелства касателно извършеното от жалбоподателя нарушение, поради което се счита, че е налице нарушаване на правото му на защита. На това основания се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от адв. Стойко Славов от СфАК в качеството му на пълномощник на жалбоподателя, с което се иска обжалваното постановление да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 13.06.2005 г. служители на РПУ Мездра, сред които свидетелят С.Д., се намирали на главен път Е-79 на КПП с. Ребърково. Около 17.05 часа от там преминало МПС – лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № С9553ХС, движещо се в посока гр. Ботевград - с. Лютидол. Техническото средство „Радар ТР4“ № 282, с което полицейският екип разполагал, отчело скорост на движение на автомобила 76 км/ч при ограничение на скоростта за този пътен участък 50 км/ч. С оглед показанията на апарата, контролните органи спрели за проверка водачът на МПС. От документите му за самоличност станало ясно, че това е К.Н.Д. ***. Същият обаче не представил СУМПС. За констатираните нарушения на водача Д. бил съставен АУАН по Закона за движението по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С.М.Д..

Освен гласни са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата на К.Д., намира същата за основателна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на 13.06.2005 г. е управлявал МПС със скорост, превишаваща максимално допустимата за този участък от пътя скорост от 50 км/ч. Освен това, в хода на полицейската проверка Д. не бил представил СУМПС. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че са налице нарушения по смисъла на чл.100 ал.1 т.1 и на чл.21 ал.1, всички от ЗДвП. В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира, че са налице основания, поради които въпросите, свързани с това дали извършените от жалбоподателя деяния съставляват нарушения по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, налице ли е виновно поведение и нарушителят ли е лицето, субект на административно-наказателна отговорност не следва да бъдат обсъждани. Имайки предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав приема като безспорно установено обстоятелството, че деянията, описани в административните актове са извършени на 13.06.2005 година. На същата дата на жалбоподателя е бил съставен АУАН, а обжалваното постановление е било издадено на 22.06.2005 година. С оглед на това обстоятелство, жалбоподателят, чрез своя пълномощник, е направил искане за отмяна на обжалвания акт поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Съдът изцяло споделя тези доводи. Въпросът с давността в административно-наказателното производство е намерил правна уредба в чл.82 ЗАНН, но същата касае изпълнение на административното наказание при наличие на влязло в сила НП. В случаите на неприключило административно – наказателно, респ. съдебно производство, при разглеждане на въпроса с давността следва да се има предвид Тълкувателно постановление 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОС на II колегия на ВАС, където е прието, че сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. В чл.11 от същият закон е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите на общата част на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в конкретният случай субсидиарно приложение следва да намери текста на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 НК /ред. ДВ бр.153/1998 г., действаща към момента на извършване на деянията/, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години за всички случаи, описани извън посочените в т.1 - т.4 на същата алинея. Според ал.3 на чл.80 НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението, в конкретният случай от извършване на нарушенията, тоест от 13.06.2005 г., като независимо от нейното спиране или прекъсване, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 ал.1 НК /чл.81 ал.3 НК/. За описаните в административните актове нарушения законодателят е предвидил в чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП и в чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП административни наказания глоба. Имайки предвид така очертаната правна рамка, съдът счита, че възможността жалбоподателят да бъде наказан за извършените от него административни нарушения се изключва с изтичането на тригодишният срок от датата на извършването на деянията, тоест давността за наказателно преследване на извършените от Д. административни нарушения е изтекла на 13.06.2008 година. При това положение към настоящият момент наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено без да се разглеждат и обсъждат доводите по същество.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 1107/22.06.2005 г. на Началника на РПУ-Мездра, с което на К.Н.Д. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП за нарушения на чл.100 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: