Р Е Ш Е Н И Е № 260278
гр. Пловдив, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 12.01.2021
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4783 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба ЗАД „Армеец“ срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 318.65 лева, от които *** за лек
автомобил „БМВ“, модел „730 Д“ с рег. №*** и 10 лева – ликвидационни разноски, 401.83 лева – обезщетение за забава за
периода 23.04.2017 г. до 03.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.05.2020
г. до окончателното заплащане на вземането. Претендират се разноски по
делото.
В исковата молба и молба от
26.05.2020 г. са изложени твърдения, че на 21.04.2016 г. в *** *** в участъка
на кръстовището с ул. „В. Левски“ лек автомобил „БМВ“, модел „730 Д“ с
рег. № ***, управляван от Н.Н.Д., преминал през необезопасена дупка на пътното
платно в резултат на което са настъпили увреждания по автомобила– повредена предна лява и предна
дясна гума, повредена предна лява джанта. При настъпване на описаното
произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца,
обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от 29.09.2015 г. до 28.09.2016 г.
В тази връзка в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане
на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е
образувана щета с № ***. Щетата била оценена на сумата в размер на 1308.65 лева
, начислени са и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Сума от 1308.65
лева ищецът заплатил на увреденото лице. С изплащането на тази сума ищецът е
встъпил в правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че
Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен
участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат
на което за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват
така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредосното събитие. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, оспорва
настъпилите вреди, оспорва вредите да са причина и следствие от налична дупка
на пътното платно. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото водачът е
карал с несъобразена скорост с оглед пътната обстановка. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
С Определение от 17.07.2020 г. като безспорно между страните е отделено, наличието на валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от 29.09.2015 г. до 28.09.2016 г. за лек автомобил „БМВ“, модел „730 Д“ с рег. №***, както и че на увредения е заплатено обезщетение в размер на 1308.65 лева.
От представената застрахователна полица № *** /л.4/, се установява, че между ищеца и „Титаниум Груп“ ООД, е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза П, като ищецът, в
качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за
вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „БМВ“, модел „730 Д“
с рег. № ***. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало
като срочно и валидно за периода 29.09.2015 г. до 28.09.2016 г.
В общите условия към застрахователна полица /л.5/, които са неразделна част
от нея е посочено, че застраховката покрива риск от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение
на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото /сблъсък с подвижни
или неподвижни обекти по време на движение/, каквото несъмнено е попадането в необезопасена,
отворена шахта на пътното платно –клауза П /Пълно Каско/ от Общите условия на
ищеца, във вр. с Клауза Ч – т.8.3.
От разпита на свидетеля Н.Н.Д. /протокол от о.с.з. от
16.10.2020 г. л.57/, се установява, че същият е подписал Протокол за ПТП от
21.04.2016 г., както и че същият е изготвен във връзка с попадането на лек
автомобил „БМВ“,
модел „730 Д“ с рег. № *** в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Щетите били – поява на жаба на гумата и
изкривена джанта.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел
като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Същия установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на
лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното
платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети.
От представения Протокол за ПТП /л.10/ се установява, че
на кръстовището на ул. Полет с ул. Васил Левски на 21.04.2018 г. са дошли
служители на МВР, които са отразили наличие на дупка на пътното платно в същия
участък. Констатирани са и вреди по лек автомобил „БМВ“, модел
„730 Д“ с рег. № *** – две предни гуми и джанти. По отношение
на тези обстоятелства протоколът за ПТП има обвързваща съда материална
доказателствена стойност, доколкото отразява факти и обстоятелства, които
длъжностните лица лично и непосредствено са възприели, във връзка със
служебните си задължения.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.8/ собственикът на увредения лек
автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ***.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л13-15/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите - предна
дясна гума, гума предна лява и изкривена предна лява джанта, като щетите са
оценени в общ размер на 1308.65 лева. Начислени са и ликвидационни разноски в
размер на 10 лева.
С платежно нареждане от 10.08.2016 г. /л.18/ сумата в
размер на 1308.65 лева е платена по сметка на правоимащото лице, на което
собственика е посочил пред застрахователя да се заплати /л.19/,с основание
номера на щетата ***.
С плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси
платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие,
съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетите по делото САТЕ /л.69/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитания по делото свидетел.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки
по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 1706.84 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал
до този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер и следва да се уважи до пълния предявен размер от 1318.65 лева, включващи платено обезщетени и ликвидационни разноски.
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В
случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен
размер.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 04.05.2020 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
По
регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така,
доколкото, претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание
– договорно, а не по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на
обезщетението, претендирано по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира
приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора.
По
делото е представена регресна покана до ответника /л.21, л.20/, връчена на
ответника на 20.06.2016 г. с обратна разписка /л.22/. В поканата е даден 7 –
дневен срок от връчването за заплащане на сумата в размер на 1318.65 лева. Този
срок изтича на 27.06.2016 г. Ответникът е изпаднал в забава считано от
28.06.2016 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за период от 23.04.2017
г. до 03.05.2020 г., което за този период възлиза на сумата в размер на 405.52
лева изчислени служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор на НАП. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 401.83 лева и с оглед диспозитивното
начало именно за посочения период и претендираната сума ще се присъди.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски 102.75 лева – платена държавна такса, 180
лева – депозит за САТЕ, 40 лева – депозит за свидетел.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с
чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо
разноски на ищеца в исковото производство в размер на 422.75 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „ ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.
Караджа“ № 2 сумата в размер на 1 318.65
лева,
от които 1308.65 лева, представляващи платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена за лек
автомобил „БМВ“,
модел „730 Д“ с рег. № ***, за имуществени
вреди от настъпило на дата 21.04.2016 г. застрахователно събитие - ПТП, изразяващо
се в преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр.
Пловдив в района на ул. „***“ на кръстовището с ул. „***“, път стопанисван от
ответника, за които е заведена щета при ищеца с № *** и
10 лева – ликвидационни разноски, както и сумата в
размер на
401.83 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 23.04.2017 г. до 03.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.05.2020
г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 422.75
лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