Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2526 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „А.м.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са
възникнали изискуеми публичноправни задължения за заплащане на сума в размер от
1 089 268, 01 лв.
– начислена главница и 35 404, 04 лв. – начислена лихва. Заявява, че в негова
тежест са възникнали и други задължения към кредитори по търговски сделки,
както следва: - задължение за заплащане на сума в размер на 610 074, 71 лв.,
което е възникнало към дружеството „Л.Х.“ АД, учредено съгласно законите на
щата Делауер, САЩ, по договор за заем, сключен на 05.07.2018 г., - задължение
за заплащане на сума в размер на 120 573, 35 лв., което е възникнало към
дружеството „Плутус“ ЕООД по договори за предоставяне на услуги, - задължение
за заплащане на сума в размер на 301 393, 40 лв., което е възникнало към
дружеството „Ай Ем Ес Джи технолоджис“ ООД по договор за предоставяне на
услуги, сключен на 23.10.2017 г. Посочва, че не разполага с парични средства и
с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения.
Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Предвид
изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали задълженията по търговска сделка и публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
Първото от задълженията, които се твърди, че са възникнали в тежест на дружеството „А.м.” ЕООД и които съдът ще разгледа, е такова, което произтича от сключен договор за заем.
Заемът за потребление е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. Ето защо, за да се приеме, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се докаже в процеса освен това, че между тях е постигнато съгласие за даване в заем на определена сума пари, но също така и това, че въз основа на това съгласие парите са реално предадени от заемодателя на заемателя.
Съдът намира за установено в производството от представения писмен договор за заем от 05.07.2018 г., който е подписан от представители на двете страни по тази сделка, че между дружествата „Л.Х.“ АД, като заемодател и „А.м.” ЕООД, като заемател, е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя, поето е задължение от заемателя да я върне на заемодателя, както и е посочен срока, до който трябва да стане това. По силата на този договор „Л.Х.“ АД е поел задължение да предостави на „А.м.” ЕООД в заем парична сума в размер до 500 000 щ.д., а последното дружество е поело насрещно задължение да я върне в срок до 31.12.2018 г.
В производството няма представени писмени доказателства, от които да може да се направи извод, че заемодателят по подписания на 05.07.2018 г. договор за заем е предоставил на молителя уговорените в съдържанието на тази сделка парични средства или част от тях. Същевременно обаче съдът съобразява, че от „А.м.” ЕООД в подадената молба по чл. 625 ТЗ и представения към нея списък на кредиторите е направено изрично изявление, с което то признава настъпването на следните факти: 1) че между него и дружеството „Л.Х.“ АД е сключен договор за заем; 2) че по този договор в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на сума в размер на 578 481, 63 лв., представляваща дължима по договора главница, както и задължение за заплащане на сума в размер на 31 593, 08 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че „А.м.” ЕООД е направил и извънсъдебно признание на тези факти. Това е видно от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е направило извод, че описаните задължения са осчетоводени в счетоводството на молителя. Отразяването на паричните задължения към „Л.Х.“ АД в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е признал, че между него и това дружество са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем, както и че по силата на тази сделка за него са възникнали задължения за заплащане на главница и възнаградителна лихва в размера, до който те са осчетоводени, а именно до размера от 578 481, 63 лв. по отношение на задължението за главница, както и до размера от 31 593, 08 лв. по отношение на задължението за възнаградителна лихва.
Обстоятелствата, които се признават от молителя в настоящото производство са неизгодни за него, тъй като той е длъжник по задълженията, които заявява, че са възникнали в негова тежест по силата на описаната търговска сделка, поради което направеното признание има доказателствено значение.
След като от дружеството „А.м.”
ЕООД е направено признание, че в негова тежест е възникнало задължение към „Л.Х.“
АД да върне предоставената му за временно
ползване по сключен договор за заем парична сума в размер на 578 481, 63
лв., то това включва в себе си и признанието на факта, че това дружество реално
е получило от заемодателя тази парична сума в изпълнение на постигнатата
уговорка с писмения договор от 05.07.2018 г. Това означава, че по делото е
доказано, че паричните средства, които е уговорено да бъдат дадени в заем,
реално са предадени от заемодателя на заемателя. Следователно по делото е
установено, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който
договора за заем се счита за сключен, поради което трябва да се приеме, че е
доказано, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по
договор за заем от 05.07.2018 г. В производството въз основа на извършените извънсъдебни и съдебни признания от молителя
съдът приема, че по делото е доказано и това, че в негова тежест по силата на
тази сделка са възникнали парични задължения към „Л.Х.“
АД, както следва: - задължение за връщане на предоставената в заем парична сума
в размер на 578 481, 63, както и задължение за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 31 593, 08 лв.
Задълженията за
връщане на предоставената за временно ползване парична сума и за заплащане на
възнаградителна лихва са срочни, тъй като страните са
уговорили изрично момента, в който същите следва да бъдат изпълнени. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл.
3.2. от договора за заем, съгласно която предоставената в заем сума трябва да
се върне и дължимата възнаградителна лихва трябва да се заплати в срок до
31.12.2018 г. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са
настъпили падежите, на които страните са уговорили, че трябва да бъда изпълнени
описаните задължения, което означава, че те са изискуеми. Изискуемостта е
настъпила от датата, следваща падежа на задълженията, т.е. от 01.01.2019 г.
Двете страни по договора за заем от 05.07.2018 г. са търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с упражняваното от тях занятие. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че договора за заем е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от съдоговорителите занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената на 05.07.2018 г. заемна сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Това означава, че задълженията, възникнали в тежест на молителя въз основа на този договор за връщане на дадената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
След като в производството се доказа, че в тежест на „А.м.” ЕООД са възникнали парични задължения по търговска сделка, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както задълженията си по търговски сделки, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2016 г. балансовата стойност на всички притежавани от „А.м.” ЕООД краткотрайни активи е 12 000 лв., към 31.12.2017 г. е 776 000 лв.и към 31.12.2018 г. е 1 460 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителят той е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 4 000 лв. към 31.12.2016 г., в размер на 610 000 лв. към 31.12.2017 г. и в размер на 1 065 000 лв. към 31.12.2018 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „А.м.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „А.м.” ЕООД към края на финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. с балансовата стойност на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че както към 31.12.2016 г., така и към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който за всеки от посочените отчетни периоди е над референтната стойност от 1. Следователно към края на 2016 г., на 2017 г. и на 2018 г. търговецът „А.м.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на сумата от 91 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците /от изводите на вещото лице е видно, че краткосрочните активи на дружеството се състоят само от краткосрочни вземания и парични средства, като липсват материални запаси/. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2019 г. трябва да се съобрази балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.
Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „А.м.” ЕООД към 31.12.2019 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 1 877 000 лв. Не се установява към 31.12.2019 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2019 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тази стойност.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „А.м.” ЕООД
към 31.12.2019 г., която възлиза на 1 877 000 лв., с
балансовата стойността на притежаваните от дружеството към тази дата
краткотрайни активи, която е 91 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се
налага извода, че към 31.12.2019 г. молителят вече не е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения, което е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност,
която е много под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 0485. Това показва рязко влошаване на финансово -
икономическо състояние на молителя към 31.12.2019 г.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че през следващия период, за който по делото са представени счетоводни документи, който е към 22.12.2020 г., финансово-икономическото състояние на молителя се е влошило още повече. Към тази дата балансовата стойност на притежаваните от него активи е много по-ниска от тази към 31.12.2019 г. – възлиза на 4 000 лв., като същевременно балансовата стойност на осчетоводените като краткосрочни задължения на дружеството се е запазила същата – 1 877 000 лв. Следователно към 22.12.2020 г. молителят също не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се е задълбочило спрямо предходния период. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 0021, която е по-ниска от неговата стойност към 31.12.2019 г.
След като „А.м.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на търговеца да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2019 г. до 22.12.2020 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 22.12.2020 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „А.м.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „А.м.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 01.01.2019 г. молителят е имал изискуеми парични задължения към свой кредитор за връщане на част от получените в заем парични средства в размер на 578 481, 63 лв. и за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 31 593, 08 лв. Тези задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2019 г. „А.м.” ЕООД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни периоди този показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2019 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние /от представените по делото доказателства не може да се определи по-ранна дата през 2019 г., тъй като няма данни точно в кой момент в периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. размерът на краткосрочните задължения на ответника е станал по-голям от този на притежаваните от него краткотрайни активи, които към 31.12.2018 г. са били достатъчно за погасяване на всички негови задължения/. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „А.м.” ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 19.05.2021 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „А.м.” ЕООД в десетдневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 21.05.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече десетдневния срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 31.05.2021 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „А.м.” ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжника в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „А.м.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.м.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, сграда
Лендмарк.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „А.м.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, сграда Лендмарк.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „А.м.” ЕООД, с
ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, сграда Лендмарк.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.м.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, сграда Лендмарк.
СПИРА
производството по т.д. № 2526/
2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „А.м.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване
на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която
е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „А.м.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „А.м.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, сграда Лендмарк, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: