МОТИВИ към присъдата по НОХД № 16/2014 г. на РС-
Свиленград от 28.05.2015 г.
Гр.Свиленград ,05.06.2015г.
С
Обвинителен акт по Досъдебно производство №625/2013 година по описа на ГПУ-
Свиленград, прокурорска преписка с вх.№2219/2013 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, А. Стоянов – Районен Прокурор при Районна прокуратура
– Свиленград повдига обвинения на:
Подсъдимия И.Х.М. - роден на ***г***,
Р.Турция, турски гражданин, женен, осъждан, с посочен съдебен адрес в страната
за кореспонденция гр.Свиленград, ул.”Г. Скрижовски” № 1, офис 2, с начално
образование, с личен № 44875809566, турски паспорт № U 01638899 ,
за това че на На
29.10.2013г. през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград,
обл.Хасково, като извършител в съучастие с турския гражданин Е.Б., превел през
границата на страната от Република Турция в Република
България чуждите граждани - Х.К. – 33г. /гражданин
на Иран/, М.О. - 26г. и Ж.Х. - 16г. /двамата граждани
на Сирия/, като и ненавършилият шестнадесет годишна възраст У.О. — 15г.
/гражданин на Сирия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е изпозлвал МПС- автобус марка „Сетра" с турски per. № 77ЕК976, собственост на
фирма "Коджаоглу Туризъм
Отом.Отив. Сан. Be Дъш Тидж. ЛТД ШТИ" - Р.Турция - престъпление
по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, вр. с ал.1 , вр. чл.20, ал.2 от НК
Участващият в делото
прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и
относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението,поради
което моли съда признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. При
определяне на наказанието, моли съда да наложи на подсъдимия наказания при
условията на чл.54 от НК,а именно 1
година и 6 месеца Лишаване от свобода ,което подсъдимият да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим,доколкото същият бил осъждан и по това му осъждане
същият не е бил реабилитиран по право,тъй като липсвали доказателства М. да е
изпълнил кумулативно предвиденото наказание Глоба по предходното осъждане,като
приема,че глобата не е погасена по давност,тъй като имало образувано
изпълнително дело за събирането й. Пледира също да му бъде наложено и наказание
глоба около средния размер предвиден в санкционната норма ,а що се отнася до
кумулативно предвиденото наказание конфискация,доколкото липсвали доказателства
за имуществото на подсъдимия,прокурорът счита същото за неприложимо. Що се отнася до разноските пледира сторените
за извършен устен и писмен превод на основание чл.189,ал.2 от НПК да бъдат
възложени на съответния орган,а за автотехническата експертиза, половината от
възнаграждението на вещото лице да бъдат възложени на подсъдимия.Моли също така
веществените доказателства по делото- 2броя тахографски шайби и 4 бр. билети с
№ 0484005 на името на О., № 0484006 на името на О., № 0484007 на името на Х. и
№ 0484008 на името на К. да останат
приложени по делото.
В съдебно заседание подсъдимият нередовно призован на известните адреси по делото/както на посочения лично от него адрес в Р.Турция ,така и в България/ ,
не се явява,поради което съдът е
приел,
че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.4 буква
„б” от НПК, тъй като подсъдимия е представил в хода на досъдебното производство
адрес в Турция, настоящото съдебно производство спрямо същия е била постановена
съдебна поръчка за призоваването му и в изпълнение на пакета е постъпил
отговор, че подсъдимия И.Х.М. е напуснал
адреса си в Турция, пребива извън страната ,а именно в Румъния и
същия не може да бъде призован за датата на съдебно заседание, като не е
посочил друг адрес за призоваване, поради което съдът прие ,че са налице
предпоставките на чл.269, ал.3, т.4 буква „б” от НПК
и разпореди
делото да се разгледа по реда на чл.269, ал.3, т.4 буква „б” от НПК.За
подсъдимият се явява адв.Г.,който по същество не оспорва обвинението и
авторството на подзащитният му,но изразява несъгласие с позицията на
прокуратурата,що се отнася до предходното осъждане на М.,а там и до
съответстващите за извършеното от подсъдимия
наказания.Моли съда да приеме,че спрямо подзащитният му е настъпила
реабилитация по чл.86 от НК, спрямо предходното му осъждане от Русенския
районен съд,тъй като бил изтекъл срока предвиден в чл.86,ал.1,т.1 от НК за
наложеното наказание Лишаване от свобода,а що се отнася до кумулативно
наложеното наказание Глоба,счита същото за погасена по давност , съгласно
чл.82,ал.4 вр с ал.1,т.5 от НК. В тази връзка счита,че за осъществената
престъпна деятелност по настоящото обвинение съдът следва да определи
наказанието на подсъдимия при
предпоставките на чл.55 от НК,като му наложи наказание Лишаване от свобода под
минималния размер,което наказание да бъде отложено за срок от три години,както
и глоба в минимален размер.
Гражданскоправни претенции не са
предявени, респ. не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Х.К./л.88-89 от ДП/ бил
ирански гражданин,но тъй като участвал в стачни действия в страната си и се
страхувал да не бъде арестуван , решил да напусне Иран и да се установи в
България за да търгува с орехи,за който бизснес знаел от брат си и от приятел
,който живеел във Франция. За целта същият напуснал Иран и пристигнал в Турция
на 27.10.2013 година . Приятелят на св .К. му обяснил ,че не му трябва виза ,
но го предупредил че може да има проблеми на границата без да уточни какви.
Свидетелят си закупил билет за автобус,който трябвало да отпътува на 28.10.2013г.
от спирка
в гр.Истанбул,Р.Турция. Свидетелят Ж.Х./л.90-91 от ДП/ бил пък сириец и тъй като
не искал да отива в армията напуснал Сирия
през месец август 2013година и се установил в гр.Измир ,Р.Турция, като
намеренията му били да отиде при вуйчо му ,който живеел в Дания Докато бил в
Турция бащата на свидетеля пристигнал при него и му съобщил,че намерил човек
който да му помогне да осъществи намеренията си. За целта му купил билет за
автобус и му посочил автогарата от която следвало да се качи сина му като му
обяснил ,че трябва да се качи от задната врата на автобуса и да седне точно на
седалката срещу вратата.Св.У.О. /л.92-93 от ДП/,който също бил сириец напуснал
родината си на 05.05.2013година и преминал нелегално в Р.Турция и се установил
да живее в гр.Истанбул,където работел обща работа в един ресторант.Намерението
на О. било да отиде в Белгия при брат му. През месец септември 2013година
бащата на св.О. пристигнал при него в Турция и започнал да търси
каналджия,който да помогне на сина му да премине границата от Турция в България.
Постоял два три дни при сина си и отпътувал,но на 28.10.2013година се обадил на
св.О. и му съобщил,че един негов приятел сирийски кюрд ще му помогне и трябва
да се срещне с него в 17,00часа в кв.Таксим, като в последствие свидетелят
разбрал,че за да премине нелегално в България баща му бил заплатил сумата от
5000евро . След като се срешнали кюрда завел свидетеля О. на автогарата, от
където трябвало да тръгнат и горепосочените двама свидетели и му посочил точния
автобус на който трябвало да се качи. До автобуса бил и св.Е.Б.,който посочил
на свидетеля О. откъде да се качи в автобуса и къде точно да седне и след
известно време му донесъл билет за автобуса.Св. М.О./л.94-95 от ДП/ поради
войната в Сирия преминал нелегално в Турция някъде към средата месец октомври
2013година и се установил при негов приятел в гр.Истанбул. При разговор с
приятели си св.О. му споменал,че иска да отиде в България. Приятелят му изразил
готовност да му помогне ,но му поискал за услугата 300долара,но тъй като св.О.
имал само 150 долара,същият се съгласил да му свърши услугата за сумата,която
свидетеля О. имал . Вечерта на 28.10.2013 година го завел около 22,10часа на
автогарата в гр.Истанбул ,където вече били и останалите свидетели К., Х. и О.,
посочил му откъде и в кой автобус да се качи и му купил билет. Никой от свидетели
К., Х. , О. и О. обаче не
разполагали с необходимите документи, за да пътуват легално,тъй
като нямали издадени визи за целта и били напълно наясно,че с автобуса ще
преминат нелегално границата на Р.България.Подсъдимият М. и св.Е.Б.,които
били турски граждани работели като шофьори на автобус към турската фирма
„Мармарис”, като извършвали превози на пътници от Р.Турция за страни от ЕС. На
28.10.2013г. двамата следвало да управляват автобус на
фирмата от гр.Истанбул до гр.Кърджали, Р.България. При
идването на всеки от свидетелите
Х.К. от Иран, Ж.Х., У.О. на 15 години и М.О., тримата от Сирия, за
които двамата шофьори знаели,че нямат необходимите документи да преминат
легално границата на Р.България им било посочвано лично от шофьорите и посредством познати на подсъдимия и св.Б. от
къде точно да се качат в автобуса и къде точно да седнат,за да знаят кои лица
следва да укрият при пристигането на българската граница. Св.Б. издал
билети с № 0484005 на името на О., № 0484006 на името на О., № 0484007 на името
на Х. и № 0484008 на името на К., като не ги вписал в списъка на пътниците, тъй
като смятал съвместно с подс.М. да ги преведат през
държавната граница укрити. Другите пътници в автобуса М. и Б. ги настанили на
седалките в предната част на автобуса,за да нямат контакт с К., Х., О. и О..
Около 22.30ч. на 28.10.2013г. автобуса марка „Сетра” с турски рег. № 77ЕК976 с
шофьори М. и Б. потеглил от гр.Истанбул. На турския граничен пункт подс.М. и св.Б. указали
с жестове на свидетелите К., Х., О. и О. да се скрият на
седалките и да дръпнат пердетата на прозорците, за да не се виждат. Така
преминали през турския граничен контрол.Останалите пътници в автобуса слезли
през предната врата и след като преминали паспортния контрол се върнали обратно
по местата си.Подс. М. управлявайки автобуса се придвижил
към ГКПП Капитан Андреево, като преди да навлезе на българския граничен пункт
спрял.Подс.М. и св.Б. отишли
при К., Х., О. и О. и с жестове им показали, че трябва да слязат. Те слезли
отново през задната врата на автобуса и водени от подс.М. и св.Б. влезли в
багажното отделение от лявата страна на автобуса. Там К., Х., О. и О. се
настанили във фабрична кухина, след което подс.М. и св.Б.
поставили голям кашон, за да не се виждат при отваряне капака на багажното
отделение. Подсъдимият М. взел мобилните телефони на Х., О. и О.
и ги прибрал в жабката на таблото на автобуса. След това автобуса марка „Сетра”
с турски рег. № 77ЕК976 управляван от подс. М.,
около 04.00ч. на 29.10.2013г. преминал държавната граница от Р.Турция в
Р.България и се установил на ГКПП Капитан Андреево за паспортен контрол.
Служителите на гранична полиция след като проверили паспортите на М., Б. и
пътниците, които били осем лица пристъпили към проверка на автобуса. Свидетеля П.,
служител на ГПУ Свиленград, открил К., Х., О. и О., укрити в багажното
отделение на автобуса. След като излезли навън те представили на П. билетите,
които им били издадени от св.Б. и
документите си за самоличност. Посочили и чантите им с багаж, които били в
багажното отделение и на седалките в автобуса.
Извършен бил оглед на
автобуса, за което бил изготвен протокол и фотоалбум, с което действие по
разследването е започнало наказателното производство. Подс.М. предал с
протокол за доброволно предаване от 29.10.2013г. автобуса и свидетелството му
за регистрация. При извършен на 30.10.2013г. оглед на автобуса са били намерени
мобилните телефони на Х., О. и О. в жабката на таблото, като са били
предадени
с протокол за доброволно предаване от подс.М., който
посочил, че телефоните са на три от укритите лица и той ги е прибрал там. Свидетелите
Х.,
О. и О. са разпознали мобилните си телефони и са им били върнати срещу
разписки.
Автобуса марка „Сетра”
с турски рег. № 77ЕК976, според приложените преводи на рег. талони бил
собственост на турската фирма "Коджаоглу
Туризъм Отом.Отив. Сан. Be
Дъш Тидж. ЛТД ШТИ" - Р.Турция, поради което бил върнат на
упълномощен неин представител.
С протокол за
доброволно предаване от 06.11.2013г. св.Е.Б. е
предал на водещия разследването 2 броя тахографски шайби с дати от 28.10.2013г.
на автобуса марка „Сетра” с турски рег. № 77ЕК976.
В хода на досъдебното производство за
изясняване на делото от фактическа страна е било назначена автотехническа
експертиза . Според
заключението на автотехническата експертиза кухината, в която са били укрити
превежданите лица, представлявало фабрична, стандартна
кухина, която била част от
багажното отделение на автобуса.
Приобщени по досъдебното производство
са писмо от РДГП Русе относно криминална регистрация през 2005г. на подсъдимия
,като са приложени и копия от личните документи на подсъдимия,които същият е
притежавал към онзи момент,както и справка за съдимост издадена от
министерството на правосъдието,от която се установява,че подсъдимия е записан с
имената И. Хаки Михчи,роден на *** в Турция и осъден с Присъда №250/
26.10.2005г. по дело №3252/2005г. на Районен съд Русе,в сила от 23.11.2006г. на
наказание Лишаване от свобода в размер на 4 години и глоба в размер на
45 000лева,като с Решение № 383/ 09.01.2006г. по ВНОХД №387/2005г. на РОС
е изменена присъдата,като е намалено наказанието Лишаване от свобода на 3
години и същото е отложено изпълнението му на основание чл.66 от НК за срок от
4 години ие намалена размера на наказанието глоба от 45 000лева в размер
на 20 000лева. С решение №934/23.11.2006 по КНД №202/2006г. по описа на
ВКС е оставено в сила Решението на въззивната инстанция.
Във връзка с изпълнение на наказанието
глоба,наложено на подсъдимия по НОХД №3252/2005г. на Районен съд Русе по
досъдебното производство е изискана информация от РС Русе и Агенция за държавни
вземание,регионална дирекция гр.София ,НАП София, като видно от писмо с изх.№
С-30-03-144 от 17.07.2007г. на АДВ,РД гр.София, изпълнителния лист издаден
срещу подсъдимия за сумата в размер на 20 000лева + 330лева+ 150лева+ 3
лева е постъпил за изпълнение в агенцията на 02.06.2007година.Приложена е и
разписката с която изпълнителния лист е изпратен на горепосочената агенция,а от
писмо с изх.№12987/2007/000005/ 04. 11.2013г.на НАП, ТП гр.София се установява,че
има образувано изпълнително дело №12987/2007г. по описа на ТД на НАП София по
издадения изпълнителен лист с горепосочените суми и което изпълнително дело е
активно,както и че няма постъпили суми за погасяване на публичните вземания.
Приложена са ДСМПИС на
подсъдимия ,от която се установява
семейния статус на лицето,а именно че е женен с две малолетни деца съответно на 10 и 13
години,както и че получава 8000 турски лири годишен доход и не притежава на
свое име движимо или недвижимо имущество.
Съдът
кредитира изцяло,приобщените по реда на чл. Чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.1 и т.2 от НПК показания на св.П.Й.П., приобщените по реда на чл.281 ал.3 вр ал.1
т.4 от НПК показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство в присъствието на подсъдимия и неговия защитник свидетели К., Х., О.
