№ 6
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000231 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № Р-56 от 16.04.2021г. по т.д. № 77/ 2019г. по описа на
Окръжен съд-Велико Търново е осъден на основание чл.59, ал.1 ЗЗД „ТРОЯ
2000“ ЕООД-гр.В.Търново да заплати на „ЕЛИТИС“ ЕООД-гр.Варна сумата
146 546,58 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на
самостоятелен обект в североизточната част на сграда № 1, с идентификатор
10447.514.364.1.15 по КККР съгласно схема № 15-367101-13.10.2014 г. на
СГКК-В.Търново, представляващ обект за търговска дейност , с
административен адрес: гр.В.Търново, ул.Магистрална № 3 и застроена
площ 1462,70 кв.м. /обособен чрез разделяне на самостоятелен обект в
същата сграда с идентификатор 1044.514.364.1.7, представляващ магазин за
промишлени стоки , със застроена площ 2115,70 кв.м. съгласно схема №
5133/18.06.2012 г. на СГКК-В.Търново/, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 10047.514.364 , заедно с прилежащ паркинг
с площ от 1 306 кв.м. с 25 броя парко-места в източната площадка на
магазина, за периода от 18.10.2017 г. -28.01.2019 г., заедно със законната
1
лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба-
29.01.2019г. до окончателното й изплащане. Осъден е на основание чл.78,
ал.1 ГПК „ ТРОЯ 2000“ ЕООД- гр.В.Търново да заплати на „ЕЛИТИС“
ЕООД-гр.Варна сумата 16 336,08 лева, представляваща направени по
производството разноски .
В законоустановения срок срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от „Троя 2000“ ЕООД-В.Търново чрез
пълномощника адв.Св.М.. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно ОС-
В.Търново се е позовал на двете СТЕ при наличието на споразумението от
24.11.2016г., а и след като експертизите не са съобразили представените по
делото доказателства във връзка с определяне на справедливата пазарна цена,
с оглед на което са необосновани. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е без значение за спора на какво
основание е прекратен предварителният договор за покупко-продажба от
20.08.2013г. и анекса към него от 01.02.2014г., като счита, че този договор не
е прекратен и е останал в сила. Счита, че неправилно е приетото от ОС-
В.Търново, че за да се приеме договореният наем, посочен в чл.2 от
споразумението от 24.11.2016г., следва да е прието и посоченото в чл.1 от
това споразумение. Счита, че „Троя 2000“ ЕООД е владял процесния имот на
правно основание-по силата на споразумението от 24.11.2016г., сключено във
връзка с подписания предварителен договор от 20.08.2013г., който не може да
бъде прекратен от ищеца с изпратените от него две нотариални покани, които
освен това не са и връчени по установения процесуален ред. Сочи, че „Троя
2000“ ЕООД съгласно споразумението от 24.11.2016г. е дал съгласие да
използва имота за процесния период при наемна цена 3000 лв. без ДДС и е
заплащал същия за определен период от време, който е приет от „Елитис“
ЕООД, тъй като не е върнат от него за м.април и май 2017г. Моли въззивния
съд да отмени решението на ОС-В.Търново изцяло, вместо което-да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски
за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея „Елитис“ ЕООД-гр.Варна чрез пълномощника адв.Н.К.. В
същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
2
решение-правилно и законосъобразно по изложени за това доводи, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е без
значение за спора на какво основание е прекратен предварителният договор
за покупко-продажба от 20.08.2013г. и анекса към него от 01.02.2014г., като
счита, че този договор не е прекратен и е останал в сила, е неоснователно. С
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на
другиго. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е
3
налице в случаите, когато лице несобственик ползва вещта /в случая-
процесния недвижим имот/ без правно основание за това и препятства
собственикът да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД
следва да са установени елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване в конкретната хипотеза, а именно: ищецът да е
собственик на вещта /на процесния имот в случая/; ответникът да ползва
фактически имота без наличие на правно основание за това, като следва да се
установи и размерът на вредата, изчислена на база сумата, с която
собственикът е обеднял поради това, че не е реализирал ползата от правото си
на ползване на имота - наемната цена за този тип имот. По делото са
установени посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл.59
ЗЗД-безспорно установено е от влязлото в сила решение на ВТОС по гр.д.№
842/ 2017г., че „Елитис“ ЕООД е собственик на процесния имот. Безспорно е
и че за процесния период „Троя 2000“ ЕООД е ползвал този имот. Безспорно
се установява и че облигационната връзка между „Елитис“ ЕООД и „Троя
2000“ ЕООД, възникнала по силата на предварителния договор от
20.08.2013г., съгласно т.1.4 от който на купувача-„Троя 2000“ ЕООД е
предоставено правото да владее имота до сключване на окончателния
договор, е прекратена чрез разваляне на договора, като за целите на
настоящото производство е правно ирелевантно на какво основание е
прекратен /развален в случая/ този договор. Релевантен е единствено фактът
на прекратената облигационна връзка, както правилно е приел
първоинстанционният съд, считано от 31.01.2017г.-преди процесния период.
Това е и сторено от продавача „Елитис“ ЕООД с отправената от него до
купувача „Троя 2000“ ЕООД нот.покана от 25.01.2017г., съдържаща покана
да се яви на 30.01.2017г. за сключване на окончателен договор и за заплащане
на остатъка от цената на имота-1355700 лв., както и изявлението, че при
неявяване на представител на дружеството, не сключване на окончателен
договор на посочената дата, и неплащане на уговорената цена, ще счита
договора за развален. Поканата е връчена редовно на представител на „Троя
2000“ ЕООД-П. Ч. по реда на чл.44 ал.2 ГПК-на 26.01.2017г., на посочената
дата не се е явил представител на дружеството-купувач, поради което и от
31.01.2017г. предварителният договор се счита за развален.
Оплакването, че неправилно е приетото от ОС-В.Търново, че за да се
4
приеме договореният наем, посочен в чл.2 от споразумението от 24.11.2016г.,
следва да е прието и посоченото в чл.1 от това споразумение, е също
неоснователно. На 11.01.2017г. „Троя 2000“ ЕООД е отправил до „Елитис“
ЕООД нотариална покана във връзка с предложено от последния
споразумение от 24.11.2016г., в което го уведомява, че приема само част от
него /в частта, с която е предложено до сключване на окончателния договор
„Троя 2000“ ЕООД да продължи да владее и ползва имота, предмет на
предварителния договор, като за целта заплаща месечен наем в размер на
3000лв. без ДДС/ и моли ежемесечно да му бъде издавана фактура в размер на
3600 лв., за да му бъде изплащан месечен наем. Не е спорно, че „Троя 2000“
ЕООД е заплатило на три пъти сумите от по 3600лв. /очевидно за наем на
имота по несключеното споразумение за това/, като „Елитис“ ЕООД на датите
17.01.2017г., 03.02.2017г. и 10.03.2017г. с вносни бележки е върнало на „Троя
2000“ ЕООД тези суми, като в тях е отбелязано като основание „грешен
превод“ и „върнат превод-преведени без основание“ /очевидно предвид
несключването на споразумението/. Предвид на това, следва да се приеме, че
съгласие по въпроса за преуреждане на отношенията между страните по
предварителния договор, а още по-малко-за месечен наем за имота и то в този
размер, не е постигнато от страните.Тъй като клаузите на предложеното
споразумение са взаимно обвързани, не може да се приеме, че
предложението, отправено от „Елитис” ЕООД за сключване на споразумение
от 24.11.2016 г., може да бъде прието частично. В тази връзка е
неоснователно и оплакването, че неправилно ОС-В.Търново се е позовал на
двете СТЕ при наличието на споразумението от 24.11.2016г., а и след като
експертизите не са съобразили представените по делото доказателства във
връзка с определяне на справедливата пазарна цена, с оглед на което са
необосновани. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя
от средномесечния пазарен наем, който би получавал за процесния период,
както е посочено в ТР № 82 от 28.02.1975 г. на ОСГК на ВС на Р България и
намерило своето отражение в трайната съдебна практика. Експертизите-
първоначална и повторна СТЕ, са съобразени със събраните по делото
доказателства, експертът е извършил анализ на реално сключени договори за
наем за сходни по вид, предназначениие и площ обекти за процесния период,
заключенията са дадени по двата възможни метода за определяне на
5
средномесечен пазарен наем, взети са под внимание всички относими
обстоятелства за определяне размера на пазарната наемна цена за имота, и
предвид на това са обстойни, мотивирани, аргументирани и пълни поради
което са и възприети от съда.
Становището, че „Троя 2000“ ЕООД е владял процесния имот на
правно основание-по силата на споразумението от 24.11.2016г., сключено във
връзка с подписания предварителен договор от 20.08.2013г., който не може да
бъде прекратен от ищеца с изпратените от него две нотариални покани, които
освен това не са и връчени по установения процесуален ред, както и
становището, че „Троя 2000“ ЕООД съгласно споразумението от 24.11.2016г.
е дал съгласие да използва имота за процесния период при наемна цена 3000
лв. без ДДС и е заплащал същия за определен период от време, който е приет
от „Елитис“ ЕООД, тъй като не е върнат от него за м.април и май 2017г., са
несъстоятелни по изложените вече по-горе съображения.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с
правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен в пълния претендиран размер.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва жалбоподателят да заплати на
ответника по жалба направените пред въззивната инстанция разноски за
адв.възнаграждение в размер на 7200 лв. с ДДС. Жалбоподателят е направил
възражение за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение, направени
от ответника по жалба, но същото е неоснователно. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
минималният размер на адв.възнаграждение в случая е 4460,93 лв. без ДДС, а
с ДДС-5353,12 лв. При определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение при необходимост от неговото намаляване съдът е обвързан
единствено от минимално установения размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Действителният размер на възнаграждението следва да се определи според
фактическата и правна сложност на делото и вида на съответната адвокатска
услуга. Съпоставяйки действителната фактическа и правна сложност на
делото с минимално дължимото адвокатско възнаграждение, съдът прави
извода, че поисканото адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество от
6
7 200 лв. с ДДС не е прекомерно по смисъла на закона. Касае се за дело с
фактическа и правна сложност, при което договореното и платено адвокатско
възнаграждение с размер около 50% над минимално дължимо такова за
настоящата инстанция, съответства на фактическата и правна сложност на
делото и извършените по него процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-56 от 16.04.2021г. по т.д. № 77/ 2019г. по
описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК „Троя 2000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Димитър
Благоев“ № 40, да заплати на „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ул. „Никола Симов“ № 3,
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 7 200
(седем хиляди и двеста) лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7