Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от К. А. Б., с ЕГН , с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] с която против В. С. Г. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община] е предявен иск за допускане на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот : УПИ I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улица, УПИ III и ПИ с № 175, ВЕДНО с построената върху този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. и Р. 70 кв.м., при квоти: за К. А. Б. – 1/2 ид.ч. и за В. С. Г. – 1/2 ид.ч. – правно основание чл.34, ал.1 от ЗС. Твърди се в ИМ от ищеца, че с ответната страна са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен през 2005г. с развод с решение № 2405/30.05.2005г., постановено по гр.д.№ 1177/2004г. на БРС. Сочи се, че по време на брака между страните са придобили с ответника УПИ УПИ I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улица, УПИ III и ПИ с № 175, съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с рег.№ 1806/26.08.2003г., акт с № 171, том VI, дело № 1456/2003г. по описа на СВ при БРС, като се твърди и че непосредствено след закупуването на имота построили върху него и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. и Р. 70 кв.м., която по силата на приращението станала отново тяхна съпружеска собственост. Сочи се, че след прекратяване на брака поземления имот и къщата станали обикновена съсобственост между страните при равни квоти – по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях, като след прекратяване на брака ответника заживял в имота и го ползвал еднолично. Твърди се, че инцидентно ответната страна е заплащала на ищеца суми за ползването и на нейната част, но не редовно, а през последните 3 -4 години не получавала нищо. Въпреки отправени покани за делба,както и при твърдение за техническа възможност за поделяне на вещите – предмет на делба на два реални самостоятелни дяла, с ответната страна н е постигнато такова съгласие, поради което ищецът обосновава правния си интерес от искане за допускане на съдебна делба. Като особено искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК ищецът иска делбения съд с решението по първата фаза по допускане на делбата да определи заплащане от ответната страна на сумата от 150 лв. месечно, считано от подаване на иска до приключване на делбения процес, която сума представлява месечното възнаграждение за ползването от ответната страна на собствената й 1/2 ид.ч. от процесните имоти – УПИ и построената върху него къща. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, назначаване на оценителна експертиза, която да отговори на формулирани в ИМ задачи, относно дължимия месечен наем на 1/2 идч. от делбените имоти, допускане на гласни доказателства – на 1 свидетел при довеждане за установяване факта на ползване на имотите и от кога е това фактическо положение, както и за снабдяване със съд.у-ния с посочени адресати – СВ при БРС и МТД на Община Б. и съдържание. Копие от ИМ и приложенията е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 от ГПК е представила писмен отговор. Не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност. Оспорва се твърдението на ищеца, че поземления имот е придобит по време на брака, е съпружеска имуществена общност, а се твърди, че е лична собственост на ответника. Твърди се придобиването му изцяло с лични средства на ответника, получени по дарения от неговия баща С. Г. И., починал на 27.12.2013г., което дарение е осъществено с цел закупуване на описания имот. Решението за закупуване на имота било в резултат на влошаване на отношенията с ищцата и възникналата нужда да се разделят. Сочи се, че всички доходи на страните били изразходвани изцяло за нуждите на семейството, включително и за едно от децата им, а през последните 3 г. преди закупуването на имота се твърди , че ответникът е бил и безработен, а единственото имущество – апартамент в [жк], в съсобственост с бащата на ответника – служело за семейно жилище на бившите съпрузи. Твърди се, че бащата на ответника дарил на ответника сумата от 1500 лв., получени от продажба на две крави на стойност от по 750 лв. всяка на Г. З. С., както и от сума от 1500 лв., от която 1200 лв. лично предал на продавачите на имота К. Х. Г. и Д. Х. К. в деня на сделката, непосредствено преди изповядването й пред нотариуса, а с останалите 300 лв. били покрити разходите по такси и данъци. Твърди се, че и след развода апартамента, притежаван от ответника в съсобственост с баща му, бил продаден и парите от продажбата били вложени в изграждане на къща. Сочи се, че при закупуването имота бил нива, а ответникът заживял в нея във фургон до построяване на къщата.Твърди се, че ищцата не е предявява претенции, включително и при деклариране на имуществото, което притежава и по бракоразводното дело – по гр.д№ 1177/2004г. на БРС, а ответникът е декларирал имота като изцяло свой. Твърди се, че ищцата не е декларирала имота като свой, както и не е отравяла покана, както за ползване, така и за получаване на обезщетение за лишаване от ползване, нито е участвала в каквито и да било необходими и полезни разноски във връзка с имота. Оспорва се твърдението на ищеца, че къщата е СИО, тъй като се сочи започване на строежа едва пред 2011г. въз основа на придобито разрешение за строеж от 2010г. Поддържа се факта, че ищцата е знаела за извършвания строеж на къщата, но никога не е участвала в строителния процес, а строежа е завършен изцяло от ответника и изключително с негови лични средства, поради което и невярно е посочила и описала площта на къщата. По изложеното иска се определя изцяло като неоснователен. Доказателствените искания на ответната страна са за допускане до разпит при довеждане на 5 лица, като свидетели, за установяване на твърдението, че С. Г. И. е дарил на ответника сумата от 1500 лв. за закупуване на спорния поземлен имот. Ищецът, чрез пълномощник, поддържа иска, а ответната страна – също чрез пълтномощник, поддържа оспорванията и възраженията в писмения отговор. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и назначена е съдебно – техническа експертиза и е изслушано заключение на вещо лице. След изслушване и приемане като доказателство по делото на СТЕ ищецът е конкретизирал иска си за делба, както следва: поискано е допускане до делба при равни квоти за страните /по 1/2 ид.ч./ на УПИ I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улици, УПИ III и ПИ с № 175, ВЕДНО с построената върху този имот жилищна сграда с един жилищен етаж и тавански етаж, изградена от масивна стоманобетонова конструкция, със застроена площ от 52,20 кв.м. и разгърната застроена площ от 115 кв.м. Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Не се спори между страните – К. А. Б. и В. С. Г., че са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 13.10.1985г., е прекратен с развод с влязло в сила на 29.07.2005г. решение № 2405/30.05.2005г., постановено по гр.д.№ 1177/2004г. по описа на РС Благоевград, поради дълбокото му и непоправимо разстройване по изключителна вина на ответника. С нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, том II, рег. 5223, дело № 239/2003г. /л.5/ се установява, че на 26.08.2003г. В. С. Г. е закупил от К. Х. Г. и Д. Х. К. следния недвижим имот – нива от 1,220 дка, девета категория, находяща се в [населено място], [община], в местността „А. – Р“, имот пл.№ 34, кв.13 от неодобрено допълване на кадастъра, при съседи- север – общинско, изток – край на регулация, юг – общинско и запад – общинско за сумата от 1200 лв. В нотариалния акт изрично е отразено удостоверителното изявление на нотариуса, че продажната цена от 1200 лв. е изплатена напълно и в брой от купувача на продавачите при сключване на договора. От Скица № 1069/16.10.2014г. /л.4/ е видно, че УПИ I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община] е по ЗП, одобрен със заповед № 2/05.01.1985г. КРП, одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г. и допълване на КП със заповед № 805/22.07.2003г. ЧИРП и ПЗ, одобрен със заповед № 190/25.-03.2004г. и е записан като собствен на името на ответника В. С. Г. с нот.акт № 53, том II, рег. 5223, дело № 239/2003г. Видно от скицата е , че имот с пл.№ 394 в кв.13 е с площ от 1220 кв.м. , като към [улица] кв.м., а площта на УПИ I – 394 е от 1114 кв.м. Според приетата като доказателство по делото съдебно – техническа експертиза вещото лице потвърждава записването в скицата, че че УПИ I – 394 е с площ от 1114 кв.м., тъй като със заповед № 190/25.03.2004г. кмета на [община] е одобрен ПР и ПЗ на имот № 349, , кв.13 по плана на [населено място], като от УПИ I и УПИ II е образуван нов УПИ I, който се отрежда за имот пл.№ 349 с предназначение за жилищно строителство и се одобрява ПЗ на УПИ I – 349 за ниско свободно жилищно застрояване с височина до 10м. За изработване на инвестиционния проект от [община] е издадена Виза № 0104-109/24.03.2010г. за проектиране на жилищна сграда, ниско свободно застрояване. На 12.05.2010г. Гл.архитект на общината е одобрил инвестиционните проекти за изграждане на процесния обект. Р. на жилищната сграда е от 115 кв.м., а застроената площ на етажа от 52,20 кв.м. За изграждането на обект „Жилищна сграда“, находяща се в [населено място], УПИ I – 349, кв.13 Гл.архитект е издал Разрешение за строеж № 175/17.10.2010г. На 25.06.2011г между ответника и трето лице е подписан договор за упражняване на техническо ръководство на обекта. На 26.06.2011г. е съставен Констативен протокол, акт обр.2 за установяване местоположението на сградата и съответствието й с проекта по част вертикална планировка и което съгл.чл.157, ал.1 от ЗУТ от тази дата се счита за начало на строежа. В периода от 04.07.2011г. до 26.06.2011г. са подписани 12 бр.протоколи за приемане на извършени СМР, а с Протокол обр.14 от 30.08.2011г. е приета строителната конструкция и поради това тази дата се сочи от в.л. като датата на изграждане на сградата в етап „груб строеж“. На 30.10.2011г. е съставен Констативен акт обр.15 за установяване годността на приемане на строежа по чл.176, ал.1 от ЗУТ, а на 09.10.2013г. е издадено и Удостоверение № 82 за въвеждане в експлоатация, издадено за строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ I – 349, кв.13 по плана на [населено място]. Строежът представлява жилищна сграда с един жилищен етаж и тавански етаж, изграден от масивна стоманобетонна конструкция със ЗП от 52,20 кв.м. при конструктивна височина от 2,80м., Р. 115 кв.м. и изграден със съответните строителни книжа за това, като жилищният етаж е на ниво терен /партерен етаж/ и в него са изградени – входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня и баня с тоалетна.В таванския етаж са изградени три складови помещения и открита тераса със застроена площ по проект от 62,80 кв.м., а на място терасата е изпълнена с 2 кв.м. повече или изпълнени на място 117 кв.м. Подхода към таванския етаж е по външно еднораменно стоманобетонно стълбище откъм западната фасада на къщата без настилка. Жилищната сграда няма идентификатор, тъй като за [населено място] не е одобрявана Кадастрална карта и е изпълнена в завършен вид и годна за ползване след 09.10.2013г. Свободната от застрояване част от имота е озеленена. В жилищната сграда са извършени подробно описаните в заключението довършителни работи по вид. Според местоположението на имота, равнинността на дворното място, оградеността му с мрежа и бетонни колове и след справка в агенции за недвижими имоти за претендирания период и липсата на данни за отдаване на такива имоти под наем, вещото лице сочи за оценяваното жилище средна месечна наемна цена от 80 лв., а за поземления имот от 20 лв. В показанията си св.Е. Д. /дъщеря и на двамата съделители/ твърди, че къщата била строена през 2003-2004г. и при развода баща й живял в тази къща, като призовките до ответника за делото за развод били изпращани на този адрес. Когато ответникът заживял в тази къща тя не била завършена, нямало покрив, но имало стая за живеене, бил вдигнат само първия етаж и нагоре се строяло и искал къщата да била само на негово име, с което ищцата не се съгласила и запознали „побоищата“. Св.Г. С. твърди, че е закупил от бащата на ответника С. две крави по 750 лв., като споделил, че парите били за сина му, който имал проблеми и трябвало да се изнася. Св.К. Г. и св.Д. К. /съответно брат и сестра/ и в качеството си на продавачи на имота и по сделката, обективирана в нот.акт № 53/2003г. сочат, че в дена на изповядване на сделката са получили изцяло парите за имота, който продали на ответника. Твърдят, че парите са им дадени от ответника, но на него парите били дадени от неговия баща С.. Св.Г. сочи, че изчакали с изповядване на сделката С. да продаде свои крави, за да получи пари. СВ.К. потвърждава, че при нотариуса при изповядване на сделката присъствал и бащата на ответника С., който им дал парите. Св. В. К. сочи, че бащата на ответника С. през 2003г. е ходил при него да му предлага да закупи две крави, но свидетелят отказал с мотив, че отглежда овце и заради това го изпратил при Г. С., който разбрал, че купил от С. крави. Разбрал, че му трябвали пари, но за какво не знае. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По правната квалификация на иска: извежда се от изложените от ищеца фактически твърдения за спорни факти и поддържаното въз основа на тях искане за защита – предявения иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК. По процесуалната допустимост на иска: Предявен е при спазването на формалните изисквания, установени като процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск. Ищецът поддържа твърдението, че с ответника са съсобственици на процесните имоти, придобити по време на брака им, които не могат да поделят доброволно, което определя активната и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса и интереса от воденото му. Съгласно чл.34 ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Предпоставка е правото на собственост върху имота, чиято делба се иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е. да е налице съсобственост по см. на чл.30, ал.1 ЗС. По същество: Страните не спорят за това, че са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 13.10.1985г. е прекратен с развод с влязло в сила на 29.07.2005г. решение, постановено по гр.д№ 1177/2004г. по описа на РС Благоевград. Твърди се от ищеца, че съсобствеността е възникнала на основание придобиване по време на брака на възмездно основание на недвижимия имот УПИ и на построената върху този имот сграда, като се позовава на презюмирането на съвместен принос в придобиването и след прекратяване на брака с превръщане на бездяловата съсобственост, възникнала на посоченото основание, в дялова при равни дялове. Не е спорен и факта, че с нот.акт № 53/2003г. , на 26.08.2003г., оформен само на името на ответника В. С. Г., последният придобил чрез покупко - продажба правото на собственост върху поземления недвижим имот. Доколкото придобиването е по време на сключения между страните граждански брак и е на възмездно придобивно основание /чрез възмездна сделка/ по отношение на придобитото се презюмира съвместен принос и на двамата съпрузи и придобиването на вещта в режим на СИО. Правната защита на ответника е чрез процесуалното възражение в срока по чл.131 от ГПК за лична собственост на придобитото, макар и по време на брака при материалното възражение за пълна трансформация на лично имущество и влагане на такова лично имущество в придобиването на вещите, предмет на делбата. Възражението е по чл. 21, ал. 1 СК вр. с чл. 20, ал.1 от СК от 1985г. /отм., но действал към правнорелевантния момент – момента на прекратяване на брака/ за пълна трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот. Претенцията, макар и заявена с процесуалното средство на възражение, е установителна. Допустимо е в първата фаза на делбата – по допускането да се съединяват само установителни искове, но не и на конститутивни, освен ако предявяването им не е изрично предвидено в закона. Именно поради допустимостта в първата делбена фаза да се разглеждат и съединяват само установителни претенции няма пречка същите да се завят за защита и с процесуалното средство на възражението ,както е подходил ответника, тъй като именно в първата делбена фаза се разглеждат конкретниоспорвания и възражения по правото на собственост, в която последна хипотеза попада и възражението на ответника. Преобразуването на лично имущество може да се установява в делбеното производство след прекратяването на СИО /Решение № 756 от 22.I.1996 г. по гр. д. № 809/95 г., I г. о./. По арг. на §4, ал.1 от ПЗР на СК , в сила от 01.10.2009г. е приложим режима на имуществени отношения между съпрузи към момента на прекратяване на брака, а именно СК от 1985г. /отм./, поради което и възражението на ответника за лично имущество, поради пълна трансформация и влагане на лични средства в придобитото, макар и по време на брака с възмезден способ, следва да се определи с пр.основание чл. 21, ал. 1 СК вр. с чл. 20, ал.1 от СК от 1985г./отм./. Възмездното придобиване на вещ по време на брака се презюмира за СИО /арг. чл.19, ал.1 от СК от 1985г. отм./. Презумпцията е оборима /чл.19, ал.3 от СК/. Именно приносът на съпруга е предмет на доказване в производството по чл. 21, ал. 1 и 2 СК. Разпоредбата на чл. 164 ГПК изобщо не е относима в този случай. Допустимо е с всички доказателствени средства да се установява принос, включително и извънбрачният принос на съпруга в придобиването/Решение № 535 от 17.VI.1994 г. по гр. д. № 403/94 г., I г. о./. Не е спорен между страните, че недвижимия поземлен имот е придобит само на името на ответника В. С. Г. /видно от нот.акт № 53/2003г./, а когато по време на брака се придобива имот на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг /Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о.,постановено по чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция/.В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./ /т.4 от Тълкувателно решение № 5/2013г. от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, на още по –силното основание може да се претендира установяване и то чрез възражение след прекратяване на брака на такава пълна трансформация на имущество, придобито по време на брака на името само на единия съпруг. В конкретния случай се претендира пълна трансформация от страна на ответника.За да се признае такава трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност, и да се уважи възражението за трансформация на лични средства, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот бивш съпруг, е доказването на придобивната стойност на имота /според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект/, размера на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл.20 от СК/1995г. /отм./ произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот /изцяло или отчасти/, както и да се установи при условията на пълно и главно доказване от тази страна и факта на влагането на тези лични средства за придобиването на имуществото и към момента на придобиването му /така Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От събраните по делото доказателства се установява, че имотът е придобит чрез възмездна сделка /покупко – продажба/ за сумата от 1200лв., като при сключването на договора за покупко-продажба, ответникът е платил сумата в брой. От събраните гласни доказателства по делото се установява, че към момента на придобиване - /по арг. на чл.24, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.18 от ЗЗД в случая, с оглед естеството и характера на сделката – продажба и предмета – недвижими имот, което е прави и формална сделка – това е постигането на съгласието и сключването на договора в нотариална форма, а именно – 26.08.2003г. Св.Г. и К. – продавачите по сделката, разпитани като свидетели по делото са категорични, че са получили продажната цена изцяло в дена на сключване на сделката, но парите им били дадени от бащата на ответника – С., който също присъствал при сключването й, а св. С. потвърждава, че е закупил по същото това време от бащата на ответника С. две крави , всяка на стойност от по 750 лв. или общо сумата от 1500 лв. Съдът кредитира изцяло като достоверни показанията на посочените свидетели и ги цени и въз основа на тях счита за установен при условията на пълно и главно докзаване от ответника, както факта на произход на средствата за закупуване на поземления имот – чрез дарение от неговия баща, така и факта на влагането им в закупуване именно на делбения имот. На първо място, свидетелските показания са допустими, доколкото не попадат в нито една от хипотезите на чл.164 от ГПК, ограничаващи допустимостта на такъв вид доказателство, както и не е налице ограничение на процесуалния закон за установяване именно на твърдените от ответнике факти и обстоятелства - за произхода на средствата, за даряването им и влагането им в закупуването на вещта и доколкото и съд.практика е категорична, че за установяване на пълна или частична трансформация са допустими всякакви доказателства, сред допустимите по ГПК. По отношение на свидетелските показания не са налице обстоятелствата, сред визираните в чл.172 от ГПК /с изключение на показанията на св. Е. Д. - дъщеря на страните/, касае се до предаване на лични възприятия и непосредствено възприети от и осъществили се пред свидетелите факти и обстоятелства, показанията на свидетелите /с изкл. на св.Д./ не са противоречиви, а са взаимно допълващи се , съвпадат и с данните, установени от представените по делото писмени доказателства, поради което не са налице обстоятелства, индициращи за тяхната недостоверност/ невярност, поради което ги кредитира изцяло. Не е необходимо в случая установяване на факта на дарение да се установи с представяне от ответика на нарочен формален договор за дарение, сключен между него и баща му, с оглед установения реален характер на предаване на продажната цена /парите/ от бащата на ответника на купувачите по време на сделката, за да се счете, че е налице сключен договор за дарение на тази парична сума от бащата на ответника на ответника В. Г.. Съгласно договорът за дарение на движими вещи следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите(като форма за действителност), но цитираната норма допуска договорът за дарение да бъде и реален, като постановява, че се счита сключен и чрез реално предаване на вещта - , както се установи в настоящия случай. От показанията на св.Г. и св.К. /купувачите по сделката/ /допустими с оглед изключението на / се установява, че парична сума е била предадена на ответника от неговия баща по времето на сключването й. Относно дарената сума съдът приема, че доколкото неформалният договор за дарение е сключен само между единия съпруг и неговите родители, то не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и лице, което не е страна по договора, т.е. другият съпруг - ищеца, вкл. с оглед разпоредбата на (отм.) / в тази насока е и съд.практика – Решение № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г., 1 г.о; Решение № 279/15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г., 1 г.о. на В., постановено по чл.290 от ГПК – до доказване на противното дареното от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не общо за двамата съпрузи/. Ищецът не ангажира доказателства, опровергаващи горното. Поради това следва да се приеме, че сумата, дадена безвъзмездно на ответника от неговия баща по договор, сключен помежду им без участието на ищцата следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата съпрузи( в този см. Решение № 81 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 172/2010 г., II г. о., ГК). И тъй като по делото се събраха гласни доказателства, които пряко и пълно установиха, както размера на дарената сума, така и факта на влагането й в покупката на делбения имот и то към момента на осъществяване на фактическия състав на придобивния способ / момента на настъпване на вещно –транслативния ефект на сделката – покупко – продажба/ и то от страната, която носи доказателствената тежест за това - ответника, който установи, както размера на вложените лични средства-еквивалентен, дори в случая надвишаващ покупната цена /последната е в размер на 1200 лв., а стойността на дадените пари от продадените две крави е общо от 1500 лв./ на покупната цена, както и влагането им /св.показанията на св.Г. и К. – купувачите по сделката, относно факта на произхода на средствата и предаването им от бащата на ответника, който също е присъствал на сделката / към момента на придобиване на имуществото ( Решение № 445 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 479/2009 г., III г. о., ГК). Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест е , че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл. 154,ал.1 от ГПК, като за разпределението й е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила- Решение № 235 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.В конкретния случай ответника проведе успешно обратно доказване за опровергаването на оборимата презумпцията по (отм.), чрез провеждане на пълно обратно доказване, че вложените от него при закупуването на вещта по време на брака средства в конкретен размер са именно тези от извънбрачен произход-дарените /арг. чл.20, ал.1 от СК от 1985г. отм./ от баща му, при което съдът приема за доказано възражението на ответника за пълна трансформация, поради което същото следва да се приеме за основателно, на осн. чл. 21,ал.1 от СК/1985г.(отм.). С оглед на изложеното, макар придобивното основание – покупко – продажба на недвижимия поземлен имот - предмета на делба – да се е осъществило по време на брака между страните и на възмездно основание, върху този имот е оборена презумцията за съвместен принос /арг. чл.19, ал.1 вр. с ал.3 от СК отм./, поради доказаност на възражението за пълна транформация на придобитото, поради което иска за делба по отношение на този имот следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на искането за делба на построената в недвижимия урегулиран имот къща: Искът за делба и на тази вещ е неоснователен. Установи се, че поземления урегулиран имот не е придобит между бившите съпрузи в режим на СИО, а е придобит чрез пълна трансформация на лични средства от ответника, макар и на възмездно придобивно основание по време на брака му с ищцата. Собственикът на земята е собственик и на построеното /по приращение – арг. чл.92 от ЗС/, поради което ответникът като собственик изцяло на урегулирания имот е собственик на построеното. Отделно от горното, съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж на сграда като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда и от който момент възниква нов годен обект на право на собственост. Законната дефиниция на понятието „груб строеж“ /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено /така вж. мотивите на ТР № 1/2011г. от 04.06.2012г. на ОСГК на ВКС/.Вещото лице е категорично в заключението си, а и от представените писмени документи – представляващи техническата документация по разрешаване изграждането на сградата – предмет на делба, че сградата е изградена до „груб строеж“ с подписването на Протокол обр.14 от 30.08.2011г. Следователно , възникването на процесната сграда като годен обект на право на собственост изобщо, е последващо прекратяването на брака на страните с развод с влязло в сила решение на 29.07.2005г. , което изключва твърдението на ищеца, че тази вещ е придобита по време на брака със съвместен принос. Възникването на сградата като годен обект на право на собственост /чрез изграждане/построяване/ е станало значително след прекратяване на брака между страните. Друг придобивен способ по отношение на тази вещ за съвместно придобиване в режим на съсобственост с ответника ищецът не е поддържал. По изложеното искът за делба и на тази вещ следва да се отхвърли като неоснователен. Искането по чл.344, ал.2 от ГПК: то е осъдително по естеството си и основателността му е свързано с уважаване на иска за делба, но е свързано с редица особености: в определение № 308 от 24.04.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 1773/2014г. , 4 г.о., ВКС се е произнесъл , както по естеството на това искане, така и по отношение началния му момент. Касае се до своеобразна привременна мярка, с временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й / определение № 184/03.05.2011 г. по частно гр. дело № 395/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС/, а с определение № 531/28.12.2010 г. по частно гр. дело № 526/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е прието, че с оглед същността на плащането на определена парична сума като привременна мярка по чл. 282, ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.) (идентична с чл. 344, ал. 2 от ГПК) - до извършване на делбата, тя няма характер на обезщетение за лишаване от ползуването на съсобствената вещ за определен предходен период от време, както и че с оглед целта на тази привременна мярка, началният момент на плащанетое влизането в сила на решението по допускане на делбата, тъй като се уреждат отношения между съделителите по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването то тази привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК /включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата/. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. С оглед на изложеното, според цитираната практика на ВКС, следва, че искането на ищеца, макар и заявено по реда на чл.344, ал.2 от ГПК – за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване до датата на влизане в сила на решението по първата делбена фаза и едновременно с това произнасянето по искането по чл.344, ал.2 от ГПК, следва да се дефинира като такова по реда на чл.31, ал.2 от ГПК и по изложените съображения следва да се остави без разглеждане към настоящия момент като преждевременно предявен и производството по отношение на това искане – за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването за времето до влизане в сила на решението по делбата по първата фаза като процесуално недопустимо към настоящия момент следва да се прекрати, а искането по чл.344, ал.2 от ГПК, за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползване, считано от датата на влизане в сила на решението за делба по първата делбена фаза , следва да се отхвърли като неоснователно: мотивите са - поради извода за личния характер на вещите, предмет на делба и тяхната изключителна собственост на ответника и това искане следва да се отхвърли като неоснователно /в подобна насока е тълкуването, дадено в цитираното определение № 308 от 24.04.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 1773/2014г. , 4 г.о., ВКС, представляващо задължителна съд.практика/. По разноските и дължимите държавни такси: По арг. на чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при отхвърляне на молбата за делба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв., поради което ищецът следва да се осъди да заплати по сметка на РС Благоевград държавна такса по отхвърления иск за делба в размер обощ на 50 лв. /по 25 лв. по искането за делба на двете вещи/, както и сумата от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума. Ответната страна в срока до приключване на устните състезания е поискала разноски. В особеното исково производство ,каквото е делбата, разноските се присъждат по правилото на (отм.), което е възпроизведено с разпоредбата на . По този въпрос се е произнесъл Върховния съд с Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, като е постановил, че разноските се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на и (отм.), сега чл.78 от ГПК. Това Постановление датира преди приемането през 1983г. на изричната разпоредба на (отм.), аналогичен на . Разноските в особеното исково производство - делбата се определят върху размера на дяловете, а по присъединените искове съобразно разпоредбата на . Исковете, който могат да се съединят с производството за делба са посочени в и касаят оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Или съделителите заплащат съобразно дяловете си разноските по съдопроизводствените действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, а при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разходи за процесуално представителство на адвокат. В тази насока е и съд. практика / Опр.№4/06.01.11г по ч.гр.д.№542/10г на ВКС, ІІ г.о, Опр.№252/11.07.14г. на ВКС по гр.д. №2024/14г на І г.о/.С оглед на изложеното следва извода, че при отхвърляне на иска за делба при проведено оспорване изобщо на иска за делба като неоснователен /оспорване на твърдението за съсобственост на вещите, предмет на делба/, следва, че разноските следва да се разпределят , съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Поради неоснователност на иска на ищеца тази страна дължи на ответника направените разноски от 800 лв. за адвокатско възнаграждение, за което има доказателства за реалното им изплащане /арг. т.1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.Липсата на списък по чл.780 от ГПК не е основание за неприсъждането им, а само за недопустимост на искане за изменение на решението в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК и чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.253 от ГПК, съдът РЕШИ: Отхвърля предявения от К. А. Б., с ЕГН , с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] против В. С. Г. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община] иск за допускане на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот : УПИ I – 394, в кв.13 по ЗП на [населено място], [община], при граници /съседи/: от две страни улица, УПИ III и ПИ с № 175, ВЕДНО с построената върху този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 52,20 кв.м. и Р. 115 кв.м., при квоти: за К. А. Б. – 1/2 ид.ч. и за В. С. Г. – 1/2 ид.ч., като неоснователен. Отменя протоколно определение от 09.06.2015г., в частта, с която е даден ход на устните състезания по искането по чл.344, ал.2 от ГПК от К. А. Б., с ЕГН 66051901238, с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] за осъждане на В. С. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община] да заплаща обезщетение месечно от 150 лв. за личното ползване на делбените имоти от ответника, считано от подаване на иска за делба – 03.11.2014г. до влизане в сила на решението за делба, като оставя това искане без разглеждане и прекратява производството по делото в тази част. Отхвърля като неоснователно искането по реда на чл.344, ал.2 от ГПК на К. А. Б., с ЕГН , с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] за осъждане на В. С. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община] да й заплаща месечно обезщетение от 150 лв. за лично ползване на делбените имоти, считано от влизане в сила на решението за допускане на делба до влизане в сила на решението по извършването й, като неоснователно. Осъжда К. А. Б., с ЕГН , с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на В. С. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община] направените по делото разноски от 800 /осемстотин/ лв. Осъжда К. А. Б., с ЕГН 8, с постоянен адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 50 /петдесет/ лева държавна такса по отхвърления иск за делба, както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума. На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните а в частите, по отношение на произнасянето, касещо искането по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и по арг. на чл. 344, ал.3 от ГПК може да се обжалва с частна жалба пред ОС Благоевград в едноседмичен срок от връчване на решението. На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |