РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Благоевград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. ИВ. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: село П*, общ. С*, обл. Б*, против Наказателно
постановление № 7513 от 29.11.2021 г. на Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. С*, бул.
"М*, оправомощен със Заповед № РД-11-1232/28.10.2021 на Председателя на УС на АПИ, с
което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от Закона
за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл. 53, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.
2 от ЗП административно наказание "глоба в размер на 3500.00 /три хиляди и петстотин
лева/.
С жалбата се иска цялостна отмяна на НП с твърдения, че в производството по
установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на санкцията са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и без да са налице
изискванията на материалния закон. Алтернативно се застъпва становище, че не са
изследвани предпоставките по чл. 28 ЗАНН и няма изложени мотиви в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество и в писмени
бележки излага доводи за отмяна на НП, като незаконосъобразно, твърди допуснати
процесуални нарушения при издаване на атакувания акт, както и такива свързани с
неизправност на използваните измервателни уреди.. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – Началникът на отдел "Контрол по РПМ",
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" – гр.
София, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт П*, който оспорва жалбата,
като счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на разноски.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител в
съдебно заседание и
не ангажират становище по същество.
1
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна
следното:
На 03.11.2021г. около 10:17 часа, на път І-1, км. 356+200 дясно, на 100 м преди
бензиностанция Лукойл в посока гр. София – Благоевград свидетелят Е* С. –инспектор при
АПИ, съвместно със св. Р.Т., осъществявали контрол, когато спрели за проверка МПС с
четири оси, с две управляеми оси, марка „*”, м*” с рег.№ *. Автомобилът извършвал
движение по републиканската пътна мрежа в посока гр.София - гр.Благоевград, като при
проверката се установило, че се управлява от жалбоподателя. Съгласно представените пред
проверяващите документи, гореописаното ППС превозвало фракции, по маршрут:
Бобошево-Железница, видно от Товарителница /л.12/. В процеса
на проверката, с помощта на техническо средство електронна везна РW—10 № К0200007 и
ролетка 1304/18/5м/, е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
При измерено разстояние между осите 1.40 м. на двойната задвижваща ос (3-та, 4-та)
на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29.800 тона при
максимално допустимо натоварване 19 тона.
От водача били изискани разрешително или квитанция за платени пътни такси, но
същият не представил такива, поради което, с оглед констатираното превишаване,
проверяващите заключили, че се касае за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква "а" от ЗП, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и на място съставил акт за нарушение
на водача – АУАН № 0008335 от 03.11.2021г. Актът бил подписан от жалбоподателя, като
към момента не били направени възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44
от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган е издал и
атакуваното НП № 7513/29.11.2021 г., с което, за описаното в акта нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал.1, във вр.чл. 26, ал. 2
ЗП на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 3500 лева.
Разпитаните в съдебно заседание св.С. и Д* потвърждават и излагат в кратък разказ
извършените проверки и направените в резултат на тях констатации, идентични с
изложеното в АУАН и НП.
Посоченото от тях кореспондира със събраните в хода на производството писмени
доказателства, а именно товарителница, протокол за измерване, доказателства, свързани с
изправността на ползваните измервателни уреди от контролните органи, както и
представените Заповед за компетентност на актосъставителя и издателя на атакуваното НП
/л.15 - 16/
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
посредством показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и писмените такива,
които кореспондират по между си, липсват противоречия, поради което съдът ги кредитира.
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана
от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт,
подлежащ на оспорване пред РС – Благоевград.
Спазен е и законоустановеният срок, считано от датата на връчване препис от НП.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения.
В атакуваното НП е посочено, че на 03.11.2021г. на посоченото място
2
жалбоподателят е управлявал тежкотоварно /извънгабаритно/ ППС, за което е установено, че
двойната задвижваща ос е 29.800 тона - при допустимо максимално натоварване 19 тона,
като в процеса на проверката водачът не представил валидно разрешение за движение на
извънгабаритно ППС или квитанция за платени такси/.
При това описание на нарушението, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице, поради което обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. В конкретния случай съдът приема, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени беспорни
доказателства, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира и че мястото на
нарушение е определено достатъчно ясно, като е посочено, къде е спрян жалбоподателят, в
каква посока се е движил , като в достатъчна степен е индивидуализиран и пътя. Не се
споделят и възраженията за неизправност на измервателните уреди. По делото са
представени безспорни доказателства в тази насока. Съдът обаче намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно обвинение, при липсата на
съществени реквизити, съгласно чл.57, т.5 от ЗАНН.
В настоящия казус наказващия орган е приел, че поведението на жалбоподателя
осъществява
състава на административно нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а„ от ЗП, въвеждащ
изискването движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства да става след
разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин от събраните доказателства се
установява , че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е тежко, съгласно
легалната дефиниция, съдържащата се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно
която "тежките МПС" се наричат МПС по чл. 3, т.2. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства:
"Тежки ППС или състав от ППС са тези. които имат: натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл. 7.. От своя страна, чл. 7, ал. 1, т. 5, б.”В” от Наредба № 11/03.07.2001 г.,
приложена от административнонаказващия орган сочи, че Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m
- 18 t (19 t);. В настоящия казус, при измерването е установено, че натоварванията на втората
ос /задвижваща/ е 29. 800 тона, при допустимо максимално натоварване 19 тона, при които
констатации наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.26, ал.2, б.”А” от
ЗП, без обаче в атакуваното наказателно постановление да има яснота, каква е била общата
маса на това МПС , както и габаритни размери на процесното МПС, обстоятелства, които
според съда са от съществено значение с оглед преценка приложимата норма и правна
квалификация на вмененото нарушение. При липсата на посочените обстоятелства, както в
АУАН, така и в НП, съдът е лишен от възможност да прецени дали е приложима
разпоредбата на чл. 14, ап. З от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., съгласно която
"Извънгабаритните и/ или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане
само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона и натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м. височина до 4. 30 м, и дължина
до 22м", то същото следва да се съпровожда от документ за заплатена такса, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура". В случая при констатираните липси, досежно описание
3
на нарушението, съдът е лишен от възможност да прецени дали по отношение на
управляваното от жалбоподателя МПС се изисквало издаването на нарочно разрешително
или само заплащане на такса, което от своя страна прави невъзможна и преценката дали
правилно е приложен закона и в частност чл.53, от ЗП. Цитираната разпоредба запретява
движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Допълнителна неяснота относно
вмененото на жалбоподателя нарушение внася и посоченото, както в АУАН, така и в НП /
"движението на извънгабаритни и тежки ППС се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), както и че жалбоподателят не е
представил при проверката валидно разрешително или квитанция за платена такса/, което
лишава съда от преценка, какво е прието от наказващия орган за движението на процесното
тежко МПС, издаването на разрешително изискващо се от чл. 26 от ЗП ли е било
необходимо или само заплащане на такса. Констатираните пороци касаят обективна страна
на нарушението, тъй като чрез тях се описва и индивидуализира нарушението и се очертава
предмета на доказване, поради което неизясняването им не може да бъде отстранено в
процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. В настоящия случай, нито от текстовата част на наказателното
постановление, нито от посочените за нарушени правни норми, става ясно дали е
санкциониран за това, че осъществява движение на извънгабаритно ППС, без издадено
разрешително или без квитанция за платена пътна такса. Очевидно е, че се касае за две
отделни алтернативни хипотези, като в случая АНО не е посочил коя хипотеза приема, че е
налице. Според съдържанието както на АУАН, така и на НП наказаното лице е управлявало
ППС "без разрешително (разрешително или квитанция за платена такса),което описание не
удовлетворява изискването на закона за съдържание на акта. Допуснатата неяснота е от
такъв характер, че води до невъзможност за лицето, срещу което е образувано
производството да възприеме в какво нарушение е обвинен, а оттам и адекватно да
реализира защитата си. По аргумент на обратното, липсата на конкретика във формулиране
на обвинението, винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото му на защита, препятства съдебния контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на
защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и
доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита
във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на атакуваното НП, което предпоставя неговата
отмяна.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 500 лв., установимо от
приложен по делото списък. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед на обстоятелството, че
страните имат право на присъждане на разноски, намира, че „Агенция „Пътна
инфраструктура” следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за
4
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като възражението за прекомерност се явява
неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 7513 от
29.11.2021 г. на Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, бул. "Македония" № 3,
оправомощен със Заповед № РД-11-1232/28.10.2021 на Председателя на УС на АПИ, с което
на КР. ИВ. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село П*, общ. С*, обл. Б*, за
административно нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.
1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС е наложено на основание чл. 53, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП
административно наказание "глоба в размер на 3500.00 /три хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” София да заплати на КР. ИВ. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: село П*, общ. С*, обл. Б* сторени от жалбоподателя
разноски за адвокат в размер на 500.00 /петстотин/лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок
от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5