№……../……..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря
АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2516 по описа на съда за две хиляди двадесет
и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на И.Д.А., подадена чрез пълномощника му по делото
адвокат С.К., срещу постановеното от ВРС, VІ състав, решение № 1058/01.08.2022 г. по н.а.х.д. № 745/2022 г., с което е потвърдено издаденото
от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Варна наказателно постановление № 21-0819-003093/13.08.2021 г., с което
на касатора за нарушаването на чл. 21 ал. 1 ЗДвП са наложени, на основание чл.
182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 6 ЗДвП, административни наказания „глоба“ в размер на 1 600 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
При позоваване на допуснати от
въззивния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се иска
решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото
на правния спор от касационната инстанция, с което обжалваното по реда на чл.
59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени и на касатора да се присъдят
направените за двете съдебни инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание касаторът И.Д.А.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С.К., която изцяло
поддържа касационната жалба на посочените в нея основания за неправилност на
въззивното решение. По съображения, че в съдебното заседание не се явява пълномощник
на ОД на МВР – Варна моли съда, в случай, че остави в сила обжалваното решение,
да не уважава искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ОД на МВР – Варна.
Ответникът по касация – началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание. От пълномощника му юрисконсулт К.Л.А. са подадени писмени бележки с.
д. № 1559/01.02.2023 г., с които касационната жалба се оспорва като
неоснователна по съображения, че фактическите констатации на съда са изградени
въз основа на детайлно обсъждане на всички релевантни за изхода на спора
доказателства и въз основа на тях са формирани правилни изводи относно
приложимите материалноправни норми. Искането е решението на ВРС да се остави в
сила като на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсутско възнаграждение за касационната
инстанция.
Заключението на прокурора от
Окръжна прокуратура - Варна е, че обжалваното решение е правилно и следва да се
остави в сила.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на
касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно
чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на датата 19.09.2022 г. /л. 94 от н.а.х.д. № 745/2022
г. на ВРС/, а според пощенското клеймо върху плика, с който касационната жалба
е изпратена до ВРС, тя е подадена на 03.10.2022 г. /л. 7 от к.н.а.х.д. №
2516/2022 г. на Адм. съд - Варна/. С нея е сезиран родово и местно компетентният
съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд –
Варна наказателно постановление № 21-0819-003093/13.08.2021 г. е ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 6 ЗДвП
на касатора И.Д.А. за това, че на 29.05.2021 г. в 20:55 ч. в гр. Варна на бул. „Васил
Левски“, срещу блокове 60-62 на ж. к. „Чайка“, в посока на движението „Златни
пясъци“, е управлявал собствения на „Перфект
Ауто лукс“ ЕООД лек автомобил марка „Ауди РС 3 Спортбек“, рег. № В****ТС, със
скорост 110 км/ч., след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, при
максимално разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч.
В наказателното постановление
изрично е посочено, че скоростта на движение на превозното средство е измерена,
фиксирана и заснета с АТСС CORDON М2 № 1194, отчело нарушението под № 5088. Посочено е също, че
нарушението е извършено в условията на повторност, за което е пояснено, че е в едногодишен
срок от влизането в сила на електронен фиш серия „К“, № 3651906, като АУАН е издаден
след подадена декларация по чл. 188 ЗДвП.
При така направената откъм фактическа
страна индивидуализация на нарушението АНО е приел, че водачът е нарушил виновно
чл. 21 ал. 1 ЗДвП и му е наложил, на основание чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 6 ЗДвП, предвидените в разпоредбата административни наказания „глоба“ в размер на
1 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел в решаващите мотиви, че АУАН е съставен и
НП е издадено от компетентни органи при спазване на изискуемите срокове по чл.
34 ЗАНН; съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН; в хода на АНП
не е нарушено правото на защита на нарушителя като АУАН му е бил връчен лично,
той се е запознал със съдържанието му и е имал възможност още в най-ранния етап
от производството да реализира защитата си. Наред с това съдът е приел, че описаните
в АУАН и в НП факти, релевантни за нарушаването на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, се доказват безсъмнено с приложения по преписката
снимков материал, извлечен от използваната при установяване на скоростта на движение
на автомобила АТСС CORDON
М2 № 1194, с която е установена скорост на
движение на превозното средство 110 км/ч., след приспадане на толеранс от 3% в
полза на водача, при максимално разрешена такава за населеното място от 50
км/ч. Обсъждайки събраните доказателства и по-конкретно издадения и влязъл в
сила преди процесното нарушение електронен фиш серия „К“, № 3651906, съдът е
приел, че в случая действително е налице повторност“ на нарушението по смисъла §
6 т. 33 ДР ЗДвП и при тези данни е споделил като правилен извода на АНО, че фактите
по делото сочат на осъществен административнонаказателен състав на чл. 182 ал.
4 вр. ал. 1 т. 6 ЗДвП като няма основание за прилагането на института на маловажността
по чл. 28 ЗАНН.
Решението е правилно като
изложените в него констатации и правни изводи на решаващия делото съд се
споделят изцяло от касационната инстанция, поради което тя препраща към тях,
съгласно установената за това правна възможност с чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Основани на данните по делото и
на приложимите материално-правни норми са изводите на районния съд, че подробно
направената в АУАН и в НП индивидуализация на нарушението откъм фактическата му
страна сочи на неспазването от страна на водача на максимално позволената по
чл. 21 ал. 1 ЗДвП скорост от 50 км./ч. при управлението на лекия автомобил в
населеното място на датата 29.05.2021 г. в 20:55 ч. За да достигне до извод, че
в случая е безсъмнено доказано нарушаването на чл. 21 ал. 1 ЗДвП съдът правилно
се е позовал на приложените по преписката снимки, извлечени от използваната на
процесните дата, час и място АТСС CORDON М2 № 1194, на които ясно се вижда
регистрационният номер на автомобила, както и измерената скорост на движението
му от 114 км/ч, от която е приспаднат полагаемият се толеранс от 3%. От съда е
съобразено, че по преписката са налични данни за техническата изправност на използваната
автоматизирана система за видеоконтрол на скоростта, предвид приложения
протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г. на Българския институт по метрология
със срок на действие на проверката една година от датата на извършването.
Противно на твърденията на
касатора, в случая са налични и данни за повторност на нарушението, предвид издадения
срещу И.Д.А. за нарушение на чл. 21 ЗДвП
и посочен в приложената по преписката справка за нарушител електронен фиш серия
К, № 3651906 на СДВР, отдел „Пътна полиция“, с дата на съставянето 29.05.2020
г., за който изрично е отразено, че е влязъл в законна сила и с който на А. е
наложна глоба по чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП в размер на 100 лв. При това положение
извършеното на 29.05.2021 г. в едногодишен срок от влизането в сила на този електронен
фиш ново нарушение на чл. 21 ЗДвП категорично сочи на случай на повторност по
смисъла на § 6 т. 33 ДР ЗДвП, съгласно която разпоредба „повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Ирелевантно за квалифицирането
на нарушението като повторно е обстоятелството кое лице било заплатило глобата
по съставения и влязъл в сила електронен фиш серия К, № 3651906, тъй като няма пречка
задължението да бъде погасено и от трето за нарушението лице. Неясно е и защо
при положение, че в ЗДвП се съдържа изрична норма, дефинираща понятието „повторно
нарушение“ по смисъла на закона, касаторът се позовава на разпоредба от друг
закон - §1, т. 37 от ДР на КЗ, както и с какво тази разпоредба би променила извода
за повторност на индивидуализираното в
НП № 21-0819-003093/13.08.2021 г. нарушение на максимално допустимата скорост
по чл. 21 ал. 1 ЗДвП на превозното средство в населено място.
Не се споделя и оплакването на
касатора за неправилно извършена от въззивния съд преценка, че в рамките на АНП
не е нарушено правото на защита на наказаното лице. В това отношение съдът правилно
е обсъдил факта, че по преписката са налични данни, че преди издаване на наказателното
постановление съставеният за нарушението АУАН № 919630/09.07.2021 г. е връчен
на нарушителя като без значение е, че връчването е извършено във време, в което
лицето се е намирало в Следствения арест в гр. София на бул. „Д-р Г.М. Димитров“
№ 42, за което свидетелства приложеното по преписката писмо рег. №
12530/28.07.2021 г. на началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“
– София. С факта на извършеното връчване е осигурена предвидената с чл. 44 ал. 1 ЗАНН процесуална
възможност за нарушителя в 7-дневен срок от подписването на АУАН да направи и
писмени възражения по него, от която той не се е възползвал. Същевременно редовно
извършеното връчване на АУАН на нарушителя свидетелства и за отсъствието на основание
за връщането му от АНО на актосъставителя, каквото е предвиждането на чл. 52
ал. 2 ЗАНН за случаите, в които актът не е бил предявен на нарушителя.
За доказаността на факта, че
именно касаторът е извършител на нарушението, за което е съставен АУАН №
919630/09.07.2021 г. и въз основа на него е
издадено обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление № 21-0819-003093/13.08.2021
г., свидетелства и лично подписаната от него на 16.07.2021 г., освен от собственика
на автомобила, декларация за предоставянето на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, в която И.Д.А. собственоръчно и скрепено с
подписа си е посочил, че на 29.05.2021 г. в 20:55 ч. е управлявал лекия
автомобил с рег. № В****ТС. Посоченото в декларацията потвърждава възприетия и от
решаващия делото съд извод на АНО досежно субекта на административното
нарушение като в това отношение от значение е и регламентирана с чл. 189 ал. 2 ЗДвП оборима доказателствена сила на редовно съставените актове по този закон,
останала необорена до приключването на съдебното производство пред районния
съд.
Преценката на делото сочи, че
сезираният с жалбата срещу наказателното постановление съд е постановил
решението си при пълна и задълбочено извършена преценка на всички събрани
доказателства, формирайки въз основа на тях обосновани фактически констатации и
правни изводи. Касационната инстанция не констатира допуснати в работата на
съда съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и това
бланкетно повдигнато с касационната жалба оплакване е неоснователно.
Извършвайки, съгласно чл. 218 ал.
2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка за валидността и допустимостта на
обжалваното решение, касационната инстанция установи, че то е постановено от
надлежен състав на районния съд вследствие на сезирането му с допустима жалба
срещу подлежащ на оспорване акт на особена юрисдикция като с решението си при
правилно конституиране на страните съдът се е произнесъл по заявения с жалбата
предмет на спора. Поради това решението е валидно и допустимо.
В целостта си изложеното сочи на
неоснователност на подадената от И.Д.А. касационна жалба, поради което
оспореното с нея решение на Районен съд – Варна следва да се остави в сила от
касационната инстанция в съответствие с правомощието й по чл. 221 ал. 2 предл.
първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
При този изход на спора И.Д.А. следва
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН,
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, чийто размер, предвид
невисоката сложност на делото, съдът определя на нормативно установения минимум
от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д
ал. 5 ЗАНН. В това отношение не се споделя становището на пълномощника на
касатора за отсъствието на основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ОД на МВР – Варна, след като неин пълномощник не се е явил лично в
насроченото за 02.03.2023 г. съдебно заседание. Фактът на подадените преди
съдебното заседание от пълномощника на ОД на МВР- Варна писмени бележки с изложени
в тях аргументи за неоснователността на касационната жалба е достатъчен да се
приеме, че ОД на МВР – Варна е била надлежно представлявана по делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1058/01.08.2022
г. по н.а.х.д. № 745/2022 г. г. на ВРС, VІ състав.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/