Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир В.
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 721 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на С.В.Б. и С.Д.В. (съобразно уточнение с молба от 11.06.2019 г.) срещу отказ № 20190403183159/10.04.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да бъде вписано заличаване на съдружници и управители на дружеството. В жалбата се оспорва да е заявено за вписване управител на дружеството. Твърди се, че вписаните символи ------------------ и изписаните цифри 00000000000000 се наложило от отказа на системата да приеме заявеното обстоятелство заличаване на двамата управители. В жалбата се излага и довод, че длъжностното лице по регистрацията е излязло извън обхвата на възложената му проверка, ограничен до съблюдаване на процедурата по чл. 125 ал. 3 ТЗ. Поддържа се теза, че съдбата на дружествените дялове и промяна на дружествения договор, произтичаща от прекратеното членство не е елемент от фактическия състав и съответно не подлежи на обсъждане при вписване на заявеното обстоятелство, настъпило след изтичане на срок от три месеца. Оспорва се и извода на длъжностното лице по регистрация, че напускането на съдружник може да доведе до намаляване на имущественото покритие на капитала и да увреди дружествените кредитори. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписването.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
От регистрирано от електронната система на регистърната администрация Заявление А 20190403183159 се установяват заявени обстоятелства за заличаване на жалбоподателите като управители на дружеството и съдружници в дружеството. Регистърното производство е инициирано от лице, упълномощено от тях да ги представлява пред регистърната администрация.
От приложените към заявлението предизвестия се установява приети от С.Д.В. на 20.12.218 г. предизвестие на С.В.Б. за прекратяване на участието му в дружеството и искане за освобождаването му като управител на 20.02.2019 г.
От приложените към заявлението предизвестия се установява приети от С.В.Б. на 20.12.218 г. предизвестие на С.Д.В. за прекратяване на участието й в дружеството и искане за освобождаването му като управител на 20.02.2019 г.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че заличаването на молителите като управители на дружеството следва да бъде заявено със заявление по образец. Прието е, че заявеното за вписване обстоятелство в поле 7 „----------------„ и ЛНЧ **********, държава БЪЛГАРИЯ не може да се иска от напускащ управител, с което е формиран извод да е заявено за вписване обстоятелство, което не подлежи на вписване. Досежно искането за вписване заличаването на съдружник е прието за необходимо представяне и на взето от общото събрание решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор съобразно взетите решение. Застъпена е теза, че облигационното право, произтичащо от прекратеното участие засяга покритието на капитала, тъй като при евентуална липса на имуществото, покриващо стойността на капитала би довело до намаляването му. Прието е за необходимо и съответствие на обявения в търговския регистър дружествен договор с актуалния персонален състав на съдружниците, удостоверен от представителния орган на дружеството. При тези съображения е прието, че макар и да е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, това само по себе си не е основание за вписването му в търговския регистър.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за обезпечаване достоверността на утвърдени от закона обстоятелства, чието огласяване предписва законът. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник (чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ) и надлежно документирани обстоятелства (чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на заявеното и подлежащо на огласяване обстоятелство.
Утвърденият електронен
обмен на информация обезпечава прокламирания със закона принцип на бързина и
процесуална икономия на регистърното производство. От тази гледна точка
предвидените образци са призвани да обезпечат събиране на необходимата
информация с оглед автоматичния й преход в електронния регистър. Съгласно чл.
19 ал. 1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(загл. изм. - дв, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) подлежащите на вписване обстоятелства относно дружество с ограничена
отговорност се посочват в заявление по образец съгласно приложение №
А4. При положение, че електронната система е разпознала
подаденото по електронен път заявление именно като Заявление А, необоснован се
явява достигнатият извод от длъжностното лице по регистрацията за незаявени по надлежен ред обстоятелства.
Искането не е опорочено и от използваните в случая символ и цифра в поле 7 от образеца. Описаната в жалбата причина за използвания подход логично обяснява и визираното в случая ненадлежно заявяване. Нормата на чл. 141 ал. 5 ТЗ овластява управителя сам да поиска заличаването си от търговския регистър, ако дружеството не изпълни вмененото му задължение с чл. 6 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за период, по-дълъг от един месец. Образецът следва да осигури упражняването на това право. Вписаните данни в поле 7 не сочат на обстоятелство по смисъла на образеца – име, което предполага възможност за индивидуализация на конкретен правен субект и уникален номер, идентифициращ посоченото лице. Това действително е пречка за вписване в регистъра на практически липсващата информация, но и данните позволяват еднозначен извод, че заявителят не очаква това. Ненадлежно заявеното обстоятелство обаче не препятства вписването на заявеното заличаване на жалбоподателите като управители на дружеството.
Спорен в съдебната практика е въпросът дали бившият съдружник е легитимиран да поиска заличаването си. Самият закон изисква срочно заявяване за вписване на настъпила промяна – чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което задължения пряко ангажира законния представител на дружеството. Всяко утвърдено със закон задължение е правен способ за постигане на законоустановена цел, а средство за това е осигурен механизъм за изпълнение на задължението. Липсва регламентация на механизъм, който да осигури тази цел при бездействието на законния представител на дружеството. Въпросът придобива особена острота когато, поради една или друга причина, дружеството остане без законен представител. Нормата на чл. 141 ал. 6 ТЗ овластява отказалия се управител да поиска заличаването си от търговския регистър при бездействие на дружеството да предприеме необходимите действия и да инициира регистърното производство.
Освен това, вписването в търговския регистър на съдружниците предполага огласяване на техни лични данни. Това е оправдано, доколкото се свързва с членствено правоотношение с дружеството. Липсва законен интерес, който да обосновава огласяване на лични данни след прекратяване на членственото правоотношение, още повече, че това състояние създава привидност за съществуването му. От друга страна макар и капиталово дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка и самият закон държи сметка за имената на съдружниците. Ето защо огласяването на прекратеното членство непосредствено ползва както очертания публичен интерес, така и кредиторите на дружеството.
Според настоящия състав нормативно определеният кръг от лица, легитимирани да инициират регистърното производство, съставлява гаранция за достоверност. От тази гледна точка и самият закон очаква лицето, пряко ангажирано да представлява търговеца, изрично да декларира достоверността на документално отразените обстоятелства – чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Бившият съдружник като пряко заинтересован от огласяване на това обстоятелство по изложените вече съображения се явява и достоверен източник на информация.
По изложените съображения настоящият състав счита, че липсата на изрично указана възможност прекратилият участието си съдружник да поиска вписване на това обстоятелство сочи на празнота в закона, а не отразява принципно защитим интерес. С оглед нормата на чл. 5 ГПК съдът е овластен, но и задължен утвърждавайки правилото за поведение да съобразява общия разум на законите. По аргумент от чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗТР изброените лица, легитимирани да инициират регистърно производство, не са лимитативно установени. Налице е легитимна цел – обезпечаване на публичност досежно подлежащо на вписване обстоятелство, за постигането на която прекратилият участието си съдружник е в състояние да допринесе. Ето защо настоящият състав не споделя съдебната практика, отричаща възможността за напусналия съдружник да инициира регистърно производство за огласяване на настъпилото обстоятелство, обявено от закона за значимо и за третите лица.
От приложените документи към заявлението се установява, че потестативното право на едностранно прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност е надлежно упражнено – изявлението е прието от лице, притежаващо към момента на приемането представителна власт по отношение на търговското дружество, а предписаният от закона срок е изтекъл още преди датата на депозиране на заявлението.
Настоящият състав не споделя развитите от длъжностното лице съображения, че решението за съдбата на освободените дялове е предпоставка за вписване на заявеното обстоятелство. Възлагайки в отговорност на регистърната администрация отстояването на обществен интерес законът определя и средството за това. Заявеното в случая искане касае промяна на вписано обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 125 ал. 2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. С оглед и правилото на чл. 14 ал. 1 ЗЗД предизвестието произвежда придаденото му от закона значение с достигане на изявлението до неговия адресат – в случая търговското дружество. Следователно, обхватът на преценка в рамките на регистърното производство е ограничен до проявлението на така указаните от закона обстоятелства. Установената от закона фикция за връчване позволява и фактически извод, че дружеството е надлежно уведомено.
Освен, че в рамките на регистърното производство законът не придава значение на решението на общото събрание за съдбата на освободените дялове, отчитането на това обстоятелство предпоставя момента на вписване от едно несигурно бъдещо условие. Подобно решение обаче лишава от съдържание изрично вмененото задължение за своевременно заявяване на подлежащите на вписване обстоятелство. Ето защо задължението за огласяване пряко произтича от възникналото обстоятелство – чл. 6 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Едва огласяването му осигурява в пълнота интересите на третите лица, като същевременно утвърждава достоверност на документално удостовереното правно положение досежно персоналния състав на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Третите лица, било то и кредитори, нямат предоставена от закона възможност да въздействат върху персоналния състав на търговското дружество. Същевременно огласяването на промяната им обезпечава възможност да преценят доколко неяснотата за съдбата на освободените при прекратеното членство дялове рефлектира върху интересите им и при необходимост – да предприемат съответните действия за да защитят интересите си. Длъжностното лице по регистрацията обективно не е в състояние да обезпечи икономическия интерес на кредиторите на дружеството, поради което и законът не очаква това от него.
Също така, както бе посочено вече, нормата на чл. 21 т. 5 ЗТР ограничава обхвата на осъществяваната от длъжностното лице проверка до възможността заявеното за вписване обстоятелство да настъпи при нормативно предписаните или договорно утвърдени предпоставки. След като законът свързва заявеното за вписване обстоятелство с писмено предизвестие и изтекъл срок, настоящият състав не намира основание да счита, че в процедурата по вписване на това обстоятелство длъжностното лице дължи да обезпечи яснота и за съдбата на освободените дялове. Нито буквата, нито смисълът на закона ангажират длъжностното лице по регистрация да изследва съдбата на освободените дялове при прекратено членство. Това задължение възниква, когато е поискано вписване на самостоятелното и различно от заявеното в случая обстоятелство. Вярно е, че длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен минимален размер на капитала. Законът обаче предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане. Освен, че липсва нормативно предписано изискване за едновременно заявяване напускането на съдружник с утвърждаване съдбата на освободения дял в капитала, такава необходимост не следва и от смисъла на закона. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обемът на търсеното съдействие се определя от съдържанието на искането.
За пълнота следва да се посочи, че напускането на съдружник не е в състояние да рефлектира върху законоустановената гаранция за интересите на кредиторите на дружеството с ограничена отговорност. Имущественото покритие на капитала не зависи от персоналния състав на фигуриращите по партидата съдружници, а от наличието на парично оценими блага в патримониума на дружеството. Напусналият съдружник няма право върху вноската си в капитала, а върху съответна част от положителната разлика между активите и пасива в имуществото, елемент от който е и стойностно изразеният капитал на дружеството. Внесената или записана вноска ангажира съдружника и при напускане на дружеството. Възникналото парично задължение с факта на прекратеното членство определя съдружника като кредитор, но само ако и доколкото към този момент имуществото превишава стойността на задълженията на търговеца към неговите кредитори. Следователно привидното участие в дружеството, какъвто резултат следва от неогласеното прекратяване на членственото правоотношение, не обосновава допълнителна гаранция за имуществените интереси на кредиторите, а напротив – застрашава ги, поддържайки невярна представа за кръга на съдружниците.
Законът предписва огласяване на дружествен договор, отразяващ актуалното състояние, но изрично свързва това задължение с извършена промяна – чл. 119 ал. 4 ТЗ. Правилото безусловно визира промяна, предприета от самото дружество. Макар и прекратеното членство при условията на чл. 125 ал. 2 ТЗ да обуславя необходимост от такава промяна, бездействието на дружеството да предприеме необходимите действия не обосновава пречка за оповестяване актуалната информация за действителните собственици на капитала – чл. 65а ТЗ.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20190403183159/10.04.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише по партидата на „А.**“ ООД обстоятелствата по заявление А4 вх. № 20190403183159 – заличаване на С.В.Б. и С.Д.В. като съдружници и управители в дружеството.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
СЪДИЯ: