Р Е Ш Е Н И Е № 110
гр. Стара
Загора, 13.04.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на
прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 75 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Т.Д.К.
*** против Решение № 720 от 27.12.2019г., постановено по АНД № 3036/2019 г. на
Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 004664/ 16.10.2019г, издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”
/АПИ/ гр.София, за нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Т. К.
е осъдена да заплати на АПИ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено при неправилно приложение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според жалбоподателката съдът е потвърдил НП без да установи допуснати
процесуални нарушения при издаването му, изразяващи се в разминаване между
обстоятелствената му част и посочената като нарушена правна норма. Счита, че не
е осъществила от обективна и субективна страна нарушението по чл.139, ал.6 от ЗДвП и неправомерно е санкционирана на основание чл.179, ал.3 от същия закон. Алтернативно поддържа
приложение на чл.28 от ЗАНН за деянието, тъй като за процесния автомобил преди
промяна на регистрацията е заплатена винетна такса. Въз основа на изложени
съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и да се присъдят направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – АПИ гр.София в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител по
делото юрисконсулт С. С.-Г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП №
004664/ 16.10.2019г, издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в
Национално ТОЛ управление към АПИ въз основа на АУАН № 004664/ 04.05.2019г, с
което на Т.Д.К. *** на основание чл.179,
ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП и е постановено заплащане на заплащане
на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в
размер на 10 лв на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, във връзка с чл. 25 от Тарифата
за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: На 04.05.2019г
около 13:20ч Т.К. в качеството си на водач е управлявала лек автомобил рег.№ ****
марка БМВ, модел 530ХД, с обща техническа максимална маса до 3.5 т по път
ІІ-66,км.55+000 в посока Стара Загора-Нова Загора, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство не е
заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, която
да съответства на регистрационния номер и категорията К3. Нарушението е
потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от
контролно устройство с идентификатор № MEU 007 като данните от справката са
отразени в АУАН.
За да потвърди ЕФ, Старозагорският районен
съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Прието
е за безспорно установено, че на 05.02.2019г Т.К. като управител на ЕООД е
закупила лек автомобил БМВ 530 ХД с рег.№ ****, за който по електронен път е
заплатена винетна такса с валидност до 01.02.2020г. Автомобилът е
регистриран на управляваното от нея
дружество с № ****, но към датата на проверката 04.05.2019г не е подала
заявление за промяна в регистрационния номер на пътно превозно средство по реда
на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Такова е
подадено по електронен път и регистрирано на 27.06.2019г. Съдът е установил от
съдържанието на АУАН и показанията на разпитаните свидетели, че към момента на
извършване на проверката К. не е уведомила проверяващите за променената
регистрация на автомобила и заплатената винетна такса за него по стария му
регистрационен номер. При тези данни е намерил описаното в НП нарушение и
извършването му от К. за доказано по безспорен начин, тъй като тя не е
изпълнила процедурата по чл.5, ал.4 от цитираната Наредба, даваща й право да се
ползва от вече заплатената винетна такса за процесния автомобил по стария му
регистрационен номер. Съдът приема, че жалбоподателката е била уведомена за
предвидената възможност в чл.189е, ал.2 от ЗДвП и не са събрани доказателства
за прилагане на чл.189е, ал.3-6 от ЗДвП и/ или чл.28 от ЗАНН. По тези
съображения, както и изложени такива за формална изрядност на НП и съответствие
на наложеното наказание с предвиденото в закона по вид и размер, обжалваното НП
е изцяло потвърдено. На основание чл.63, ал.3
ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от НЗПП Т.К. е осъдена да заплати
на АПИ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Обжалваното решение на Районен
съд Стара Загора е валидно и допустимо, но постановено при
неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на Т.К. е ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП в редакция бр. 105 от 2018 г /съответстваща на чл.197, ал.3, т.4 от приложимата към момента на извършване на деянието редакция ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. От фактическа страна обвинението срещу К. е мотивирано с управление лек автомобил рег.№ **** марка БМВ, модел 530ХД, с обща техническа максимална маса до 3.5 т по път ІІ-66,км.55+000 в посока Стара Загора-Нова Загора, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса.
По делото няма спор, че мястото на извършване на нарушението път ІІ-66 попада в обхвата на платената пътна мрежа и че управляваният от К. автомобил е от категорията, за която съгласно чл.10а, ал.7 от Закона за пътищата се заплаща винетна такса. От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено също, че лек автомобил рег.№ **** марка БМВ, модел 530ХД е закупен от К. в качеството й на законен представител на търговско дружество с предходен рег.№ **** и за автомобила с този регистрационен номер по електронен път е заплатена винетна такса с валидност до 01.02.2020г, но промяната в регистрацията е заявена пред АПИ на 27.06.2019г. Спорният въпрос е дали при несвоевременно подаване на заявление до АПИ за промяна в регистрационния номер на пътно превозно средство по реда на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, за което е била заплатена винетна такса, се осъществява съставът на чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.3 от ЗП, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. А видно от разпоредбата на чл.10а, ал.6 от ЗП / ДВ, бр. 105 от 2018 г, в сила от 01.01.2019 г./, електронната винетка, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена. Тъй като издадената електронна винетка се отразява в електронната система за издадените електронни винетки, поддържана от Агенция "Пътна инфраструктура", по регистрационен номер на превозното средство, за прилагане на чл.10а, ал.6 от ЗП е необходимо да се изпълни процедурата по чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Тя предвижда при промяна в регистрационния номер на пътното превозно средство собственикът или ползвателят в срок до 3 работни дни да заяви тази промяна в централното управление или в областните управления на АПИ или по електронен път, като съответните длъжностни лица отразяват новите данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство в електронната система за издадените електронни винетки след справка в Националния регистър на пътните превозни средства в срок до два работни дни от получаването на съответното заявление. Предвиденият ред с оглед начина на формулировката му не съставлява задължение за правните субекти.
От съвкупния анализ на цитираните правни норми следва извод, че след като промяната в регистрационния номер не е заявена преди извършване на проверка, за контролните органи няма възможност да се убедят, че за конкретен автомобил с конкретен регистрационен номер е заплатена винетна такса. В техните правомощия не е предвидено да изискват и проверяват документи за извършени сделки с автомобила и да сравняват регистрационни номера, за които има издадени винетки. Съгласно чл.187е, ал.8 от ЗДвП, те извършват проверки само в електронната система. Затова при липса на отразяване в тази система на регистрационния номер на проверявания автомобил се приема, правилно е съставен АУАН. Действително, дори в срока за възражение по него не е направено изявление, че за автомобила е издадена винетка по предходната му регистрация, но К. е подала заявление до АПИ още на 27.06.2019г, т.е. преди издаване на НП. Това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от наказващия орган, който е длъжен преди издаване на НП да се убеди с оглед приложимата нормативната уредба от ЗП, че за конкретното пътно превозно средство няма заплатена винетна такса като извърши проверка в електронната система за издадените електронни винетки. Към датата на издаване на НП заявлението й за промяна на регистрационния номер е следвало да бъде отразено, съответно би се установило наличието на заплатена такса по предходния номер, която е валидна за управлявания от нея автомобил .
Следователно по
съществото на спора районният съд неправилно е приел за безспорно доказано от
обективна и субективна страна вмененото нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП,
респективно, че законосъобразно е санкционирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП.
С оглед гореизложените съображения касационният състав
намира, че е налице наведеното в касационната жалба основание за отмяна на
решението на районния съд, вместо което следва да се постанови отмяна на
незаконосъобразно издаденото НП.
При този изход на спора на касатора
се дължат разноски само за настоящата инстанция в размер на 300лв за заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 66296/
22.01.2020г. Нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, с която се
предвиди, че и в производствата по обжалване на наказателни постановления и
електронни фишове се присъждат разноски, е нова, в сила от 03.12.2019 г.
Съдебното дирене в производството по АНД № 3036/2019 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора е приключило на 27.12.2019г и в него не е направено искане за
присъждане на разноски. Този пропуск не може да бъде саниран с изявление в
касационното производство, тъй като принципно разноски се присъждат в
съответната инстанция и то само ако са поискани. По тези съображения,
претенцията на Т.К. чрез пълномощника й адвокат К. за присъждане и на
разноските, направени от нея в производството пред първоинстанционния съд,
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 720 от 27.12.2019г., постановено по
АНД № 3036/2019 г. на Районен съд Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004664/
16.10.2019г, издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално
ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура” да
заплати на Т.Д.К. ЕГН ********** *** сумата 300лв, представляваща разноски в
касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Д.К. за присъждане
на разноски в производството по АНД № 3036/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.