Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и осми ;дь през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докл***аното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2404 по описа за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 4954,00 лв. и иск с правно основание чл.27, предложение
четвърто, вр.чл.29, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Г.И.К., ЕГН**********,*** против Ю.А.М., ЕГН**********,***, в
която се твърди, че в периода от началото на м. октомври 2018г. до датата
15.10.2018г. ищеца дал в заем на ответника Ю. М. сумата 2410 лв., които
предоставил на части, а същият се задължил да му ги върне на 15.10.2018г.
Твърди, че на 07.11.2018г. дал на ответника сумата 200 лв.; на 15.11.2018г. дал
нови 300 лв.; на 29.11.2018г. дал 250
лв.; на 04.12.2018г. дал 150 лв.; на 10.12.2018г. дал 873 лв.; на 13.12.2018г.
дал 383 лв. всичките на заем. Твърди, че на 28.12.2018г. дал 100 лв. на заем за
лечение на ответника. Твърди, че ответника му дължи 288 лв. сметки за телефон,
който ответника ползва, а се води на името на ищеца.
Твърди, че на 19.07.2017г. изповядал пред ***сделка,
с която продал собствения си имот в гр.***на ответника Ю. М., а именно УПИ ***в
стр. кв. 103 по плана на гр.***, Община ***, Област ***, с адм. адрес ***,
целия с площ от 1160 кв.м., в едно с построените в имота жилищна сграда, лятна
кухня и гараж при граници и съседи подробно описани в нотариалния акт, заедно с
цялото обзавеждане за сумата от 15000 лв. Твърди, че ответникат Ю. М. го
подвел, че уж нотариусът ще му разясни как да сключат продажбата, а когато
отишъл в нотариалната кантора нотариусът му поднесъл готов проект за нотариален
акт. Твърди, че били уговорили
сумата от 20000 лв. продажна цена на
имота и още 6000 лв. за обзавеждането. Твърди, че нотариусът не прочел акта
преди подписването му, а когато впоследствие го прочел, видял, че в него е
уговорена продажна цена от 15000 лв. заедно с обзавеждането. Твърди, че това
противоречи на тяхната предварителна уговорка и той бил измамен да подпише този
нотариален акт. Моли да бъде
унищожен договора за продажба, сключен
между ищеца и ответника на 19.07.2017г. и имащ за предмет гореописания имот
поради измама и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4954 лв.
предоставени в заем на ответника. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен
отговор от ответника, в който взема становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че хронологично в исковата молба са
изложени твърдения, че през определен период от началото на м.Октомври 2018г до
28.12.2018г ищецът е давал на заем
парични суми на ответника, като общия размер на тези суми е бил 4954 лева,
които суми не му били върнати. Твърди, че от хаотично нахвърляните дати и суми,
когато уж е бил давал назаем парични средства на ответника се формира сума,
която е различна от посочената от страна на ищеца. Твърди, че простата
аритметична операция събиране показва, че размерът на сумите, за които се
твърди, че били дадени „ на заем“ възлиза на сумата от 4666 лева. В едно
изречение е посочено, че ответника дължал на ищеца и сума в размер на 288 лева
- сметки за телефон, който се водел на име на ищеца, а се ползвал от ответника.
Ако се прибави тази сума към сумата от 4666 се получава сбора, посочен в ИМ от
4954 лв., но счита, че не става ясно, и тази сума ли се претендира като дадена
в заем. Твърди, че изобщо не отговаря на истината, че на посочените в исковата
молба дати ищеца е предоставял посочените парични суми на ответника. Твърди, че
това са голословни твърдения, неподкрепени с никакви доказателства. Твърди, че
отношенията между страните са възникнали по повод покупко- продажба на недвижим
имот, при която ищеца Г.К. е продал на ответника Ю.А. недвижим имот, находящ се
в град ***, ***. Твърди, че покупко-продажбата е станала на 19.07.2017г. и
обективирана в приложения по делото ***, том . IV, peг. № ***, дело № ***на Н. С.И. *** действие Районен съд - ***. Твърди,
че по силата на договорката, постигната между страните по сделката, продажната
цена на имота подробно описан в Нотариалния акт е била 15000 лв./ петнадесет
хиляди лева/, с посочен начин на плащане. Твърди, че при подписване на
нотариалния акт е била платена по банков път от купувача Ю.А. на продавача Г.К.
сумата от 12650 лв., като част от договорената сума от 15000 лева, като
остатъка от 2350 лева е трябвало да се изплати до 30.11.2017, като до тази дата
- 30.11.2017г. продачава К. е запазил
правото си да живее в имота, или по- конкретно до изплащане на продажната цена.
Твърди, че това изплащане е станало на три вноски съответно: на 28.08.2017г по
банков път е изплатена сумата от 470 лева, на 21.09.2017г по банков път е
изплатена сумата от 800 лева ; и на 13.11.2017г. отново по банков път е изплатена сумата от
1080 лева, като по този начин са били изпълнени допълнителните условия в
нотариалният акт да бъде доплатена сумата от 2350 лева, преди 30.11.2017г.
Твърди, че след изплащане на последната вноска по
договора на 13.11.2017г, ищеца е подписал декларация пред ***С.И., с която
декларация декларира, че се отказва от учреденото му право да ползва недвижимия
имот. Твърди, че тази декларация е заведена в Служба по вписванията с Вх. № ***,
а при ***С.И. е заведена в ***, том XI, peг. № ***. Твърди, че от тук насетне,
ищеца е бил лицето, което не е изпълнило договорките по сделката и е отказвал
да напусне имота с претекст, че няма къде да отиде да живее, отправял е молби
до ответника, да го остави още малко в имота, докато уреди свои имотни
отношения, касаещи недвижими имоти по Черноморието. Твърди, че след като се
влошили отношенията между страните и ответника Ю.А. е бил принуден да търси
съдействие от полиция и прокуратура да бъде изваден от имота бившият ***, са
започнали неправомерни и лъжливи обвинения от страна на К. до различни
институции. Неправомерни обвинения, че бил давал пари на заем на А., че е бил
измамен да продаде имота, и всякакви други нелепи твърдения. Твърди, че никакви
пари на заем не са давани от страна на К. на А.. Твърди, че към исковата молба
са приложени някакви разписка и споразумения. Това са частни документи, които
не носят подписа на ответника. В т.н. Разписка е посочено, че е била изготвена
от Ю.М., в която удостоверявал някакви обстоятелства. Твърди, че никога по
никакъв повод тази разписка не е писана, не е подписвана или изготвяна от
ответника. По същия начин стои въпросът и с приложеното т.н. , Договор —
споразумение отново неподписано от ответника А.. Твърди, че създаването на този
документ е плод на фантазията на ищеца, като тук следва да се отбележи, че
вместо Ю.А., ищеца може да си напише каквото име иска, но това не означава , че
може да се ползва като доказателство за изявленията в него. Твърди, че пари на
заем, ответника М. не е получавал от ищеца К. и искът с правно основание чл.
240 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на предявеният иск с правно основание
чл. 29 от ЗЗД , с който се иска унищожаването на договора за продажба на
недвижимия имот описан в нотариалният акт от 19.07.2017г поради „ измама“, също
счита за неоснователен. Твърди, че на първо място не става изобщо ясно, кои
действия са измамливи. Твърди, че на
19.07.2017г., с ***, том . IV, per. № ***, дело № ***на Н.С.И. *** действие
Районен съд – ***, К. е продал на Ю.М.
недвижим имот, находящ се в град ***, на ***,
съставляващ УПИ ***, целият с площ от 1160 кв. метра с построените в
имота ЖИЛЖЦНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ и ГАРАЖ. Твърди ,че в нотариалния акт е
записано, че продавача е заявил пред нотариуса, че продажната цена е в размер
на 15000 лева, като преди сделката е изплатена по банков път 12650, а
останалата сума от 2350 лева трябва да се изплати до 30.11.2017г . Посочено е
също в документа, че при издаването му са изпълнени специалните изисквания на
закона - същият е предварително прочетен от ***и одобрен от страните. Развива
съображения, че измамата е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение - чл. 29. ал. 1 от ЗЗД. Счита, че една сделка е сключена под
измама, ако сключващият е подведен умишлено в заблуждение от другата страна или
от трети лица. За да се установи измамата, следва да са налице следните
елементи: да е сключена сделка, страната, която е сключила сделката, да е в
заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от
трето лице и сделката да е сключена, поради заблуждението. Т.е. за да бъде
уважен предявения иск следва по делото да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, по пътя на пълното и главно доказване от страна на ищеца, че
ответника е извършил умишлено действия или бездействия, с които е въвел ищеца —
продавач по договора в заблуждение относно вида на сделката, която се извършва.
При измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения
договор. При измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на
договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че
последиците на така сключения договор няма да настъпят /съществуващо право няма
да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде
упражнено/ или ще настъпят други последици /страната ще получи още нещо или
нещо друго/. Счита, че липсват данни за осъществяване на фактите от състава на
основанието по чл. 29 от ЗЗД. Налице е нотариален акт, представляващ официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и в
който ясно е посочено, че документът е прочетен на страните и че съдържанието
му е одобрено от тях, т. е. че между страните е било постигнато съгласие по
клаузите на договора, в т. ч. и относно неговата цена. Твърди, че в нотариалния
акт е удостоверено и изявлението на продавача, че е получил от купувача
посочената в нотариалния акт цена на имота изцяло и в брой. Излага аргумент, че
нотариалният акт за покупко-продажба има двойнствена правна природа: от една
страна, същият има характер на официален свидетелстващ документ относно
фактите, които са удостоверени от ***- прочитането му на страните /цели да
установи дали удостовереното в проекта на нотариален акт се желае от тях/,
одобряването му от същите, полагането на подписите им пред нотариуса, и относно
направените от тях волеизявления пред нотариуса. Валидният нотариален акт за
правни сделки удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите, обхванати
от удостоверителното изявление на ***- датата и мястото на съставяне на
нотариалния акт, самоличността на явилите се лица, техните изявления,
прочитането, одобряването, подписването на нотариалния акт и плащането на
паричната сума /ако това е станало пред нотариуса/. В частта относно
изявлението на лицата за сключената сделка, документът е частен. В този смисъл,
лицата не могат да оспорят верността на удостоверителното изявление на
нотариуса, без да оспорят автентичността на своите подписи. Това е така, защото
оспорването на верността на нотариалния акт относно удостоверените с него
изявления се състои в твърдението, че изявление с удостовереното съдържание не
е било направено от лицето, на което се приписва като негов автор. Счита, че в
случая ищеца не твърди подписът, положен върху нотариалния акт пред нотариуса,
да не е негов, т.е. същият не е оспорил верността на удостоверителното
изявление на нотариуса, нито твърди да е налице нищожност на самото нотариално
удостоверяване , поради което следва да се приеме, че с обвързваща съда
доказателствена сила е установено по делото, че страните са постигнали съгласие
за сключване на процесната сделка при посочените параметри /предмет и цена/.
Счита, че не е налице липса на съгласие у ищеца за сключване на договора.
Сделката е изповядана пред ***при спазване на законовата процедура и при
изрично заявено съгласие на прехвърлителя, който се е подписал в нотариалния
акт, при което същата не е нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Ищеца не
ангажира доказателства, че е била въведен в заблуждение от ответника относно
съдържанието на сделката и последиците от нея. От друга страна, при несъгласие
с формулирания предмет в нотариалния акт, продавачът е бил в пълното си право
да не подписва договора. Счита, че ако страната е имала невярна представа за
съдържанието на договора, налице е грешка в мотивите за сключване на същия, а
не измама. При измама невярната представа не се отнася до съдържанието на
сключения договор, а до това,- че едната страна е била подведена от другата да
сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***, том IV, рег.№***, дело № ***.
на н.С.И.Г.К. е продал на Ю.М. УПИ ***в стр. кв. 103 по плана на гр.***, Община
***, Област ***, с адм. адрес ***, целия с площ от 1160 кв.м., в едно с
построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и гараж при граници и съседи
подробно описани в нотариалния акт, заедно с цялото обзавеждане за сумата от
15000 лв., която сума ще бъде платена от купувача по следния начин: 12650 лв. е
изплатена от купувача на продавача напълно по банков път по банковата сметка на
продавача, открита ***ЕАД преди подписване на нотариалния акт, а остатакът от
сумата в размер на 2350 лв. купувача ще изплати на продавача по банков път на 4
равни вноски в срок до 30.11.2017г., като продавачът си запазва правото на
безвъзмездно ползване на описания имот до окончателното изплащане на продажната
цена.
От
представените операзионни бележки за сумите от 12650лв, 1080 лв., 800 лв. и 470
лв./л.39-40 от делото/ се установява, че Ю.М. е платил по сметка на Г.К.
посочените суми, а като основание по тях е записано- за изплащане на имот гр.***,
***.
Установява
се от Декларация с нотариална заверка на подписа № ***. на ***С.И., която е
вписана в АВ Имотен регистър, Г.К. се е отказал и е е прекратил учрудуното в
негова полза пожизнено право на ползване на процесния имот, предмет на сделката
по НА за покупко-продажба на недвижим имот ***, том IV, рег.№***, дело № ***.
на н.С.И.
По
делото е представен „Опис на получаваните заеми по месеци през 2018г. от Ю.М.“,
подписан от Г.К. като дал парите. Липсва подпис на Ю.М.- 3 броя.
По делото е представен „Доковор-споразумение
от 31.07.2018г.“, подписан от Г.К. като. Липсва подпис на Ю.М.-2 броя.
Съдът
дава вяра на показанията на св.С.А.И. като незаинтересовани, преки, логични и в
съотвествие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че св.И. *** действие РС-***. Страните по делото отишли заедно при
св.И. и заявили, че искат да сключат описаната в процесния нотариален акт
сделка. ***попитал дали К. има деца, но той казал, че има ***, с който от 10
години не контактува, но има ***окат, с когото може да объсдят сделката.
Страните се били уговорили за 15000 лв., от които 13000 да бъдат платени преди
сделката и 2000 лв. на разсрочено плащане. Те ходили при ***.Ч.. ***също
говорил с ***оката. Имали намерение за тези 2000 лв. да впишат законна ипотека.
Насрочили дата и час за сделката. Страните се явяли и заявили, че не искат
законна ипотека, тъй като това били допълнително разходи, а пожелал продавача
да си запази правото на ползване върху имота до заплащане на остатъка от
цената. Тогава пак разговаряли с ***.Ч.. ***оката, при разговора с ***заявил,
че Г.К. е много своенравен и прави това, което си иска, но и при тези параметри
на сделката, са защитени правата му. Тогава променили проекта за нотариален акт
и вписали запазване на правото на ползване на имота до окончателното плащане на
цената. След това ***прочел нотариалния акт, дал го на продава, който също го
прочел и го подписал и приключили сделката.
Няколко дни или седмици след това К. отишъл сам при ***и казал, че иска
да пита нещо. Казал: „Аз като че ли
малкто пари му взех, ама знам какво ще ми кажеш“. Питал го какво ще му каже и
той предположил, че като е подписал- край. След още известно време К. отново
отишъл при ***и носел един договор, като поискал да бъде заверен нотариално, но
договора не бил подписан от Ю.М.. След още известно време при ***отишъл Ю.М. и
казал, че е платил цената, но К. не желае да напусне имота и питал какво да
направи. Тогава св.И. му казал, че има два варианта, или К. да подпише
декларация или да предяви иск в съда. При срещите на св.И. с К. преди сделката
и на самата сделка К. е бил абсолютно адекватен, разумен и с възможност да
преценява. Обзавеждането било уговорено като част от цената и затова е включено
в нотариалния акт. Изрично го включили в нотариалния акт, тъй като било
уговорено и обзавеждането. К. съвсем ясно е разбирал какво включва уговорената
цена. Заявил е, че след като продаде имота ще живее при сестра си.
От
обясненията на Ю.М., дадени по реда на чл.176 ГПК се установи, че когато
разбрал, че имота се продава, отишъл да разговаря с К. и той потвърдил, че
имота се продава. Ищеца казал, че имота се продава за 15000 лв. М. го попитал
дали цената включва обзавеждането и К. казал „да“. На тръгване М. му казал, че има 12650 лв., тъй
като трябва да плати и за прехвърляне, а остатъка от 2350 лв. може да даде в
срок от 6 месеца. Уговорили се да отидат при ***за да проверят дали всичко е
наред и може да се осъществи сделката. Ищеца казал, че ще остави цялото обзавеждане и ще си вземе само
дрехите. Ищеца не се противопоставял да сключи сделката на цена от 15000 лв. и
при посочения начин на плащане. Проекта за нотариален акт е изготвен от н.С.И.К.
се срещал и с ***.Ч.. ***разяснил и на двете страни по сделката. Питал К. дали
има жена, а той казал, че е починала. Имал ***, с който не разговарят от 10
години. Питал го къде ще отиде като продаде имота и той казал във ***. При ***ходили 3 пъти. На третия път след като
К. събрал документите и ***подготвил другите, подписали нотариалния акт.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 4954,00 лв.:
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по
делото следва да се установят следните предпоставки :1/ съществуването на
договор за заем между страните;2/ предаването на заемната сума на ответника;3/
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.Установяването на
тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При
пълно и главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му
юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.
Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще следва
да се отхвърли като неоснователна.Ответникът е този, който следва да докаже, по
силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.
По делото не се представиха доказателства от носещия
доказателствената тежест ищец по делото за всички правнорелевантни факти-нито се
доказа наличието на договор за заем между страните, нито предаване на сумата,
както и настъпване на изискуемостта. Представените писмени изявления, в които
са описани давани на ответника от ищеца суми и представения договор носят само
подписа на ищеца Г.К. и не са подписани от ответника. Посочените документи
представляват твърдения на ищеца на изгодни за него факти и не се полват с
материална доказателствена сила.
Договора за заем е реален договор
и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на
сключването на договора, от което произтича насрещното задължение на
заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума, съобразно клаузите на договора.В
производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. Налице е трайна
съдебна практика по отношение на въпроса чия е доказателствената тежест при установяване
неизпълнение на договорно задължение, в частност как се разпределя
доказателствената тежест на страните по заемно правоотношение, а именно, че в
производството по иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си, например, че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други.
Предвид изложеното, съдът намира иска за неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер
от 4954,00 лв.
По искът с правно основание
чл.27, предложение четвърто, вр.чл.29, ал.1 ЗЗД:
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел
да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Умишленото
заблуждаване се предприема, за да се предизвикат или засилят мотивационните
процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление.
Вследствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието
на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването и.(Решение №
368/03.04.2013 г. по гр.дело№ 243/2012 г. – III г.о.). Фактическият състав на
измамата по чл. 29, ал.1 от ЗЗД изисква: - да е сключена сделка; -едната страна
по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката така
и/или/ относно последиците от нея; -заблуждението да е предизвикано умишлено от
другата страна; -сделката да е сключена поради заблуждението. В тази връзка, в
исковата молба се твърди, че ищецът бил въведен в заблуждение за цената, на
който сключва сделката и дали посочената цена включва обзавеждането. С оглед
чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределяне доказателствената тежест и предвид
наведените твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца е да установи чрез
главно и пълно доказване наличието на следните кумулативно предпоставки:
-реално да е сключена сделка; -едната страна по сделката да е била в
заблуждение както относно характера на сделката така и /или/ относно
последиците от нея; -заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна
или от трето лице; -сделката да е сключена в резултат на заблуждението.
Измамата като основание за унищожаване на договора би била налице и
следва да се докаже, че ищецът умишлено е бил заблуден относно качествата на
субекта, с когото договаря или предмета на договора и правните му последици,
като грешната представа може да бъде предизвикана чрез твърдения за неистински
или премълчаване на истински факти, а договорът трябва да е сключен именно
поради заблуждението/то да е мотивирало измамения да направи дадено
волеизявление/. Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно
значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите(без да се е
стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение
и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна
представа. Волята, обаче, би била опорочена от съществуването на невярната
представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили.
Доказателства в тази насока не са ангажирани.
По делото не се представиха доказателства от носещия доказателствената
тежест ищец по делото за всички правнорелевантни факти. Не се установи,
ответникът да е формирал неправилна представа у ищеца относно фактите от
действителността, свързани с основанието или условията, при които се
осъществява имущественото разпореждане. Ищецът е предприел действия по
отчуждаването на имота, при пълното съзнание и изразена воля за прехвърляне
чрез продажба на правото на собственост върху процесния имот, като е съзнавал,
че с извършените от него действия ще прехвърли правото си на собственост върху имота
и то заедно с намиращото се в него обзавеждане, макар и да не е бил длъжен да
го стори. Установи се, че ищеца е разбирал много ясно цената на която продава
имота, както и това, че сделката включва и намиращото е в него обзавеждане.
Това налага извод за липса на заблуждение у ищеца за условията, при които е
извършил продажбата на процесния имот.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 29 ввр. чл. 27 от ЗЗД за
прогласяване на сделката като унищожаема, като сключена при измама се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника,
направените в настоящото производство деловодни разноски за ***окатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.И.К., ЕГН**********,*** против Ю.А.М.,
ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, отвтеника
да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от 4954,00 лева, представляваща обща дължима сума по
договор за заем, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.И.К., ЕГН**********,*** против Ю.А.М.,
ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.27, предложение четвърто, вр.чл.29, ал.1 ЗЗД , за
унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в НА за
покупко-продажба на недвижим имот ***, том IV, рег.№***, дело № ***. на н.С.И.
поради сключване чрез използване на измама, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, Г.И.К., ЕГН**********,***
да плати на Ю.А.М., ЕГН**********,*** направените
в настоящото производство деловодни разноски в размер на 1000,00 лв. ***окатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: