Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в
публичното заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.А
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при секретаря Хр.Цветкова,
като разгледа докладваното съдия Станимира И.а въззивно гр. дело № 13314 по
описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20208992/28.09.2020г. по гр.д. № 19730 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 68-ми състав е отхвърлен иск, предявен с искова молба вх. № 8007949/08.04.2016г.
на „К.Т.“ЕООД, ЕИК ******със съдебен
адрес: адв. Р.А.,***, кантора 313 срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21102,73лв., представляваща платена без
основание, начислена служебно по фактура
№ 00030661983/14.01.2016г. по клиентски № 520001151387 за периода от
23.08.2015г. до 20.11.2015г. за обект в гр. София, бул. ******, като „К.Т.“ЕООД,
ЕИК ******е осъдено да заплати на „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ******, на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от
550лв.
Срещу така постановената
решение е депозирана въззивна жалба вх. 25148474/18.10.2020г. по регистъра на СРС от ищеца К.Т.“ЕООД,
ЕИК ******в частта, в която иск е
отхвърлен. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Навел е твърдения, че не
било установено да е констатирано неизмерване на електрическа енергия, която да
е била пренесена през мрежата през СТИ,
което не я измерило. Констативните
протоколи от 20.11.2015г. и от 14.12.2015г. не установявали неизмерване, защото
не сочели такова обстоятелство. Посоченият факт в протокола от 20.11.2015г.
следвало да бъде доказан, но това не било направено по делото. Осъщественият достъп до вътрешността на
електромера или изменението на електрическата схема не били свързани с
последицата неизмерване. Презумпцията на ПИКЕЕ касаела само размер на доставка,
но не и нейната наличност. Нямало основание за прилагането на чл. 48, ал.1 от
ПИКЕЕ, дори заключенията по техническите експертизи не установявали
неизмерване. Не било доказано, че електромер мери извън класа на точност,
съответно за неизмерване. Общите условия
не предвиждали ред за уведомяване на потребителя за корекцията. Сключените
договори за пренос и достъп до електрическата мрежа били с основание чл. 104 от
ЗЕ и приложима за тях била разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ. Препращането от тези
договори към раздел 9 на ПИКЕЕ изисквало предвиждане на ред за уведомяване в ОУ
за корекцията, същото изисквал и чл. 104, ал.2, т. 5 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на
чл. 25 от ОУ касаела нищожна корекционна процедура и не намирала приложение в
случая. Част от клаузите по договорите
били нищожни. Поведението на въззиваемия
било недобросъвестно. Приетото по делото заключение по допълнителната
техническа експертиза установявало липсата на неизмерване или на скрито ползване
на електрическа енергия. Тази експертиза направила анализ на консумацията на
електрическа енергия в имота за период обхващащ и процесния. Неправилно районният съд приел, че процесната
сума е за достъп и пренос на електрическа енергия, а не за стойността на
електрическата енергия. Цената за пренос
и достъп, определена от ДКЕВР била в лева за киловат час и така от значение
било колко е пренесената енергия. Не
били събрани доказателства за манипулация на електромера, което да се дължи на
поведение на въззивника или на лица, за действията на които отговоря, не було
установено и периодът на неточното отчитане, размер на неотчетено количество. Отношенията между страните били договорни и
не се уреждали на плоскостта на неоснователно обогатяване. Общите условия не можело да уговарят
корекционни процедури, само ПИКЕЕ можело уреждат такива правила. ПИКЕЕ не държали сметка за реалните
възможности в обекта да се потреби такова количество електроенергия.
Допълнителната техническа експертиза установявала, че нее възможно в имота да
се потреби такова количество. Нямало данни СТИ да измерва с грешка. Установено било от вещото лице, че „ цена на
продажба“ и „задължения към обществото“ по процесната фактура е за продажба на
ел.енергия, а не за мрежови услуги. ПИКЕЕ съгласно чл. 1 уреждат регулирали
потреблението и недопустимо било те да се прилагат изолирано. Не били спазени
редът и условията по чл. 48 от ПИКЕЕ.
Уведомителното писмо не бил получил, то било изпратено на погрешен адрес
и със закъснение повече от допустимите 7 дни.
Протокол от 20.11.2015г. не бил написан в присъствието на представител
на въззивника, нито му бил представен за подпис ПИКЕЕ били нищожни изцяло. Претендирал
е разноски.
Възизваемият – ответник по исковете –„Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ****** в предоставения
срок е оспорил исковете. Посочил е, че решението е правилно. Посочил е, че той не бил краен снабдител, а е
мрежови оператор, чл. 98а от ЗЕ не се отнасяла за него. Отделно редът за
уведомяване на корекцията нямала отношение към дължимостта на сумата, а само за
изпадането в забава на плащането й. В
случая ищецът сключил индивидуален договор и без значение били общите условия,
сочени от ищеца. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 8007949/08.04.2016г. на К.Т.“ЕООД, ЕИК ******срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ******, с която е поискало от съда
да осъди ответника на основание на чл.
55, ал.1,пр.1 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 21 102,73лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.04.2016г., до
изплащането й, представляващи платена
без основание сума по фактура №
**********/14.01.2016г. , начислена му служебно по констативен протокол
№ 1013355/20.11.2016г. по партида с
клиентски № 520001151387 за периода от
23.08.2015г. до 20.11.2015г. за имот в гр. София, бул. ******. Навел е твърдения, че тази сума
била начислена като стойност на потребена в имота електрическа енергия , но
ответникът няма лицензия да продава електрическа енергия за този период и не
можел да извършва такава дейност. Невъзможността да продава енергията водело до
невъзможност и да коригира и събира задължения за стойността на тази енергия,
чл. 51 от ПИКЕЕ бил нищожен, поради противоречие с императивни норми.
Противоконституционна била разпоредбата на чл. 83, ал.1,т. 6 от ЗЕ поради
противоречието й с чл. 114 и чл. 115 от Конституцията. Начислената сума не
отговаряла на месечното му потребление на енергия в имота, нямало реален инкасаторски отчет по график. За
корекцията и издадената фактура бил уведомен по телефона след издаване на
фактурата, платил стойността на 11.03.2016г. , за да не бъде преустановен
достъпа му до мрежата и преустановяване на захранването, а не защото признавал,
че я дължи. Не дължал думата на
ответника нито за услуга, нито за стойност на потребена ел.енергия. Не
присъствал на проверката, не му бил връчен протокол за такава, оспорил е
методиката и начина на начисляването на сумата, не се бил съгласил с процедура
за едностранна корекция. Посоченият
електромер не обслужвал процесния имот. Нямал задължение да следи техническата
изправност на електромера. Нищожни били клаузи от ОУ, ПИКЕЕ като противоречащи
на норми от по-висок ранг и излизащи извън пределите на законовата делегация,
уреждащи правилата за разпределяне на риска
при продажба на енергията. Нормата на чл. 18 от договора от 24.07.2014г.
била нищожна, корекцията за сметки сочела неверни начални данни и дати, действителното
натоварване било друго. Разпоредбите на
ПИКЕЕ били извън предоставена делегация. Пороците при приемането на чл. 48-51
от ПИКЕЕ били същите като тези, послужили за основание на ВАС да тмени
останалите разпоредби на ПИКЕЕ. Разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ, на чл. 15,т.
5 и на чл. 25 от ОУ на ответника, както
и тези на чл. 13, ал. 4 от ОУ на Чез Електро България“АД били нищожни. Електрическа енергия през процесния период му
продавал „А.С.“"АД, издавал фактури ежемесечно въз основа на подадените от
Чез Разпределение „ данни, като в тях била начислена сума за стойността на
ел.енергията и за „задължения към обществото“. Така за тези стойности фактури
издавали и двете дружества – продавачът и ответникът. Имотът представлявал
сграда, част от заводска площадка на бивш комбинат, на 26.05.2014г. бил
монтиран електромер фабр. № 62024513, но била допусната грешка от ответника при
монтажа и първоначално той не измервал потреблението, ползвали се данни от
спомагателни устройства – електромер на кабелите след трафопоста. Двата електромера приз процесния период сочели
стойности, които не позволявали извод за неизмерена ел.енергия. Претендирал е
разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ****** в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е
твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден договор за достъп и пренос на електрическа енергия за имота ,
при извършената проверка на 20.11.2015г. било установено неточно отчитане, електромер бил изследван от
БИМ и било установено, че има изменение на електрическата схема, приложими били
правилата на чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ за преизчисление за 90 дни преди проверката.
В имота бил монтиран електромер с
фабричен № 62024513 произведен през 2012г., той не подлежал на метрологична
проверка преди 2018г. Корекцията била направена при действието на
ПИКЕЕ, приети въз основа на законова делегация по чл. 83, ал.1,т. 6 т ЗЕ.
Корекцията била извършена на основание на протокола за метрологична проверка на
електромера. Констативният протокол от 20.11.2015г. бил съставен при спазване
на ПИКЕЕ. Отговорността на потребителя била обективна.
В о.с.з. от 23.06.2017г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че сумата от 21102,73лв. е платена от ищеца на ответника на
11.03.2016г.
По делото са приети лицензия
№ Л-135-07/13.08.2004г., издадени от ДКЕВР съгласно която Ч.Р.Б.”АД има
лицензия за разпределение на електрическата енергия за срок от 35 години на
територия по Приложение № 1.
По делото са приети Общи
условия за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ Разпределение“АД
съгласно чл. 25 от които потребителят се уведомява със съобщение
за извършената корекция. Съгласно чл. 22 от ОУ на разпределителното дружество
отчитането на показанията на електромера не
е равнозначно на проверката на техническо средство.
По делото е приет неоспорен
от страните договор от 26.06.2014г.,
носещ подпис за страните по него, съгласно който „А.С.“АД се е съгласило да продава на „К.т.“ЕООД
електрическа енергия за срок от една година в имот в гр.София, бул. ****** –
производство на компакт дискове, като ежемесечно издава фактури за потребеното
количество енергия, включващи цени на електрическата енергия, както и цените на
постоянните компоненти- достъп до електропреносната мрежа, пренос по
електропреносната мрежа; пренос и достъп електроразпределителната мрежа,
задължения към обществото и дължими акциз, ДДС, преки и косвени данъци. В договора
е посочена цена 76,50лв/МВтч.
Приети са фактури издадени от
А.С.ис“ЕООД на ищеца за периода от
01.09.2014г. до 30.11.2015г. за потребена електрическа енергия в имот в гр.
София идентификационен № ******,
съгласно които потреблението в имота е между 10 000лв. и 18 000лв.,
за ноември 2015г. е 13 567,20лв. ; за октомври 2015г. е 14 132,56лв; за
септември 2015г. е 15 080,69лв., за
август 2015г. е 15 866,53лв., в които е включен акциз по чл. 20 , ал.2,т.
17 , ДДС, „задължения към обществото“, стойност на енергията. Посочена е
единична цена на енергията от
76,50лв/МВтч. ; единична цена на задълженя към обществото от 36,830 лв./МВтч. На
самата енергия, отделно са начислени сумите за задължения към обществото, акциз
и ДДС.
Приет е неоспорен от страните
договор № **********-1/ 24.07.2014г., носещ подписи на страните по него, съгласно
който „Ч.Р.Б.“АД се е съгласило да
осигури на ищеца пренос по електроразпределителната си мрежа на електрическа енергия до
имота идентификационен № 582100096848 срещу възнаграждение. Съгласно
чл.13 от договора потребената енергия се измерва със собствени на
разпределителното дружество електромери по правилата на ПИКЕЕ. Съгласно чл.18
чл. 19 от договора при неправилно или неточно измерване на пренесена
енергия разпределителното дружество
съставя протокол при условията и по реда на раздел 9 от ПИКЕЕ, техническа
проверка на електромера се извършва в присъствието на представител на
ползвателя и се съставя протокол при неточно / неправилно измерване
разпределителното дружество коригира
данни за пренесена енергия при
условията и по реда на раздел 9 от ПИКЕЕ Съгласно чл. 27 от договора
електроразпределителното дружество начислява и получава цена за пренос съгласно
Правилата за търговия с електрическа енергия. Съгласно чл. 32 и чл. 33 от
договора цената за пренос по
електроразпределителната
мрежа се определя от КЕВР и
дължима сума е на база измерените количества електрическа енергия в местата за
измерване съобразно ПИКЕЕ. Съгласно чл. 62, чл. 64, чл. 65, пр. 2
от договора всяка страна сочи адрес и лице, чрез които да се
осъществява комуникация между страните ,
и при изпращане на писмо дата на посочена обратна разписка е дата на
уведомяването.
Приет е неоспорен от страните
договор № **********/ 24.07.2014г., носещ подписи на страните по него, съгласно
който „Ч.Р.Б.“АД се е съгласило да
осигури на ищеца достъп по електроразпределителната си
мрежа на електрическа енергия до имота
идентификационен № 582100096848
срещу възнаграждение. Съгласно чл.13 от договора потребенота енергия се измерва
със собствени на разпределителното дружество електромери по правилата на ПИКЕЕ Съгласно
чл. 18 чл. 19 от договора при неправилно или неточно измерване на пренесена енергия разпределителното дружество съставя протокол
при условията и по реда на раздел 9 от ПИКЕЕ, техническа проверка на
електромера се извършва в присъствието на представител на ползвателя и се
съставя протокол при неточно / неправилно измерване разпределителното дружество
коригира данни за пренесена енергия при условията и по реда та раздел 9 от ПИКЕ.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от договора цената
за достъп до електропреносната
и до електроразпределителната мрежа , както и пренос по електропреносната
мрежа се определя от КЕВР и дължима сума е на база измерените количества
електрическа енергия в местата за измерване съобразно ПИКЕЕ. Съгласно чл. 62,
чл. 64, чл. 65, пр. 2 от договора всяка страна сочи адрес и лице,
чрез които да се осъществява комуникация
между страните , и при изпращане на писмо дата на посочена обратна разписка е
дата на уведомяването.
По делото са приети фактура №
**********/14.01.2016г., издадена от ответника на ищеца, предложение за
корекция, съгласно които е извършена от
ответника корекция на сметка на ищеца за имота на основание на чл. 48,
ал.1,т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ вр. с КП №
1013355/20.11.2015г. и Протокол на БИМ № 1708/14.12.2015г., като е предложена
за доначисляване 207 846 киловатчаса, във фактурата на стойност от общо
21 102,73лв. с ДДС тези киловатчасове са остойностени като 6236,38лв. без
ДДС при единична цена от 0,03лв./кВтч;
начислени са задължения към обществото
за 161658 киловатчаса на стойност от 6126,84лв. без ДДС при единична цена от 0,0379лв./кВтч;
начислени са задължения към обществото за
46188 киловатчаса на стойност от 1701,10без ДДС при единична цена от 0,036830лв/кВтч, останалата сума до 21102,73лв. е
за пренос и достъп до електроразпределителна и електропреносна мрежа , ДДС: 243,18лв. без ДДС за достъп до електропреносна мрежа; 1357,93лв. без ДДС е за пренос през
електроразпределителна мрежа пре единична цена от 0,0084; 386,59лв. е за пренос по раразпределителна мрежа при
единична цена от 0,008370; 1194,66 лв.
без ДДС е цена на пренос през електропреносната мрежа при единична цена от
0,7390; 339,94лв. без ДДС като цена
на пренос през електропреносната мрежа при единична цена от 0,007360.
По делото са приети известия
за доставяне, писма , съгласно които
на 23.11.2015г. ответникът е съставил уведомление до ищеца, че е извършена
проверка на потреблението в имота в гр. София, бул. Цариградско шосе“ № 141,
съставен е протокол, демонтиран електромер е изпратен за метрологична
проверка, на 30.11.2015г. ищецът е
получил на адреса на имота писмо от ответника; на 06.01.2016г. ответникът е
съставил изявление до ищеца сочещо, че метрологична експертиза е извършена ,
сметка ще бъде коригирана, приложено се изпраща протокол на БИМ, изпратено от
ответника до ищеца писмо на адрес в ж.к. Люлин“ се е върнало с отбелязване, че получател се е
преместил.
По делото е приет констативен
протокол № 1013355/20.11.2015г., съставен от служители на „Ч.Р.Б.”АД- В.И.и Г.Д.,
подписан и от 2-ма свидетели от Федерацията на потребителите- В.Г.и С.П., съгласно който на 20.11.2015г. е
направена проверка на средство за търговско измерване на електроенергия за
имота в гр. София, бул. ******, представляващ
производствен цех на потребител „К.Т.“ ЕООД, абонатен № 95104102, при която е
констатирано, че енергия се отчита с
електромер с фабричен № 62024513 произведен
през 2012г., ел.табло е монтирано на фасада на ТП № 12-1065, нарушена е пломба
на капачка на клемния блок на електромера; нарушени са пломби и холограми на
стикери на големия капак на електромера, при измерване с еталонен уред е
установено, че измервателната група мери в класи си на точност консумираната в
момента на проверката от потребителя ел.енергия, като електромер е свален и
сменен с нов, старият електромер е поставен в безшевен чувал за проверка в БИМ.
В протокола е посочено, че констатациите са демонстрирарни пред представител потребителя,
но подпис за негов представител в протокола не е положен не са посочени причини
за същото.
По делото е приет протокол №
1708/14.12.2015г. на Български институт по метрология /БИМ/, съгласно който при
проверка на статичен трифазен електромер с № 62024513 произведен през 2012г. по заявление от 24.11.2015. на Ч.Р.Б.”ЕАД
е установено, че същият е предоставен с плик с пломба , съответства на протокол
№ 1013355/20.11.2015г., за демонтаж,
като е установено, че няма механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния
блок на електромера, има всички необходими обозначения на табелката на
електромера, но фирмена пломба срещу неправомерен достъп до вътрешна конструкция
на електромера е унищожена, срязана пломбажна тел и допълнително е лепена
отляво, а отдясно е унищожена фирмената пломба, срязана пломбажна тел;
стикерите отляво и отдясно са нарушени, разлепяни, има изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип, осъществен е
достъп до вътрешността на електромера и във вътрешността му в електрическата
схема допълнително присъединено устройство , което се състои от реле, две
електронни платки и проводник, служещ за антена. При проверката не е установена
грешка при измерването по нито един показател.
Прието е предложение за
корекция съгласно което по констативния протокол от 20.11.2015г. и този на БИМ от 14.12.2015г. и по правилата по чл. 48, ал.1,т.2 буква „б“ от ПИКЕЕ на ищеца ответникът е
начислил допълнително 207846 кВтч.
Приет е протокол от
17.07.2014г., носещ подипис за страните, съгласно който към този момент в имота
на ул. Цариградско шосе“ № 141 на ищеца е монтиран електромер с фабр. №
62024513., но измерванията към него момент са направени по контролен уред на
ищеца –електромер № 079016
Разпитан по делото св. В.И.е
заявил, че работи при ответника като
„техник електрически системи, контрол нетехнически загуби“ от януари 2015г., през
2015г. заедно с колегата си Г.Д.и 2-ма представители на Федерация на
потребителите направили проверка на обект на ул. „Цариградско шосе“ , сега там
се намирала сграда на ответника, тогава обект бил на „К.т.“ЕООД. Електромерът,
който измервал потреблението бил индиректен, такива се поставяли в обекти, в
които потреблението е по-голямо . Това не било директен електромер и затова
трябвало да направят проверка на цялата измервателна група. Електромерът бил
монтиран в пластмасово табло на стената на трафопост в двора на имота,
установили че електромер е с нарушени пломби на капачка на клемния блок и на
големия капак, нарушени стикери на големия капак. Посочил е, че потърсили
потребителя, дошъл негов служител, показали му какво установили, при проверката
с еталонен уред установили, че няма отклонение в измерването в момента на
проверката. Подали сигнал до група
„средно напрежение“ и те сменили електромера с друг, а намиращия се в имота дотогава
поставили в безшевен чувал за проверка в
БИМ. Вратата на ел.табло била здрава, но потребителят имал ключ за него,
вътрешната врата на ел.табло не се заключвала.
Не можел да каже при отварянето дали са задействали антена, не мислел че
са я задействали, защото това не било СОТ.
Разпитан по делото св. П.П.е
заявил, че е технически директор при ищеца от 2005г.-2006г., занимавал се с
електро-поддръжката на обекта на бул. ******, там си изградили трафопост за
техни нужди, трансформаторът имал електромер на входа на средно напрежение,
отделно имало друг електромер, който бил на ищеца и бил контролен, монтиран на
изхода на трансформатора за ниско напрежение. Посочил е, че трафопостът бил от 2014г., ЧЕЗ
монтирали техния електромер, но на 01.07.2014г. установили, че той не измерва
потреблението защото не бил свързан коректно от тях, тогава им начислили
потребление по контролния електромер на ищеца.
След юни 2014г. сметките им вече били по показанията на външния
електромер, който бил на ЧЕЗ, които си поправили свързването на
електромера. Посочил е, че на
20.11.2015г. служители на ответника дошли на проверка свидетелят ги видял че са отворили таблото , тогава бил в обекта, другите служители му
казали, че има проверка и той видял служителите на ЧЕЗ. Посочил е, че
служителите на ЧЕЗ му казали, че имат съмнения за точното измерване, направили
проверка с техен уред и установили че електромерът им отчита потреблението по
същият начин по който го отчита и апаратурата им за проверка, не знаел дали са
съставили протокол. Посочил е, че сравнил измерените показания с тези на
контролния им електромер и установил че за периода 01.09.2014г. до 20.11.2015г.
контролният електромер сочел потребление от 1579 МВтч, а електромер на ЧЕЗ
сочел 1653 МВтч. Разликата била нормална, защото електромер на ЧЕЗ отчитал и
загуби след трансформатора , които били около 2%. Заявил е, че има ключ за
трансформатора за вратата за ниско напрежение.
С прието по делото заключение
по основната съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с
документи по делото и тези в електронния масив на ответника и на „Чез Електро
България“АД, е посочило, че както при проверката на място с еталонен уред, така
и при проверката от Български институт по метрология не е установено електромер
да отчита с грешка потреблението, но БИМ е установило осъществен достъп до
вътрешността на електромера и във вътрешността му в електрическата схема
допълнително е присъединено устройство , което се състои от реле, две
електронни платки и проводник, служещ за антена и ел.схема е изменена, като не
съответства на одобрения тип. Посочило
е, че монтирания в имота електромер с фабр. № 62024513 има възможност да
регистрира отваряне на корпуса му и това се записва в паметта на електромера с
дата и час, продължителност. Такова отваряне на корпуса било регистрирано на
11.06.2014г. в 19:16:36 ч. , което не било извършено от служител на
ответника Посочило е, че констатациите
на БИМ за нарушения създават условия за
нерегламентиран достъп в електромера, установяват че е имало неправомерно
въздействие до защитената вътрешност на електромера. Начисленото количество
електроенергия по предложението за корекция съответства на правилата на чл. 48,
ал.1, т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ и съответстват на цените на електроенергията.
Протокола на БИМ не сочел практическо приложение на допълнителното устройство
монтирано в електромера.
С прието по делото заключение
по допълнителната съдебно-техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото, е посочило, че по
показанията на контролния електромер 079016, собственост на ищеца за периода средно-дневно
потребление на електро-енергия в имота е 3,2167МВтч , тоест за 90 дни е
289,503МВтч. Фактурираната от ЧЕЗ на база реални отчети за процесния период
била 315,295 МВтч. Разликата от 8% била обяснима, защото единият електромер
измервал ниско напрежение, а другият измервал средно напрежение, отделно този
на ЧЕЗ измервал и загубите на трансформатора. Начислената от А.С.“АД енергия за
процесния период съответствала на
измерените като потребление от ЧЕЗ. Тази енергия от 315,295 МВтч била
фактурирана и платена от ищеца. Отделно на ищеца била начислена енергия по
констативния протокол за 207,846 МВтч. Общата фактурирана енергия била 523,141
МВтч което било по 242 КВтч на час, това било много висока консумация с оглед
на наличните мощности.Посочило е , че по данни на ЧЕЗ Разпределение в имота
през септември 2019г. била консумирана 57,952МВтч, а за октомври 2019г. –
79,948МВтч. Посочило е, че устройството, посочено в протокола на БИМ като
монтирано вътре в електромера се управлява дистанционно, при проверка то
нямало да покаже отклонение, защото релетата , които управлявали
дистанционното за манипулация не са включени и токовите вериги на електромера
са свързани с клемите му за присъединяване. Само ако се задействало релето от дистанционното то щяло да прекъсне тока, който трябва да се
измери и тогава ще покаже отклонение. На 11.06.2014г. била регистрирана неправомерна намеса, но не бил направен
анализ. Нямало данни за извършител. Електро-енергия по контролен електромер
съвпадала с тази по монтирания от ЧЕЗ електромер. Посочило е, че доколкото
електромер не било установено да измерва с грешка, то не следвало да се
прилагат ПИКЕЕ в частта за „липса на точен измерител“.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 86 от ЗЗД – иск за връщане на платена без основание сума от ищеца на ответника,
начислена му като стойност на доставени
от ответника на ищеца услуги свързани с електроснабдяването на обект в гр.
София, бул. ******.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата и
преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар
на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на
електрическа енергия и потребителя.
Електрическата енергия
съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите й
белези, при така предявен иск, е
количеството й. Това количество се измерва със средства за търговско измерване
и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост на разпределителното или на
преносното предприятие. Тази уредба
законодателя провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл.
29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Само по изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско
измерване. Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно разпоредбите на чл. 104а от ЗЕ в редакцията
им към ноември 2015г. крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия.
Съгласно
чл. 86 от ЗЕ преносът на електрическа енергия е услуга в обществен интерес, която се осъществява от оператора на
електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и
сертифициран по реда на глава осма "а", раздел І.
Съгласно
чл. 88 от ЗЕ разпределението на електрическа енергия е услуга в обществен интерес и т заедно с експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия
за съответната територия.
Съгласно
чл. 100, ал. 3 и ал. 2 от ЗЕ в
редакцията им към 20.11.2015г., всички търговци и производители, които сключват сделки по
свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната
система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик определената
по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена. Всички крайни клиенти, присъединени към
електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и
операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат разходите по чл. 34 и 35.
Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, ал.2 и
ал. 3 от Правилата за продажба на електрическа енергия в редакция приложима
към процесния период мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. Клоиенти които
са присъединени към електропреносната мрежа заплащат цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната
мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен
оператор. Тези които са присъединени към
елекрропразпределителна мрежа плащат
мрежовите услуги на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция.
По делото не се спори, а и от
събраните по делото доказателства се установява че ответникът е оператор на електропреносната мрежа и
електроразпределителните мрежи за територия, в чийто обхват попада процесния имот,
както и че ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот в гр. София, бул. ****** – цех за производство
на компакт-дискове.
Установява се от приетите по
делото договори № **********-1 /
24.07.2014г. и № **********/ 24.07.2014г., договор от 26.06.2014г., че към
процесния период ищецът е купувал за имота електрическа енергия от „А.С.“ АД
при единична цена от 76,50лв. МВтч, но е сключил договори с ответника за достъп
и пренос на тази енергия по цени определени от КЕВР, че страните са се
съгласили потребената енергия да се измерва със собствени на разпределителното
дружество електромери по правилата на ПИКЕЕ, а съгласно чл. 18 и чл. 19 от
договорите при неправилно или неточно измерване на пренесена енергия разпределителното дружество да съставя
протокол при условията и по реда на раздел 9 от ПИКЕЕ, техническа проверка на
електромера се извършва в присъствието на представител на ползвателя и се
съставя протокол, при неточно / неправилно измерване разпределителното
дружество коригира данни за пренесена
енергия при условията и по реда на
раздел 9 от ПИКЕЕ.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е „Ч.Р.Б.”АД.
Негово е задължението да поддържа същите в изправност съобразно разпоредбите на
гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ на ответника. Негово задължение
е било и да извършва съответните действия с оглед установяване на конкретно
потребено количество енергия.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото фактура, протокол, предложение за корекция се установява, че
ответникът е начислил по сметка на ищеца
сумата от общо 21 102,73лв.
с ДДС за период от 90 дни преди 20.11.2015г. за корекция с 207 846 киловатчаса, като в издадената
фактура е посочено, че тази сума е сбор от: изчисление по констативен протокол
за 207846 кВтч х 0,030лв. тоест 6236,38лв.
без ДДС при единична цена от
0,03лв/кВтч; начислени са задължения към обществото за 161658 киловатчаса на стойност от 6126,84лв.
без ДДС при единична цена от
0,0379лв/кВтч; начислени са задължения към обществото за 46188 киловатчаса на стойност от 1701,10лв. без ДДС при единична цена от 0,036830лв/кВтч; 243,18лв. без ДДС е за достъп до електропреносна мрежа; 1357,93лв. без ДДС е за пренос през
електроразпределителна мрежа пре единична цена от 0,0084; 386,59лв. е за пренос по раразпределителна мрежа при
единична цена от 0,008370; 1194,66 лв.
без ДДС е цена на пренос през електропреносната мрежа при единична цена от
0,7390; 339,94лв. без ДДС като цена
на пренос през електропреносната мрежа при единична цена от 0,007360.
Съдът приема за установено,
че сумите по приетата по делото фактура от 14.01.2016г. са определени съобразно
действащите в периода от 23.08.2015г. до
20.11.2015г. Решения на КЕВР за доставка
и за пренос на електроенергия. Последното се установява от приетите по
делото заключения по техническата експертиза , както и от общоизвестните
Решения на КЕВР № Ц-35/01.11.2015г. и
№ Ц-27/31.07.2015г. Последните сочат
промяна в цената на „задължения към обществото“ считано от
01.11.2015г., като тя се намалява от 37,90лв./МВтч без ДДС на 36,83лв./МВтч без
ДДС , а цените за „Ч.Р.Б.“АД за пренос са намалени през разпределителна мрежа на ниско
напрежение от 0,02720лв. без ДДС на 0,02708лв. без ДДС, за средно напрежение –
от 0,0084 лв./кВтч на 0,00837лв/КВтч; цените за достъп са останали за процесния
период на стойност от 0,00505лв/КВтч без ДДС.
Съдът приема, че по делото е установено, че на
20.11.2015г. е извършена проверка на електромера, измерващ
потреблението на електрическа енергия в процесния имот, която е извършена с
участие на 2-ма представители на Федерацията на потребителите, че е осъществено
неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера и така същият
не е бил годен да измерва потреблението на електрическата енергия в имота
коректно. Приетият по делото констативен протокол носи подписи на представители
на Федерацията на потребителите и на служители на разпределително дружество и сочи, че при извършената проверка в имота енергията се отчита с електромер с
фабричен № 62024513 произведен през
2012г., ел.табло е монтирано на фасада на ТП № 12-1065, нарушена е пломба на
капачка на клемния блок на електромера; нарушени са пломби и холограми на
стикери на големия капак на електромера. Разпитаният по делото свидетел И.е посочил същите факти, които са закрепени и
в приетия по делото констативен протокол.
Съдът кредитира показанията му като логични, последователни, категорични
и резултат от личните възприятия на свидетеля, неопровергани от другите
доказателства по делото. Показанията на
този свидетел не са опровергани от показанията на доведения от ответника
свидетел П.. Последният е потвърдил
изявленията на св. И.в частта за момент
на извършване на проверка, че е бил уведомен за нея от останалите работещи в
обекта, че служителите на Ч.Р.Б.“АД са изразили съмненията в коректността на
меренето на потреблението. Показанията на св. П. не сочат обстоятелства, които
са различни от посочените от св.И..
Спорен въпрос по делото е
дали електромер с фабричен № 62024513 е
измервал точно потреблението в имота за процесния период. По делото е
установено от приетите протоколи от 2014г. и от 2015г. че в имота
електроенергията се е измервала с електромер с фабричен № 62024513. Съдът приема за
установено по делото, че този електромер не е измервал точно потреблението на
електроенергия в имота. Приетият по делото протокол от Български институт по
метрология е официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не е
опровергано по делото и за установено съдът приема, че фирмена пломба срещу неправомерен достъп до вътрешна конструкция на електромера е била унищожена, срязана е пломбажна тел и
допълнително е лепена отляво, а отдясно е унищожена фирмената пломба, срязана
пломбажна тел; стикерите отляво и отдясно са нарушени, разлепяни, има изменение
на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип, осъществен е
достъп до вътрешността на електромера и във вътрешността му в електрическата
схема допълнително е присъединено
устройство , което се състои от реле, две електронни платки и проводник, служещ
за антена. В подкрепа на извода на съда е и посоченото от вещите лица по основната и допълнителната техническа експертиза, че в паметта на електромера с
фабричен № 62024513 е записано отваряне
на корпуса му не от служител на
ответника на 11.06.2014г. в 19:16:36ч. , но ответникът не бил анализирал тези
данни и не бил установен извършителят. Така събраните доказателства съдът приема,
че установяват по делото, че към 20.11.2015г. в електромерът измерващ
потреблението на енергия в имота е било монтирано допълнително е присъединено устройство , което се състои от реле, две
електронни платки и проводник, служещ за антена. Така установеното
обстоятелство обосновава извод, че в случая е имало неизмерване на потребената
енергия. Действително, както при проверката с еталонен уред от служители на
ответника на 20.11.2015г., така и при проверката на БИМ п протокола от
14.12.2015г. не е установено
електромерът да мери с грешка. Това обаче в случая не обосновава извод, че
потреблението на енергия с този електромер е било коректно измервано. Вещото
лице по основната техническа експертиза е посочило, че така присъединеното
устройство създава условия за
нерегламентиран достъп в електромера, но доколкото в протокол на БИМ не било обяснено практическото
приложение на устройството, то не може да посочи същото. Същевременно вещото
лице по допълнителната техническа експертиза е посочило, че устройството,
посочено в протокола на БИМ като монтирано вътре в електромера се управлява дистанционно, при проверка то
нямало да покаже отклонение, защото релетата, които управлявали
дистанционното за манипулация не са включени и токовите вериги на електромера
са свързани с клемите му за присъединяване; че ако се задействало релето от дистанционното то щяло да прекъсне тока, който трябва да се
измери и тогава ще покаже отклонение. Съдът изцяло кредитира заключенията по
техническите експертизи в тази част като еднозначни , задълбочени,
неопровергани от останалите доказателства по делото. При така установеното
съдът приема, че доколкото по делото е установено, че проверката от ответника на 20.11.2015г. е
била направена в момент, в който
служители на ответника, включително отговарящия за електротехническата
поддръжка, са били в имота, че те са видели служителите на ответника, които
извършват проверка , че св. П. е имал достъп до ел.таблото, то дистанционно управляваното
допълнително устройство в електромера е било изключено в момента на проверката, а и след това поради
изпращането на електромер в БИМ. Този извод се обосновава при обсъждане на събраните доказателства по
делото в съвкупност, при съобразяване на житейската логика и на извода на
вещото лице по допълнителната техническа експертиза, че причината да не се
отчете отклонение при измерването на потреблението е незадействане на релето от
дистанционното, защото само ако то не се задейства, тогава токовите вериги на електромера са свързани с
клемите му за присъединяване и няма да се покаже отклонение между потребление и
измерване; че ищецът е имал достъп до таблото, в което е електромер, че
нерагламентиран достъп до електромер е записан в паметта му , като не е
установен характер на това вмешателството от 11.06.2014г. Съдът приема, че
обстоятелство, че поставения от ищеца контролен електромер сочи потребление съпоставимо с това, посочено в електромера,
поставен от ответника не може да обоснове обратен извод. По делото не са
ангажирани доказателства, че този контролен електромер е измервал точно потреблението
на енергия в имота през процесния период. Възприемането от ответника на
показания по този контролен електромер от ответника в предходен период не е от естество
да докаже точното измерване на потребление с него за процесния период. Не са
установени предпоставки на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от договора и няма
основание показанията на контролния електромера се приемат за верни.
При така установеното съдът
приема за установено по делото неточно
измерване на потреблението на електрическа енергия в имота за процесния период
и основание за корекция на дължимите суми за същото съобразно правилата на
ПИКЕЕ. Към последните препращат сключените между страните на 24.07.2014г. договори
за достъп и за пренос на електрическа енергия. Няма пречка страните да уговорят
правила за измерване на потреблението. В случая това е направено с разпоредбите
на чл. 13,чл. 18 и чл. 19 от договорите. Приложимите в случая с Правилата от
14.10.2013г. , уреждащи обективна отговорност на потребителя, тоест за да се
ангажира същата не е нужно за се установи, че причината за неизмерване на
енергията се дължи на неправомерно поведение от потребителя в определен момент.
Това е отговорност, която е основана само на обективния факт на констатирано
неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е доказан виновно
поведение на потребителя.
В конкретния случай по делото
се установи от приетите констативен протокол и протокол на БИМ, заключение по техническите
експертизи, които в тази част съдът изцяло кредитира като неоспорена от
страните и неопровергана от другите доказателства по делото, че е осъществен
нерегламентиран достъп и въздействие до вътрешността на електромера, което е
довело до несъответствие на същия с одобрения тип, че при включено допълнително
монтирано устройство измерването на потреблението с електромера ще даде
отклонение от реално потребеното. Не е установена точно грешката , с която е
измервал електромера, поради което и приложими са правилата на чл. 48, ал.1, т.2, буква „б” от ПИКЕЕ – при
липса на точен измерител. Съдът не кредитира извода на вещото лице по
допълнителната експертиза в частта сочеща, че в случая не било установено
електромер да не е измервал точно. Действително при проверките е установено, че
този електромер мери без грешка, но тези проверки са направени в момент, в
който не е било активирано допълнително монтираното във вътрешността на
електромера устройство. Не е установено при активирането му с каква грешка ще
се измерва потреблението, поради което установено по делото е че няма точен измерител. Математически
правилното изчисление на потреблението по правилата на ПИКЕЕ е установено от
съдебно техническите експертизи, което съдът кредитира изцяло като вярно и
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Неоснователни са
оплакванията на въззивника, че било установено по делото невъзможност за такова
потребление на енергия в имота. Такъв извод не са обосновали вещите лица, други
доказателства за тези твърдения на въззивника по делото не са ангажирани. Вещото
лице по основната техническа експертиза е посочило, че са спазени правилата на
чл. 48 , ал.1,т.2 буква „б“ от ПИКЕЕ, тоест изчисления
са като една трета от пропускателната способност
на средството за търговско измерване.
Действително, вещото лице по допълнителната експертиза е посочило, че
начислената общо енергия за периода от 523,141 МВтч /по фактури от доставчика и
допълнително начислената по протокола от 20.11.2015г./, което било изключително
висока консумация на база наличните мощности. Този извод на вещото лице обаче е
обоснован с мощности в обекта към края
на 2019г., не е установено те да са били същите към ноември 2015г. , поради което
и този извод на вещото лице съдът не кредитира.
При така установеното съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ответника към
ищеца за заплащане на цената на преноса
и достъпа до електропреносната и
електроразпределителната му мрежи
за 207846 КВтч. Договорите от 24.07.2017г. предвиждат ред за
уведомяване на потребителя - чл. 19 вр. с чл. 62- чл.66 от договора. По делото
се установи, че потребител е уведомен по
предвиден ред за извършената проверка. Отделно,
дори да не е предвиден такъв ред, то това е без значение за възникване на
вземането за плащане на реално потребената енергия. Този ред за уведомяване би
имало значение само за изпадането в забава на плащането на сумата по
корекцията, което не е предмет на делото. (В този смисъл Решение №
124/18.06.2019г. по дело № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.).
Съдът приема за установено по
делото че размер на достъп и на пренос
за тези 207846 КВтч. е сумата от общо 4226,76лв. с включен ДДС. За този извод съдът съобрази приета по
делото фактура № 3066183/14.01.2016г. и изводите на вещите лица, че при
издаването й са съобразени цените на за пренос и достъп по решение на КЕВР,
общо известните такива решения от 31.07.2015г. и от 01.11.2015г. Няма основание ответникът да претендира сума за
стойност на потребената електрическа енергия, както и „задължения към
обществото“. Двете суми се дължат на доставчика на електрическа енергия, който
за процесния период в имота е бил „А.С.“АД. Последното обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от
приетия по делото неоспорен от страните договор от 26.06.2014г. Крайната сума за
потреблението на електрическа енергия , която потребителят заплаща се дели най-общо на цена за снабдяване и цена за разпределение на електрическа енергия. Цената за разпределение е сбор
от цените за достъп и пренос на електроенергия, като включва цена за пренос
през електропреносната система; цена за пренос през разпределителната мрежа; цена достъп до електропреносната
мрежа и цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Те зависят от
консумираната електроенергия. Стойността на енергията и задълженията към
обществото се дължат от крайния потребител на доставчика на електрическата
енергия, който в случая е А.С.“АД. Цената за задължения към обществото се
заплаща от крайните клиенти на свободния пазар на електрическа енергия в
страната, клиентите на доставчика от последна инстанция и електропреносното и
електроразпределителните дружества за закупената електрическа енергия,
предназначена за покриване на технологични разходи. Аргумент за този извод на съда са разпоредбите
на чл. 100, ал. 3 чл. 35, чл. 31 от ЗЕ, сочещи че операторът на
електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи, заплаща разходите
по чл. 34 и по чл. 35 от
ЗЕ.
Операторът на мрежата има
право да получи само цената за пренос и за достъп до електропреносната и
електроразпределителната врежа- аргумент от чл. 29 от правилата за продажба на
електрическа енергия в редакция, приложима за процесния период.
Неоснователни са доводите на
въззиваемия, че сумата по фактурата включвала само цена на достъп до мрежи и
пренос на енергията. Приложението към
фактурата ясно сочи, че на първите три реда са посочени компоненти на общата
цена по фактурата са изчисление по констативен протокол и „задължения към
обществото“. Единичната цена посочена на всеки ред от това приложение към
фактурата съответства на цените одобрени от КЕВР за достъп и пренос само на
редове 4,5,6,7,8 от приложението към
фактурата. Посочените единични цени на ред втори и трети от приложението към
фактурата съответстват на определената за периода цена от КЕВР за „задължения
към обществото“, поради което и недоказано е вземане на ответника към ищеца за
плащането на тази сума. Единичната цена посочена на ред първи от приложението
към фактурата не съответства на одобрени от КЕВР цени на пренос и достъп на
електрическа енергия за процесния период, поради което и недоказано е вземане
на ответника към ищеца за плащането на тази сума. При така установеното съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ответника към
ищеца за процесния период да осигурен достъп и пренос по електропреносната и
електроразпределителната мрежа за процесния имот в размер на 4226,76лв.
По делото не се спори, че
ищецът е платил на ответника по фактурата от 14.01.2016г. цялата сума от
21102,73лв. Това обстоятелство е обявено за безспорно по делото в първото
проведено пред СРС публично съдебно заседание. По делото се доказа основание за
плащане само на сумата от 4226,76лв.
и решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за тази сума следва да се
потвърди.
В останалата част решението н
СРС в частта, в която е отхвърлил иска за сумата от 16875,97лв., следва да се отмени и вместо това следва да се
постанови друго, с което иск за тази сума следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
съдът приема, че отговорността за разноски следва да бъде оставена в тежест на страните
съобразно уважената част от исковете. Неоснователни са възраженията на
ответника по исковете за прекомерност на претенцията на ищеца за разноски за
адвокат. Същото не надхвърля минималното възнаграждение по Наредба та за
минималните адвокатски възнаграждения при до степен която да обоснове
намаляването на възнаграждението. За този извод съдът съобрази сложността на
делото от фактическа и правна страна, броя на проведените заседания пред СРС,
множеството събрани доказателства, множество възражения на страните и спорни по
делото обстоятелства в двете производства .
При така възприето решението
на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени разноски от 159,94лв.
за възнаграждение за вещо лице и разноски от 279,89лв. за възнаграждение за
юрисконсулт следва да се отмени.
На ищеца следва да се
присъдят съдебни разноски за производство пред СРС от 1599,40лв. за възнаграждение за адвокат;
675,04лв. за разноски за държавна такса и 439,84лв. за разноски за
възнаграждение за вещи лица.
За производство пред СГС на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 20,03лв., определено от съда при съобразяване на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК и сложността на делото.
За производство пред СГС на
въззивника следва да се присъдят разноски от 377,51лв. за държавна такса и
1039,61лв. за възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 20208992/28.09.2020г. по гр.д. № 19730 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 68-ми състав в частта, с която е отхвърлен иск, предявен с искова
молба вх. № 8007949/08.04.2016г. на „К.Т.“ЕООД,
ЕИК ******със съдебен адрес: адв. Р.А.,***, кантора 313 срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 875,97лв., представляваща
платена без основание, начислена
служебно по фактура № 00030661983/14.01.2016г. по клиентски № 520001151387 за
периода от 23.08.2015г. до 20.11.2015г. за обект в гр. София, бул. ******,
като „К.Т.“ЕООД, ЕИК ******е осъдено да заплати на „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ******, на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
съдебни разноски от 159,94лв. за
възнаграждение за вещо лице и 279,89лв. за възнаграждение за юрисконсулт и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център да заплати на „К.Т.“ЕООД, ЕИК
******със съдебен адрес: адв. Р.А.,***, кантора 313 сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на чл.
55, ал.1,пр.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
16875,97лв. /шестнадесет
хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 0,97лв/, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.04.2016г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума по
фактура № **********/14.01.2016г. ,
начислена му служебно по констативен протокол № 1013355/20.11.2016г. по партида с клиентски № 520001151387 за
периода от 23.08.2015г. до 20.11.2015г.
за имот в гр. София, бул. ******; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 4131,40лв. /четири хиляди сто тридесет и един лева и 0,40лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20208992/28.09.2020г. по гр.д. №
19730 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 68-ми състав в останалата обжалваната
част.
ОСЪЖДА„К.Т.“ЕООД, ЕИК ******със съдебен адрес:
адв. Р.А.,***, кантора 313 да заплати на
Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център на основание на чл. 78, ал. ал.8 и 3 от ГПК сумата от 20,03лв. (двадесет лева и 0,03лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението
може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.