Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 544
гр. Перник, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 531/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от К.В. против
Решение № 07/123/00920/3/01/04/01, изх. № 01-2600/1263/25.04.2018 г., издадено
от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание
чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г. и
т. 8.1 от Договор № 07/123/00920 от 14.08.2013 г., във вр. с изпълнението на т.
4.12 от Договор № 7/123/00920/14.08.2013 г. и чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70,
ал. 1, т. 10 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер на 85789.31 лв.
В жалбата е наведено оплакване за нищожност на оспорения
административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган.
Жалбоподателят счита, че с оглед относимата нормативна регламентация, изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ не разполага с правомощие да налага финансови корекции за Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Изложени са и
аргументи за допуснати съществени нарушения на административно процесуалните
правила и за неправилно приложение на закона. Те са обосновани с твърдението,
че при налагане на финансовата корекция органът е приложил Методика за
определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след изплащане на
финансова помощ по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.,
която е обявена за нищожна с Решение по адм. д. № 1757/2019 г. по описа на ВАС,
вместо съответния подзаконов нормативен акт – Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове. Посочено е, че решението е издадено при отсъствие на посочените в него
предпоставки, тъй като непостигането на определен финансов резултат не е част
от задълженията на бенефициера да извърши инвестицията. Искането към съда е да
отмени оспорения административен акт и да присъди на жалбоподателя направените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от адв. E.,
поддържа жалбата. Заявява, че не оспорва фактическите констатации на ответния
орган, установени в хода административното производство и отразени в оспорения
акт, но счита, че установеното отклонение от заложения в проекта финансов
резултат се дължи на обективни причини, извън волята на ползвателя, поради
което не представлява основание за извършване на финансова корекция. Искането
към съда е да отмени решението на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния
представител, юрисконсулт П., оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт, подробно доразвити в допълнително
представени писмени бележки. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния
акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на съдебен
контрол решение на основание чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
След изслушване становищата на страните, съдът, с
протоколно определение от 28.11.2019 г. е обявил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване фактите, установени от административния орган в проведеното от
него производство и отразени в оспорения административен акт. Те се подкрепят и
от приетата като доказателство административна преписка.
На 14.08.2013 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и ****
ЕООД е сключен договор № 07/123/00920/14.08.2013 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на
договора ДФ „Земеделие“ предоставя на жалбоподателя финансова помощ,
представляваща до 50% от одобрените и реално извършените разходи, свързани с
осъществяването на проект с № 07/123/00920/22.06.2012 г. /І.1.1 от договора/.
Общата сума на одобрените за финансиране разходи е 746136.53 лв. Първоначалната
безвъзмездна финансова помощ е в общ размер на 373068.27 лв., съгласно таблица
за одобрените инвестиционни разходи – приложение № 1, като от нея – 298454.616
лв. - субсидия от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
746136.53 лв. – субсидия от Националния бюджет. Съгласно т. 4.17, б. А и т.
4.12, във вр. с т. 3.1 към него,
ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок до
15.07.2015 г. и в срок от пет години от сключването да използва подобрените,
реконструираните, изградените и/или придобитите на основа на одобрения проект
активи по предназначение. Жалбоподателят е извършил одобрената инвестиция, в
съответствие със спецификациите и, като е закупил технологично оборудване за
производство на пелети от дървесен материал. На 29.10.2015 г. и на 04.12.2015
г. ДФ „Земеделие“ е оторизирал и
впоследствие изплатил на получателя одобрената финансова помощ.
Със заповед № 330207/15.12.2016 г. на началник отдел на
Регионален технически инспекторат към Разплащателна агенция е възложена
проверка за изпълнение на одобрения проект по заявление на **** ЕООД с УИН
07/220612/33346. Определен е срокът на
същата – 16.12.2016 г. – 28.12.2016 г.
Проверката е извършена на място и по документи от главен експерт и двама
експерти при Д „ТИ“, при ДФ “Земеделие“. Констатациите на проверяващия екип са
отразени в контролен лист, подписан на 22.12.2016 г. Установено е несъответствие
между заложените в бизнес плана приходи от продажба на продукцията и
действително реализираните. В таблица 1.1 към контролния лист е посочено, че
при заложени приходи за 2016 г. в размер на 2100000 лв. са реализирани такива в
размер на 8083.68 лв. С констатациите, на 22.12.2016 г., е запознат управителя
на дружеството – бенефициер. Същият е представил обяснения, като е посочил, че
причина за нереализиране на заложения приход са
честото авариране на поточната линия и затрудненията с намирането на
квалифициран персонал, който да работи с нея, както и обучението на такъв. С
писмо вх. № 01-2600/349/27.02.2017 г. е представил доказателства за настъпили
повреди, извършвани ремонти и изпитвания на техническото оборудване през 2016
г. и провеждана в тази връзка кореспонденция с доставчика.
Със заповед № 350668/11.12.2016 г. на началник отдел на
Регионален технически инспекторат към Разплащателна агенция е възложена
проверка на място на **** ЕООД относно подаденото от него заявление, с УИН 07/220612/33346. Определен е срокът на същата – 12.12.2017 г.
– 22.12.2017 г. Проверката е извършена
от главен експерт и двама експерти при Д „ТИ“ – Регионален инспекторат, при ДФ
“Земеделие“. Констатациите на проверяващия екип са отразени в контролен лист,
подписан на 20.12.2017 г. Установено е несъответствие между заложените в бизнес
плана приходи от продажба на продукцията и действително реализираните, както и
недостигане на прогнозните стойности в бизнес плана, свързани с натовареност,
капацитет, производствена програма. В таблици 1 и 2 към контролния лист е
посочено, че при заложени приходи за 2016 г. в размер на 2100000 лв. са
реализирани такива в размер на 8083.68 лв., а през 2017 г. - при заложени
2100000 лв., са реализирани 37823.10 лв.
С писмо изх. № 01-2600/1263/28.02.2018 г. ответникът е
уведомил управителя на **** ЕООД, че поради установените в хода на извършените
проверки несъответствия между заложените и реално реализираните финансови
резултати за 2016 г. и 2017 г. е открито производство за налагане на финансови
корекции. Срещу отразените в писмото констатации, жалбоподателят е подал
възражение с вх. № 01-2600/1263/15.03.2018 г. към което е приложен план за
реорганизация и оптимизиране на поточната линия за производство на дървени пелети
в производствения цех. С него не са оспорени фактическите констатации от
проверката, но са изложени съображения, че от тях не следва извод за
неизпълнение на сключения между жалбоподателя и ответника договор. Посочено е,
че реализираната печалба не може да бъде индикатор за изпълнение, тъй като тя
не е цел на бизнес плана и не е показател за икономическото развитие и
стабилност на бенефициента. Изразено е становище, че констатираното
несъответствие не представлява основание за налагане на финансова корекция.
Съображенията на жалбоподателя за приети за неоснователни.
Административният орган е споделил становището му, че е налице обективна
причина за нереализиране на заложените приходи за 2016 г. Въз основа на
установеното в хода на извършената проверка, административното производство е
приключило с издаване на оспорения индивидуален административен акт – Решение №
07/123/00920/3/01/04/01, изх. № 01-2600/1263/25.04.2018 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от
ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г. и т. 8.1 от Договор
№ 07/123/00920 от 14.08.2013 г., във вр. с изпълнението на т. 4.12 от Договор №
7/123/00920/14.08.2013 г. и чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 10 и чл.
73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер
на 85789.31 лв.
Съставен е доклад за нередност № 07/123/00920/3/01 от
02.05.2018 г., адресиран до Директор на Дирекция „Финансова“ при Държавен фонд
„Земеделие“.
При така установените факти, правните изводи на настоящият
състав на Административен съд – Перник са следните:
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган – изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ компетентен да наложи финансова
корекция е ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта. В §
4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е
предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на
органи за управление, контрол и администриране се изпълняват от Министерството
на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона
за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/2008 г. урежда правомощията на Разплащателната агенция
да поиска връщане на вече изплатени суми и да определи размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановено от ползвателя на помощта, в случай, че след
изплащането на последната, той не изпълни свои нормативни или договорни
задължения. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не разполага с компетентност
да издаде оспореното решение. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП/ДВ бр.
2/2018 г./ изпълнителният директор на
Фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като същият
организира и ръководи дейността и и я представлява. От горното следва, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е органът, на който е представена
компетентност да издаде решение за налагане на финансова корекция. Затова съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и по
отношение на него не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Административният акт отговаря и на изискванията за форма
и съдържание. Чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение. Оспореното решение отговаря на посочените изисквания и на
общите такива, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от ЗАП. Индивидуализирани са
издателят и адресатът му. Изложени са фактическите основания и законовите,
подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи издаването му. Съдържа
разпоредителна част, ясно индивидуализираща задължението на адресата, както и
начина и срока за доброволното му изпълнение. Разяснено е правото на съдебно
обжалване, срока и реда за това. Подписан и датиран е. От горното следва
извода, че обжалваното решение е постановено в изискуемата писмена форма и с
предвиденото в закона съдържание.
Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му.
Производството по определяне на финансова корекция е образувано след извършена
проверка за изпълнение на условията по договора за отпускане на финансова
помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от
компетентните длъжностни лица при Разплащателна агенция, регионален инспекторат.
В хода и е осигурено правото на жалбоподателя по чл. 34 от АПК за участие в
производството. За започването и, дружеството – жалбоподател е уведомено
предварително и негови законен представител е присъствал при осъществяването и,
което е видно от попълнените контролни листове. В същите е отразено, че
бенефициерът е уведомен за констатациите на контролните органи, за което е
положил подпис. Осигурена му е възможност да направи възражения и забележки.
Проверяващият екип е изпълнил изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за
изясняване на всички факти и обстоятелства и служебно събиране на относимите към тях доказателства. След
приключването на проверката, с писмо изх. № 01-2600/1263/28.02.2018 г. е уведомен за откритото производство по
налагане на финансова корекция, като подробно са посочени фактическите и
правните основания за това. В съответствие с нормата на чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ му е дадена възможност в 14-дневен срок да изложи възраженията си и да
представи доказателства. Бенефициерът е подал възражение с вх. №
01-2600/1263/15.03.2018 г. Оспореното решение е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, като в мотивите му са обсъдени и
приети за неоснователни, направените от жалбоподателя възражения.
Обжалваният индивидуален административен акт е
и материално законосъобразен. Между страните не са спорни фактите, послужили
като основание за издаването му. Спори се относно обстоятелството представляват
ли те основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1,
т. 10 от ЗУСЕСИФ.
Според чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа може да бъде отменена за
нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от
страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на средства от ЕСИФ.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 18/2008 г.
кандидатът представя бизнесплан по образец за
период не по-малък от 5 години, който показва икономическа устойчивост на
инвестицията. С клаузата на т. 4.12 от договор № 07/123/00920/14.08.2013 г.
ползвателят е поел задължение да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок до
15.07.2015 г. и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за
одобрените инвестиционни разходи. От приложения към административната преписка
бизнес план – таблица 13 е видно, че планираният приход от финансираната
дейност е 2100000 лв. – за 2016 г. и 2100000 лв. – за 2017 г. Реално
реализираните такива са 8083.68 лв. или 0.00% за 2016 г. и 40823.10 лв. или
1.94% - за 2017 г. Посоченото налага категоричния
извод, че финансираният проект не е изпълнен в приходната му част. Настоящият
състав не споделя разбирането на жалбоподателя, че неизпълнение би било налице
само, ако предвидената инвестиция не е реализирана. Използването на
предоставената безвъзмездна помощ съгласно заложеното в одобрения проект
предназначение представлява разходната му част. Именно тя се подпомага от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. За да е финансирането икономически
оправдано, е необходимо извършената дейност, с придобитите чрез него активи, да
осъществява целите, които то си поставя. Този извод произтича от разпоредбата
на чл. 2 от Наредба № 18/2008 г., която предвижда, че се подпомагат проекти,
които допринасят за постигане на целите на мярка "Добавяне на
стойност към земеделски и горски продукти" по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. Целите на мярката са посочени в чл.
2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 18/2008 г. - подобряване на цялостната дейност, икономическата
ефективност и конкурентоспособността на предприятия от
хранително-преработвателната и горската промишленост; постигане на съответствие
със стандартите на Общността и подобряване опазването на околната среда. Преценката за постигане на целите на мярката се извършва
въз основа на всички части на представения проект в тяхната съвкупност. В този
смисъл е и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 18/2008 г., според който бизнес планът
трябва да доказва икономическа устойчивост на инвестицията. Генерирането на
доходи от дейността е гаранция за икономическа устойчивост на предприятието.
Затова приходната част на финансирания проект, в конкретния случай представляваща
планирани доходи от по 2100000, е критерият за преценка на икономическата
жизнеспособност на бенефициера и е основание за предоставяне на безвъзмездната
помощ. Нереализирането на заложения приход представлява неизпълнение на бизнес
плана.
Това неизпълнение правилно е квалифицирано от
административния орган като основание по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ за
налагане на финансова корекция. Задължението на жалбоподателя за пълно
изпълнение на одобрения бизнес план следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, във вр. с т. 3.1, т. 4.12 и т. 8.1 от договора. На основание чл. 37,
ал. 4 от ЗУСЕСИФ одобреният проект е неразделна част от договора по ал. 3.
Затова неизпълнението на която и да е
негова част представлява нарушение на приложимото българското законодателство
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ. То е основание за налагане на
финансова корекция, ако има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ. В случая, предвиденият в цитираната норма резултат е налице,
тъй като предоставената безвъзмездна помощ е изразходвана за придобиване от
ползвателя на материални активи – технологично оборудване за производство на
палети от дървесна биомаса, без да е постигната целта на финансирането.
Отсъствието на приходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието
на бенефициера, налага извода за невъзможност да бъде постигната целта на
мярката, която в конкретния случай, видно от представения проект е оптимално
използване на технологичния капацитет на предприятието и близостта му до суровинната база за
завоюването на добър пазарен дял. Затова е и налице вреда за ЕСИФ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че в конкретния случай неизпълнението на заложения в проекта финансов резултат
не е основание за налагане на финансова корекция, тъй като причините за това са
обективни – дефекти в закупеното оборудване. На първо място, трябва да се
посочи, че финансовата корекция е наложена за неизпълнение на договорните
условия за 2017 г., за който период жалбоподателят не е ангажирал доказателства
за твърдените от него технически проблеми с оборудването. Освен това съгласно
чл. 53, ал. 1 от Наредба № 18/2008 г. отговорността на ползвателя на помощта за
неизпълнение на договорните задължения се изключва само ако се дължи на форсмажорни
обстоятелства. В § 1, т. 39 от ДР на Наредба № 18/2008 г. изчерпателно са изброени
обстоятелствата, които се квалифицират като форсмажорни по смисъла на чл. 53,
ал. 1 от Наредбата. Това са: смърт на ползвателя на помощта; продължителна
професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; тежко природно
бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на
животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично
заболяване, засегнало изцяло или частично животните на ползвателя на помощта. В
случая нито се твърди, нито се доказва ползвателят да е бил изправен пред някое
от посочените по-горе препятствия. Затова съдът приема, че не са налице
основания за изключване на отговорността му за неизпълнение на задълженията му,
следващи от сключения с Държавен фонд „Земеделие“ договор.
Предвид горното, настоящият състав намира, че като е
приел, че е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ за извършване
на финансова корекция, ответният административен орган е приложил правилно
материалния закон.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ компетентен да определи
размера на финансовата корекция е ръководителят на управляващия орган. При упражняване на това свое правомощие той действа при
условията на оперативна самостоятелност. Затова предпоставка за
законосъобразното му изпълнение е спазването на императивните правни норми,
които очертават пределите на оперативната самостоятелност и съобразяването
с целта на закона. В настоящия случай
пределите на оперативната самостоятелност са определени, посредством
посочването в чл. 72 от ЗУСЕСИФ на критериите, които
трябва да вземе предвид административния орган, за да определи размера на
финансовата корекция. Това са естеството
и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата
от ЕСИФ. Размерът трябва да е равен на реално установените финансови последици
на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи, а когато поради
естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на
финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага
процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Чл. 51, ал. 2 от
Наредба № 18/2008 г. детайлизира критериите по чл. 72 от ЗУСЕСИФ, като
уточнява, че от значение са степента и продължителността на
неизпълнението, като степента на неизпълнение се преценява с оглед последиците
за дейността като цяло, а продължителността - според времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняването им по приемлив начин.
В конкретния случай при определяне размера на
финансовата корекция административният орган е изложил подробни мотиви относно
приложения от него метод. От тях е видно, че съобразно изискването на чл. 72 от
ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 51, ал. 2 от Наредба № 18/2008 г. е отчел е, че
реализираните приходи от финансираната дейност за 2017 представляват изпълнение
само на 1.94% от тези, заложени в проекта, който е обосновал безвъзмездното и финансиране
и е стигнал до извода, че отклонението от одобрения бизнес план е съществено.
От това следва, че с предоставената помощ не са постигнати целите на мярката.
От друга страна е съобразено, че бенефициерът е представил план с разработени
мерки за повишаване приходите и излизане
от финансовите затруднения и това е дало основание за намаляване размера на
финансовата корекция. Предвид изложеното съдът намира, че наложената такава от
85789.31 лв., представляващ 23.06% от предоставената финансова помощ е при
законосъобразно упражняване на правомощието на ответника по чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ при условията на оперативна самостоятелност. Чрез нея се постигат
целите на ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ да се
управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото
развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство
и многостепенно управление, за
намаляване на административната тежест за бенефициера и при осигуряването на
публичност и прозрачност (чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради позоваването на
Методиката за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., обявена за нищожна с решениеHYPERLINK
"apis://Base=CORT&DocCode=607771&Type=201/" HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=607771&Type=201/"№ HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=607771&Type=201/"15652 от 14.HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=607771&Type=201/"12.HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=607771&Type=201/"2018 HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=607771&Type=201/"г., постановено по адм. д.
№ 11440/2017 г. на тричленен състав на
Върховен административен съд, оставено в сила с решениеHYPERLINK
"apis://Base=CORT&DocCode=624709&Type=201/" HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=624709&Type=201/"№ 8020/ 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. по описа на ВАС, тъй като основанията за
налагане на финансова корекция и критериите за определяне на размера и са
уредени в ЗУСЕСИФ и подзаконовите актове по прилагането му. Посочените
разпоредби са съобразени при издаване на оспорения акт, поради което
посочването в същия и на обявената за нищожна Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. не се отразява на
законосъобразността му.
Предвид всичко изложено настоящият състав на
Административен съд – Перник намира, че
по отношение на оспореното решение не е налице някое от основанията по
чл. 146 от АПК. Затова същото е законосъобразно, а подадената срещу него жалба
е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от К.В. против Решение
№ 07/123/00920/3/01/04/01, изх. № 01-2600/1263/25.04.2018 г., издадено от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл.
20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г. и т.
8.1 от Договор № 07/123/00920 от 14.08.2013 г., във вр. с изпълнението на т.
4.12 от Договор № 7/123/00920/14.08.2013 г. и чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70,
ал. 1, т. 10 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер на 85789.31 лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от К.В. да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: /п/