Решение по дело №378/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260005
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20204140200378
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр..Павликени...27.01.2021г

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Павликенският районен съд първи състав в публичното заседание на двадесет и първи януари   през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                                   Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

 

При секретаря  Ирена Илиева  и  като разгледа докладваното от съдията АНД № 378 по описа за ......2020...............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                                       Жалба по реда на чл.59 от ЗАНН

  Жалбоподателят е обжалвал НП №20-0311-000334/29.06.2020г на ВПД началник РУ П., с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени съответно глоба от 200лв. и глоба от 100лв. и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 3 месеца. За нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Твърди се, че неправилно са установени фактите, в НП не е отразена формата на изпълнителното деяние, твръди, че е останал на местопроизшествието. Твърди, че АУАН му е бил отнет от органите на  МВР и не е могъл да се запознае със словесното описание за твърдяното нарушение, което е нарушило правото му на защита.  Твърди,че наложените наказания не съответстват на тежестта на административното нарушение и деянието му следва да се счита за маловажно. Твърди,че  НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени .

   Ответникът, редовно призован, не изпраща представител,не изразява становище.

   След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът установи следното:

     Съгласно акт  №***/30.05.2020г, на същата дата  в 15.09.часа  в 20.29часа община гр.П. на път  /***/- *** на км.22 в посока гр.*** жалбоподателят управлявал  лек автомобил *** с рег №***,собственост на П. р. Х. като поради несъобразена с пътниту условия  скорост, не е в състояние да спре или да намали скоростта си на движение при възникнала необходимост, губи контрол над автомобила, който управлява,излиза вляво от посоката си на движение извън пътното платно и реализира ПТП с материални щети. Не остава  на място за да установи какви са последиците от  произшествието и го напуска.  Водачът не е употребил алкохол. Посочено е, че водачът е нарушил виновно чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Отбелязано е, че нарушителят има възражения. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя. Връчен е на нарушителя срещу разписка.  Приложен е протокол за ПТП, от 30.05.2020г, в който е отразено, че от ПТП има материални щети-2 бр. *** с дължина 3м,общинска собственост.

   Приложено е обяснение от 30.05.2020г на П.  Х.-баща на жалбоподателя, който се е обадил на тел 112 да поясни, че е извършено ПТП и автомобилът е входа на гр.*** . Синът му казал, че напуснал  ПТП за да  се разберат с шофьора на джипа. 

  Приложено е обяснение от  жалбоподателя пред  полицай А.А. от сащата дата, в което твърди,че около 18.50-19.00часа по пътя гр.*** -гр.*** тръгнал да изпреварва зелен джип къто се движел със скорост 70-80км/ч, при което джипът рязко навлязал в отсрещното пратно и му засякал пътя без мигач. Х.  набил спирачки, завъртял волана вляво, колата се завъртяла, той не могъл да я удържи и тя навлязла в *** по средата на пътя. Управлявал *** с рег №*** и си тръгнал от местопроизшествието да види регистрационния номер на джипа.

  На основание съставения АУАН е издадено НП №***/29.06.2020г на ВПД началник РУ П. и на жалбоподателя са наложени наказания   за деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП глоба от 200лв. и за деянието по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба от 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца или общо глоба в размер на 300лв. и  3 месеца лишаване от право да управлява МПС

     В съдебно заседание са събрани гласни доказателства.

      Св.актосъставител В. П. дава показания, работи като мл. автоконтрольор в РУ П. и че извършвал обход със служебния автомобил, управляван от него като бил с колегата си  А.. По сигнал  отишли на мястото на произшествието и видял поражения по  ***,намяло автомобили на място. От дежурния разбрали, че  жалбоподателят ги чакал в гр.***. Отишли там и видяли жалбоподателя с баща си. Жалбоподателят разказал, че управлявал  *** и че друг автомобил го засякал и за да избегне  произшествие, той напуснал лентата за движение и се блъснал в ***. Проверил водача за употреба на алкохол с техническо средство и се установило, че не е употребявал алкохо. Състави протокол  за ПТП като се ръководел от  показанията на жалбоподателя. Не станало ясно  кой е другия автомобил, на местопроизшествието нямало следи от съприкосновение, както и по  автомобила на жалбоподателя нямало следи от съприкосновение с друго МПС.Самото местопроизшествие е станало извън населено място , в участък без пътни знаци, не е в началото на гр.***.  АУАН е съставен на мястото, където ги чакал жалбоподателя, предявил му го, прочел му го, връчил му акта. Имал възражения, но не помни точно какво. Твърди,че на другия ден  съставил на жалбоподателя друг АУАН и е отнел стария АУАН като новият акт замества контролния талон за 1 месец.

   Св.А. А. дава показания, че работи в РУ П. като *** и че на  датата заедно с колегата си  П. отишли по сигнал на местопроизшествието, където видяли *** от лявата страна  по посока на движението, имало видими следи от приплъзване на гуми в близост до ***. В началото на гр.*** бил автомобила на жалбоподателя, който бил с баща си.  При разговор с жалбподателя на място, той обяснил, че при предприемане маневра изпреварване, бил засечен  от друг автомобил-джип. Не разбрал какви били възраженията на жалбоподателя при  връчване на акта. Жалбоподателят не дал конкретно описание на джипа. По *** имало видими следи от ***, нямало следи на местопроизшествието от спирачни следи, а били следи от приплазване.

   Св. Г.Х.- *** на жалбоподателя твърди че лекият автомобил *** е собственост на баща му,а брат му го управлява. Твърди,че по време на баловете около 19.00часа брат му се е обадил и му казал, че някакъв автомобил  джип, на койнто не видял номера му засякал пътя и той за да освободи движението, преместил автомобила.  Свидетелят и баща му отишли в началото на гр.***, където бил  жалбоподателя и автомобила. Видяли по колата следи от ***. Баща му се обадил в полицията.  Не е присъствал на съставянето на АУАН.

     Съдът намира,че  АУАН, респективно НП  са съставени при  съответната материална компетенност на актосъставителя и АНО. Актосъствителят работи в РУ П. като ***. Представена е №812/З-515/14.05.2018г  на министъра на вътрешните работи, с която са определени дл. лица от МВР да издават  фишове за налагане на глоба, да съставят АУАН, да издават НП, да установяват упортеба на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, в която е посочено, че младши автоконтрольори втора и първа степен  в ОДМР и структурните им звена могат да съставят АУАН, а началниците на РУ при ОДМВР могат да издават НП на обслужващата територия. Служебно известно на съда е, че  лицето И. Х. Т. е  изпълнявал длъжността ВПД началник РУ П.  към датата на издаването на процесното НП.

    Съдът намира, че   АУАН съдържа дата  на съставяне, дата и място на нарушението, нарушението е описано подробно текстово и със съответните правни квалификации, подписан е от актосътвителя , свидетеля по акта и нарушителя, прочетен му е, жалбоподателят  е написал, че има възражения, подписал се е и му е връчен екземпляр срещу разписка. Въз основа на така съставен законосъобразно съгласно чл.42 от ЗАНН  АУАН, е издадено НП, което отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.

 Няма нарушение при съставяне на АУАН. При описанито на нарушението актосъставителят се е съобразил с обясненията на нарушителя, които са отразени и при съставяне на протокола за ПТП. Жалбоподателят е бил запознат  подробно със съдържанието на акта, отразяващо неговата интерпретация на случилото се. Имал е възможност да направи възражения в писмен вид в законоустановения срок за това, но не е направил това. Последващото отнемане на съставения АУАН не е възпрепятствало възможността му за представяне на възражение пред АНО.

   Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ В случая  жалбподателя е предприел маневра изпреварване . Тук императивно  са предявени изисквания към водачите, управляващи МПС за съобразяване скоростта на движение по пътищата с определни фактори, инициращи 2 вида опасности: едната в изр. 1, която съществува предварително, очаквана е като резултат от естествените  процеси на развитие на действителното положение на нещата и другата в изр. 2 е внезапна  непредвидима за водачите и позволяваща им избор да намалят скоростта си или да спрат.В случая няма данни  лоши атмосферни условия, някакъв специфичен релеф на местността, особено състтояние на пътя, интензивност на движение, видимост. Жалбоподателят е предприел  маневра изпреварване, движейки се  извън населено място, но по неговите твърдения, отразени в АУАН и НП  е възникнала необходимост от  друга негова реакция / засечката на джипа/, която го кара да  приплъзне автомобила си, да излезе от лентата за движение и да се  реализира ПТП с материални щети- ***. Законът изисква в този случай водачът на автомобила да се движи с такава скорост, при която при възникване на непредвидената ситуация, да начмали скоростта си за движение или да спре, което видно от доказателствата по делото жалбподателят не е направил. Не са установени спирачни следи по  лентата за движение. Водачът на  *** е загубил контрол върху управлението на автомобила си, приплъзнал го е и и е излязал извън  пътното платно. Съдът намира за доказано извършването на  описаното  нарушение  по чл.20 ал.2 от ЗДвП в АУАН и НП. В  ТР№28/28.11.1984 по нд №10/1984г на ОС на ВС  е посочено, че водачът на пътното превозно средство трябва да се движи със съобразена скорост в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съдът намира, че съобразена скорост е скоростта, която осигурява безопасност според конкретните условия на движението . за да е съобразена една скорост, тя трябва да позволява спиране на безопасно разстояние при избора на скоростта. За да бъде скоростта безопасна тя трябва да осигурява и устойчивост на превозното средство при различните пътни условия.Това означава, то да не се преобърне или занесе при завой и да се движи точно по избраната траектория.  В случая жалбподателят не е се движил със съобразена скорост и е осъществил ПТП.

  Съдът намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя случайно деяние и прилагане на чл.15 от НК.  В горецитраното  тълкувателно решение е  посочено, че когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника, и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност.  В случая  жалбподотелят не е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, които е бил длъжен да предвиди, движил се е с несъобразена  скорост и не е налице случайно деяние.

  По отношение на другото нарушение, безспорно се доказа, че жалбподателят е напуснал местопроизшествието, тръгвал е към гр.*** и е спрял в началото на града.  Съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП  Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен  без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

  Доказателствата по делото сочат, че жалбподателят не е спазил това императивно изискване на закона и е спрял автомобила си на друго място. Без значение са причините за това: дали е искал да види регистрационния  номер на  другия автомобил, дали е искал да говори с шофьора или е има други мотиви. Съдът намира, че жалбоподателят е извършил и другото деяние, описано в АУАН и НП.

   По отношение на наложените наказания:  За деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП  на жалбподателя е наложена санкция по чл. 179 ал.2 от ЗДвП   в твърдия размер, определен в разпоредбата, а именно глоба от 200лв. За деянието по чл.123  ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена санкция по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение задължение като участник в ПТП в среден размер. Съдът намира, че за наказанието глоба, което по закон  е от 50 до 200лв. АНО не е събрал данни относно имущественото състояние на  жалбоподателя. Съдът намира, че следва наложения размер на глобата да бъде намален до минималния размер 50лв. По отношение на размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС  съдт взе предвид, че  в разпоредбота на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е предвиден срок за това наказание от 1 до 6 месеца. Съдът взе предвид, че  жалбоподателят е  правоспособен шофьор от 07.12.2017г. Същият има  съставени 3бр. АУАН, 1 влязло в сила НП, 2бр фишове, едно споразумение  по НОХД№***/2020г по чл.343б ал.3 от НК. Съдът намира, че  срокът на наложеното наказание лишаване от правоуправление в НП е съобразен с деянието на жалбоподателя и обществената му опасност.

     Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице и  които да водят до неговата отмяна. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Безспорно са установени  извършените деяния, както и авторството им.  Нарушенията не разкриват признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид значимостта на обществените отношения, свързани с безопасността на движени, поради което случаят не може да се определи като маловажен. Атакуваното НП се явява  законосъобразно и следва да бъде изменено само в частта за  наложената глоба  за деянието по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП, а в останалата част следва да бъде потвърдено.

  Водим  от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

  

 

Р    Е    Ш   И    :

  ИЗМЕНЯВА наказателно  постановление  №20-0311-000334/29.06.2020г на ВПД началник РУ П., с което на  А.П.Х. с ЕГН ********** ***  на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени съответно глоба от 200лв. за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и глоба от 100лв. и лишаване от право да управлява  МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП само в частта, с което му е наложена на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП  за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. като намалява  размера й на 50лв. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА наказатеното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред  ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

          Вярно с оригинала!

          ИИ