№ 32966
гр. София, 04.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110146764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено при условията на разделност
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 260,27 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
597,73 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г.; 4,30 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., както и 1,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 21744/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г.
Ищецът „....“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците Н. Р. П. и П. Н. П., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. 54, вх. А, ет. 2, ап. 2,
с аб. № 210104, но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет –
страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и
се съставят констативни протоколи. Сочи, че ответниците не са погасили процесните
вземания, поради което претендира посочените по-горе суми при условията на разделност и
при следните квоти: по отношение на Н. Р. П. – 1/4, а именно: 565,07 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 149,43 лв.,
1
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г.; 1,07 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., както и 0,48 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им
заплащане; по отношение на П. Н. П. – 3/4, а именно: 1 695,20 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 448,30 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 01.04.2022 г.; 3,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., както и 1,44 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Н. Р. П. и П. Н. П. не са подали отговор на
исковата молба.
С възраженията си по чл. 414 ГПК излагат доводи, че за периода, за който се отнася
исковата претенция, апартаментът е бил продаден – арг. т. 11в от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че за процесуална яснота на ищеца следва да бъдат дадени указания в
едноседмичен срок от съобщението изрично да уточни размера на претенцията си за
главница за цена на услуга за дялово разпределение по отношение на ответника Н. Р. П. –
1,07 лв., както се посочва в петитума на исковата му молба, или 1,08 лв., като се посочва в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г., като съобрази, че същият би имал
правен интерес да претендира същата включително и в отразения в заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. размер от 1,08 лв.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните
вземания в случаи, че твърдят това, за което те не сочат доказателства.
2) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е
да установят, че са погасили дълга на падежа в случай, че твърдят това, за което те не сочат
доказателства.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „...“ ЕООД като трето
лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
2
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети. Искането
на ищеца по реда на чл. 190 ГПК също следва да бъде уважено. С оглед липсата на отговор
на исковата молба, съдът ще се произнесе по доказателствените искания на ищеца за
допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи в първото съдебно
заседание след изслушване на становището на ответника.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 21744/2022 г. по описа на СРС, 79
състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „...“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, като трето
лице-помагач.
УКАЗВА на ищеца „....“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението изрично да уточни
размера на претенцията си за главница за цена на услуга за дялово разпределение по
отношение на ответника Н. Р. П. – 1,07 лв., както се посочва в петитума на исковата му
молба, или 1,08 лв., като се посочва в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022
г., като съобрази, че същият би имал правен интерес да претендира същата включително и в
отразения в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. размер от 1,08 лв., като
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще приеме, че същата се поддържа във вече
заявения размер.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер
210104, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа и
съдебносчетоводна експертизи.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 21744/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2023 г. от
10:10 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
3
Препис от настоящото определение да се връчи и на конституираното трето лице –
помагач заедно с препис от исковата молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4