№ 136
гр.С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110209057 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 29-2200010/21.06.2022 г., издадено от
главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към ИА
„ГИТ“, на „К.Е.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че на 05.05.2022 г., в гр.С., в
качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила с лицето
П. преди постъпването му на работа.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „К.Е.” ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложено е, че описаното в НП нарушение не
доказано. Твърди се, че е допуснато нарушение на закона, доколкото в НП не
са изложени мотиви относно неприложението на чл. 28 ЗАНН. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
1
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В представени писмени бележки същият твърди, че в
АУАН не е посочено св. И. Н. Т. дали е присъствал при установяване на
нарушението или на съставянето на АУАН, като не е индивидуализиран с
ЕГН и адрес. От събраните по делото доказателства е установено, че Георги
Иванов Иванов не е присъствал при извършване на проверката и установяване
на нарушението, но е вписан като свидетел в АУАН. На следващо място е
изложено, че неправилно е вписан ЕГН на представляващия жалбоподателя
Ц. Л. Г.. Изложено е, че в декларацията, изготвена от П., последният е
посочил, че ще работи за дружеството-жалбоподател от 28.05.2022 г., като в
хода на съдебното производство е заявил, че е бил в обекта само, за да
наблюдава работата, която евентуално би извършвал. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като
присъди направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното НП. В представени
писмени бележки са изложени съображения относно неоснователността на
възраженията на насрещната страна. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение в санкционната му част.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Свидетелят П. започнал да работи като „монтажник-електротехник“ в
строителен обект, находящ се в гр.С., ул. „Симеонов век“ № 19, стопанисван
от „К.Е.“ ЕООД. Към момента на започване на работа на 05.05.2022 г. от св.
П. между него и „К.Е.“ ЕООД не бил сключен трудов договор за полагане на
2
труд в посочения обект.
На 05.05.2022 г., служители на Главна дирекция „Инспектиране на труда“
към ИА „ГИТ“ - свидетелите П. и И. Н. Т., извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство в горепосочения строителен обект. На място
бил заварен св. П. да полага труд, като извършвал монтаж на кабели в обекта.
След като се легитимирали, служителите на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ извършили проверка на всички заварени на място в
обекта лица, като установили, че св. П. е без сключен трудов договор. Във
връзка с това обстоятелство служителите на Главна дирекция „Инспектиране
на труда“ дали на св. Н. да попълни декларация, в която последният отразил,
че работи в „К.Е.“ ЕООД като монтажник от 28.05.2022 г. с работно време от
09.00 до 17.00 часа, с почивни дни събота и неделя и определено трудово
възнаграждение в размер на 300 лева седмично.
При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на
място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, било
установено, че на 05.05.2022 г. между св. П. и „К.Е.“ ЕООД е сключен трудов
договор № 16/05.05.2022 г. в писмена форма, но след часа на извършване на
проверката, което било потвърдено писмено от управителя на дружеството-
работодател.
За констатираното нарушение св. П. съставил АУАН № 29-
2200010/20.05.2022 г. срещу „К.Е.“ ЕООД за извършено административно
нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН главният директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ издал наказателно постановление № 29-
2200010/21.06.2022 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на „К.Е.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
НП било връчено на представител на „К.Е.“ ЕООД на 06.07.2022 г., като
процесуален представител на дружеството подал в законоустановения 14-
дневен срок (на 14.07.2022 г.) жалба срещу процесното наказателно
постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
3
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите П., П. и И. Н. Т.; декларация от 05.05.2022 г.;
протокол за извършена проверка № ПР2214164/20.05.2022 г.; трудов договор
№ 16/05.05.2022 г.; Заповед № З-0059/14.01.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. От показанията на свидетелите П. и И. Н. Т., които са
извършили процесната проверка, се установява, че на 05.05.2022 г. са
установили в процесния строителен обект, че св. П. е полагал труд като
монтажник, извършвайки окабеляване в сградата. Следва да се отбележи, че в
собственоръчно попълнената от св. П. декларация на 05.05.2022 г.,
последният е посочил, че работи именно за „К.Е.“ ЕООД с посочено работно
време, почивни дни, както и трудово възнаграждение. Отразеното в
декларацията, че работи в обекта от 28.05.2022 г. очевидно не отговаря на
обективната истина, доколкото касае дата, следващата тази на проверката –
05.05.2022 г. Не кореспондира с обективната истина заявеното от св. П.
обстоятелство, че е бил на обекта, само за да гледа каква дейност следва да
извършва с оглед евентуалното започване на работа, както и че посочените в
декларацията обстоятелства касаят предварителни уговорки с работодателя.
На първо място, свидетелите М. и Т. са категорични, че при извършване на
проверката на място са заварили св. Н. да престира труд, като е извършвал
окабеляване в сградата, което по категоричен начин оборва част твърденията
на св. Н., заявени при разпита му в хода на съдебното производство. На
следващо място самият св. Н. в хода на съдебното следствие заяви следното:
„…в началото, когато започнах работа, беше извършена проверка …“,
„Преди проверката бях на обекта, помагах, но не съм действал и не съм
вършил важни неща…“. Тоест, очевидно самият свидетел заявява, че е
„помагал“ на обекта, тоест извършвал е трудова дейност преди и по време на
извършване на проверката, което кореспондира с показанията на останалите
свидетели. На следващо място е житейски нелогично заявеното от св. Н. в
хода на съдебното следствие, че отразените в декларацията обстоятелства са
касаели предварителни уговорки с работодателя, доколкото от сключения по-
малко от два часа след проверката трудов договор № 16/05.05.2022 г. (л. 11-12
от делото) е видно, че е уговорено съвсем различно трудово възнаграждение –
4
710 лева, докато в декларацията е посочил 300 лева седмично. Очевидно е и
противоречието и относно началната дата на започване на работа, като в
трудовия договор е посочена дата 09.05.2022 г., а в декларацията – 28.05.2022
г. Посочените противоречия между декларацията, сключения трудов договор
и показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното производство, в
контекста на вътрешната противоречивост и непоследователност на
възпроизведеното от свидетеля, обуславят извод, че последният е
необективен, като цели да оневини работодателя си „К.Е.“ ЕООД в рамките
на образуваното срещу последното административнонаказателно
производство. По изложените съображения, съдът не кредитира показанията
на св. Н., дадени в хода на съдебното производство, като счита, че от
съвкупния анализ на показанията на проверяващите служители М. и Т., както
и попълнената от св. Н. на място декларация, по безспорен начин се
установява, че последният е полагал труд в процесния строителен обект към
момента на извършване на проверката без да има сключен трудов договор.
От приложеното уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ (л. 13 от делото) е видно,
че трудов договор № 16/05.05.2022 г. е сключен и регистриран в НАП след
приключване на проверката от служителите на ИА „ГИТ“. В този смисъл са и
писмените обяснения на управителя на дружеството-жалбоподател,
обективирани в сведение, приложено на л. 15 от делото.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесния АУАН е
съставен от св. П., която работи на длъжност началник отдел „Рискови
производства и дейности” към Главна дирекция „Инспектиране на труда“.
Съгласно чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ (отм. с ПМС № 313 от 05.10.2022 г.),
инспекторите имат правомощието да съставят актове за установяване на
5
административни нарушения. Съгласно чл. 21, ал. 3 от същия Устройствен
правилник служителите от специализираната администрация на Централното
управление на ИА „ГИТ“ имат компетентност на инспектор по труда за
цялата територия на Република България, като св. П. М. заема именно такава
длъжност. С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
процесният АУАН е съставен от материално и териториално компетентно
лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления
следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 КТ, в настоящия случай – от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”,
поради което обжалваното НП също е издадено от компетентно длъжностно
лице – главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“,
оправомощен със Заповед № З-0059/14.01.2022 г., издадена от изпълнителния
директор на ИА „ГИТ”.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетел, като са връчени лично на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.
Същевременно, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Действително, в
процесния АУАН освен И. Н. Т., като свидетел е посочен и Георги Иванов
Иванов. Видно от съдържанието на АУАН, както и от показанията на св. И.
Т., Георги Иванов Иванов не е подписал АУАН. В случая обаче не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
АУАН е подписан от един свидетел – И. Н. Т., който е както свидетел по
установяване на нарушението, така и свидетел по съставяне на самия АУАН.
Това обстоятелство е безспорно установено от съдържанието на АУАН, на
стр. 2 от който св. Т. е подписал последния два пъти в графа „Свидетел № 1“
като свидетел на установяване или извършване на нарушението, и като
свидетел по съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН
6
„Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени
в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си“. В конкретния случай е изпълнено посоченото императивно
изискване на закона, доколкото процесният АУАН е подписан поне от един
от свидетелите, посочени в него – св. И. Т.. С оглед на това не е допуснато
твърдяното процесуално нарушение, още по-малко са ограничени
процесуалните права на санкционираното лице.
Не е допуснато и другото твърдяно съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно липса на индивидуализация на св. И. Т.,
доколкото са посочени само първите шест цифри от ЕГН и служебният му
адрес. В разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН е регламентирано, че в АУАН
следва да се посочат имената, датата на раждане и точните адреси на
свидетелите. В случая св. И. Т. е индивидуализиран при спазване на
разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН с посочване на трите му имена, датата му на
раждане (с посочване на първите шест цифри от ЕГН), както и служебния
адрес, на който е бил призован по делото в хода на съдебното производство. С
оглед на това, съдът счита, че не е допуснато процесуално нарушение при
индивидуализиране на свидетеля в АУАН, още по-малко съществено такова,
обуславящо отмяна на атакуваното НП.
Действително, в АУАН е допусната неточност при посочване на ЕГН на
управителя на „К.Е.“ ЕООД, като очевидно са добавени четири други цифри
освен тези от ЕГН на Ц. Л. Г.. В случая обаче се касае за очевидна техническа
грешка, която по никакъв начин не е довела до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, доколкото последното е ясно
индивидуализирано с посочване на фирма, ЕИК, седалище и адрес на
управление, както и управител. В този смисъл допуснатата техническа грешка
по отношение на ЕГН на управителя на дружеството по никакъв начин не е
довела до неяснота кое е санкционираното юридическо лице, като последното
е ясно и недвусмислено индивидуализирано.
С оглед изложените съображения съдът счита, че процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
7
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „К.Е.“ ЕООД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 61,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ работодателят следва да сключи
трудов договор с работника преди постъпването му на работа. За да е
осъществен съставът на посоченото нарушение, е необходимо наличие на
трудово правоотношение, което се характеризира със съответни
характеристики: работно време, работно място, характер на извършваната
работа, трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен
трудов договор в писмена форма преди постъпване на работника/служителя
на работа. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен
начин, че към 05.05.2022 г. св. П. е полагал работна сила на процесния
строителен обект в гр.С. за работодателя си „К.Е.“ ЕООД. Безспорно се
установява, че в случая е било налице трудово правоотношение между св. Н.
и дружеството-жалбоподател, тъй като характерът на полагания труд не е бил
инцидентен, било е уговорено трудово възнаграждение за престираната
работна сила (300 лева седмично) и работно време (09.00-17.00 часа) с
почивни дни събота и неделя. В този смисъл е попълнената от св. Н.
декларация, приложена по настоящото дело. Следва да се направи ясно
разграничение между трудовия договор и договора за изработка (чл. 258-269
ЗЗД). Основната разлика се състои във вида на престацията – при трудовия
договор се престира работна сила от работника/служителя, докато при
договора за изработка се дължи конкретен трудов резултат. Оттук и
произтичат останалите специфики при двата вида правоотношения – при
трудовия договор работникът/служителят следва да спазва определен трудов
ред и дисциплина, работно време и т.н., докато при договора за изработка
изпълнителят дължи само трудов резултат при оперативна и стопанска
самостоятелност при изпълнението. И при двата вида договори и
правоотношения се дължи възнаграждение, но при трудовото
правоотношение то се изплаща периодично, а при договора за изработка по
правило еднократно при приемане на работата от възложителя.
В настоящия случай по безспорен начин се установи, че св. Н. се е
договорил с представител на „К.Е.“ ЕООД да предоставя работната си сила,
изпълнявайки длъжността „монтажник-електротехник“ с място на работа
8
процесния строителен обект, стопанисван от „К.Е.“ ЕООД.
Правоотношението между св. Н. и „К.Е.“ ЕООД не разкрива
характеристиките на договор за изработка, тъй като в настоящия случай са
налице всички характеристики на трудово правоотношение – уговорено
работно място, работно време, трудово възнаграждение и почивни дни.
Предвид това „К.Е.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на
параграф 1, т. 1 от ДР на КТ е следвало да уреди взаимоотношенията си със
св. Н. чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Като не е
изпълнил това свое задължение преди постъпване на св. Н. на работа
(трудовият договор е сключен по-малко от два часа след извършване на
проверката, видно от Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на л. 13 от делото и
сведение от управителя на дружеството на л. 15 от делото), дружеството-
жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, което съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носи обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното
нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
налагане на „глоба” или „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000
лева. В конкретния случай на „К.Е.“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева, като наказващият орган не е изложил никакви мотиви
за определяне на санкцията в посочения размер. Съдът счита, че предвид
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на факта, че се
касае за първо административно нарушение на дружеството-жалбоподател,
което по-малко от два часа след извършване на нарушението е сключило
трудов договор със св. Н., целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да
бъдат постигнати и с определяне на имуществената санкция в минимално
предвидения размер от 1500 лева. С оглед на изложеното, наложената
имуществена санкция следва да се намали до предвидения минимален размер
от 1500 лева.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 1 от
КТ в случая не може да се обсъжда хипотезата на маловажност на
9
извършеното административно нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ е специална по отношение нормата на чл.
28 ЗАНН, поради което е безпредметно обсъждане на възражението на
жалбоподателя в тази насока за наличието на предпоставки за нейното
приложение. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в НП
липсва обсъждане на предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай, доколкото на стр. 2 от НП административнонаказващият
орган е изложил подробни мотиви в тази насока.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, доколкото не са налице основания за отмяна на атакуваното
НП, като последното следва да се измени единствено в своята санкционна
част чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция от 2000
лева на 1500 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в
предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 29-2200010/21.06.2022 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“
към ИА „ГИТ“, с което на „К.Е.” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 61, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
наложената на „К.Е.“ ЕООД имуществена санкция от 2000 лева на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „К.Е.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление гр.С., ж.к., ул. ""№, партер, да заплати на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ към ИА „ГИТ“ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр.С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11