Решение по дело №377/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 391
Дата: 16 октомври 2024 г.
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20241720200377
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Перник, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200377 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-003448 от
13.02.2024г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР Перник, с което К. Х. Н., ЕГН ********** е санкциониран за
извършени две нарушения на 28.12.2023г., в 00:30 часа при управление на лек
автомобил „БМВ 525 ДА” с рег. № ****** в района на км 7+500 по път ІІ-63,
намиращ се на територията на общ. Перник, както следва:
1. на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за което
на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от същия закон му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв;
2. за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП са му наложени
кумулативно предвидените административни наказания глоба в размер на
2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 (двадесет и четири).
Жалбоподателят К. Х. Н. излага в жалбата оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на НП, като твърди, че не е извършил вменените му
нарушения.
В хода на съдебното производство жалбоподателят се явява лично в
някои от заседанията. Представлява се от упълномощения си процесуален
представител – адв. Ю. Н. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да
отмени атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Мотивира
1
оплакване за несъставомерност на вменените нарушения, поради това, че не е
доказано управлението на автомобила от страна на жалбоподателя към
момента на възникване на пътнотранспортното произшествие.
Административнонаказващият орган началник сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник – редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
изпратена в съда, е застъпено становище за потвърждаване на оспореното НП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 28.12.2023г. около 00:30 часа, свидетелите Н. В. Н. и М. П. С. били
изпратени от оперативния дежурен служител на ОД на МВР Перник на път ІІ-
63, след с. Мещица, общ. Перник, във връзка с настъпило пътнотранспортно
произшествие. При пристигане в района на км 7+500, на около 500 метра след
пътен знак Д12, сигнализиращ край на населеното място с. Мещица,
полицейските служители възприели самокатастрофирал в ляво (в посока от
гр. Брезник) извън пътното платно лек автомобил „БМВ 525 ДА” с рег. №
******, в който на мястото на шофьора бил полегнал заспал човек. Във връзка
с изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители
събудили спящото лице и извършили проверка на самоличността му.
Установили, че това е жалбоподателя К. Х. Н., от който усетили мирис на
алкохол. Същият имал неадекватно поведение и бил с нестабилна походка.
Контролните органи поискали да извършат на водача проверка с техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. номер ARNJ-0035 за употреба на
алкохол, която жалбоподателят категорично отказал, като заявил, че той не е
управлявал автомобила, а негов познат, който отишъл да търси помощ във
връзка с катастрофиралия автомобил. Полицейските служители не установили
присъствието на друго лице в района. Не била осъществена и връзка по
телефона на Н. с неговия познайник.
Въз основа на установеното на място фактическо положение, св. М. П.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 1107761 от 28.12.2023г., в обстоятелствената
част на който описал, че на 28.12.2023г., в 00:30 лицето е управлявало лек
автомобил „БМВ 525 ДА” с рег. № ******, като поради движение с
несъобразена скорост с релефа на местността (десен завой) губи контрол над
моторното превозно средство и самокатастрофира в ляво извън пътя.
Посочил, че при проверката водачът е отказал да бъде изпробван за употреба
2
на алкохол, след което му е издаден талон за изследване. Приел, че с това си
поведение К. Н. е нарушил разпоредбата на 20, ал.2 от ЗДвП и на чл. 174, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който
възразил срещу отразените в него констатациите, като го подписал и получил
препис от документа.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН Н. депозирал допълнителни писмени
възражения с вх. № 115800-21 от 02.01.2024г., в които изложил твърдения, че
друго лице е управлявало автомобила, а той се е возил в него. Посочил, че
водачът е отишъл за търси помощ, а той е останал в колата, където е заспал
под влияние на алкохола и адреналина.
На 24.01.2024г. били дадени писмени сведения от Р.В.З., в които
лицето посочило, че той е управлявал процесния автомобил над който изгубил
контрол в резултата на което същият самокатастрофирал извън пътя.
След извършената проверка по направеното възражение с вх. №
115800-21 от 02.01.2024г., с Докладната записка рег. № 1158р-1430 било
предложено да се състави АУАН срещу Р.В.З. в качеството му на водач на
автомобила, който е претърпял пътнотранспортно произшествие.
АНО в рамките на правомощията си, въз основа на съставения на
жалбоподателя АУАН, издал атакуваното НП, видно от обстоятелствената част
на което фактическата обстановка, установена и описана в акта е възприета
изцяло, като наложил на К. Н. съответните наказания.
От правна страна:
Съдът констатира, че компетентността на АНО във връзка с издаденото
НП произтича от заеманото длъжностно качество - началник сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник, и правомощията, изрично делегирани с т.3.7. от
кредитираната като писмено доказателство по делото Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, което притежава
нужната компетенция, определена в т.2.1, вр. т.1.3.1 от горепосочената
заповед, предвид заеманата длъжност от актосъставителя – мл.
автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник.
Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в
съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не констатира да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон установи наличие на основание за отмяна на оспореното НП, тъй като в
конкретния случай по категоричен начин не бе установено от доказателствата
по делото, че на процесната дата, час и място жалбоподателят е имал
качеството на водач по смисъла на §6, т.32 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, което води до несъставомерност на вменените му нарушения.
Съображенията са следните:
На първо място, съдът отчете, че показанията на актосъставителя и на
3
свидетеля по акта касаят непосредствените им впечатления, когато са отишли
на мястото на пътнотранспортното произшествието, където са възприели
спящия жалбоподател в самокатастрофиралия автомобил. Полицейските
служители не са преки очевидци на осъществено управление на моторното
превозно средство от страна на Н.. Наред с това, сред изложените в АУАН
факти, които са включени в обвинението и обуславят същото, не е отбелязано,
че те са установили, че автомобилът е с работещ двигател. При това
положение съдът приема, че е ирелевантен факта, че жалбоподателят се е
намирал на шофьорското място, полегнал към дясната предна седалка, тъй
като не може да се позове на тълкуването за „управление”, дадено в
Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и да
приеме за доказано по несъмнен начин, че К. Н. е имал качеството на водач
преди настъпването на пътния инцидент, респ. че е субект на вменените му
административни нарушения.
На следващо място, настоящият състав взе предвид, че непосредствено
в хода на проверката, жалбоподателят не е направил лично признание за
управление на автомобила, а е изложил твърдение пред полицейските
служители, че моторното превозно средство е било управлявано от негов
познат. Тази позиция последователно е застъпил при съставянето на АУАН,
където е отбелязано, че нарушителят има възражения по отразените
констатации, при връчването на 28.12.2023г. на Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1158-00049528.12.2023г., където
собственоръчно е вписал, че не е управлявал колата, а се е е возил в нея, в
подаденото възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и в депозираните пред
контролните органи писмени сведения от Р.В.З., че той е управлявал
автомобила, когато е настъпил пътния инцидент. От последния е направено и
лично признание в хода на съдебното следствие, че лично е управлявал
автомобила на посочените в НП дата и място.
Предвид изложеното, съдът намери, че изложената от св. Р.В.З. версия
за станалото не е житейски невъзможна, като прие, че същата съпоставена с
показанията на св. Н. В. Н. и св. М. П. С., които не са били свидетели на
вменената на жалбоподателя деятелност, има превес в случая, доколкото не са
налице обстоятелства разколебаващи достоверността на дадените от З.
показания. Същият добросъвестно е обяснил, че е познат с наказаното лице,
тъй като работи като таксиметров шофьор и е изпълнявал поръчки за
таксиметров превоз на жалбоподателя. Тези отношения обаче категорично не
са достатъчни, за да разколебаят достоверността на изложеното от св. З., след
предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК при даване на неправдиви
показания.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство наказващият орган не доказал
по безспорен и категоричен начин авторството на описаните две нарушения в
оспореното НП, а именно че жалбоподателят К. Х. Н. е управлявал лек
автомобил „БМВ 525 ДА” с рег. № ****** на посочените в АУАН и НП дата и
4
място.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към НПК, в
тежест на АНО е доказването пред съда, с всички допустими доказателства, че
вмененото административно нарушение е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Неизпълнението на задължението на наказващия
орган да установи в хода на съдебното следствие онези факти и обстоятелства
на основание на които е ангажирал административнонаказателната
отговорност на наказаното лице, има са последица отмяна на
правораздавателния акт. Недопустимо е отговорността на жалбоподателя да
бъде ангажирана на предположения, а не на безспорни доказателства. В хода
на съдебното следствие такива безспорни доказателства, установяващи
именно К. Н., като водач на процесното моторно превозно средство, не се
събраха.
С оглед горното, съдът намира, че оспореното НП е издадено в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-
1158-003448 от 13.02.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Перник, с което К. Х. Н., ЕГН ********** е санкциониран за
извършени две нарушения на 28.12.2023г., в 00:30 часа при управление на лек
автомобил „БМВ 525 ДА” с рег. № ****** в района на км 7+500 по път ІІ-63,
намиращ се на територията на общ. Перник, както следва:
1. на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, за което на
основание чл.179, ал.2, пр.1-во от същия закон му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв;
2. за нарушаване на чл.174, ал.3, пр.1-во от Закона за движението по
пътищата са му наложени кумулативно предвидените административни
наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5