№ 17833
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110132515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „...............” ЕАД срещу С. С. Р., Л. М. и В. Д. С., като
наследници на Р. Л. В. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ..........................., ................, а
именно: сумата в общ размер от 1140,80 лв. - стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата в общ размер от 270,71 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г.; сумата от 23,17 лв. - цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 6,32 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г., при
следните квоти:
С. С. Р. - 2/4 - 720,50 лв., от които 570,40 лв. - стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата в общ размер от 135,35 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г.; сумата от 11,58 лв. - цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 3,16 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г.;
Л. М. - 1/4 - 360,25 лв., от които 285,20 лв. - стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата в общ размер от 67,67 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г.; сумата от 5,79 лв. - цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1,58
лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г.;
В. Д. С. - 1/4 - 360,25 лв., от които 285,20 лв. - стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата в общ размер от 67,67 лв. - лихва за
1
забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г.; сумата от 5,79 лв. - цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1,58
лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на наследници на собственика на процесния имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно чл. 63, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди „При смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да
уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на
заявление за промяна на партидата.“ Твърди, че по силата на облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до
посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес ..........................., ................, аб. №
................. топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния
период, като ответниците не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от назначения от съда
особен представител на ответника С. С. Р. - адв. И. със становище, че исковата
претенция е недопустима - твърди се, че не е налице пасивна процесуална легитимация
на страната на ответника, с оглед липсата на договорно правоотношение между
страните. Поддържа се становище, че по делото няма доказателства по какъв начин са
формирани задълженията. Сочи се още, че по делото не са представени доказателства,
от които да се установява съществуване и ликвидност на претендираните вземания, не
се установява количеството доставена топлинна енергия и дължимата сума за всеки
месец поотделно. Поддържа, че не е извършван реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Наведени са и доводи за настъпила погасителна давност. По
изложените в отговора доводи и съображение се иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените по производството разноски.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците Л. М. и
В. Д. С., чрез адв. Н. със становище, че исковата претенция е недопустима и
неоснователна, поради липса на облигационни отношения между страните. Навеждат
се твърдения, че наследодателят на ответниците - Данаил Стефанов Станев с ЕГН
********** се е отказал от наследството на наследодателя му Р. Л. В. с ЕГН
**********, починала на 22.10.2016 г., като отказът му е вписан в особената книга на
съда под № 1739/04.11.2019 г., с оглед на което същите не са собственици, ползватели
или носители на вещно право върху процесния имот. Оспорват задължението за
дялово разпределение, като поддържат, че не са налице доказателства за точното
отчитане на уредите за топлинно измерване. Оспорва се размера на дължимите суми
по представените фактури и извлечение от сметки. Наведени са и доводи за настъпила
погасителна давност. По изложените в отговора доводи и съображение се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървивис” ЕООД не заема
становище по основателността на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че до
процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности
посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претедираните от ищеца размери. Спорен по делото е въпросът дали е налице
облигационна връзка между страните.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на
топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване.
Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С оглед изричното оспорване от страна на ответниците, че са в облигационна
връзка с ищеца, съдът е указал в тежест на последния, че следва да докаже, че
ответницата има качеството потребител на топлинна енергия (собственик, ползвател).
Представените писмени доказателствени средства – протокол за проведено
общо събрание на етажните собственици, списък на живущите, фактури и договор за
топлинно счетоводство, съдът приема, че не установяват принадлежността правото на
собственост на ответниците (вкл. в качеството им на правоприемници) върху
процесния недвижим имот.
Представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици,
3
има удостоверителна стойност единствено относно присъствалите лица и взетите
решения, но не и относно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
наличие на облигационна връзка между страните. Уважени са доказателствените
искания на ищеца по чл. 192 ГПК, но от постъпилите от третите неучастващи по
делото лица - СО, р-н „Подуяне“ и от СО, Направление „Архитектура и
градоустройство“, не се установява ответника да е собственик на процесния имот.
От представените по делото писмени доказателства не установява
принадлежността правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим
имот, нито се установява, че последните имат качеството вещен ползвател.
Представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици, има
удостоверителна стойност единствено относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и относно качеството собственици на присъства
Софийският районен съд, анализирайки събраните по делото доказателства,
намира, че исковата претенция, предявена против ответниците подлежи на отхвърляне
като недоказана по основание. За да съществува договорно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, лицето потребител следва да е собственик
или ползвател на топлоснабдения недвижим имот съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Следователно необходима предпоставка за уважаване на предявената искова претенция
е доказване наличието право на собственост или вещно право на ползване. С оглед
обстоятелството, че договорното правоотношение възниква със собственика или
носителя на вещно право на ползване, а от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че ответника е собственик или ползвател на имота, съдът
приема, че липсва изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска,
респективно предявената искова претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между страните не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца претендираната главница, а
при липса на главно вземание – и на обезщетението за забава в размер на законната
лихва като акцесорно вземане.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено и че от представеното по
делото съдебно удостоверение (л.81 по делото), от съдържанието на което се
установява, че е налице вписан в особената книга на съда под № 1739/04.11.2019 г.
отказ от наследството на наследодателя Р. Л. В., направен от Данаил Стефанов Станев
(починал на 30.112021 г. и оставил за свои наследници ответниците Л. М. и В. С.).
Съответно посочените ответници не са материално легитимирани да отговарят по
предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ответника.
В исковото производство на ответниците Л. М. и В. С. са заплатили адв.
възнаграждения от по 200 лева, които следва да им бъдат присъдени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и
адрес на управление: .............., срещу С. С. Р., ЕГН **********, с адрес: ............., Л.
4
М., ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ...............
искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделност
следните суми: С. С. Р. - 720,50 лв., от които 570,40 лв. - стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата в общ размер от 135,35 лв. -
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г.; сумата от 11,58 лв. - цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 3,16 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г., Л. М. -
360,25 лв., от които 285,20 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до
окончателното плащане; сумата в общ размер от 67,67 лв. - лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 01.06.2023 г.; сумата от 5,79 лв. - цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1,58 лв. -
лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г. и В. Д. С. - 360,25 лв., от
които 285,20 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019
г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното
плащане; сумата в общ размер от 67,67 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г.
до 01.06.2023 г.; сумата от 5,79 лв. - цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 13.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1,58 лв. - лихва за забава за
периода от 15.06.2020 г. до 01.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „...................“ ЕАД, ЕИК: .............., със
седалище и адрес на управление: ................, да заплати на Л. М., ЕГН ********** със
съдебен адрес: ............... сумата от 200,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение
за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „...................“ ЕАД, ЕИК: .............., със
седалище и адрес на управление: ................, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********
със съдебен адрес: ............... сумата от 200,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „...............” ЕАД – „...............” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5