Решение по дело №3475/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262945/13.12.2021г.

Гр.Варна, 13.12.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично открито съдебно заседание на дванадесети ноември , през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

 

при участието на секретар Христина Х.

разгледа докладваното от съдия М. Жекова

гражданско дело номер 3475 по описа на ВРС за 2020 год.

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ищцовата страна ЕООД „Д.5“, чрез адвокат Ю.М. от ДАК против нотариус В.Х.А. ***, *** с посочено правно основание чл. 73 ЗННД и ЗЗД и ГПК и цена от 10 748,15 лв. от които 7 000 лв. главница, 2133,06 лв. законна лихва върху главницата от 7000 лв., 1140 лв. присъдени разноски по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3615/2015 г. по описа на ДРС и 475,09 лв. такси по изпълнително дело № 33/2019 г. по описа на ЧСИ Д. И., ЧСИ с рег. № *и район на действие ДОС.

С Определение № 6853/1.6.2020г. съдът е прекратил частично образуваното исково производството по гр.д. № 3475/2020 год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав, само за следните парични вземания: 1140 лв. присъдени разноски по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3615/2015 г. по описа на ДРС и 475,09 лв. такси по изпълнително дело № 33/2019 г. по описа на ЧСИ Д. И., ЧСИ с рег. № *и район на действие ДОС, поради недопустимост на исковото производство и на осн.чл. 130 ГПК. Със същия съдебен акт съдът е разпоредил на деловодителя на състава да изготви СПРАВКА от масивите НБДН от която справка да е виден ЕГН на ответника – нотариус В.Х.А. ***, ***.

Ищецът по делото „Д.5” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. С. И., чрез пълномощника си - адв. Ю.Д.М. ***, *е сезирал РС Варна с осъдителния иск по чл. 73 ЗЗДН против ответника - нотариус В.Х.А. ***, ***.

В исковата молба се твърди от страна на ищцовото ЕООД,че по силата на приложения към същата нотариален акт № *, том^: *, дело *г. вх. peг. *г. на Агенция по вписвания за покупко-продажба на недвижим имот ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, трета категория, с площ 38,998 дка. съставляваща имот № *, находяща се в землището на с. *, общ. *, ЕКАТТЕ *, ищецът закупил същия от продавача Д. Г. Д. на 01.10.2015 г. за сумата от 7000 лв., декларирана в същия нотариален акт /макар, че реалната пазарна цена за която бил закупен имота и за която продавача издал разписка на купувача била в размер на 65 000 лв./. Само две седмици по-късно обаче, ищецът /купувачът по сделката/ научил, че Р. С. П.и Г. А. П./и двете с постоянен адрес:***/ били предявили иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС срещу няколко ответника, включително и срещу „Д.5” ЕООД, като предмет на иска срещу „Д.5” ЕООД бил процесният недвижим имот, придобит по силата на горепосочения нотариален акт от „Д.5” ЕООД.

Ищците Р.и Г.П., твърди “Д.5“ ЕООД, в тяхната искова молба били заявили пред ДРС, че оспорват няколко прехвърлителни сделки, включително и последната покупко-продажбата, по силата на която „Д.5” ЕООД придобило собствеността, позовавайки се на няколко правни основания, между които и на нищожност на предходна упълномощителна сделка, обективирана в: пълномощно, с което Р. С. П.и Г. А. П.упълномощават на 11.03.2015 г. с нотариална заверка на подписите удостоверение от нотариус В.А. /ответника в настоящото исково производство/ с peг. № *на Нотариалната камара и с район на действие ВРС, с което пълномощно /приложено към исковата молба/ Р.П.и Г.П.„уж били“ упълномощили лицето Б.Д. Н.с ЕГН: ********** в качеството им на наследници на А. А. П., б.ж. на гр. Варна да ги представлява пред нотариус, като извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с разпореждане със собствени на упълномощителите недвижими имоти /включително и на процесния имот/ в т.ч. за продава, дарява, заменя и т.н., както и да подписва окончателен договор във форма на нотариален акт с лица при цени и условия по негова преценка, включително и сам със себе си, както и да получи в брой или по банков път договорената от него пазарна цена. Горепосоченото пълномощно, твърди „Д.5” ЕООД било изготвено и подписано така, че пълномощникът да разполага с неограничени права по отношение на наследническите недвижими имоти собственост на Р.П.и Г.П., като изрично било посочено както че пълномощното било безсрочно, така и че следвало да се тълкува без каквото и да било ограничение правата на упълномощения и изцяло разширително в негова полза като то включвало поредица от права не само за представителство пред нотариус, но и за пред всякакви държавни или общински органи във връзка със снабдяване документи за покупко-продажба на процесиите имоти, включително и правото пълномощникът да преупълномощава трети лица.

Твърди се по същество в исковата молба, че в хода на образуваното гражданско дело 3615/2015 г. по описа на ДРС се установявало дори, че ставало въпрос за два оригинала от едно и също пълномощно, от една и съща дата с един и същи текст и от едни и същи упълномощители, като и двата били заверени на същата дата от нотариус В.А.. Ищците Р.и Г.П. заявили в исковата си молба приложена по делото, както че не познавали пълномощника и никога не са го упълномощавали за каквото и да било, така също и че не били полагали подпис под каквото и да било пълномощно или декларации, с които от една страна да упълномощават Б.Д. Н.или друго лице да се разпорежда с техните имоти, а от друга страна заверяват нотариално подписите си под декларации по образец, каквито са нужни за изповядване на прехвърлителни сделки с имоти пред нотариус, включително декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и декларации по чл. 246, ал. 1 от ДОПК. Именно въз основа на извършените от нотариус В.А. нотариални действия свързани с нотариални удостоверявания на подпис и съдържание на 11.03.2015 г. на 2 бр. пълномощни и съответно 4 бр. декларации изискуеми от закона за изповядване на прехвърлителни сделки с имоти, за по-малко от 6 месеца се извършили поредица от прехвърлителни сделки по отношение на процесните имоти, между които и този, закупен накрая от ищеца в настоящото производство /НИВА в землището на с. */. Така например, за ищцовото дружество било видно от приложените нотариални актове, че: първо на 22.04.2015 г. т.нар. „пълномощник” на Р.и Г.П. - Б.Н., продава на П. П. А.процесния имот; П. А.на свой ред, продава на 29.05.2015 г. на Д. Г. И.същия имот и на края на 01.10.2015 г., Д. Г. И.продава на „Д.5” ЕООД същият имот, след което на 14.10.2015 г. „упълномощителите” и действителни собственици на имота Р.П.и Г.П.предявяват исковете си по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС. В хода на производството по горепосоченото дело , по което един от ответниците бил и „Д.5” ЕООД спрямо който бил предявен и уважен иска на ищците за прогласяване на относителна недействителност по отношение на ищците придобивната сделка от 01.10.2015 г. и осъдено „Д.5” ЕООД да предаде владението на имота /НИВА в с. */ на собствениците на имота Р.и Г.П., била привлечена като трето лице - помагач нотариус В.А.. Същата била разпитана и като свидетел по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС. Независимо от дадените обяснения на нотариус А., че пред нея са се явили Р. С. П.и Г.А.П., по горепосоченото исково производство, твърди ищецът в настоящото исково производство, че било доказано по безспорен начин, включително и със съдебно-почеркова- подписова експертиза /приложена в настоящото исково производство/ за това, че подписите положени под 2 бр. пълномощни и 4 бр. декларации с „автори” Р. С. П.и Г. А. П.на 11.03.2015 г. в нотариалната кантора и пред нотариус В.Х.А. не се явяват и не са положени от лицата Р. С. П.и Г.А.П.. Въз основа на това експертно заключение от 16.02.2017 г. /приобщено по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС/, както и въз основа и на други безспорни писмени доказателства, включително справки от база данните на подписи от БДС при МВР /а между впрочем и от най-просто сравнение за това, как всеки един от подписите и ръкописно изписаните имена на Р. С. П.и Г. А. П.под пълномощните и декларациите се различават, което би трябвало да направи впечатление на първо място на нотариуса В.А. заверила подписите и съдържанието/ се стигало до категорични и необорими правни изводи на първоинстанционния съд, а впоследствие потвърдени и от ДОС по в.гр.д. 1/2018 г. и с определение № 516/24.06.2019 г. по к.гр.д. 725/2019 г. по описа на трето г.о. на ВКС на P. България, а именно : че е признато за установено по предявения иск от Р. С. П.и Г. А. П.по отношение на „Д.5” ЕООД, че недвижим имот: Земеделска земя - нива, трета категория с площ от 38,998 дка., съставляваща имот *, находящ се в землището на с. * /подробно описан в приложения като писмено доказателство нотариален акт за продажба/ е собственост на Р. С. П.и Г.А.П., като на осн. чл. 108 от ЗС се осъжда „Д.5” ЕООД да предаде владението върху гореописания земеделски имот на Р. С. П.и Г.А.П..

Видно било за ищеца от приложените влезли в сила съдебни решения /ползващи се със СПН/ по горепосоченото дело и изпълнителен лист издаден въз основа на същите решения, че „Д.5” ЕООД било осъдено да заплати на Р. С. П.и Г. А. П.допълнително и разноски по горепосочените дела общо в размер на 1140 лв.Въз основа на същият изпълнителен лист /издаден незабавно след влизане в сила на съдебните актове в полза на ищците/ Р. С. П.и Г. А. П.образували изпълнително дело пред ЧСИ Д. И., peг.№ *с район на действие ДОС, а именно изп.д. № 33/2019 г. /видно от приложената покана за доброволно изпълнение от 07.11.2019 г. до „Д.5„ ЕООД/ с което допълнително на „Д.5” ЕООД се създавало парично задължение в размер на 475,09 лв. присъдени разноски по същото изпълнително дело във връзка със същият земеделски имот, от който бил отстранен „Д.5” ЕООД с влязло в сила съдебно решение.

В хода на гражданското дело се твърди още, че били образувани и няколко досъдебни производства по реда на НПК и НК, както по жалби от Р. С. П.и Г.А.П., но така и по жалба от „Д.5” ЕООД, които бири спрени и неприключили с обвинителен акт и влязла в сила присъда.Въпреки това, сочи ищецът,че било видно от прокурорските постановления по същите /приложени към исковата молба/ че в спрените наказателни производства било установено отново от разследващите органи, че Р. С. П.и Г.А.П., не са се явявали в нотариалната кантора на В.Х.А. на 11.03.2015 г., включително не познавали Б.Д. Н.и не били упълномощавали същия с подписи под приложените нотариално заверени пълномощно и декларации, както и самият Б.Д. Н.заявил в разпит пред разследващите органи, че не познавал своите „упълномощители” Р. С. П.и Г.А.П..

С оглед горното счита ищецът „Д.5 „ ЕООД, че е налице безспорно и установено от фактическа и правна страна причинно-следствена връзка между виновното поведение на нотариус В.Х.А. *** действие ВРС, която не изпълнила задълженията си произтичащи по ЗННД, ЗЗД и ГПК, като е издал нотариални удостоверения на подписи и съдържания върху 2 бр. пълномощни и 4 бр. декларации /приложени към исковата молба на 11.03.2015 г. / в нотариалната си кантора в гр. Варна, като тези подписи не се явявали и не били положени от лицата „упълномощители”, а именно Р.С.П., ЕГН: ********** от гр. Варна и Г.А.П., ЕГН: ******* * от гр. Варна.

Вследствие именно на виновното поведение на ответника - нотариус В.А., изразяващо се в горепосочените правни действия свързани с издадените нотариални удостоверявания на подписи и съдържание, твърди ищецът, че първоначално Б.Д. Н., а впоследствие П. П. А.и Д. Г. Д. посредством поредица от правни сделки помежду си, накрая чрез последната продали на „Д.5” ЕООД земеделска земя /НИВА/ с площ от 38,998 дка., като по този начин нотариус В.А. била причинила имотна вреда на купувача „Д.5” ЕООД в размери, както следва: 7000 лв., представляващи продажна цена за покупката на недвижим имот - НИВА, трета категория, находяща се в землището на с. *, общ. * по нотариална сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2015 г. съгласно декларираната продажна цена в нотариален акт от 01.10.2015 г.; 2133,06 лв., представляващи законова /лихва/, начиная от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска /12.03.2020 г./ върху сумата от 7000 лв.; 1140 лв. - присъдени разноски по влязло в сила съдебно решение по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС; 475,09 лв. - такси и разноски по изпълнително дело 33/2019 г. по описа на ЧСИ Д. И., peг. № *, район на действие ДОС.

Изрично е подчертано, че преди изповядване на сделката посредством която ищецът е придобил имота, били извършени всички справки за наличие на тежести, възбрани и ипотеки, на такива не били установени, поради което и сделката била изповядана от нотариус Д. Б. , нотариус с район на действие ДРС.

Ето защо, ищецът „Д.“ 5 ЕООД в сезиращата съда искова молба е обективирал искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:

Да бъде постановено Решение по силата на което ответникът –нотариус В.А. да бъде осъден да заплати на ищеца за причинените на ищеца вреди от виновното поведение на ответника изразяващо се в заверки на подписи и съдържание на действителните лица -носители на вещни права, които не са се явили и не са подписали горепосочените 2 бр. пълномощни и 4 бр. декларации на 11.03.2015 г. в нотариалната кантора на ответника, суми както следва: 7000 лв., представляващи продажна цена за покупката на недвижим имот ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, трета категория, с площ 38,998 дка. съставляваща имот № *, находяща се в землището на с. *, общ. *, ЕКАТТЕ * по нотариална сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2015 г. съгласно декларираната продажна цена в нотариален акт от 01.10.2015 г.; 2133,06 лв., представляващи законова лихва, начиная от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска върху сумата от 7000 лв.; 1140 лв. - присъдени разноски по влязло в сила съдебно решение по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС; 475,09 лв. - такси и разноски по изпълнително дело 33/2019 г. по описа на ЧСИ Д. И., peг. № *, район на действие ДОС.Обективирано е и акцесорно искане в полза на ищеца да бъде присъдена и законовата лихва върху главницата от 7 000 лв. от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на паричното задължение.В подкрепа на твърденията и исканията си, с исковата молба ищецът е направил доказателствени искания. С оглед сочените в обстоятелствената част на исковата молба факти и доказателства, ищецът единствено е заявил в исковата си молба, че желае да привлече като трето лице в настоящото производство лицата: Р.С.П., ЕГН: ********** *** и Г.А.П., ЕГН: ********** *** , искане което не е отговаряло на изискванията визирани в чл.219 ГПК, не е било прецизирано в срока за отстраняване на нереводностите в исковата молба, поради което и съдът не се е произнесъл по него.В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител не е завил искане за привличане на подпомагаща страна.В изпълнение на дадените от съда указания ищецът е прецизирал и основанието и петитума на иск а именно в допълнителната уточнителна молба е посочено, че иска се основава на чл. 73 от ЗННД и е с ответник нотариуса В.Х.А. в качеството й на нотариус с peг. № *в регистъра на Нотариалната камара на Р. България, с район на действие PC Варна и адрес кантората в регистрацията на нотариуса посочен в исковата молба, като по отношение на ЕГН на ответника е направено искане съдът да извърши служебно по отношение на ответника, като в противен случай издаде удостоверение по силата на което ищецът да се снабдим с данни за ЕГН на лицето В.Х.А..Уточнено е още, че претенцията на „Д.5“ ЕООД в настоящото производство по отношение на ответника в качеството му на нотариус е за заплащане на сумата от 7000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща платена цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № *, том *, дело *г., вх. peг. *г. на Агенция по вписвания гр. Добрич за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя -нива, трета категория, представляващ имот № *, находящ се в землището на с. *, общ. *, която продажна цена ищецът е заплатил в качеството си на купувач на продавача и се удостоверява от записания в същия нотариален акт като удостоверен материален интерес, равняващ се на 7000 лв. Горепосочената имуществена вреда е посочено, че е вследствие на пряка причинно-следствена връзка от приложените нотариални удостоверения на нотариус В.Х.А. пълномощни и декларации, послужили като основание за сключване на нотариалната сделка с участието на ищеца.Същевременно се претендира и мораторна лихва върху главницата от 7000 лв. в размер на 2133,06 лв., начиная от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска, 12.03.2020 г.  както и законовата лихва за забава върху сумата от 7000 лв., начиная от датата на предявяване на иска- 12.03.2020 г. до окончателната плащане на задължението.Изрично е заявено, че ищецът: не поддържа претенцията в настоящото производство за осъждане на ответника заплатена цена по сключената сделка над сумата от 7000 лв., равняваща се на удостоверения материален интерес до реално заплатената по сделката от страна на купувача ; не поддържа претенцията в настоящото производство от 1140 лв., представляваща присъдени разноски по влязло в сила съдебно решение по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС, заплатени от ищеца, както и претенцията за 475,09 лв. - заплатени такси от ищеца по изп.д. 33/2019 г. по описа на ЧСИ Д. И. с peг. № *в КЧСИ и район на действие ДОС.Заявено е още, че нотариус В.А. е извършила визираните в ЗННД нарушения /установени с влязло в сила решение на ДРС по гр.д. 3615/2015 г./, а именно, че вследствие на извършените от нея нотариални удостоверявания са изпълнени, при това кумулативно всички предпоставки от сложния фактически състав, ангажиращи имуществената отговорност на нотариуса по отношение на ищеца, а именно: противоправно поведение от страна на нотариуса касателно задълженията му по раздел II от ЗННД; вреда; вина - презюмирана по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и причинно-следствена връзка между поведението и вредата. В този смисъл  ищецът заявява, че извършените нотариални удостоверявания /приложени към исковата молба/ на 11.03.2015 г., а именно пълномощно с peг.№ *г. с удостоверен подпис на лице - упълномощител от името на Р.С.П.; пълномощно с peг. N: * г. за удостоверение съдържание на лице - упълномощител от името на Р.С.П., пълномощно с peг. № *г. за удостоверяване на подпис на лице - упълномощител от името на Г.А.П.; пълномощно с peг. № *г. за удостоверение съдържание на лице - упълномощител от името на Г.А.П.; декларации по чл. 25, т. 8 от името на Р. С. П.и Г.А.П.; декларации по чл. 264 от ДОПК от името на Р. С. П.и Г. А. П.било установено, че не са били извършени законосъобразно, тъй като съгласно горепосоченото влязло в сила решение, нито Р.С.П., нито Г.С.П.са се явили пред нотариус В.Х.А. в нейната кантора, нито пък са полагали подписи под което и да било от горепосочените пълномощни и декларации. Заверявайки подписи на лица, които не са се явили лично в нотариалната кантора и не са положили подписите си под горепосочените документи, нотариус А., обобщава и уточнява ищецът, че е допуснала съществени груби нарушения на ЗННД във връзка с осъществяваната от нея дейност като нотариус, а оттук и вследствие на извършените незаконосъобразни проверки на подпис и съдържание от всеки един от горепосочените документи, нотариус А. не само е нарушила ЗННД, но и е била причина да се стигне до последващи правни действия на основание именно същите неистински пълномощни и декларации, с които пък впоследствие било причинено непозволено увреждане по смисъла и на чл. 45 от ЗЗД на купувачът „Д.5” ЕООД закупил с нотариална сделка за покупко-продажба на 01.10.2015 г. имот, за който има издадени пред нотариус А. всички тези горепосочени пълномощни и декларации, които привидно удостоверяват представителната власт на трето лице на което не са предоставени такива права, независимо от посоченото в нотариалните удостоверения от нотариус В.А.( л.98 )

В изпълнение на разпореждането на съда е посочена банкова сметка, ***, а именно: IBAN: ***а, клон *, титуляр Ю.Д.М. - пълномощник на ищеца.И на последно място ищецът е уточнил, че желае съда да изиска своевременно нотариалните дела, които да бъдат приобщени към делото в исковия процес. /вместо да бъде водено отделно производство по чл.207 ГПК/.

В срока по чл. 131 ГПК ОТВЕТНИКЪТ по иска нотариус А. изразява писмено становище – възражение по предявения иск: Становището по допустимостта и основателността на иска на отв. нот. А. е следното: С исковата молба отчита отв. нот. А., че са предявени три искания: Първото от тях - да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца причинените вреди от виновното му поведение, изразяващо се в заверки на подписи и съдържание на действителните лица - носители на вещи права, които не са се явили и не са подписали 2 бр. пълномощни и 4 бр. декларации на 11.03.3015г. в нотариалната кантора, както следва: 7000 лв., представляващи продажна цена за покупката на недвижим имот ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, трета категория, с площ 381998 дка. съставляваща имот № *, находяща се в землището на с. *, общ. *, ЕКАТТЕ * по нотариална сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2015г., съгласно декларираната продажна цена в нот. акт от 01.10.2015г. С оглед така заявеното и представения договор за покупко- продажба на недвижими от 01.10.2015г., за ответника оставало неясно, в какво се изразява претенцията, доколкото не се обуславяла възможността за търсене на обезщетение за вреди при условията на чл. 73 ЗННД и наличие на настъпили вреди.

