РЕШЕНИЕ
№ 262526/24.09.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12942 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „О. - З.“, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 17000,00 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания настъпили в резултат на реализирано на 21.06.2018
г. ПТП на Републикански път II-29 в посока от гр. Д.към с. С., община Д., след
пети км.м. по вина на водача на микробус „Пежо Боксер“ с ДК № **, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното ѝ изплащане.
В
исковата си молба ищцата чрез адв. Д. П.
излага, че на 21.06.2018
г. е пътувала по Републикански път II-29 от гр. Д.за гр. В. заедно с
приятелката си Ал.
К. с микробус „Пежо
Боксер“ с ДК № ** с водач Д.Н.П.. Поддържа, че водачът управлявал автомобила с
много висока скорост и гледал в страни от пътя. Сочи, че в един момент
движещият се пред тях ТИР с ремарке намалил скоростта, но водачът на микробуса
не могъл да спре навреме и последвал удар със задна част на товарния автомобил.
Ищцата поддържа, че от силния удар се откъснала една от седалките, вратите на
микробуса не могли да се отворят, а предната му част била смачкана. Наложило се
с помощта на пожарен автомобил да се освободи и отвори вратата на пътниците за
да излязат. Ищцата сочи, че при удара полетяла напред, ударила се в предната
седалка и се озовала между двете седалки. Когато излязла навън се почувствала
замаяна, изпитвала и силни болки в лявата ръка, коленете и брадата, не можела
да си поема дълбоко въздух. След като се прибрала във гр. В. посетила Пето ДКЦ
гр.В. където ѝ направили ренгенова снимка на глава, ръка (лицева и
полупрофилна проекции на лява длан) и гръден кош, която установила счупване на
пета предкиткова кост на лявата ръка. На следващия ден личният лекар на ищцата
я насочил за преглед и консулт към неврохирург и ортопед. В ортопедично
отделение на АМЦСМП „М.
Д." ѝ била поставена гипсова
имобилизация на ръката. След пет дни ищцата била на контролен преглед като
ѝ бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 14
дни. От Съдебна медицина при МБАЛ „Св. А.-В.“ АД ѝ било издадено
удостоверение № *
г., с което били констатирани получените от ищцата травматични увреждания.
Излага, че лявата ѝ ръка била обездвижена с гипс за период около 20 дни,
след което последвала рехабилитация.
Ищцата сочи, че не можела да се обслужва с тази ръка, като съпругът ѝ
помагал. След снемането на гипса ѝ била поставена ортеза за обездвижване
за период от 28 дни, като ѝ бе определена временна неработоспособност за
65-70 дни. След снемане на ортезата последвало раздвижване на ръката. Ищцата
сочи, че след ПТП е изпитвала силни болки по цялото тяло, в областта на лявата
ръка, а впоследствие и неудобство от нейното обездвиждане за дълъг период от
време. Сочи, че влседствие на ПТП получила силно вътрешно безпокойство,
пристъпи на плач, изпитвала страх да пътува с МПС. Излага, че имала проблеми
със съня, като постоянно сънувала сцени
от ПТП, трудно се концентрирала, имала главоболие и световъртеж. Състоянието
ѝ било описано от д-р Е.
Е. в амбулаторен
лист № *
* г., с който
ѝ била поставена диагноза „Смесена тревожно депресивна реакция".
Сочи, че в хода на образуваното по повод ПТП ДП № * г. по описа на 2 РУ Д.за извършено
престъпление по чл. чл.343, ал.1 б."б" във вр.чл.342 ал.1 от НК била
назначена СМЕ, която установила, че в резултат на ПТП ищцата е получила
счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка довело до трайно затрудняване
на движението на горния ляв крайник за период от около 1.5 - 2 месеца.
Поддържа, че с Решение № *
г. по НАХД № *
г. по описа на РС – Д.водачът Д.Н.П., ЕГН ********** бил признат за виновен в
това ,че на 21.06.2018 г. e
нарушил чл. 23. ал. 1 и чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на ищцата изразяваща се в счупване на пета предкиткова
кост на лявата ръка, което довело до трайно затрудняване на движението на
горния ляв крайник за период от около 1.5-2 месеца, престъпление по чл.343,
ал.1 б."б" във вр.чл.342 ал.1 от НК като на основание чл. 78 а ал.1
от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложи административно
наказание „Глоба " в размер на 1000,00 лв. Ищцата излага, че освен
констатираното с експертизата увреждане в резултат на ПТП получила контузия на
главата, мозъчно сътресение, контузия на лявото и на дясното коляно, контузия
на двете подбедрици, травматични отоци и кръвонасядания в тези области, които
били констатирани при извършените прегледи.
Сочи, че към момента на ПТП процесния микробус е бил застрахован по ГО
при ответника ЗАД ОЗК"Застраховане" АД с полица № * със срок на действие до 19.09.2018 г.
Поддържа, че е поискала от ответника да ѝ заплати застрахователно
обезщетение в размер на 10000,00 лв. за претърпените в резултат на ПТП от
21.06.2018 г. неимуществени вреди, но плащане не последвало. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника срещу ЗАД „О. - З.“, чрез процесуалния му
представител – юрк. С.Х.. Не оспорва реализирането на процесното ПТП на
посочената дата и място, както и че е обезпечавал ГО за микробус
„Пежо Боксер“ с ДК № ** към датата на инцидента. Оспорва всичко останали
твърдения в исковата молба, както и самият иск по основание и размер. Оспорва
изключителна вина за ПТП да има водача на микробуса. В тази връзка сочи, че
вина за настъпването на ПТП има водача на пътен уширител марка „Midland“ с ДК № *, който се е намирал на пътното платно, намалил е
неговата широчина и е възпрепятствал преминаването на останалите участници в
движението. Така е създал предпоставка за рязкото намаляване на скоростта от страна
на водача на т.а. Волво с ДК № **, а с оглед габаритите на това предно движещо
се ППС водачът на микробуса не е имал обективна възможност да възприеме
препятствието на пътя от по-голямо разстояние и да намали скоростта си на
движение. На следващо място излага, че вина за ПТП има А. П. И., която като
собственик на пътя е възложила извършване на ремонтни дейности в този участък
без същите да са сигнализирани или обозначени по съответния начин. Излага и, че
не е била въведена временна сигнализация за извършваните ремонтни дейности както и за ограничение на скоростта. Сочи, че бездействието на служители
на АПИ да изпълнят задълженията си по Наредба за временна организация па
движението при строителство и ремонт по пътищата е допринесло за настъпване на
ПТП. Оспорва се възникването на всички вреди описани от ищцата. Сочи се, че
ищцата сама се е прибрала в гр. В., а не е откарана от спешна помощ. Излага се,
че при прегледа на деня след инцидента ищцата не е имала оплаквания за болки в
лявата ръка, като едва на 25.06.2018 г. е установена фрактура. Сочи, че няма
доказателства за контролна ренгенография и за провеждана
физиотерапия и рехабилитация. Оспорва се представеното от ищцата медицинско
свидетелство издадено от МБАЛ „Св.Анна-В.“ АД, като се сочи, че то е издадено
пет дена след твърдения инцидент, поради което същото не може да установи, че
ищцата е получила „контузия на главата“, „мозъчно сътресение“ и разместване на
фрагменти на пета предкиткова кост. Оспорва се ищцата да е загубила съзнание
при ПТП, както и психическа травма. Въвежда се възражение за съпричиняване изразяващо се в непоставяне от ищцата на
предпазен колан в нарушение на чл. 137в,
ал. 1 от ЗДвП, като по този начин тялото ѝ свободно се е движило в купето
на микробуса в момента на ПТП удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, в
следствие, на което са причинени телесните увреждания. Оспорва се пряката
причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и
процесното ПТП, като се твърди също, че към настоящия момент ищцата се е
възстановила изцяло. Оспорва размерът на иска като прекомерен. Оспорва и
акцесорния иск като сочи, че законната лихва не се дължи от датата на ПТП, а от
датата на предявяване на доброволната претенция по чл.380 от КЗ - 17.07.2020 г.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Третото лице помагач Агенция „П. И.“ чрез юрк. Р. Ж. депозира нарочно писмено
становище, в което сочи, че ПТП е настъпило на Републикански път П-29, който се
поддържа от Агенция „П. И.“ на основание чл. 19, ал. 1 от ЗП, чрез ОПУ - Д..
Поддържа, че ПТП е възникнало по изключителна вина на водача на МПС, а не
поради свойствата на вещта или от действията на управляващата пътя администрация,
което се установява от Решение № * г., постановено по НАХД
№ * г. на PC-Д.. Поддържа, че към момента на настъпване ПТП по отношение
поддържането на пътния участък АПИ е сключила с „И.” ЕООД Договор за обществена поръчка № * г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на Североизточен район, стопанисвани от АПИ,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата" по обособена позиция № 2. Поддържа, че съгласно чл. 12, ал. 5 и
ал. 7 от този договор, изпълнителят е длъжен „в рамките на своите права по
договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и
пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за движение“; „да
започва работа веднага след появяване на необходимост от това и да поддържа
републиканските пътища на договореното ниво, съгласно „Техническите правила и
изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“ на НАПИ от 2009 г.,
"Техническата спецификация " на Агенция "П. И." от 2014
година, както и "Оперативния план за зимно поддържане“. Излага, че към
датата на ПТП, в процесния участък са извършвани стрително-ремонтни дейности по
ЛОТ 5 „Път П-29 ,Д.-Кардам“ от км 38+100.31 до км 52+168.84“, с обща дължина
14.069 км, област Д.“, оради което е била въведена временна организация на
движението, съгласно Приложение № 43 към чл. 67, ал. 1, т. 4 от Наредба № * г. за временната организация и безопасността на движението при извършване
на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. По изложените
съображения, моли за постановяване на репение, че изключителна вина за ПТП има
водачът на МПС, а не състоянието на платното или дйествията на АПИ.
В о.с.з. ищцата не се явява, поддържа изразеното
становище по спора чрез процесуалния си представител, който доразвива доводите
си в подробна писмена защита.
В о.с.з. ответникът не се представлява, поддържа изразената
позиция по спора с нарочни писмени становища.
В о.с.з. третото лице помагач поддържа изразеното
становище по спора чрез процесуалния си представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от застрахователна полица № * в периода 19.12.2017 г.
– 18.12.2018 г. ответното дружество е обезпечавало застрахователното покритие
по „Гражданска отговорност“ за автобус „Пежо Боксер“ с ДК № **.
Като доказателство по
делото е представено уведомление от 17.07.2020 г. за щета до ответника, с което
го е поканил да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на средната
телесна повреда получена от ищцата при ПТП от 21.06.2018 г. в размер на 10000,00
лв.
Като доказателство по делото е прието НАХД № *г. по описа на РС – Д., образувано по постановление от 31.03.2020 г. на
прокурор от Районна прокуратура – Д.за предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Д.Н.П., ЕГН ********** за това, че на * г. на Репулбикански път II-29, в посока от гр. Д.към
с. С., община Д., след пети километър, при упрваление на моторно презовно
средство – автобус „Пежо Боксер“ с рег. № **, нарушил правилата за движение,
предвидени в ЗДвП, както следва: чл. 23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средсво е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко“ и чк. 20, ал.2, изр. първо от ЗДвП „водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните услогия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост , за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и по непредпазливост
причинил телесна поверда на П.Н.Н. ***, изразяваща се в счупване на пета
предкиткова кост на лявата ръка на Н., довело до трайно затрудняване движението
на горния ляв крайник за период от около 1,5- 2 месеца – пресъпление по чл.
343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
С влязло в сила на 11.06.2020 г. Решение № *г. по НАХД № *. по описа на РС – Д.подсъдимият Д.Н.П. е признат за
виновен по горното обвинение, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.
Видно от представеното медицинско удостоверение № * г., при преглед на 26.06.2021 г. лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ
„Св. А. - В.“ ЕАД е установил следните обективни находки по тялото на ищцата по
твърдения, че на 21.06.2018 г. към 12.00
ч. е претърпяла ПТП като пътник в автобус: умерено изразен оток с
жълтеникаво-синкаво кръвонасядане с диаметър около 4 см по кожата в областта на
горния клепач на лявото око; интензивно, жълтеникаво-синкаво-мораво
кръвонасядане с размери около 11см./9-10см. по кожата в областта на централната
и дясна половина на брадата и шията; жълтеникаво-синкави кръвонасядания с
размери по около 6-7см. по предната повърхност на гръдния кош, в областта на
двете мамили; жълтеникаво-синкаво кръвонасядане с диаметър около 10 см. по
предно-страничната повърхност на дясната мишница, в горна трета, травматичен
оток. Установено е, че при допир кожата е плътна, болезнена. Установени са
други три такива кръвонасядания с диаметър по около 5-6 см. по предната
повърхност на дясната мишница в средна трета, лявата предмишница в горна и
средна трета. Съдебрният медик е констатирал, че лявата предмишница и лявата ръка на ищцата са
в гипсова имобилизация. По преставени рентгенографии лекарят е установил
счупване в проксималната част на пета предкиткова кост с разместване на
фрагменти. Установил е и жълтеникаво-синкави кръвонасядане на площ с размери по
около 22- 24 см./8-10 см. по предната повърхност на двете подбедрици и двете
колена. Медикът е заключил, че се касае за контузия на главата, мозъчно
сътресение, счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка с разместване на
фрагменти, контузия на лявото и дясно коляно, контузия на двете подбедрици,
травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области, които са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети и които отговарят да бъдат получени
в указаните време и начин. Съгласно закючението на съдебният медик счупването
на пета предкиткова кост е обусловило трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за период от около 1,5-2 месеца, а останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Като доказателство по делото е приет амб. лист № * г. за първичен амбулаторен преглед издаден от лекар –
съдов хирург, съобразно отразения код на специалността му по Приложение № 2 към
Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018, като в него са
вписани диагнози – мозъчно сътресение и неуточнена травма на шията, като ищцата
е насочена към с направлние за образни изследвания на шийни прешлени, долна
челюст в череп фас и профил. Изписана е терапия с аналгитици, нестероидни
противовъзпалителни средства и гастропротектори.
Като доказателство по делото са приет и амб. лист № * г. за първичен
амбулаторен преглед издаден от лекар – ортопед и травматолог, като в него е
вписана основна диагноза – счупване на друга метатарпална кост. Отразено е
извърване на гипсова имобилизация и е дадено мнение за времемна
нетрудоспособност. Съобразно издадения от същият лекар амбулаторен лист № * г. за вторичен преглед
гиспсовата имобилизация следва да се продължи.
Видно от амбулаторен лист № * г., за първичен амбулаторен преглед ищцата е посетила лекар – ортопед и
травматополог, с оплаквания, че трудно понася гипса, но пръстите са топли и
подвижни. Консатирано е неразмествено счупване на главичката на V-та МКК, като е проведена терапия чрез заместване на гипса с ортеза за 28
дни – до 19.07.2018 г., назначена е тентгенова снимка на 05.07.2018 г. и е
посочна временна нетрудоспособност 60 -75 дни.
Видно от амбулаторен лист № * г., за първичен
амбулаторен преглед ищцата е посетила лекар – ортопед и травматополог, с
оплаквания за оток, болка и скованост на лявата ръка и пръстите, както и от
ограничени движения. Ищцата е насочена към ЛКК за временна нетрудоспособност 15
дни от 08.08.2018 г., като е назначена терапия с агламил прахчета и репарил
гел.
Ищцата по делото е представила болнични листи за временна
неработоспособност № *, № *, № *, удостоверяващи, че е била в болничен от 25.06.2018 г. – 22.08.2018 г. при
диагноза по МКБ - счупване на друга метакарпална кост.
Като доказателство по делото е прието писмо изх. № *г. от ТП на НОИ – В., за периода след 21.06.2018г., в което обаче не
присъстват данни за болнични листи за процесния период, но пък е отразена
нетрудоспосбност поради нетрудова злополука за 2017 г., т.е. извън периода за
който в писмото се твърди, че се предоставя информация.
От представения от третото-лице помагач договор за учредяване на ДЗЗД „П.“ се установява, че съдружници в гражданското дружество са „Х.“ АД и „И.“ ЕООД, с цел участие в процедура по определяне на изпълнител по обществена
поръчка, като в чл. 11.5 съдружниците са декларирали, че поемат солидарна
отговорност за участие в обществената поръчка.
Третото лице помагач е представило по
делото и договор за възлагане на обществена поръчка изх. № * г., с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на североизточен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата” за
обособена позиция № 2 ОПУ-Д., сключен между Агенция „П. И.” и ДЗЗД „П.”, като съгласно възлагателно писмо изх. № * г. начало на срока на договора се счита 21.05.2015 г.
За строеж „Рехабилитация на път II 29 “Д.– Кардам” от км 38+100.31 до км 52+ 168.84 третото лице е представило с писменото
становище по делото и разрешение за строеж № * г., влязло в сила съгласно писмо вх. № * г., протокол за откриване на строителна площадка от 14.08.2017 г., констативен
акт 15 за установяване годността на приемане на строежа от 10.01.2019 г., както
и разрешение за ползване № * г.
Представена е и схема за сигнализиране на дълготрайни работи при двулентов
двупосочен път, работен участък върху едната пътна лента с дължина по-голяма от
50 м, за път II
29 “Д.– Кардам” от км 38+100.31 до км
52+ 168.81, от 05.2015 г.
Към доказателствата по делото е приложен и препис на договор за възлагане
на обществена поръчка „И.“ ЕООД за обособена
позиция № 6 с изх. № РД-33-1/19.05.2017 г.
за строителство на обект лот 5, „път II 29 “Д.– Кардам” от км 38+100.31 до км 52+ 168.81, с обща дължина 14.069 км, област Д.“.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите А. М.К. и Л.К.В. водени от ищцата и Р.И.В., призован по искане на ответника.
Свидетелката К. сочи, че на процесната дата заедно ищцата се качили в
микробус на автогарата, като искали да седнат на първата седалка зад шофьора,
но седнали на втората, защото нямало колани за пътниците, а само за шофьора. Свидетелката
седяла от вътрешната страна към стъклото, а ищцата на седалката към пътеката.
Излага, че малко след Д.катастрофирали в посока с. С.. Поддържа, че още като се
качили им направило впечатление, че шофьорът кара много бързо. Излага, че
човекът зад тях, който бил страшно нарязан, им казал „този пак кара много бързо“
и тъкмо решили да направят забележка на шофьора за бързото каране, когато
катастрофирали. Поддържа, че пред тях имало ТИР с ремарке, а сблъсъкът бил ужасен,
като гръм. Свидетелката сочи, че няма спомен от първата минута, но когато дошла
на себе си, ищцата била на земята между първата и втората седалка и стенела.
Попитала я „здрава ли си, добре ли си, как си“, а тя отговорила „чакай, че ме
боли брадата и гърдите“. Свидетелката също била между седалките и когато успели
да излязат видели, че момчето от най-задната седалка се е изтъркаляло до
шофьора, а очилата ѝ били на предното стъкло. Тогава ищцата се хванала за
ръката и казала, че я боли, като видимо на ръката ѝ нямало нищо. Момчето
се опитало да отвори вратата на микробуса, но не успяло, а вътре се задимило.
Поддържа, че хората стенели и имало доста нарязани хора, една жена от предната
дясна седалка също бизхвърчала много напред. Шофьорът също ужасно стенел. Спрели
коли и с машини изрязали вратата за да се излезе. Свидетелката сочи, че като
излезли с ищцата повърнали малко, като и на двете им се гадело и се виело свят
по целия път наобратно. Излага, че един човек им дал вода, а впоследствие дошли
и линейки. Поддържа, че горната част на ръката на ищцата започнала да се
подува, брадата и окото ѝ посинели, челото ѝ посиняло, но тогава не
обърнали много внимание, защото били в шок. Свидетелката сочи, че ищцата я
боляла ръката, главата и брадата, която била надута и синя като казала и че много я болят гърдите при вдишване.
Краката ѝ били мораво сини, включително колената. Ищцата споделила, че малко
ѝ се вие свят и не ѝ е добре. В рентгеновия кабинет в 05-то ДКЦ във
В. направили снимки на ръката, главата и на гръдния кош на ищцата, като се
установило, че ръката е счупена в частта на дланта. Казали ѝ че е налице разместване
и трябва да се търси специализирана лекарската помощ. Излага, че на следващия
ден ходили в „Майчин дом“ за нови две или три снимки на ръката на ищцата, като
ортопеътд д-р Г. я гипсирал. Отишли и на неврохирург, който казал че тя има доста тежко
сътресение и препоръчал рентгенови изследвания. Впоследствие ходили на втори
ортопед, който да донамести ръката, тъй като отокът бил голям, а времето било
топло. Сочи, че от ищцата е спокоен човек, но през цели път до В. повтаряла как
са се блъснали и това продължило и следващите месеци. Поддържа, че психическото
ѝ състояние било много тежко, защото не можела да спи, започнала да вдига
кръвно, а нямала такива проблеми до тогова. Свидетелката сочи, че ръката на
ищцата била обездвижена тежкия класически гипс, а впоследствие с друг тип
гипсова превръзка, което продължило поне 2-3 месеца. Болките в краката се увеличили
и при двете. Целите гърди на ищцата били натъртени и имала много силни болки, като
визмала обезболяващи за дишането. Излага, че ищцата отсъствала от работа дълго
време. Не можела да се обслужва и съпругът ѝ помагал. Свидетелката сочи,
че според неврохирургът травмата била много тежка травма, препоръча и скенер,
като казал, че от работата си в чужбина знае, че за такъв вид травми там
веднага дават инвалидизация в някаква степен и пенсионират пострадалия.
Поддържа, че ищцата има силен световъртеж, който сега може би малко поотслабнал.
Нверологът казал, че ищцата има много тежко мозъчно сътресение, трябва да е в
покой, да лежи, свидетелката също, както и че трябва да приемат повече течности
и ако се появят повръщания да се обърнем към лечебно заведение. Поддържа, че
ищцата станала, но не можела да върви защото беше ужасно натъртена и синя в
цветовете на дъгата от мораво до жълто, появявили се и нови кръвоизливи,
подутини. Не се чувствала никак добре физически и психически заради катастрофа
и не можела да спи. Свидетелката сочи, че работата на ищацата е свързана с
писане и с документация, като доста време била на рехабилитация, защото нямала
сила в лявата ръка, която се подула след махане на ортезата. Свидетелката сочи,
че лично тя е записвала часове на ищцата за доктор Мартин Гилев, който освен
обезболяващо препоръчал медикаменти с калций за отока.
Свидетелката В. сочи, че работи заедно с ищцата от повече от 30 г. Видяла
я ден или два след инцидента, когато дошла да си донесе болничния лист. Била в
много тежко състояние с гипсирана ръка, с насинено лице в лицево-челюстната
част, много изплашена и се оплаквала. Разказала за унажес инцидент по пътя Д.– В..
Разказала, че е много наранена и че катастрофата е станала, защото шофьорът
преминал през ремонтна част на пътя с несъобразена скорост. Излага, че от
тогава ищцата непрекъснато има някакви болки по цялото тяло, като тази година ищцата
отново била две седмици в болнични поради болки в гърба. Поддържа, че болките
на ищцата се засилвали вечер. Сочи, че ищцата е уплашена, като преди инцидента
тя много често слизала със свидетелката до центъра на града, но от тогава не се
е качвала в колата ѝ и самата не шофирала. Казва, че дълго време ѝ
помагали на работа заради ръката. Поддържа, че от инцидента насам ищцата
непрекъснато я боли главата и е да ми обезболяващи лекарства от свидетелката.
Свидетелят В. подържа, че на процесния ден се извършвали ремонтни дейности
на пътя по посока Д.на с. С., като свидетелят управлявал празен товарен камион Д.–
В.. Забелязал, че има пътно-строителна техника и в момента в който трябвало да
изпревари срещу него се задали два или три автомобила, поради което той спрял за
да не стане инцидент. След 20-30 секунди, дори минута чул удар отзад и разбрал че
някакъв автомобил се е ударил в камиона. Поддържа, че имало ограничение на
скоростта и знаци за минимална скорост, поради предстяща ремонтна дейност. За
това сивдетелят внимавал и карал бавно,
а инцидентът се случил докато той вече бил спрял. Излага, че имало знак
„внимание ремонтни дейности в участъка на два километра“.
Като доказателство по делото е прието заключението на САТЕ изготвено от
вещото лице А.В., в което се сочи, че ПТП се е реализирало по следния начин: на
21.06.2018 г. на Републикански път II - 9 от гр. Д.за гр. В., преди с. С. със
скорост 95.15 км/ч се е движил автобус
„Пежо Боксер“ с ДК № ** управляван от водач Д.Н.П., като в същата посока със
скорост 86 км/ч се движил и товарен автомобил „Волво *“ с ДК № ** с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер“ с ДК № *. В дясно на платното за движение, в тази посока се е намирал и пътен
уширител марка „Midland“ ДК N: *, като най - лявата му
задна част е била разположена на 1.25 м. в ляво от десния край на платното за
движение (навътре в платното за движение) и най - дясната му задна част е била
на 1.40 м. в дясно от десния край на платното за движение (извън платното за
движение, в банкета). При приближаването си към пътния уширител товарният
автомобил предприел служебно спиране, с цел намаляване на скоростта и
последващо заобикаляне на пътния уширител, а водачът на движещия се зад него
автобус „Пежо Боксер“ се движил на по - малко от 33.25 м. от задната част на
ремаркето на товарния автомобил или се е забавил с възприемането на намалящия
пред него скоростта си състав от превозни средства или с реакцията си и
предприел аварийно спиране, като оставил следи от ефективен спирачен път 33.50
м. спирачен път. Когато товарният автомобил достигнал скорост в размер на 29
км/ч, настъпил удар между автобус и ремаркето. След удара товареният автомобил
продължил движението си до установяването си в покой. Сочи се, че вследствие на
удара са настъпили материални щети по автобуса и ремаркето, катко и телесни
увреждания на водача и пътниците в автобуса. Според вещото лице разминаването
на две превозни средства в близост до уширителя не е било безопасно. Излага се,
че ако се е движил на разстояние по - малко от 33.25 м. от ремаркето на
товарния автомобил водачът на автобуса не е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране, а в случай, че се е движил на разстояние по -
голямо от 33.25 м., то водачът на автобуса се е забавил с възприемането на
опасността и/или реакцията си. Сочи се, че съобразно протоколът за оглед на
местопроизшествието не е налице пътна маркировка в процесния пътен участък,
както и не са налице данни за вертикална сигнализация. Вещото лице сочи, че протоколът
за оглед на местопроизшествието и изготвеният фотоалбум не е установяват
автобусът да е оборудван е предпазни колани за пътниците към момента на
произшествието. Поддържа се, че съгласно заводската спецификация на превозното
средство не се установявя наличието на предпазни колани за пътниците от задните
седалки. Вещото лице е изказало предположение, че автобусът може да е
произведен без задни седалки, а последните да са допълнително монтирани от
производителя или от външен изпълнител.
Като доказателството по делото е прието заключението на КСМПЕ изготвена от
вещите лица д-р Д.Д. и А.Ц., съгласно която в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, счупване на пета дланна кост на
лявата длан, кръвонасядания по лицето, шията, гръдния кош, десния горен
крайник, долните крайници.
Според заключението описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети
респективно детайли от купето на микробус, реализирани в посочените анатомични
области. В частта за СМЕ
заключението още сочи, че счупването
на пета дланна кост с разместване на фрагментите е обусловило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 1,5-2 месеца, а останали
травматични увреждания са протекли с болки, дискомфорт и отзвучават
в рамките на около 2-3 седмици. Ескпертът д-р Демирев е установил, че понастоящем ищцата
има оплаквания от болки в областта на
левия горен крайник и двете колена при физическо натоварване. Експертизата сочи, че по време на произшествието в микробуса не е имало
предпазен колан на седалката, на която е пътувала ищцата. Експертизата сочи, че в следствие на ПТП при ищцата са налични данни за психотравмени преживявания, изблици на
възбуда и емоционално напрежение; несигурност и очакване на негативни
последици, подозрителност към околните; епизодично има страхови очаквания;
влошаване на уменията за комуникация; затваряне в себе си, затруднения да води
спонтанни разговори с най-близките и да изразява чувствата си, очакване за
негативни събития и травматичните спомени; затруднения за общуване, които не
може да промени; често преживяване за безпомощност и изоставеност от околните. Сочи се, че психологичното
изследване не е установило
данни за актуални компоненти на
разстройства в когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и
социалното функциониране. Сочи
се, че у ищцата се забелязват особеностите в създаването и поддържането на
интерперсонални контакти, в частност подчертаната интровертна нагласа /затвореност,
ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на
останалите до вътрешните си преживявания, затруднение в емоционалния контакт и резонанс/.
Съгласно експертизата при ищцата се наблюдава понижен праг на фрустрация, като
повече от контактите и събитията се интерпретират като фрустриращи, което от
своя страна води до кумулиране на напрежение и/ или малоценностови
преживявания.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице Ц. сочи, че понастоящем не може да
се говори за психична травма или необхоимост от клинична намеса, чрез прием в
стационар или преглед от психиатър. Сочи, че психотравмените преживявания са в
резултат от претърпяно ПТП, като несъзнателно се връщат спомени и проблясъци за
преживяното събитие, върху които нямаме контрол. Вещото лице сочи, че до голяма
степен ищцата се е възстановила от психотравмите, но вече не шофира автомобил и
всяко едно придвижване с автомобил ѝ носи негативно преживяване -
страхови очаквания и опасности, във връзка с претърпения инцидент. Поддържа, че
не е налице изменение на психиката, а проблясъци на неконтролирани спомени за
преживяна травма. Сочи, че промяна в психичното състояние би била невъзможността
за нормално функциониране в ежедневието, срещане на затруднение с изпълняване
на ежедневните задачи.
Съдът, с оглед установеното от
фактическа страна, от правна страна приема следното:
За успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя с правно
основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че на посочената дата 21.06.2018 г. е настъпило ПТП по
вина на водача Д.Н.П., 2) в
резултат на което са претърпели твърдените неимуществени вреди по вид и размер,
3) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, 4) че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на
настъпване на ПТП, 5) че е уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискала
заплащането на обезщетение за претърпените от нея щети.
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищцата, а и от приложеното по
делото уведомление до застрахователя от 17.07.2020 г. се установява, че
пострадалата е сезирала дружеството с искане за заплащане на обезщетение.
Страните не спорят също и че ответникът не е извършил никакво плащане по
претенцията. Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото
от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения
иск ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е
отпочнато, но застрахователят не е платил пълния размер на претендираното от
ищцата обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия
въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по
съдебен ред претенция се явява допустима.
На следващо място страните по делото не спорят, а и от приложената полица * със срок на действие до
19.09.2018 г. се установява, че към датата на процесното ПТП по отношение на твърдяния
увреждащ автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № ** е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност” сключена с ответника.
Респективно по делото са установени като безспорни обстоятелствата условно
обособени като т. 4 и т. 5 от доказателствената тежест
Първият спорен въпрос между страните е за механизма на настъпване на твърдяния
деликт - ПТП, включително дали вината за реализирането му се носи само от водача
на застрахованото при ответника МПС или съобразно възражението на ответника,
вина за ПТП има и водачът на пътния уширител марка „Midland“ с ДК № 07707, който е възпрепятствал
преминаването на останалите участници в движението, както и Агенция „П. И.“,
която е възложила извършваните ремонтни дейности в процесния участък без временна
сигнализация и ограничение на скоростта.
В настоящия случай механизмът
за възникване на ПТП, а именно по вина на водача на застрахованото при
ответника МПС се установява от представеното по делото, влязло в сила Решение №
* г.по НАХД № *г. по описа на РС – Д., с което подсъдимият Д.Н.П. е
признат за виновен в това, че на 21.06.2018 г. на Репулбикански път II-29, в посока от гр. Д.към с. С., община Д., след пети километър, при управление
на автобус „Пежо Боксер“ с ДК № ** нарушил правилата на чл. 23, ал.1 и чл. 20,
ал.2, изр. първо от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на П.Н.Н.
На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК настоящият състав е обвързан
от задължителната сила на горепосочения съдебен акт по НАХД № *г. по описа на РС – Д.(решението по чл.78а НК е включено в обсега на чл.300
от ГПК в този смисъл Решение № 47/23. 07.2012 г. по т.д.№ 340/2011 г. на ВКС, І
т.о.), който се ползва със задължителна сила относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и тези факти не може
да се пререшават от гражданския съд, като в случая доколкото престъплението е
резултатно и кумулативно- необходим елемент от фактическия му състав е
настъпването на вредоносния резултат, последният (средната телесна повреда)
също се установява по задължителен за настоящия съд начин.
Че ПТП е възникнало по
вина на водача на автобус „Пежо Боксер“ Д.Н.П. се установява и от заключението
на приетата по делото САТЕ, което съдът намира за обективно, пълно и
компетентно и което сочи, че същият или е управлявал автобуса на разстояние
по-малко от 33,25 м. съставляваща минималната безопасна дистанция за движение
между него и ремаркето на товарния автомобил, ерго извършил е нарушение на чл.
23, ал.1 от ЗДвП, указващ на водачите на МПС да се движат на разстояние от
движещото се пред тях, че да може да избегнат удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко или водачът се е забавил с възприемането на опасността
и/или реакцията си, ерго извършил е нарушение и чл. 20, ал.2, изр. първо от ЗДвП повеляващ водачите на пътни превозни средства така да изберат скоростта на
движението, че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Относно възраженията на
ответника за наличието на независимо съпричиняване от страна на водача на ситуирания
върху пътното платно пътен уширител марка „Midland“ с ДК № 07707, както и на Агенция „П.
И.“, която се твърди да не е сигнализирала ремонтните дейности течащи по
процесния пътен участък стопанисван от агенцията, съдът намира същите за
ирелевантни за изхода на спора по главния иск. Това е така с оглед установената
в чл. 53 от ЗЗД солидарна отговорност при множество деликвенти, която изключва
необходимостта по иска по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя да се доказва действителния
принос на всеки от твърдяните съпричинители доколкото дори и положителен извод
на съда за съпричиняване няма да ограничи отговорността на застрахователя,
който ще отговаря пред увреденото лице за пълния размер на вредите до размера
на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането единствено на
застрахования деликвент (в този смисъл Решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. №
2859/2013 г. на ВКС, I т.о.).
Поради това и застрахователят успешно може да прави възражение за независимо
съпричинителство само в отношенията си с независимия съпричинител или неговия
застраховател, но не и с пострадалия от ПТП (в този смисъл Решение №
52/28.05.2019 г. по т.д. № 1497/2018 г. на ВКС, І т.о.) какъвто е настоящия
случай.
Съдът обаче е длъжен да
разгледа възражението на ответника за независимо съпричинителство на служители
на АПИ, с оглед посочената като обвързващ за третото лице мотив на решението
фактическата установеност релевирана с отговора по чл. 131 от ГПК относно
липсата на сигнализация на процесните ремонтни дейности. Подобна фактическата
обстановка сочеща процесното ПТП да е реализирано по вина и на третото лице - помагач
обаче не се установява безспорно по делото.
На практика в
доказателствената съвкупност липсват данни за обстоятелствата твърдени от ответника,
че наред с шофьора на автобуса катастрофата е причинена и от
действия/бездействия на служители на АПИ, или дори водача на пътния уширител.
От друга страна по делото са налице както писмени доказателства - схема за сигнализиране на дълготрайни работи по процесния път, така и
корепоснидарщи на нея гласни доказтелства събрани посредством разпита на
свидетеля очевидец В., сочещ че процесния път е бил сигнализиран с ограничение
на скоростта, знаци за минимална скорост и „внимание ремонтни дейности в
участъка на два километра“ непосредствено преди ПТП. При това положение възраженията на ответника
за независимо съпричинителство останаха и недоказани в процеса.
В обобщение. по делото по
несъмнен начин от доказателствената съвкупност са установени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД въвеждащ
общата забрана да не се вреди другиму, а именно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между деянието и вредата, противоправност и вина,
респективно, че на 21.06.2018 г. именно водачът на застрахованото при ответника
МПС е причинил твърдяната средна телесна повреда на ищцата, виновно при форма на вината – непредпазливост. Доколкото
водачът е лицето ползващо се от клаузите на
застраховка „Гражданска отговорност”, в качеството си на ползвател на
увреждащото МПС (чл. 477, ал.1 от КЗ), с което е извършено виновното противоправно деяние, в причинна връзка с вредоносния резултат, искът по чл. 432 от КЗ за
заплащане на обезщетение е доказан по основание.
Относно размера: съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и
др.
В случая заключението на КСМПЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно
и компетентно, кореспондира напълно на официалния удостоверителен документ СМУ
№ * г. и на показанията на водените от ищцата свидетели, които се кредитират от съдът при условията на
чл.172 от ГПК като дадени от лица от близкия кръг на ищцата, но и като
изградени в резултат на лични непосредствени възприятия за ежедневието ѝ
(а първата е и като пряк очевидец на ПТП). Заедно тези доказателства в съвкупност установяват, че в резултат на деянието от 21.06.2018 г. и в
причинно-следствена връзка с него ищцата е претърпяла и други вреди освен средната телесната повреда – фрактура в областта на
лявата ръка, а именно контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на
лявото и дясно коляно, контузия на двете подбедрици, травматични отоци и кръвонасядания
в гореописаните области включително по главата с размери от 4 см до 22- 24
см./8-10 см. Респективно тези множество тежки контузии, макар и да не са
съставомерни, следователно обхванати от задължителната сила на присъдата по НАХД
№ *
г. по описа на РС – Д., също следва да се съобразят при
разрешаването на спора.
Дори формалната житейска логика сочи, че така установените по делото
травми, сред които фрактура на ръката, мозъчно състресение (потвърдено от
заключението на КСМПЕ, показанията на очевидеца К. и амб. лист № * г.) и наранявания по главата съставляваща жизненоважна и
чувствителна на болка част от човешкото тяло, предвид факта, че върху нея са
разположени деликатни сетивни и речеви органи, са причинили на ищцата силни
болки в периода по време и непосредствено след инцидента, както и психически
страдания изразяващи се в преживян стрес, уплах и унижение.
Наред с това за надлежен измерител относно силата на удара при
катастрофата, респективно за действителната степен на преживяната от ищцата
болка и уплаха от ПТП следва да бъде приет снимковия материал по НАХД № *г. по описа на РС – Д.(л. 33 от ДП № * на II РПУ - Д.) онагледяващ състоянието на процесния автобус след удара с
ремаркето на камиона, а именно че предната му част е деформирана до
неузнаваемост. В тази връзка показанията на водените от ищцата свидетели
сочат, че самият сблъсък е бил като гръм, хората в автобуса са били нарязани и
са стенели, а ищцата била в шок, виело ѝ се е свят и ѝ се гадело и
по цялото ѝ тяло имало морави до жълти кръвонасядания. Показанията
установяват, че ищцата е приемала и болкоуспокояващи за болките в ръката.
На следващо място се установява
от доказателствата по делото и че физическите травми, макар и да не са били животозастрашаващи
и с трайни последици, а времето от приблизително два месеца съобразно
заключението на КСМПЕ и СМУ, през което са търпени пряко да не е било особено
продължително, то понесените от ищцата неимуществени вреди са довели до
влошаване качеството ѝ на живот и понастоящем – повече от три години след
ПТП, а и занапред. В тази връзка показанията на свидетелките на ищеца Вълкова установяват, че пострадалата не можела да спи след ПТП и, започнала да вдига кръвно, получила и
световъртеж, а и сега се бояла да се
вози в автомобил и не шофира. Последното се потвърждава и от заключението на
вещото лице Ц., че именно след инцидента ищцата е спряла да шофира, което сочи,
че появата на този проблем във вътрешния мир на пострадалата е пряко следствие
на ПТП.
В обобщение, при
съобразяване на броя и вида на уврежданията, периода, през който същите
са предизвиквали и ще предизвикват негативни психически
и физически преживявания у пострадалата и тяхното естество, както и влезли в сила съдебни решения (Решение №
305/12.06.20 г. по в.гр.д. № 219/20 г. на ОС - Велико Търново, Решение №
58/06.03.2019 г. по гр.д. № 1416/2018 г. на РС – Габрово, Решение от 01.11.2018
г. по в.гр.д. № 362/2018 г. на АС – В., Решение № 213/03.08.2020 г. по в.гр.д.
№ 1286/2020 г. на ОС - Стара Загора, Решение от 04.06.2014 г. по гр.д. №
5367/2013 г. на СГС) по дела за
обезщетяване на съпоставяеми вреди произтекли от счупване на метакарпална кост като част
от травматичния комплекс получен при настоящото ПТП, както и общоизвестната
икономическа конюнктура в страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС), съгласно която според данните на Националния статистически институт средната брутна месечна работна заплата в страната към месеца на деликта -
юни 2018 г. е възлизала на 1126,00 лв., съдът счита,
че за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидента от 21.06.2018 г. е необходима сумата от 12000,00 лв. До този размер искът се явява
основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 17000,00 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ищцата,
чрез непоставянето на предпазен колан:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД указва, че ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за
съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, наличието на
обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира, а следва да бъде
доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния
резултат (в този смисъл Решение № 19/08.02.2017 г. по т.д. № 50177/2016 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 27/15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, II т.о.)
В случая експертизата установява, че процесният модел автобус няма фабрично
(заводски) монтирани предпазни колани на пасажерските седалки, т.е. налице е обосновано
съмнение че такива действително са били налични. Наред с това по делото не е установено,
че дори и при евентуално поставяне на предпазен колан от пострадалата, тя не би
получила процесните увреждания.
Предвид така констатираната липса на проведено от ответника пълно и главно
доказване, че автобусът е имал предпазни колани на пасажерските седалки и че
травмите на ищцата са могли да бъдат избегнати или ограничени при поставянето
му и приетото в цитираната по-горе съдебна практика, че приносът на увреденото
лице не може само да се предполага, съдът приема, че пострадалата не е
допринесла за увреждането. Респективно правонамаляващото възражението на
ответника в обратен смисъл се явява неоснователно.
С оглед частичната снователност на главната претенция следва да бъде
разгледана и акцесорната за лихва за забава в размер на законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
В тази връзка по отношение на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице. В чл. 494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и
ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя
(в този смисъл Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I
т.о.). Т.е. макар и обусловена от отговорността на деликвента, отговорността на
застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429,
ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая не се спори, че претенцията на ищцата е получена от застрахователя
на 17.07.2020 г., нито че впоследствие последният не е изисквал от нея като увредено лице
да представи допълнителни доказателства извън вече приложените, нито че не се е
произнесъл изобщо по претенцията преди образуване на делото – 13.10.2020 г.
Респективно ответното дружество е изпаднало в забава считано от дата 17.07.2020
г. и от тогава дължи заплащане на законната лихва върху обезщетениeтo за неимуществени вреди до датата
на окончателното му изплащане, а за периода от датата на увреждането 21.06.2018
г. до 16.07.2020 г. акцесорнaта претенция следва да се отхвърли
като неоснователна.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от исковата претенциия включително за законната
лихва до датата на депозиране на исковата молба претендирана от датата на
увреждането (с цена на главния и акцесорния иск за законна лихва изчислен с публично
достъпен лихвен калкулатор - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp,
от общо 20995,32 лв. при уважени претенции в общ размер на 12296,69 лв. и при
период на начисляване на законната лихва до предявяване на иска).
С
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
ищцата е доказала действително направени разноски от общо 1500,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, от които съобразно уважената част от претенциите на ищцата следва да ѝ се присъди сумата от 878,40 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответника се полагат
разноски в размер отговарящ на отхвърлената част от иска за главница и законна
лихва от увреждането от общо доказаните 550,00 лв. – 50,00 лв. внесен и
изплатен депозит за свидетел, 350,00 лв. депозит за САТЕ и 100,00 лв. за СМЕ, както
и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 25 от
Наредбата за правната помощ. Или с решението по делото на ответника следва да
се присъди сумата от 227,92 лв. съобразно постигнатия от страната правен
резултат в процеса.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК съобразно уважената част от иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и част от внесения от бюджета на съда депозит за назначаване на СМЕ от 500,00 лв., а именно сумата от 292,84 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„О. - З.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 12000,00 лв., обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания настъпили в
резултат на реализирано на 21.06.2018 г. ПТП на Републикански път II-29 в
посока от гр. Д.към с. С., община Д., след пети км. по вина на водача на микробус
„Пежо Боксер“ с ДК № **, ведно със
законната лихва върху главницата
от 17.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 12000,00 лв. за неимуществени вреди до пълния заявен размер от 17000,00
лв., както и за
законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането 21.06.2018
г. до 16.07.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „О. -
З.“,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 878,40 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „О. - З.“, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от
227,92 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „О. -
З.“,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. сумата от 292,84 лв., съставляваща
дължим депозит за вещо лице внесен от бюджета на съда, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на Агенция „П. И.” като
трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „О. - З.“.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: