Решение по КНАХД №2659/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт М. против Решение № 1136/27.09.2025 г. по АНД 3594/2024 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №006319 от 27.08.2024 г., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение по чл.114, т.1 от Закон за туризма /ЗТ/, на „Трейдфарма“ ЕООД, [ЕИК], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.206, ал.1 от ЗТ.

Жалбоподателят счита, че нарушението е установено. Неправилно са приети за верни показанията на свид. М. Р., която е служител на наказаното дружество и не са кредитирани свидетелските показания на проверяващия екип. По сведение на Министерство на туризма /МТ/ за установените 6 /шест/ идентични постройки, място за настаняване и заведение за хранене е издадено удостоверение за категоризация, а за мястото на настаняване на процесните туристи, което представлява сграда на четири етажа няма издадено удостоверение за категоризация. Официалната справка от Министерство на туризма сочи, че децата – туристи са настанени в „Морски дюни 2“ извън обхвата на категоризираните сгради. Неправилно са преценени писмените доказателства. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки от 24.11.2025 г. жалбата се поддържа.

Ответник – „Трейдфарма“ ЕООД, чрез адв. С. в отговор на касационната жалба е оспорил същата. Изтъква, че в представения регистър от МТ сочи регистрирани туристи на 08.07.2024 г. само в обект „Морски дюни“, за който е налице удостоверение за категоризация. Туристически обект „Морски дюни 2“ от 11.07.2024 г. има удостоверение за категоризация, която АНО не е приложил към преписката и не е описал в НП. Счита касационната жалба за недопустима, тъй като е подадена чрез юрисконсулт упълномощен от М. Ф., която е омбудсман към 24.10.2025 г. – датата на подаване на касационната жалба, посочено е че се оспорва Решение № 1136/27.09.2025 г. по АНД 3594/2024 г. на Районен съд – Варна, но е поискана отмяна на Решение по АНД №2810/24.07.2025 г. по АНД № 9911/2024 на СРС, по която дружеството не е страна. Претендира за присъждане на възнаграждение за адвокат.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, тъй като не е изяснена фактическата обстановка.

При проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от юрисконсулт упълномощен от ВРИД председател на КЗП – А. К.. Посочено е в касационната жалба, че е от председател на КЗП. Посочване на физическото лице – М. Ф., която е била председател на КЗП не следва да се счита, за нарушение, тъй като е фактическа грешка, защото право да оспори въззивното решение има административнонаказващия орган, а не физическото лице, което изпълнява тази длъжност. В касационната жалба е посочено правилно решението с номер и дело, което се оспорва, след което искането е относно друго решение на СРС. Допусната е фактическа грешка, която не е пречка да се установи волята на касатора, а именно, че се оспорва Решение № 1136/27.09.2025 г. по АНД №3594/2024 г. на Районен съд – Варна. С тези мотиви съдът приема, че касационната жалба е от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното: На 11.07.2024 г. съвместно формиран екип от служители на КЗП, извършили проверка в [населено място], общ. Долни чифлик, обл. Варна, к.к. Шкорпиловци, в комплекс „Морски дюни“, стопанисван от „Трейдфарма“ ЕООД, където били установени шест идентични триетажни сгради, обособени в обект туристическо селище „Морски дюни“ и една четириетажна сграда, съставляваща обект място за настаняване „Морски дюни 2“, в който се намирала рецепция, обслужваща и двата обекта. В хода на проверката не било установено налично удостоверение за категоризация на обекта с място за настаняване „Морски дюни 2“, като въз основа на предоставена от МТ справка от регистър за настанени туристи на 08.07.2024 г. било установено, че в обекта - място за настаняване „Морски дюни 2“ са били настанени общо 30 лица. Съответните констатации от проверката били отразени в съставения Констативен протокол №К-2750859 от 11.07.2024 г., подписан от проверяващите, от свидетели и от представител на дружеството. С рег.№В-03-1468 от 12.07.2024 г. от жалбоподателя било представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране №6 от 11.07.2024 г. Въз основа на констатациите от проверката и с оглед представения документ, на 25.07.2024 г. е съставен спрямо „Трейдфарма“ ЕООД, АУАН №006319, че на 08.07.2024 г. група деца е била настанена в некатегоризиран обект - място за настаняване в стаи с номера 107А, 109А, 105А, 103А, 615А, 607А, 617А, 611А, 613А и 619А, към която дата за съответното място за настаняване няма валидно издадено удостоверение, с което е извършено нарушение по чл.114, ал.1 ЗТ, състоящо се в неизпълнение на задължението да предоставя туристически услуги – хотелиерство, в категоризиран обект или в обект, за който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризация. Издадено е процесното НП №006319/ 27.08.2024 от председател на КЗП.

РС – Варна е приел от правна страна, че липсват процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, но същото е издадено в нарушение на материалния закон. В приобщените доказателства не е отразено при проведената проверка на място от 11.07.2024 г., проверяващият екип да е установил и удостоверил, в коя конкретно сграда и в кои конкретни стаи са били настанени лицата, за които се твърди, че са осъществили нощувки в стопанисваните от жалбоподателя туристически обекти, при което не може да се счете за надлежно констатирано и удостоверено от проверяващия екип, в кой измежду двата обекта „Морски дюни“ или „Морски дюни 2“, е била настанена групата лица, нощували в комплекса на 08./09. юли 2024 г. Свид. Ж. П. посочва, че е осъществила посещение на показани от персонала стаи, в които са били настанени деца на 08.07.2024 г., но същата не твърди, тези стаи да са се намирали в некатегоризираната четириетажна сграда, в която се е намирала и рецепцията на комплекса. Свид. М. Р. – управител в комплекс „Морски дюни“ е заявила, че настанената на 08.07.2024 г. група деца е била разпределена в първата и в шестата сгради от туристическо селище „Морски дюни“, както и че в хода на проверката тя е показала на проверяващите само стаите в сграда шест, защото там са били настанени децата, които данни потвърждават констатацията, че проверяващите не са установили местонахождение в обекта „Морски дюни 2“ на ползваните от съответната група туристи стаи за настаняване на 08.07.2024 г. Също така, в констативния протокол от 11.07.2024 г., в АУАН №006319 от 25.07.2024 г. и в НП №006319 от 27.08.2024 г. се твърди да е удостоверено чрез изискана справка за настанени туристи със съдействие на МТ, регистрация на настанени туристи в съответното некатегоризирано място за настаняване, но противно на това, наличните към административнонаказателната преписка извлечения от регистър за настанени туристи сочи данни регистрирани на 08.07.2024 г. туристи само в обект „Морски дюни“, за който категорично е налице валидно издадено удостоверение за категория от 06.10.2022 г. с валидност до 06.10.2027 г., като няма данни за настанени лица в нито в обект „Морски дюни 2“, нито в друг някакъв обект, стопанисван от въззивника. РС – Варна е приел, че нарушението не е доказано.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

От регистър на настанените туристи в хотел „Морски дюни“ се установява, че деца от група са настанени в стаи 107А, 109А, 105А, 103А, 615А, 607А, 617А, 611А, 613А и 619А. В НП не е посочено, чрез какви доказателства е установено, че стаите са в некатегоризирано място за настаняване. Такива доказателства липсват и в административнонаказателната преписка, не са представени и в съдебното производство. Не е допуснато нарушение от РС – Варна относно преценяване на свидетелските показания. В настоящия случай е следвало АНО да установи категорично, че посочените стаи са извън Туристическо селище „Морски дюни“, за да се счита, че са обекти без категоризация, за да може да се приеме, че с настаняване на туристи в тях е осъществен състава на вмененото нарушение.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение по арг. на противното на чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН.

Искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025 г. е договорено и платено възнаграждение за адвокат 400 лева, Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 400 лева, поради което не следва да се намалява. КЗП трябва да бъде осъдена да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД сумата в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1136/27.09.2025 г., постановено по АНД № 3594/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД, [ЕИК] сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, за възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.