Не ставало ясно и коя отговорност иска да ангажира ищеца, още повече, че съгласно чл. 469 от КЗ, застрахователя покривал всички имуществени вреди настъпили за трети лица, в следствие на застрахователно събитие, в т.ч. и при нанесени вреди на лица, при изпълнение на служебните задължения на нотариуса. В този смисъл, възразява нот. А., че ищецът разполагал с правния способ и механизъм за удовлетворяване на претърпените от него вреди от застрахователя, носещ риска по задължителната застраховка “Професионална отговорност”, съгласно измененията от 01.01.2016 г. на Кодекс на застраховането / явяващ се и специален закон в случая/. Увреденото лице можело да предяви претенцията си пряко пред застрахователя, съгласно предвидените специални разпоредби, според които застрахователя по задължителната застраховка „Професионална отговорност”, покривал отговорността на застрахования /и виновен/ нотариус за причинени от него вреди на трети лица, т.е. налице била пълна неяснота към кой момент, от какво се пораждало вземането и в какъв размер.

В този смисъл, възразява още отв.нот. А., че било налице явна липса на съответствие между твърдяната вина и обезщетение за вреди по нотариална сделка за покупко-продажба на недвижим имот от *. обективиран в Нот. акт №*, т.* peг. №*, д. № * от * г. на Нотариус Д. Б., peг. №* на НК, с район на действие ДРС, което пораждала нарушение на императивни процесуални правила, с оглед правото на ответника на защита. Ето защо, моли ответникът съдът да приеме че след като ищецът не е изложил и конкретизирал правния си интерес от водене на осъдителен иск с правно основание чл. 73 ЗННД, то и производството по този иск, следва да се прекрати като недопустимо, поради липса на правен интерес.Второто искане, заявено в исковата молба, отчита нот. А. е да се постанови решение, с което да се присъди сумата от 2133,06 лв., представляваща мораторна лихва, начиная от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска, върху сумата от 7000 лв. Доколкото и при липса на твърдения как е породено и от къде произтича това вземане по главния иск, предвид факта, че за него липсва правен интерес, то липсвал правен интерес и от водене на този иск, както и не била налице активна легитимация на ищеца. Ето защо, моли ответникът съдът да приемете, че след като ищецът не е изложил и конкретизирал правния си интерес от водене на осъдителен иск в тази му част, пор производството по този иск следва да се прекрати като недопустимо, поради липса на правен интерес. Третото искане,визирано в първоначалната сезираща съда молба, цитира отв. нот. А. е да бъдат присъдени в полза на ищеца, разноски по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3615/2015г. по описа на ДРС в размер на 1140 лв., сумата от 475,09лв. - такси и разноски по изп.д. №33/2019г. по описа на ЧСИ Д. И., peг. № *с район на действие ДОС., като сочи че с уточняваща молба ищецът е заявил, че не поддържа тези си претенции. На последно място по искането за присъждане на законовата лихва върху главницата от 7000лв. от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на паричното задължение, доколкото отв.нот. А. счита, че основния иск се явява недопустим то и исканията за мораторна и законова лихви следва да бъдат приети като недопустими. С оглед на гореизложеното, всичко изброено до тук ,според ответника, се налагал извода за нередовност на предявените искове и същите следва да бъдат уточнени /ако съдът прецени, че това е порок на волята/, и ако не бъдат, то следва производството да бъде прекратено.

На следващо място е изразено от ответника и становище по основателността на иска: Ако в хипотеза се приеме, че всички искове /в това число и ако се допусне, че е налице уточнение по така предявен иск/, са допустими, то същите ответникът намира за неоснователни с оглед на представените доказателства към исковата молба, както и от тези които ще се съберат по пътя на пълното и главно доказване в настоящото производство. Отделно от това, ответникът оспорва изцяло така предявените искове по основание и размер. В подкрепа на извода за неоснователност на исковете е изразено и ясното становище по обстоятелствата, на които се основава искът: Нот.А. твърди, че е вярно, че на 11.03.2015г. в качеството си на нотариус е заверила подписи и съдържание на пълномощно с упълномощители Р. С. П.и Г.А.П.;

Нот.А. сочи, че не е вярно, че дължи на ищеца сумата от 7000 лв.; Оспорва твърдението, че дължи сумата от 2133,06лв.,представляваща мораторна лихва, начиная от 11.03.2017г. до датата на предявяване на иска върху сумата от 7000лв. Оспорва като неоснователно, наличието на виновно поведение от страна на нот.А. в качеството й на нотариус с район на действие ВРС, досежно неизпълнение на задълженията й по реда на ЗННД, ЗЗД и ГПК, във връзка с издаване на нотариални удостоверявания на подписи и съдържание върху 2 бр. Пълномощни и 4 бр. Декларации;Оспорва като неоснователно наличието на причинно - следствена връзка между вина и настъпила вреда за ищеца. Оспорва, като неоснователно наличието на вреда равняваща се на 7000 лв. по отношение на ищеца. Твърди, че в случай, че ищецът, счита себе си за увреден от действия на А. в качеството й на нотариус, то той разполагал с правна и фактическа възможност да насочи своята претенция към ЗАД „*“ гр. София, по отношение на застраховката на нот.В.А. „Професионална отговорност“ и да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, за покриване и изплащане на обезщетение на имуществени вреди, настъпили в следствие на действия на нотариуса, по валидно сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност“.

Отв.нот.А. твърди, че не се явява длъжник и не дължи на „Д.5“ ЕООД, ЕИК * по така заявената с исковата молба главница с размер на 7000 лв.

По същество в отговора на искова молба нотариус А. излага твърдения, че в периода от 01.10.2015 г. до 24.06.2019 г. дружеството  отдавало под аренда /наем/ или ползвало самостоятелно нивата, посочена в Нот. акт №*, т.*, peг. №*, д. №* от * г. на Нотариус Д. Б., peг. №* на НК, с район на действие ДРС и получавало плащане или е придобивало доходите.

Твърди се от ответника, че ответникът, че не се явява длъжник и не дължи на ищеца изискуема мораторна лихва в размер на 2133,06лв. за период от 11.03.2017г. до датата на предявяване на иска, върху сумата от7000лв., като липсвала нарочна покана за това.

Твърди ответникът, в случай, че съдът приеме, че е налице вреда, породена от действия на нот. А. спрямо ищеца, че следва да бъде привлечена и конституирана като трето лице в процеса ЗАД „*“ гр. София, с оглед отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, породена на договорно основание.Твърди се още от нотариус В.А., че правомерно спазила в рамките на професионалната й отговорност, разпоредбите на чл. 590 от ГПК във вр. с чл. 580 от ГПК при заверка на два оригинала пълномощно и 4 бр. декларации. Следователно твърди, че липсва виновно поведение от нейна страна по отношение на ищеца, същият не бил страна по удостоверителното производство, поради което нямало причинно-следствена връзка и липсвал вредоносен резултат от страна  на нотариуса спрямо ищеца. В тази връзка твърди ответникът, че пряко и непосредствено извършила сверка на данните и лицата от представените й лични карти.

От своя страна ответникът нот. В. А. навежда в срока по чл. 131 ГПК следните допълнителни възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават: Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал.1 ЗННД, нотариусът носел имуществена отговорност за вредите, причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД били общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции: настъпила вреда; вина на длъжностното лице и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Като се има предвид, горното и факта, че чл. 73 от ЗННД, е разновидност на непозволеното увреждане като източник на задължение, ответникът моли съда да приеме, че липсва и каквато и да било причинно - следствена връзка между действията на нот. В. А. в това й качество и претендираните вреди, т.к. били претърпени в един доста по - късен момент. От друга страна ищецът не бил страна по тази едностранната сделка - упълномощаване, той не черпел нито права от нея, нито тя създавала за него каквото и да било задължение. Следователно не можела да се намери и виновно поведение на ответника нотариус, доколкото в гражданското право вината е понятие, почиващо на знание на определени факти касателно възможното увреждане, каквито липсвали.

В условията на евентуалност, дори и да се приеме, че има противоправно поведение от страна на нотариуса - ответник по иска, изразяващо се в бездействие, то това възразява отв. нот. А., че не е в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното от ищеца намаление на имуществото. Пряката причинно - следствена връзка между две събития означавала, че настъпването на първото по време събитие е напълно достатъчно условие да настъпи и второто. В случая, липсвала не само пряката, но и каквато да било опосредствена такава. При извършеното нотариално удостоверяване не се установявали конкретни нарушения на изискванията на чл.25 от ЗННД и глава 54 от ГПК, които да водят на нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.590 ГПК. В случая, въпреки твърденията за нарушение по ГПК не се установявали и не се твърдели. Не се установявали и други такива основания за нищожност на нотариалното действие. Документите твърди нотариус А., че били издадени от нотариуса в кръга на удостоверителната му компетентност и при спазване на правилата за съответното производство по глава 54, раздел II от ГПК - особени правила при нотариалните производства.

По отношение на постановеното предходно решение, относно действителността на сделката, обективирана в нот. акт №*, т.*, peг. № *, д. №* от * г. на Нотариус Д. Б., peг. №* на НК, с район на действие ДРС, възразява отв. нот. В. А., че това Решение не може да бъде противопоставено на настоящият ответник, с оглед ограничените субективни предели на силата на присъдено нещо съгласно чл.298 ГПК. Съдът е обвързан от постановеното решение съгласно чл.297 от ГПК, не отрича отв. нот. А., но единствено относно прогласената нищожност на сделката. Конкретните основания за това, счита нотариус В.А., че не са противопоставими на ответника. Със сила на присъдено нещо се ползувал само диспозитивът на решението, визиращ констатацията на съда относно спорното право. Мотивите към решението, според отв. нот. А., не са част от Решението и не се ползвали със сила на присъдено нещо, а още по-малко можело да бъдат противопоставени на ответника по настоящия спор. Мотивите съдържали констатации относно доказателствените, правнорелевантни факти, досежно преюдициалните правоотношения, които не били обхванати от спорния предмет. Доколкото преюдициалното за настоящия спор отношение било решено в друг процес, между различни страни, моли ответникът нотариус В. А. да не се приема спрямо ответника в настоящия спор, силата на пресъдено нещо по спора за нищожността на сделката. Поради това следвало да се приеме, че при извършване на нотариалното действие по удостоверяване на едностранната сделка-упълномощаване, нотариусът не бил извършил нарушения на ГПК и ЗННД. Следователно при липса на обективния елемент на фактическия състав на деликтната отговорност /противоправно деяние - действие или бездействие/, не можело да се говори за субективният елемент - вината и нейните проявни форми. С оглед на това моли отв.нот. А. съдът да приеме, че липсвал първият от елементите на деликта с оглед ангажиране отговорността на застрахователя, функционално обусловена от тази на деликвента.

Съгласно изложеното по- горе и предвид заявеното с петитума на исковата молба, и уточняващата такава, ответникът се е противопоставил относно допустимостта и относимостта на част от доказателствените искания на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил доказателствено искане по делото да бъде приета справка извлечение от валидно сключена застраховка „Професионална отговорност“ към датата на събитието;

Моли да бъде привлечено и конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ в настоящото производство, застрахователна компания ЗАД „*“ *, както и Генералната дирекция на същото дружество в *.

В условията на евентуалност, предявява ОТВЕТНИКЪТ за съвместно разглеждане наред с главния иск, ОБРАТЕН ИСК срещу ЗАД „*“ гр. София, за осъждане на дружеството да заплати сумите, претендирани от ищеца към ответника по главния иск.

Ответникът представя и моли съда да приеме доказателство за своевременното уведомяване на ЗАД „*" гр. София, като от своя страна също е направил доказателствени искания. Моли, в зависимост от становището на ищеца, третото лице и други страни, да й бъде дадена възможност да представи доказателства и да направи допълнително доказателствени искания. В срока по чл. 131 ГПК ответникът нот.В. А. прилага и моли да съдът да приеме като писмени доказателства: заверени за вярност от нот. А. копия 6 бр. застрахователни полици за периода 2014- 2020 г.; доказателства за уведомление на застрахователя.

В обратния си иск от 22.07.2020 г. нот. А. сочи , че предявява на осн. чл. 219 ал. 3 ГПК обратен иск против ЗАД * във връзка с наличие на валидно сключена застраховка „Професионална отговорност“ както към датата на събитието така и към датата на предявяване на иска против нотариус А. от Д.5 ЕООД, с който обратен иск нотариус А. моли съда, след като разгледа иска на Д.5 ЕООД и прецени доказателствата по него да осъди застрахователя за заплати на ищеца Д.5 ЕООД исковите суми подробно посочени и в обратния иск по основания и размери – главница 7000 лв., мораторна лихва 2133,06 лв. за периода от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска. В подкрепа на искането си обективирано в обратния иск са приложени писмени доказателства описани в обратния иск /л.134/.

В СРОКА по чл. 131 ГПК ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в *, представлявано от Н. Ч.- главен изпълнителен директор и И. Г.- изпълнителен директор, чрез Б. А.- гл. юрисконсулт представя и моли съда да приеме отговор на искова молба по обратния иск, както и становище по главния иск.

Оспорва се изцяло предявения от нотариус В.А. обратен иск срещу ЗАД „*“ както по основание, така и по размер.С оглед привличането на ЗАД „*“ в качеството на трето лице - помагач по горецитираното дело, застрахователя представя и моли съда да приеме следното становище:Оспорва се иска срещу нотариус В.А. както по основание, така и по размер. Поддържат се изцяло възраженията и оспорванията, направени с отговора на искова молба, депозиран от нотариус В.А..

По допустимостта на главния иск застрахователят поддържа изцяло възражението на ответната страна за недопустимост на предявените искове, като прави отделно възражение по отношение на недопустимостта на предявените главни искове със следните аргументи: Твърди, че за ищеца липсва активна процесуална легитимация по делото. Положителна процесуална предпоставка (от рода на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно) относно процесуалната допустимост на предявена искова молба ,сочи ТЛП на страната на ответника и ответник по обратния иск, че е процесуалната легитимация на страните в процеса. Това понятие означавало, пояснява същата страна, че страните в един граждански спор, при подаване на исковата молба в съда трябва да имат качеството на „надлежни страни“ в процеса. Процесуалната легитимация на страните, определяща ги като „надлежни страни“ в процеса предполагала в полза на ищеца да съществува право на иск, което определяло неговата активна процесуална легитимация. В настоящия случай, дори ако се приемело хипотетично, че е възможно да бъдат нанесени вреди от действия или бездействия в нарушение на закона от страна на ответника, то тези вреди, респ. правото на иск принадлежало на лицата, собственици на процесния имот, предмет на нотариалната сделка.

Поддържа се изцяло становището на ответника, като в частност изцяло поддържа ТЛП и ответник по обратния иск, че предявените искове са и недопустими, а изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обстоятелствата и фактите, до които може да се достигне след анализ на доказателствата по делото.

Поддържа се и се присъединява от страна на ТЛП и ответник по обратния иск към възражението на нотариус В.А., че доколкото и в предвид факта, че с Определение № 6853/01.06.2020г. ищецът е следвало да конкретизира твърденията си относно - Кои точно нарушения и задължения от страна на ответника нотариус В.А. били извършени; Кога същите са били извършени, както и пряката и причинно-следствена връзка между нарушените задължения по смисъла на ЗННД и претърпените от ищеца имуществени вреди, то моли ВРС да приеме, че с молба от 11.06.2020г. ищцовото дружество не е изпълнило изискването на нормата на чл.127, ал.1, т. 4 и т.5 ГПК, поради което, моли,  съда да приеме, че ищецът не е изложил и конкретизирал правния си интерес от водене на осъдителен иск с правно основание чл. 73 ЗННД, като производството, следвало да се прекрати като недопустимо, поради липса на правен интерес.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ГЛАВНИЯ И ОБРАТНИЯ ИСК становището на ТЛП и ответник по обратния иск е следното:

Не оспорва наличие на сключена застрахователна полица № 3420140800R00541 по застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“ с ответника по делото - нотариус В.А. (приложена към обратния иск), със срок на действие от 03.09.2014 г. до 02.09.2015 г. Твърди, че в конкретния случай не са налични доказателства за виновно неизпълнение на професионални задължения като нотариус на нотариус В.А.. Не бил налице влязъл в сила акт на компетентен орган, установяващ виновно поведение на същата, в резултат на което да са произтекли имуществени вреди, предмет на застрахователно покритие. Нещо повече, налице било пълно несъответствие между твърдяната вина и обезщетение за вреди по нотариална сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2015 г. обективирана в Нотариален акт №*, т.*, peг. №*, д. №* от * г. на Нотариус Д. Б., peг. №* на НК, с район на действие ДРС. От исковата молба ставало ясно, че вероятно ищецът пострадал от действия и поведение, което обаче не можело да се вмени във вина на нотариуса, доколкото самите действия, от които ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди са вследствие действията на други лица, различни от нотариуса. По отношение на искането да се постанови решение, с което да се присъди сумата от 2133,06 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 11.03.2017г. до датата на предявяване на иска, върху сумата от 7000 лв., оспорва същото изцяло както по основание, така и по размер. Поддържа, че при липса на твърдения как е породено и от къде произтича това вземане по главния иск от 7000 лв., предвид факта, че за него липсва правен интерес по изложеното по-горе, то липсвал правен интерес и от водене на този акцесорен иск, както и не била налице активна легитимация на ищеца. Ето защо, моли ТЛП и ответник по обратния иск, съда да приеме, че след като ищецът не е изложил и конкретизирал правния си интерес от водене на осъдителен иск и в тази му част, следва производството по този иск да се прекрати като недопустимо, поради липса на правен интерес.

Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застрахователната полица. Счита се, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД „*“ като застраховател на професионалната отговорност на нотариус В.А., поради следното обстоятелството, че в раздел II. „ПОКРИТИ РИСКОВЕ“ по цитираните по - горе Общи условия по застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, т.1. „По условията на тази полица застрахователят покрива: 1.1. отговорността на застрахования за имуществените вреди, причинени от него вследствие виновно неизпълнение на професионалните му задължения като нотариус.“ Твърди се, че в настоящия случай не е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност, а именно - деяние, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между деяние и вреда и вина, поради което не е възникнала отговорност за вреди.В исковата молба се твърдяло, че Нотариус В.А. е извършила нотариални удостоверения на 11.03.2015 г., а именно пълномощни съответно с peг. № *г., peг. № *г., 4 броя декларации от същата дата 11.03.2015 г. Депозираната искова молба от ищеца „Д.5“ ЕООД пред Районен Съд гр. Варна ,правилно сочи застрахователя, че е с входящ № 21188/12.03.2020 г.

Отделно и на самостоятелно основание, твърди че исковата молба в настоящото производства по главния иск, депозирана от страна на ищеца „Д.5“ ЕООД срещу Нотариус В.А. е депозирана в деловодството на Районен Съд гр. Варна след изтичане на погасителната давност.Прави изрично ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ по главния иск. Исковата молба по главния иск била заведена след изтичането на давностния срок, поради което настоящия иск се явявал недопустим.

Отделно от възражението в предходната т. 7 и на различно основание, се твърди, че Молбата за привличане в настоящото производства като страна, както исковата молба /обратен иск/ от страна на ищеца по обратния иск Нотариус В.А. е депозирана в деловодството на Районен Съд гр. Варна повече от 5 години след датата на застрахователното събитие. Съгласно чл.197 от Кодекса за застраховане цитира застрахователят: „правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13 на раздел II, буква „А“ от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието“. Изведен е и правния извод подкрепен с препращане към практика а именно: Давностният срок не може да бъде прекъснат, след като вече е изтекъл. "Изтекъл преклузивен и давностен срок не може нито да се прекъсва, нито да се новира" (Решение по МАД № 29/96 г., постановено на 25.04.1997 г.). Във връзка и на основание изложеното застрахователят е направил изрично ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ НА ОБРАТНИЯ ИСК. Настоящата искова молба по обратния иск се сочи, че е заведена след изтичането на давностния срок, поради което същият/обратния иск / според ответника по обратния иск се явявал недопустим.Оспорва се като неоснователно наличието на причинно- следствена връзка между наличието на противоправно и виновно поведение от страна на нотариуса и настъпила вреда за ищеца. Оспорва се, като неоснователно наличието на вреда, равняваща се на сумата в размер на 7000 лв., настъпила за ищеца по главния иск. Поддържа се възражение, че съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 ЗННД, нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД сочи ответникът по обратния иск, общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД -наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции, наличието на настъпила вреда, наличието на вина на длъжностното лице и най-вече причинно-следствена връзка между деянието и вредата.От изложеното както в исковата молба по главния, така и в исковата молба по обратния иск, липсвала каквато и да било причинно - следствена връзка между действията на нотариуса и претендираните вреди от ищеца по главния иск. Пряката причинно - следствена връзка между две събития означавала, че настъпването на първото по време събитие е напълно достатъчно условие да настъпи и второто. В случая, липсвала не само пряката, но и опосредена такава връзка.При извършеното нотариално удостоверяване не се установявали конкретни нарушения на изискванията на чл.25 от ЗННД и глава 54 от ГПК, които да водят на нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.590 ГПК.

По размера на главния и обратния иск  становището на застрахователя е следното: Освен че не била доказана по безспорен начин основателността на предявения и главен, и обратен иск, счита че исковете, от една страна са недоказани по размер, а от друга страна - завишени. Възразява си и срещу претенцията за изплащане на законната лихва върху главницата. Искането за лихва се сочи, че е акцесорно вземане, като аргументи в тази посока са развити по-горе в настоящия отговор на искова молба и становище.Изразено и становище по доказателствените искания на ищеца по главния иск: ТЛП на страната на ответника и ответник по обратния иск поддържа и се присъединява към становището и възраженията на ответника по главния иск по отношение на доказателствата, приложени към исковата молба на ищеца по главния иск, както и исканията му с исковата молба, с аргументите и доводите изложени в отговора на искова молба, депозиран от Нотариус В.А., като моли, същите да не бъдат приети и уважени като относими и допустими в настоящия съдебен спор. Предвид концентрационното начало в процеса, моли и застрахователят, да му бъде дадена възможност да направи допълнителни доказателствени искания и възражения в зависимост от позицията на ищеца и ответника по иска. На основание изложеното, моли съда да отхвърли предявения обратен иск, като недопустим, неоснователен и недоказан, както и да бъде осъдена противната страна да заплати на ЗАД „* „ АД разноските по делото съразмерно отхвърлената част от исковете.

В проведеното по делото открито заседание от 12.11.2021г. ищцовото дружество не изпраща представител (т.к. адв.Ю.М. се явява в залата след приключване на производството ).

Ответната страна по спора нотариус А., представлявана от адвокати от С Варна П.и Е. поддържат изложеното в отговора на искова молба, като молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан,ведно с присъждане на сторените по делото от ответната страна съдебно –деловодни разноски. В условията на евентуалност процесуалните представители на ответната страна, молят да бъде осъдена застрахователната компания „*“ АД да заплати на ответника застрахователно обезщетение в размера на уважените срещу нот.А. претенции, както и разноските по делото в развер на лимита, посочен в полицата.

Третото лице помагач на страната на ответника –редовно уведомено за поредното о.с.з , не изпраща представител.

В рамките на предоставения от съда на ответника срок, на дата 19.11.2021 г. са депозирани писмени бележки от адв.Е. и адв.П.по същество на спора, а на дата 06.12.2021 г. и писмени бележки от адв.Ю.М. –процесуален представител на ищцовото дружество.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, релевантни към спора , с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От ангажираните от ищеца с исковата молба писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на приобщените по делото като писмени доказателства : искова молба вх.рег.№ при РС – Добрич 18457/14.10.2015 г.; пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ *г. на нотариус В.А., рег. № *на НК; декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от името на Р.С.П.; декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от името Г.А.П.; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името на Р.С.П.; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името Г.А.П.; съдебно-графологична почеркова-подписова експертиза по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том*, рег. № *, дело № * г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, н.дело № * г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; Решение № 463/18.05.2017 г. по гр.д. 3615/2015 г. по описа на ДРС; Решение № 197/17.10.2018 г. по в.гр.д. 1/2018 г. по описа на ДОС; Определение № 516/24.06.2019 г. по к.гр.д. 725/2019 г. по описа на Трето Г.О. на ВКС на Р. България; изпълнителен лист от 20.08.2019 г., издаден от ДРС; покана за доброволно изпълнение изх. № 7962/07.11.2019 г. по изп.дело № 20199010400033 по описа на ЧСИ Д. И. с район на действие ДОС; постановление за разноски изх. № 7911/05.11.2019 г. по изп.дело № 20199010400033 по описа на ЧСИ Д. И. с район на действие ДОС; Постановление от 02.12.2019 г. по преписка № 10809/2019 г. на ОП Варна; Постановление от 20.02.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3040/2019 г. на РП - Добрич; Постановление от 27.11.2019 г. за спиране на наказателно производство по пр.№ СП 1375/2015 г. на РП – Добрич, се установяват и доказват основните правно релевантни твърдения на ищцовата страна, а именно : На 14.10.2015 г.  лицата Р.С.П., ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********,двете от гр.Варна, чрез адв.Н.С. от ВАК са предявили искове с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД , чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС против ответниците  П.П. А., ЕГН **********, „ *„ЕООД,ЕИК *и ищецът по настоящото производство Д.5 ЕООД , ЕИК *. С Решение №  463/18.05.2017 г.  РС Добрич, ГК ХХI – ви състав е уважил предявените искове, като  е приел за установено спрямо Д.5 ЕООД , че недвижим имот : земеделска земя НИВА ТРЕТА категория, нахояща се в землището на с. *, община *с ЕКАТТЕ */ с посочени точни граници/ е собственост на Р. С. П.и Г. А. П., при равни квоти за всяка от тях по ½ ид.ч. за всяка от тях, като на осн. чл.108 ЗС  „ Д.5 „ ЕООД е било осъдено за предаде владението върху земеделския имот. С оглед изхода на спора „Д.5 „ ЕООД *** да плати на ищцте сумата от 1062,00 лв. съдебно деловодни разноски. С цитирания съдебен акт РС Добрич е приел за установено в отношенията между ищците и отв. П. А., че упълномощителна сделка  с нотариално удостоверяване на подписа  рег.№ *г. и с нотариално удостоверявано съдържание рег.№  *г, т.I , акт № *  на нот. №  *на НК, с район на действие РС Варна , е нищожна на осн. чл. 26 , ал. пр. 2 –ро ЗЗД поради липса на съгласие ; че договор за продажба сключен на 22.04.2015 г., обективиран в нотариален акт № * , т. *, рег. №  * , дело №  * г. на нотариус с рег. №  * на НК, с район на действие  РС Добрич, с който Р.П.и Г.П., представлявани от Б.Д. Н.са продали за цена от 4000,00 лв. на П. П. А.нива с площ от 21,000 дка , представляваща имот 101026 по плана за земераделяне на с.* и нива с площ 40,001 дка имот 103013 по плана за земеразделяне на с.*, е относително недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД поради сключването му от пълномощник без представителна власт, че договор за продажба , сключен на 22.04.2015 г. обективиран в нот.акт № * , т.* , рег. №  *, дело №  * г. на нот.с рег. № * на НК, с район на действие РС Добрич, с който Р.П.и Г.П.,представлявани от Б.Д. Н.са продали за цена от 5000,00 лв. на П. А.недвижим имот – нива с площ от 38,998 дка , представляваща имот №  * по плана за земеразделяне в землището на с.*, община *, е относително недействителен , на основание чл.42 , ал.2 от ЗЗД поради сключването му от пълномощник без представителна власт. / л . 50,59/.

С Решение №  197 / 17.10.2018 г. на ОС Добрич, постановено по в.гр.д.№ 1/ 2018 г. (въззивно производство инициирано от двете юридически лица – ответници по първоначално заведеното пред РС Добрич исково производство) е било потвърдено първоинстанционото решение като е отменено определение в частта за разноските, а именно намалени са били присъдените в полза на ищците разноски от 1062 лв. на 90 лв., в тежест на „Д.5 „ ЕООД, а за въззивното производство „Д.5 „ ЕООД е било осъдено да заплати на ищците съдебно –деловодни разноски от 1050 лв./л.60-63/.

С Определение № 516/ 24.06.2019 г. на ВКС , Трето г.о., ГК, с докладчик съдията Драгомир Драгнев, по гр.д.№  725/2019 г. не е допуснал до касационно обжалване Решение №  197 / 17.10.2018 г. постановено по в.гр.д. № 1/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено Решение №  463/18.5.2018 г. по гр.д.№ 3615/2015 г. на РС Добрич по предявените против Д.5 ЕООД и * ЕООД искове.

Потвърдено е било със същия акт Решение № 197 /17.10.2018 г. постановено по в.гр.д. № 1/2018 г. на Добричкия окръжен съд,с което е било отменено решението на РС Добрич, в частта за разноските които „ *„ ЕООД и „ Д.5 „ ЕООД са осъдени да заплатят на Р.П.и Г.П., като тези разноски са намалени от 1062 лв. на 90 лв. за всяка една от тях. /л.64-67/ .

От гореизложеното се налага извода, че спрямо ищеца по настоящото дело е влязло окончателно в законна сила на 24.06.2019 г. Решението на РС Добрич по гр.дело № 3615/ 2015 г. с което искът на Р.и Г.П. по чл.108 ЗС с предмет ревандикиране на нивата от 38,998 дка, съставляваща имот № *, в землището на с.*, община * .

Останалите предметни предели на цитираното влязло в законна сила Решение се простират между други страни във воденето гражданско дело №  3615 / 2015г. по описа на РС Добрич, сред които и процесните в настоящото нотариални удостоверявания на нотариус А.. В цитираното гр.дело №  3615/ 2015 г. ответника в настоящия исков процес не е участвал дори и като подпомагаща страна .

От представените от ищцовата страна изпълнителен лист от дата 20.8.2019 г./ л. 68/ , издаден от РС Добрич само за съдебно деловодни разноски по влязлото в законна сила Решение по гр.дело №  3615/2015 г. ведно с описаните ПДИ и постановление за разноски се установя ирелевантния факт, че лицата Р.и Г.П. са се снабдили с изпълнителен титул против „ Д.5 „ ЕООД за присъдените йм съгл.чл.404, т. 1 ГПК съдебно деловодни разноски и е било образувано изпълнително дело.

От приобщеното по делото на лист 421 – 428 заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 260361/ 17.05.2021 г. постановено от РС Добрич, ХХI състав по гр.дело № 4507/2019 г. се установява, че така постановения съдебен акт е влязъл в законна сила на дата 15.06.2021 г. С цитираното решение „ Д.5 „ ЕООД е осъдено да заплати на Р.П.и Г.П.при равни квоти за всяка от тях, т.е. по половината от общата сума в размер на 14349,31 лв. представляваща обезщетение за ползването без основание на имот № *.*, находящ се в село *, община Добрич, представляващ нива с площ о 38,998 дка, за периода от 10.10.2015 г. до 1.10.2019 г. /с конкретно посочени по размери суми да отделните периоди / ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 19.11.2020 г. , до окончателното изплащане на вземането , на основание чл.59 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД , като за разликата  от 14 349,31 лв. до 14774,30 лв. искът е бил отхвърлен. Със същия съдебен акт „Д.5 „ЕООД е било осъдено да плати на Р.и Г.П. сумата от 227,41 лв.съдебно –деловодни разноски . В останалата част цитирания съдебен акт касае претенциите на Р.и Г.П. към трето на спора юридическо лице „ *„ ЕООД .

От така цитираното Решение се налага извода, че ищецът по настоящото дело е осъден на основание чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на лицата Р.и Г.П. посочените по –горе суми представляващи обезщетение за ползване без основание на имота на П. – същият недвижим имот, който е бил предмет и на ревандикационния иск по предходното водено исково производство .

За пълното изясняване на фактическата страна на спора, при спазване на принципа на непосредственост в гражданския процес по делото е допусната и изготвена необходимата съдебно –графологична експертиза, възложена на вещото лице Е.А.. От приобщеното на листи от 265 до  283 заключение  по съдебно –почерковата експертиза, безспорно е доказано и установено твърдението на ищцовото дружество „ Д.  5„ ЕООД, че при всички нотариални удостоверявания извършени от нотариус А. на база на които в последствие са били извършени поредица от прехвърлителни сделки, лицата които са положили подписи пред нотариуса не са били действителните лица.

Отговорите които дава вещото лице графолог, на конкретно поставените му въпроси са следните :1.На първия въпрос, след като вещото лице се са запознае с приложените по делото писмени доказателства и тези по гр.д. №3615/2015 г. по описа на ДРС, да изследва документи: пълномощно с peг. №*г. за удостоверяване на подпис на лице упълномощител от името на Р. С. П.с ЕГН:********** положен в документа пълномощно и пълномощно с peг. № *г., том *, акт.* за удостоверяване на съдържание на лице упълномощител от името Р. С. П.с ЕГН: ********** положен в документа пълномощно, първи екземпляр в оригинал, находящ се в кантора на нотариус В.А. *** действие ВРС, дали се явява и дали е положен подписа от лицето Р. С. П.с ЕГН:**********, в т.9.1. от заключението в.л. сочи, че подписът не се явява и не е изпълнен от Р.С.П.. На втори поставен на вещото лице въпрос - като вещото лице са запознае с приложените по делото писмени доказателства и тези по гр.д. №3615/2015 г. по описа на ДРС, да изследва документи: пълномощно с peг. №*г. за удостоверяване на подпис на лице упълномощител от името на Г. А. П.с ЕГН ********** положен в документа пълномощно и пълномощно с peг № *г., том *, акт.* за удостоверяване на съдържание на лице упълномощител от името Г. А. П.с ЕГН ********** положен в документа пълномощно, първи екземпляр в оригинал, находящ се в кантора на нотариус В.А. *** действие ВРС, дали се явява и дали е положен подписа от лицето Г. А. П.с ЕГН **********, в т. 9.2. вещото лице дава отговор , че подписът не се явява и не е изпълнен от лицето Г. А. П.. На трети поставен въпрос към в.л. въпрос - след като вещото лице са запознае с приложените по делото писмени доказателства и тези по гр.д. №3615/2015 г. по описа на ДРС, да изследва документи: пълномощно с peг. №*г. за удостоверяване на подпис на лице упълномощител от името на Р. С. П.с ЕГН:********** положен в документа пълномощно и пълномощно с peг. № *г., том *, акт.* за удостоверяване на съдържание на лице упълномощител от името Р. С. П.с ЕГН: ********** положен в документа пълномощно, втори екземпляр в оригинал, находящ се в кантора на нотариус И. П.с район на действие ДРС по нот. дело №115/2015 г., дали се явява и дали е положен подписа от лицето Р. С. П.с ЕГН:**********, отговора в т. 9.3. на в.л. е ,че и този подпис не се явява и не е изпълнен от лицето Р.С.П.. На четвъртия поставен към графолога въпрос - след като вещото лице са запознае с приложените по делото писмени доказателства и тези по гр.д. №3615/2015 г. по описа на ДРС, да изследва документи: пълномощно с peг. №*г. за удостоверяване на подпис на лице упълномощител от името на Г. А. П.с ЕГН ********** положен в документа пълномощно и пълномощно с peг. № *г., том *, акт.* за удостоверяване на съдържание на лице упълномощител от името Г. А. П.с ЕГН ********** положен в документа пълномощно, втори екземпляр в оригинал, находящ се в кантора на нотариус И. П.с район на действие ДРС по нот. дело №115/2015 г., дали се явява и дали е положен подписа от лицето Г. А. П.с ЕГН **********, отговорът в т. 9.4. на вещото лице е ,че и този подпис не се явява и не е изпълнен от лицето Г.А.П.. На пети поставен към вещото лице въпрос : Подписът, положен в документ -Декларация по чл.25, т.8 от ЗННД един екземпляр оригинал от Р. С. П.с ЕГН:**********, находяща се в нотариално дело №115/2015г. на нотариус И. П., дали е положен подписа от лицето Р. С. П.с ЕГН:**********, в.л. в т. 9.5. ясно сочи, че подписът не е изпълнен от Р.С.П.. Следващия шести въпрос, на който отговоря в.л. - подписът, положен в документ -Декларация по чл.25, т.8 от ЗННД един екземпляр оригинал от Г. А. П.с ЕГН **********, находяща се в нотариално дело №115/2015г. на нотариус И. П., дали е положен подписа от лицето Г. А. П.с ЕГН **********, в т.9.6 . съдържа заключението, че и този подпис не е изпълнен от Г.А.П.. На въпрос седми - подписът, положен в документ -Декларация по чл.264 от ДОПК един екземпляр оригинал от Р. С. П.с ЕГН:**********, находяща се в нотариално дело №115/2015г. на нотариус И. П., дали е положен подписа от лицето Р. С. П.с ЕГН:**********, в.л. дава заключение в т. 9.7, че подписът не е изпълнен от лицето Р.С.П.. На следващия осми въпрос - подписът, положен в документ -Декларация по чл.264 от ДОПК един екземпляр оригинал от Г. А. П.с ЕГН **********, находяща се в нотариално дело №115/2015г. на нотариус И. П., дали е положен подписа от лицето Г. А. П.с ЕГН **********,в.л. дава заключението си в т.9.8, че подписът не е изпълнен от лицето Р. С. П.. На въпрос девети - подписът за лице - упълномощител от името Р. С. П.с ЕГН:********** , положен в документ -Декларация по чл.264 от ДОПК втори екземпляр оригинал, находяща се в Агенция по вписвания гр. Добрич, дали е положен подписа от лицето Р. С. П.с ЕГН:**********, в.л.отговаря в т. 9.9 , че подписът  н е изпълнен от лицето Р. С. П.. На десетия поставен към вещото лице въпрос : Подписът за лице - упълномощител от името Г. А. П.с ЕГН **********, положен в документ -Декларация по чл.264от ДОПК втори екземпляр оригинал, находяща се в Агенция по вписвания гр.Добрич, дали е положен подписа от лицето Г. А. П.с ЕГН **********, в.л. отговоря в т. 9.10., че подписът не е изпълнен от Г. А. П.,

На поставен въпрос номер единадесети към вещото лице - дали копията на пълномощни и декларации изготвени от името на лице - упълномощител Р. С. П.с ЕГН:********** и Г. А. П.с ЕГН **********, находящи се в нотариално дело № 116/2015 г. по описа на И. П., са направени от оригиналите на същите документи като тези по нотариално дело № 115/2015 год., в т.9.11. вещото лице отговоря, че пълномощно с рег. №  * г. и рег. № * г. и декларация по чл. 25, т . 8 ЗННД, изготвени от името на лице – упълномощите  Р. С. П.и Г.А.П., са копия на оригинали приложени по нотариалното дело №  115/ 2015 г., Декларации по чл. 264 ДОПК, приложени по нотариално дело № 116 / 2015 г., заключава в.л., че са копия на оригинали находящи се в Агенция по вписванията  гр.Добрич.

Така даденото от в.л. Е.А. заключение е поддържано от графолога в проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 5.2.2021 г., неоспорено от страните и приобщено по делото .

(За целите на графологичната експертиза по делото е изискана и приобщена, депозираната с вх.рег.№ 35405/09.06.2020 г. преписка от нотариално дело № * г. по описа на И. П.– нотариус с рег. № * на НК и район на действие РС – Добрич – л.165- 184 , както и депозираната с вх. рег.№ 35403/09.6.2020 г. преписка по нот.дело № 116/22.04.2015 г. по описа на нотарис.И. П.– л. 185 –л. 199)

От разпита на вещото лице А. / л. 300 –гръб и л. 301/ по същество на спора се установяват факти и обстоятелства свързани пряко с основанието на иска. Разпитан в качество на вещото лице по делото експертът графолог ясно е заявил, че е безспорно ,че  подписите не са на лицата, а са изпълнени от други. Що се отнася до това визуално дали има някаква разлика, обяснява вещото лице А. пред съда, че нотариусът трябва да притежава автентичните подписи на истинските лица, за да може да ги сравни, като сочи не знае дали нот. А. е ползвала база данни и е сравнявала подписи, но подписите наподобяват все пак, хората , които са ги ползвали ,твърди вещото лице-графолог, че са познавали подписите на лицата, виждало се от фотоснимките, че има старание да бъдат идентични във всички документи подписите (за което вещото лице обяснява,че приложило фотокопия, за да се видят ). В останалата част от разпита си вещото лице на база опиата си като дългогодишен ръководител на БНТЛ  към МВР обяснява че е участвал при извършването на десетки такива експертизи, по отношение на използвани пластики на едни лица, заличаване на имената йм и снимката с коректор, след което върху фолио с отпечатвали на лицето, което ще се яви пред нотариуса с данните  на лицето, което всъщност притежава имущество или автомобил или някаква друга вещ , така че в практиката си имали такива случаи, трудно можело от неспециалист да се установи измамата .

Освен цитираната по –горе СГЕ, която дава ясния и обоснован отговор, че нито един от подписите изходящи от имено на лицата Г.и Р.П. в процесните нотариални удостоверявания на подпис и съдържание и декларации не е положен от тях, по делото по искане на ответната страна са събрани и допълнителни писмени доказателства и допусната Съдебно – счетоводна експертиза . Искането на ответната страна за допускане на ССчЕ е обусловено от възражението че за същата процесна нива от 38,988 дка в землището на с.*, община * ищцовото дружество Д.5 ЕООД не е претърпяло вреди, а напротив получавало арендно плащане .

В последното по делото открито съдебно заседание е изслушано заключението на вещото лице Р.С. по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза, приобщено на листи от 463 до 465 вкл. Вещото лице С. е дало обосновано заключение, че  за периода 2015- 2018 г. ищцовото дружество „Д.5 „ ЕООД няма отчетени преходи по договора за аренда сключен с АСПИ ЕООД, за 2019 г. няма никакви данни на база за които да се правят каквито и да е изводи. От стр.2 –ра на ССчЕ / л. 465/ се установява,че единствени приход който е отчело ищцовото дружество е за 2016 г. ,в размер на 4000 лв. , но от продажба на земеделска земя, не и приход от договор за аренда .

Частично относими към предмета на спора са приложените на л. 72 – 83 заверени за вярност с оригинала копия на Постановление на ОП Варна от 2.12.2019 г.,Постановление от 20.2.2020 г. на РП Добрич  и Постановление на РП Добрич от 27.11.2019 г., доколкото касаят предприетите действия от страна на Прокуратурата по установяване на авторството на осъществени в периода 1.3.2015 до 30.6.2015 на територията на гр.Добрич и м.май – октомври в гр.Варна престъпления против собствеността и документни такива, при продажбата на недвижим имот № * находящ се в землището на с.* , като на този етап воденото при ОСлО Добрич ДП № 30/2015 г. срещу неизвестен извършител е спряно на 27.11.2019 г./ л.80/.

Представените от ответницата по иска с отговора на искова молба заверени копия на застрахователна полица № 3420190800R00317/02.09.2019 г.; застрахователна полица № 3420180800R00416/02.09.2018 г.; застрахователна полица № 3420170800R00479/01.09.2017 г.; застрахователна полица № 3420160800R00483/30.08.2016 г.; застрахователна полица № 3420150800R00466/25.08.2015 г.; застрахователна полица № 3420140800R00541/29.08.2014 г.; уведомление вх. № 0204/08.02.2016 г.; уведомление изх.№ 20/20.07.2020 г.,доказват твърдението на нот.А.,че същата е сключила застраховка Професионален риск с  дружество ЗАД „* „ АД, като следва да бъдат коментирани по същество с оглед изхода по главния иск с правно основание чл. 73 ЗЗДН .

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения на дата 12.03.2020г. осъдителен иск от ищеца „Д.5 „ ЕООД против нотариус В. А. , нот. с рег. № * на НК , с адрес за призоваване * ,*** е с правно основание чл. 73 ЗЗД , като с главния иск са съединени акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 7000 лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2020 г. и до оокончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК ответникът нот. А. е оспорила предявените искове, отправила е надлежно искане с правно основание чл. 219 ГПК , като по делото е конституирано ТЛП на страната на ответника – ЗАД * АД . Ответникът - нотариус А. е предявила обратен иск против ТЛП , като по обратния иск съдът дължи произнасяне в случай, че приеме главния осъдителен иск с правно основание чл. 73 ЗННД за основателен и доказан.

Ответникът ТЛП са оспорили исковете по чл. 73 ЗННД , ведно с аксцорните претенции, като ТЛП е навело самостоятелно възражение за неоснователност на иска по чл. 73 ЗННД и на обратния иск,поради изтекла погасителна давност .

Осъдителният иск с правно основание чл. 73 ЗННД е процесуално допустим, заведен при наличие на абсолютната процесуална предпоставка – правен интерес и срещу надлежния ответник, т.к. допустимостта на иска се определя от твърденията на ищеца .

Не е спорно а и от материалите по делото, се изяснява по несъмнен начин,че нотариус В.А. *** действие  РС Варна, нотариус с номер * по описа на НК .

Основния спорен по делото въпрос е налице ли е фактическия състав на чл. 73 ЗННД за да бъде ангажирана отговорността на нотариус А.? Отговорът на този въпрос съдът дава на база разпределената тежест на доказване между страните,събраните по делото доказателства съобразно и задължителната за настоящата инстанция практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК .

С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е възложил в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставките по иска по чл. 73 ЗННД ,че нотариус В.А. в качеството си на нотариус с район на действие РС Варна е извършила твърдените в исковата и уточнителна молба закононарушения на ЗННД а именно извършена нотариална заверка на подписи на лица упълномощители Р.и Г.П. в 2 -та броя пълномощни от цитираните лица и 4 броя декларации визирани по –горе ,без упълномощителите лично да са се явили при нотариуса нито са да положили подписи под пълномощните и декларациите , които нарушения от страна на нотариус В. А. се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилите в имуществената сфера на ищеца вреди под формата на заплатена продажна цена от 7000 лева в полза на купувача по правна сделка покупко -продажба на недвижим имот  ,сделка обективирана в нотариалния акт съставен от нотариус Б.при която са използвани цитираните пълномощни и декларации. В тежест на ищеца  съдът е възложил да докаже вида и размера на тези вреди, вкл. че ответникът се намира в забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД и поради това дължи мораторна лихва върху главницата в претендирания размер както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното плащане на вземането.В тежест на ответника съдът е възложил да установи своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, подробно изложени в отговора на искова молба.-В тежест на ТРЕТОТО ЛИЦЕ помагач на страната на ответника съдът е възложил да установи и докаже възраженията си залегнали в отговора по обратния иск затова, че не е налице нито един от елементите на сложния фактически състав на чл. 45 ЗЗД ,респективно чл. 73 ЗЗДН.

По предявения ОБРАТЕН ИСК в тежест на ответника по първоначалния иск съдът е възложил освен да докаже наличието на валидно правоотношение със застрахователя към релевирания исков период и твърденията си затова, че е налице покрит риск по сключената застраховка професионална отговорност.В тежест на ответника по обратния иск съдът е възложил да установи и докаже всички възражения залегнали в отговора по обратния иск имащи правоизключващ характер, включително и възраженията имащи правопогасяващ характер подробно и хронологично залегнали в отговора на обратния иск.

При така разпределената тежест на доказване ВРС намира за безспорно установено и доказано, че неучастващите в настоящия исков процес лица Р.и Г.П. не са подписали и съставили нито един от документите описани от ищеца и в петитума на иска, т.к.е доказано чрез СГЕ, че подписите на лицата не са автентични. Дали удостоверяването на подписите и съдържание от страна на нот.А., през 2015 г. при доказаност че лицата Р.и Г.П. не са полагали никакви подписи пред нотариуса , влезлите в сила осъдителни решения по чл.108 ЗС и чл. 59 ЗЗД спрямо ищцовото дружество ,придобило от несобственик процесната нива в с.*, е достатъчно основание за да се изведе извода,че ищецът е доказал фактическия състав на чл. 73 ЗННД , отговор дава съдебната практика на ВКС .

В отделни Решения ,постановени по реда на чл.290 -293 ГПК състави на ВКС са пояснявали ,че съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за вреди в този случай е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право. С нормите на чл.96 - чл.97 от ЗННД законодателят е дефинирал как се определя „удостоверяваният материален интерес” за определени видове нотариални удостоверявания. Съгласно чл.96, ал.1, т.1 ЗННД удостоверяваният материален интерес при прехвърляне и удостоверяване право на собственост върху вещи е пазарната цена на вещта, а в §2 от ДР на ЗННД се предвижда, че пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, като оценката се определя по реда на чл.33 ЗМДТ.От изложеното следва, че няма пречка отговорността на нотариуса за причинени вреди при извършено удостоверяване и/или прехвърляне правото на собственост върху вещ, да бъде ангажирана до размера на установения по делото удостоверен материален интерес и по отношение на лица, които са придобили имота след поредица от прехвърлителни сделки, респ. нотариални удостоверявания, щом по делото са доказани предпоставките от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, вр. с чл.73, ал.1 ЗННД и вредите са резултат на допуснати от длъжностното лице - нотариус нарушения при изпълнението на задълженията във връзка с възложените му нотариални функции. (Така Решение № 105 от 6 юли 2017 г. на ВКС, Четвърто г.о., с докладчик съдията Маргарита Соклова, постановено по гр.д. №  2604/2016г.,към чиито мотиви настоящият състав напълно се придържа ).

Безспорно от приложените по делото на листи 45,47, 49 в заверени за вярност с оригинала копия на нотариални актове се доказват твърденията на ищеца Д.5 ЕООД, че след като нотариус А. е извършила нотариални заверки на подписи и съдържание изходящи от името на лицата Р.и Г.П. , на дата 22 април 2015 г. процесната нива от 38,998 дка в землището на с.* е била продадена от П. чрез пълномощника йм Б.Н.на лицето П. А./нот.дело 116/15 по описа на нот. Ир.П./, на 14 май 2015 г.П. А.е продала същата нива на Д. Г. Д. / нот.дело № 427/2015г. на нот. Р.Г./ , а на 1.10.2015 г.  Д. Д.е продала на ищцовото дружество „Д.5“ЕООД недвижимия имот за цена от 7000 лв./ нот.дело №  496 /2015г./

До момента,  въпреки подадени жалби до Прокуратурата , на този етап не е установено кои лица са станали причина нотариус Василева да извърши нотариалните заверки на подписи и съдържание през 2015 г. , както е установено със СПН, че ищцовото дружество не е надлежен носител на вещното право на собственост върху нивата в с.* с площ от 38,998 дка, макар и да е разполагало с титул за собственост / нотариалния акт приложен на л.44 /,т.к. още преди първата сделка от 22 април 2015 г. Р.и Г.П. не са упълномощавали лицето Б.Д. Н.да се разпорежда с техните недвижими имоти .

Както сочи и ВКС, горните безспорно доказани факти на база приложените по делото писмени доказателства, влезли в сила решения, съдебно – графологична а и съдебно – счетоводна експертиза, сами по себе си не обосновават законосъобразен извод затова, че е налице фактическия състав на чл. 73 ЗННД, а това е така, т.к. всички останали факти, имащи отношение към гражданските последици дори на едно престъпление от общ характер, както и на един деликт е необходимо да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

Ищецът е твърдял,че нотариус А. е извършила нарушения на ЗННД , ГПК и ЗЗД при нотариалните удостоверявания . В тази връзка следва да бъде отчетено, че в глава LIV на ГПК нотариални удостоверявания законодателят ясно е разписал в раздел I общите правила, а в раздел II особени правила. Разпоредбата на чл. 576 ГПК нотариалното действие е нищожно,когато нотариусът не е имал правото да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал.1, чл. 573,ал.1 , чл. 574 и чл. 575 ) както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал.4 (относно личното явяване на участващите лица  ) , чл. 580, 1 , т.3, т.4 , 5 , чл. 582,583 и чл. 589 , ал.2 . Отоносимите към конкретния спор са тези на чл. 589 – представяне на частен документ и чл. 590 – удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ. Данни по делото затова нот.А. да е извършила нарушения по чл. 590 или чл.589 ГПК по делото не може да се приеме, че има. Това е така, т.к. от графологичната експертиза и от разпита на вещото лице Е.А. се установява, че при направените от нот.А. удостоверявания лицето/лицата/ което се е явило/явили/ са положили доста старание да положат подпис пред нотариуса, познавайки подписа на лицето за което се представят. Наличието на специални графологични познания у нотариуса при точно този вид нотариални удостоверявания напълно разколебава твърденията на ищцовата страна за вина на нотариуса по см. на чл. 73 ЗННД и неизпълнение на служебни задължения при установяване на самоличността на лицата чиито подписи заверява.

Претенцията на ищцовата страна чл.73 ал.1 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД, съдът намира, че е останала недоказана по основание. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с общата норма на чл.45 ЗЗД, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а за да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат, като и да е налице пряка , а не опосредена причинно – следствена връзка . Между действията на нот.А. от м. май 2015 г. и покупката на недвижимия имот от ищцовата страна на дата 1 октомври 2015 г. във времето стоят отделни поредици от правни сделки, а макар въз основа на първите нотариални удостоверявания на подписи и съдържание на частни документи изходящи формално от Г.и Р.П. да са станали възможни последващите прехвърлителни сделки за имота – нивата в с.* с площ от 38,998 дка, в т.ч. и тази, по която приобретател на нивата към 1.10.2015 г. става „Д.5 „ЕООД , пет месеца след нотариалните удостоверявания , вредите за ищцовото дружество в размер от 7000 лв., платена продажна цена в полза на продавача Д. Г. Д. е било възможно както да настъпят, така и да не настъпят .

Действително в случая  се касае за поредица от сделки след оспорените от ищеца нотариални удостоверявания у при което вредата за ищеца може да се допусне, че е настъпила като последен приобретател във веригата, респ. искът на ищеца срещу ответника В.А. , в качеството й на нотариус, извършил първото нотариално удостоверяване, е допустим. Липсват пречки да се търси ангажиране отговорността на нотариуса за вреди по реда на чл.73 ал.1 ЗННД вр. с чл.45 ЗЗД и при поредица от сделки, следващи оспореното нотариално удостоверяване, ако по делото се установят и докажат всички предпоставки от състава на деликта - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.

В случая, за ВРС не е налице причинно-следствена връзка между действията на нотариуса и настъпилата за ищеца вреда (вреда за която впрочем може да се съди от вписването на продажната цена в нотариалния акт от 1.10.2015 г.  ), дори и да се приеме, че при извършване на нотариалните удостоверявания от 11.03.2015 г. нот.А. е са допуснала нарушения във връзка с извършване на проверката по чл.589, ал.2 ГПК или чл. 590 ГПК.На следващо място следва да бъде подчертано, че вредата за ищеца не е произтекла от евинцирането му като добросъвестен купувач, защото праводателят му не е бил собственик, респ. защото по веригата от сделки и неговите праводатели не са били собственици на вещта, а са се легитимирали с „привиден титул за собственост”, създаден от предвид несъществуването на съгласие към 11.3.2015 г. у реалните съсобственици на имота (Р.и Г.П.) да са дали съгласие да упълномощят неустановено лице представило се като техен пълномощник, още при първата покупко –продажба .

Вредата се оказва резултат на новонастъпили факти, които са без пряката причинно – следствена връзка с действията на нотариуса в производството по глава LIV ГПК, т.к. ако действителните носители на вещното на собственост върху имота нива от 38,988 дка в с.* случайно през 2015 г. не били узнали, че други лица се представят за собственици на техните имоти /л. 13 от делото –лист 3 ти от исковата молба на Р.и Г.П. от 14.10.2015 г. до РС Добрич /, то формално в правния мир ищцовото дружество, на база титула за собственост би продължило да се легитимира като собственик на същата тази нива.

По отношение на ответника-нот.А. съдът намира, че не налице елементът от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинно-следствена връзка между сочените за извършени от нея неправомерни действия и вредата, причинена на ищцата. „Невярното удостоверяване“ от 11.3.2015 г., при предприети от неустановени и неизвестни и към момента лица по едностранна сделка –упълномощаване и свързаните с това нотариални удостоверявания на подпис и съдържание и последвалите поредици от нотариални сделки по покупко –продажба на недвижимия имот, според съдебната практика не могат да се квалифицират като неправомерни действия конкретно по отношение на ищеца и оттам да обусловят ангажиране на отговорността за обезвреда по реда на чл.45 ЗЗД,респ. чл.73 ЗЗДН .

Предвид всичко изложено, при недоказаност на фактическия състав на чл. 73 ЗННД , на сочените в исковата молба основания за ангажиране на деликтната отговорност на нотариус А., главния иск следва да се отхвърли изяло.

Дори и в условията на евентуалност да се приеме че с действията си нотариус А. е осъществила фактическия състав на чл. 73,ал.1  ЗННД , изходът от спора по главния иск остава непроменен.Това е така, т.к. ТЛП на страната на ответника своевременно е релевирало възражение за изтекла погасителна давност .Видно е от материалите по делото ,че исковата с молба ищцовото дружество „Д.5 „ ЕООД е предявило във ВРС на дата 12.03.2020 г., след като са били изтекли пет години след нотариалните удостоверявания от 11.03.2015 г., поради което само на това основание главния иск подлежи на отхвърляне. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорните искове за присъждане на мораторна лихва и на законна лихва.

Предвид изхода на спора по главния иск, съдът не се произнася по обратния иск на нотариуса против ТЛП .

При този изход на спора съдът следва да възложи  в полза на ответната страна и в тежест на ищцовата сторените по делото съдебно –деловодни разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Видно от приложения и неоспорен списък по чл. 80 ГПК ответната страна претендира сумата от общо 2 620,33 лева съдебно деловодни разноски,включващи сумата от 250 лв. за платен депозит за ССчЕ , държавна такса платена по обратния иск  365,33 лв., д.т. за 1 бр. СУ  5 лв., адвокатски хонорар за един процесуален представител 1 500 лв., адвокатски хонорар за един процесуален представител по обратния иск 500 лв.Тези разходи като доказани и по основание и размер съдът присъжда в пълнота в полза на отв. Нот. А. и в тежест на ищеца съгласно чл. 78,ал.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК съдът не присъжда разноски в полза на третото лице помагач, тъй като такива не се дължат.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ищцовото дружество „Д.5” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. С. И., чрез пълномощника си - адв. Ю.Д.М. ***, *, против ответника нотариус В.Х.А., нотариус с рег. № *по описа на НК и район на  действие РС Варна :  **** с искането ответникът нот.А. да бъде ОСЪДЕНА да ЗАПЛАТИ на ищеца „Д.5” ЕООД, ЕИК *, СУМАТА от 7000,00 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № *, том *, дело *г., вх. peг. *г. на Агенция по вписвания гр. Добрич за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя -нива, трета категория, представляващ имот № *, находящ се в землището на с. *, общ. *, която продажна цена ищецът твърди да е заплатил в качеството си на купувач на продавача и се удостоверява от записания в същия нотариален акт като удостоверен материален интерес, равняващ се на 7000 лв., вследствие на пряка причинно-следствена връзка от приложените нотариални удостоверения на нотариус В.Х.А. пълномощни и декларации, послужили като основание за сключване на нотариалната сделка с участието на ищеца, ведно със СУМАТА от общо 2133,06 лв., мораторна лихва върху главницата от 7000 лв. начиная от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска - 12.03.2020 г.  както и ведно със законовата лихва за забава върху сумата от 7000 лв., начиная от датата на предявяване на иска- 12.03.2020 г. до окончателната плащане на задължението, поради твърдените за извършени от нотариус В.А. визирани в ЗННД нарушения /установени с влязло в сила решение на ДРС по гр.д. 3615/2015 г./, а именно, че вследствие на извършените от нея нотариални удостоверявания /приложени към исковата молба/ на 11.03.2015 г., а именно : пълномощно с peг.№ *г. с удостоверен подпис на лице - упълномощител от името на Р.С.П.; пълномощно с peг. N: *г. за удостоверение съдържание на лице - упълномощител от името на Р.С.П., пълномощно с peг. № *г. за удостоверяване на подпис на лице - упълномощител от името на Г.А.П.; пълномощно с peг. № *г. за удостоверение съдържание на лице - упълномощител от името на Г.А.П.; декларации по чл. 25, т. 8 от името на Р. С. П.и Г.А.П.; декларации по чл. 264 от ДОПК от името на Р. С. П.и Г.А.П.,за които било установено, че не са били извършени законосъобразно, тъй като съгласно горепосоченото влязло в сила решение, нито Р.С.П., нито Г.С.П.са се явили пред нотариус В.Х.А. в нейната кантора, нито пък са полагали подписи под което и да било от горепосочените пълномощни и декларации, като неоснователни и недоказани, на основание чл. 73 ,ал.1 ЗННД ,вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА  „Д.5” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К. С. И. ДА ЗАПЛАТИ на нотариус В.Х.А., нотариус с рег. № *по описа на НК и район на действие РС Варна : ****  СУМАТА от  ОБЩО 2 620,33 лева – сторените от ответната съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на чл.219 ГПК при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника –ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в *, представлявано от Н. Ч.- главен изпълнителен директор и И. Г.- изпълнителен директор.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в  ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото,чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: