№ 7235
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110117625 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявен е от МЛ. Н. Д. срещу /ФИРМА/, гр. София иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
сумата от 18 000 лв. – парично обезщетение за оставане без работа в периода
от 06.10.2020 г. до 06.04.2021 г., поради незаконното уволнение, извършено
поради съкращаване на щата, с изтичане срока на писмено предизвестие
считано от 05.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание
на 17.06.2022 г. ищецът, чрез процесуалния пълномощник адвокат В., моли
съда да уважи предявения иск, както и да присъди на ищеца направените по
делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалните пълномощници
адвокат М. Г. и адвокат Г.Д. в писмен отговор на исковата молба от
11.05.2022 г. заявява възражения против предявения иск. Прави възражение
за прихващане до размер на сумата от 3000 лв. – изплатено на ищеца по повод
прекратяване на трудовия му договор парично обезщетение в размер на едно
1
брутно трудово възнаграждение по чл. 222, ал. 1 КТ.
В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание
на 17.06.2022 г., чрез адвокат Д. се моли съда да отхвърли предявения иск,
както и да присъди на ответника направените по делото разноски. Заявява
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца като разноски по
делото адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от ангажираното с исковата молба в препис, прието като
писмено доказателство по делото Решение № 15 от 06.01.2022 г., постановено
по гр. дело № 20211100506443/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
въззивен ІІ-А състав, влязло в законна сила на 21.02.2022 г. е, че съдът е
признал за незаконно уволнението на МЛ. Н. Д., извършено със Заповед №
1312/05.10.2020 г., поради съкращаване на щата. Последното влязло в законна
сила на 21.02.2022 г. решение, по силата на чл. 297 ГПК е задължително за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, а съобразно нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК то е влязло в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.
За да бъде уважен така предявеният паричен иск, следва да са налице
следните три предпоставки: 1. уволнението на работника или служителя да
бъде признато за незаконно; 2. да е налице вреда – вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение
на работника или служителя за времето след уволнението, през което е
останал без работа, но за не повече от шест месеца; 3. причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова
е отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2022 г., съдът е
констатирал по представената в оригинал на трудова книжка на МЛ. Н. Д., че
след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, в целия
процесен на делото период от 06.10.2020 г. до 06.04.2021 г. , не се установява
М.Д. да е започнал работа по трудово правоотношение при същия или при
2
друг работодател. С това съдът приема за доказано оставането на ищеца без
работа в целия процесен на делото период от 06.10.2020 г. до 06.04.2021 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищецът е останал без работа в
целия процесен на делото период от 06.10.2020 г. до 06.04.2021 г., именно
поради незаконното уволнение.
Видно от ангажираните като писмени доказателства от ответника и
неоспорени от ищеца платежни фишове за месец 09.2020 г., за месец 10.2020
г. и за месец 10.2020 г. на името на МЛ. Н. Д. е, че месечното брутно трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 225, ал. 1 от КТ и по
чл. 222, ал. 1 КТ възлиза на 3000 лв. Именно това е базата, въз основа на
която и на основание чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи паричното
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което за шест месеца възлиза на 18 000 лв.
От ангажираните от ответника писмени доказателства и от извършената
от съда констатация в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2022 г.
по представената от ищеца в оригинал трудова книжка на МЛ. Н. Д., която е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства по
повод трудовото правоотношение, се установява, че на МЛ. Н. Д. е платено от
ответника парично обезщетение по 222, ал. 1 КТ в общ размер на 3000 лв., до
размер на която сума, предвид това, че е платена от ответника на ищеца по
повод прекратеното трудово правоотношение, признато от съда за незаконно,
ответникът разполага с основателно възражение за прихващане, на основание
чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Последната сума следва да бъде приспадната от общо
дължимото на ищеца парично обезщетение в размер на 18000 лв. за оставане
без работа поради уволнението в периода от 06.10.2020 г. до 06.04.2021 г.
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от
06.10.2020 г. до 06.04.2021 г. и доказан по размер за сумата от 15000 лв.
(3000 лв. х 6 месеца = 18000 лв. – 3000 лв. – подлежащо на връщане получено
от ищеца на основание чл. 222, ал. 1 КТ парично обезщетение) и като такъв
следва да бъде уважен. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за разликата над 15000 лв. до пълния предявен размер от 18000
лв., следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ по делото:
3
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 30.03.2022 г. (лист
12 от делото) и извлечение от разплащателна сметка от 01.04.2022 г. (лист 13
от делото) е, че МЛ. Н. Д. е направил разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 1650 лв. без ДДС.
Възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца на
неговия пълномощник адвокатско възнаграждение, съдът намира за
основателно, поради което, предвид цената на предявения паричен иск и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер на 1070 лв.
(без ДДС) – минималния установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, изчислен по
реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от Наредбата размер. При това
положение и при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 891.67 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.78, ал.
5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът не дължи заплащане на държавна такса и на съдебни разноски
по производството, на основание чл. 359 от КТ.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Такива разноски са направени в размер на 1440 лв. с ДДС.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 240 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на МЛ. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес
4
/АДРЕС/, ап. 12 сумата от 15000 лв. – парично обезщетение за оставане без
работа в периода от 06.10.2020 г. до 06.04.2021 г., поради незаконното
уволнение, извършено поради съкращаване на щата, считано от 05.10.2020 г.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 01.04.2022 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 891.67
лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МЛ. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес
/АДРЕС/, ап. 12 срещу /ФИРМА/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 15000 лв. до пълния предявен
размер от 18000 лв., като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА МЛ. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес /АДРЕС/, ап. 12 ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ сумата от 240 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд
сумата от 600 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
30.06.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5