№ 105
гр. В., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
В.Р.Г.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело №
20251300500136 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Г. И. против Решение №
75/16.02.2025 г. по гр.д № 1848/2022 г по описа на РС- В.. С нея се обжалва
решението в цялост.
Посочва се, че неправилно Районен съд – В. е посочил, че има изменение
на иска и това не е протоколирано. По същество се твърди, че неправилно
Районен съд – В. е сметнал, че претенцията за командировъчни не е част от
трудовото възнаграждение. Твърди се, че това са претърпени вреди от
претърпяната злополука, както и че ищецът би бил получил пари за
командировъчни, ако не е бил претърпял процесната злополука. Твърди се, че
неправилно първоинстанционния съд е сметнал, че парите за командировъчни
не са елемент от трудовото възнаграждение, както и че този извод на съда е
без значение.
Посочва се, че неправилно е твърдението, че няма причинно следствена
връзка между трудовата злополука и обезщетението за имуществени вреди от
претъпените вреди. Моли да се постанови решение, с което да се отмени
1
първоинстанционното като незаконосъобрзно и се уважи предявеният иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника „ТЕРА ТРАНС"
ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. В., *****, която
не депозирала отговор.
В открито съдебно заседание въззивникът на И. Г. И. не се явява,както и
процесуалния му представител. Депозирана е молба, с която моли да се даде
ход по същество. Моли да и се присъдят разноски.
От адвоката на въззивника е депозирана писмена защита , в която прави
анализ на доказателствата. Твъди се, че доходът от командировъчни е приход и
степента на неговата реалност и вероятност за получаване , ако работника е
бил работоспособен и е полагал труд, е реално възможна. Моли да се отмени
постановеното решение и да се уважат претенции в пълен размер.
В открито съдебно заседание въззиемата страна „ТЕРА ТРАНС" ООД,
ЕИК: ********* се представлява от юрк Р.. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му
се присъдят разноски.
В депозирана писмена защита процесуалният представител на
дружеството прави анализ в подкрепа на първоинстанционното решение, като
счита същото за правилно и законосъобразно. Излага твърдения, че
командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
2
Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
По делото безспорно е установено, че ищецът е работел като
международен шофьор в ответното дружество и на 19.05.2022 г. е претърпял
трудова злополука в Германия. При проверка на товара в ремаркето на
тежкотоварен камион при изтегляне на подвижната рампа, ищецът е паднал. В
резултат на падането е получил травматични увреждания.
От 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. е бил в отпуск по болест и не е
получавал сумите, които е получавал докато е бил на работа, които суми са за
3
трудово възнаграждение и командировъчни пари.
В хода на първоинстанционното производство е сключена спогодба, за
част от предмета на делото по първи и втори иск предявени от работника
срещу работодателя.
Неизяснен между страните е останал спора за размерът на полученото
обезщетение за периода от 19.05.2022 г. до 30.08.2022 г. по болничните
листове и следващото се трудово възнаграждение и командировъчни пари.
Правилно Районен съд – В. е отбелязал, че ищецът е уточнил със
становище вх. № 5496/10.05.2024 г. своите претенции за разликата между
получаваното трудово възнаграждение и получените суми като обезщетения
по болест са за периода от 19.05.2022 г. до 31.08.2022 г. възлизат на 2900.00
лева, а претенцията за пропуснати ползи за същият период от не получаване
на суми от командировка е възлизала на сумата от 3350.00 лева.
Окръжен съд – В. е съгласен с извода на Районен съд – В., че
предявените искове са с правна квалификация чл. 200, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.
45 от ЗЗД, за обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение и
командировъчни пари, което ищецът би получил, ако беше здрав и полагаше
труд в ответното дружество и полученото обезщетение за периода от
19.05.2022 г. до 30.08.2022 г. по болничните листове, ведно със законната
лихва за забава.
Настоящият съдебен състав, намира напревеното възражение от
въззивника за изменение на иска за неоснователно. В протокол №
1138/20.09.2024 г. е протоколирано, че ищецът намалява размера на иска.
Искането за намаляване е направено след края на съдебното дирене, по-точно
в етапа на устните състезания. Страната е имала възможност да се запознае с
протокола на съдебното заседание и да направи искане за поправка на
протокола по реда на чл. 151 от ГПК. По делото липсват такива данни, а с
оглед разпоредбата на чл. 214 от ГПК до приключване на съдебното дирене
могат да се правят искания за изменение на иска.
Предвид законовите разпореди, настоящият съдебен състав на Окръжен
съд – В. се съгласява с извода на контролирания съд за настъпилата преклузия
за изменение на иска.
4
Окръжен съд – В. намира изложените доводи на защитата в
депозираната въззивна жалба и в писмената защита, по отношение на
предявения иск за имуществени вреди, за неоснователни.
При определяне размера на имуществените вреди на увредения
работник или служител, изразени в това, че той поради увреждането не може
да работи, докато се намира в състояние на временна нетрудоспособност,
следва да се изхожда от разликата между действително получаваното трудово
възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение за
временна нетрудоспособност - ППВС № 4/68 г. - т. 1
Спорно между страните е дали в обезщетените за имуществени вреди
следва да се включи получаваните от ищеца командировъчни пари.
Според указанията дадени в Решение № 194 от 18.06.2015 г. по гр. д. №
6546/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, съгласно ППВС
№ 4/68 г. - т. 5 в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база
при определяне размера на имуществените вреди от непозволено увреждане,
се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Съобразно чл.
15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото си за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В чл.
215 от КТ е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят
има право да получи при командироване, освен брутното си трудово
възнаграждение. Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и
квартирни пари, не представляват допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани с
изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни
нужди от храна и нощувка. Командировъчните суми трябва действително да
са изразходвани при изпълнение на служебните задължения извън населеното
място, поради което не съставляват пропусната полза, от която работникът да
е лишен.
С оглед на гореизложеното и приетата, и подробно обсъдена в
първоинстанционното решение ССчЕ, настоящият съдебен състав счита, че
5
постановеното решение на Районен съд – В. е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав се съгласява изцяло с
всички изводи на първоинстанционния съд и не намира нужно да ги
преповтаря.
Пълномощника на въззиваемата страна „ТЕРА ТРАНС" ООД, ЕИК:
********* в съдебно заседание е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лв.
С оглед изхода на спора, следва да се осъди И. Г. И. да заплати на „ТЕРА
ТРАНС" ООД, ЕИК: *********, сумата от 200,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция, съобразно чл.78,ал.8 от
ГПК вр.чл.25,т.1 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
Окръжен съд -В., в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75/16.02.2025 г. по гр.д № 1848/2022 г по
описа на РС- В..
ОСЪЖДА И. Г. И. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРА
ТРАНС" ООД, ЕИК: *********, сумата от 200,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6