и О.,както и прочетените и приобщени по реда на
чл.281,ал.2,вр с ал.1,т.4 от НПК показания на св.Е. Бюнгюл,който е бил обвиняем
по наказателното производство,като спрямо него производство е приключило с
одобряване на постигнато между страните споразумение. Кредитира се още от съда
и прочетените и приобщени обяснения на подсъдимия по реда на чл.279 ал.2 вр
ал.1 т.2 от НПК, т.к. както
свидетелските показания , така и обясненията на подсъдимия са безпротиворечиви,
логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия
доказателствен материал.Приети са и като доказателства по делото писмени такива
находящи се към приложеното ДП №625/2013г.по описа на ГПУ-Свиленград имащи
значение за делото и които допринасят за цялостното и пълно изясняване на горевъзприетата
от съда фактическа обстановка.
За пълнота на съдебният акт следва да
се посочи ,че показанията на свидетеля П.Й.П. дадени в хода на съдебното
следствие пред настоящият съдебен състав поради своята непълнота,неточност и
непрецизност не се кредитират от съда,а се кредитират именно прочетените и
приобщени по реда на чл. 281,ал.4 вр с ал.1,т.1 и т.2 от НПК негови показания
дадени в хода на досъдебното производство,тъй като самият свидетел посочи,че
именно те са пълни и точни и отговарят на действителното фактическо положение,
и като се взе впредвид ,че същите са дадени непосредствено след осъщественото
от подсъдимия престъпление, следва да се приеме,че именно те възпроизвеждат
достоверно,пълно и точно възприетото от свидетелят П..
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
При анализа на събраните
по делото доказателства гласни/ приобщените по съответен процесуален ред
посочен по горе в мотивите на съда показания на свидетелите К., Х., О. ,О.
,П. и Б. ,както и обясненията на подсъдимия приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр
ал.1 т.2 от НПК /
,които се кредитират от съда с доверие по изложените по горе доводи и писмени
такива,приобщени по делото поотделно и
в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав прие,че с действията си подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.280, ал.2 ,т.1 т.3 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
Наказателния кодекс по следните съображения:
От правна страна следва да се
има впредвид ,че престъплението
по чл. 280 НК е умишлено допринасяне друго лице да извърши деяние, като това
друго деяние не следва непременно да бъде престъпление. Достатъчно е то -
последното, само от обективна страна да осъществява признаците на престъпния
състав по чл. 279 НК. Видно от доказателствата по делото в частност от
приобщените по делото по съответния процесуален ред посочен по горе в мотивите
на съда свидетелски показания на К., Х., О. ,О.
и П.П.,св.Б. и обясненията на подсъдимия,първите четирима са нямали съответните
документи за да преминат легално границата на Р.България и респективно да
пътуват в страни в Европейския съюз,поради което по различно време и
независимо един от друг чрез свои познати и роднини са заплатили
различни суми на лица занимаващи се с трафик на хора за да уредят преминаването
им от Турция в България. В резултат на
което четиримата
на 28.10.2013г. вечерта отишли съгласно
уговореното с лицата на които заплатили съответната сума за превеждането им
през границата на спирката в гр.Истанбул, от където тръгвал автобуса
управляван от подс.М. и св.Б.,като
съответно са заели местата в автобуса на които им било указано да седнат за да
не се сместват с останалите легално пътуващи.От показанията на К., Х., О. ,О. и на св.Б. се установява, още че на турския
граничен пункт подс.М. и св.Б. указали
с жестове на К., Х., О. и О. да се скрият на седалките и да дръпнат пердетата
на прозорците, за да не се виждат. Така преминали през турския граничен
контрол.Останалите пътници в автобуса слезли през предната врата и след като
преминали паспортния контрол се върнали обратно по местата си.Подс. М.
управлявайки автобуса се придвижил към ГКПП Капитан Андреево, като преди да
навлезе на българския граничен пункт спрял.Подс.М. и свБингюл
отишли при К., Х., О. и О. и с жестове им показали, че трябва да слязат през
задната врата на автобуса и водени от подс.М. и св.Б. влезли в
багажното отделение от лявата страна на автобуса. Там К., Х., О. и О. се
настанили във фабрична кухина, след което подс.М. и св.Б.
поставили голям кашон, за да не се виждат при отваряне капака на багажното
отделение и подс. М. взел мобилните телефони на Х., О. и О. и ги
прибрал в жабката на таблото на автобуса. След което автобуса
управляван от подсъдимия М., около 04.00ч. на
29.10.2013г. преминал държавната граница от Р.Турция в Р.България и се
установил на ГКПП Капитан Андреево за паспортен контрол,но
след извършване на поспортния контрол от служителите на гранична полоция , св. П.,
служител на ГПУ Свиленград, открил свидетелите К., Х., О.
и О., укрити в багажното отделение на автобуса.
Начина на преодоляване на паспортната
проверка и липсата за необходимите документи за пътуване на лица в евро зоната
по безспорен начин установяват осъщественото изпълнително деяние от подсъдимия
и св.Е.Б. , а именно на 29.10.2013г.
през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като
извършител в съучастие с турския гражданин Е.Б., превел през границата на
страната от Република Турция в Република
България чуждите граждани - Х.К. – 33г. /гражданин на Иран/, М.О. - 26г. и Ж.Х. - 16г. /двамата граждани на Сирия/, като и ненавършилият
шестнадесет годишна възраст У.О. — 15г. /гражданин на Сирия/, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От доказателствата по делото както се
посочи по- горе се установява,че св. К., Х., О. и О. са
били укрити в автобус марка „Сетра" с
турски per. № 77ЕК976, собственост на фирма "Коджаоглу Туризъм Отом.Отив. Сан. Be Дъш Тидж. ЛТД ШТИ" - Р.Турция ,който
е бил управляван от подсъдимият при
преодоляване на държавната ни граница ,поради което следва да се приеме ,че е
налице квалифициращо
обстоятелство по чл. 280, ал. 2, т. 4 НК,а именно да е
използвано (предназначено или послужило) при осъществяване на изпълнителното
деяние МПС .
Също така от доказателствата по делото
се установява,че св.
К., Х., О. и О. ,които са чужди граждани/
граждани на Иран и Сирия/,а единият от тях свидетелят У.О. е
и на 15год.
са преминали държавната ни граница,с което е осъществен квалифицария състав на
чл.280 ,ал.2,т.1 и т.3 от НК.
Както се посочи по горе подс.М. и св.Б.
са укрили св. К., Х.,
О. и О., за да могат същите да преминат държавната граница,т.к. са
нямали необходимите за това документи и разрешителни,което обстоятелство се
установи от свидетелските показания както на укритите лица К., Х., О.
и О.,така и от показанията на св.Б. и граничния полицай открил укритите лица в автобуса св.П..
Начина на укриването на четиримата чужди
граждани ясно говори,че подсъдимия и св.Е.Б. са били напълно наясно ,че
укритите лица са нямали необходимите документи да пътуват в страни от
Европейския съюз.
Поначало
престъплението по чл. 280 от НК /независимо дали по
основния или квалифициран състав/може да бъде извършено само при пряк умисъл.
Необходимо е извършителят му ясно да съзнава какви общественоопасни последици
ще предизвика с поведението си и в същото време да цели тяхното настъпване.
Такъв пряк умисъл е налице за подсъдимият. Подсъдимия
и св.Б.
ясно са съзнавали, че ще преведат през границата на страната без разрешение
на надлежните органи,с моторно превозно средство, четири лица които не са
български гражданин ,а едно от тях е и непълнолетно, което по същество е
престъпление, предприели са необходимите действия в тази насока,а
именно настанили са лицата във фабричните кухини на багажното отделение на
автобуса,а пред тях са поставили кашон за да не се виждат четиримата.За
наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от
съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да
причини последиците от престъплението. От субективна страна съизвършителят има
съзнанието, че не е сам и волята да осъществи намерението си заедно с
останалите участници в изпълнителното деяние. В субективно отношение обединяващ
момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на дейците - всеки при
осъществяване на действията си да има съзнанието, че участвува в изпълнението
на престъплението заедно с другия извършител и да иска от тази обща дейност да
настъпят желаните общественоопасни последици,което безспорно е налице
в настоящия случай ,тъй като подсъдимия и св.Б./за който наказателното
производство е приключило с одобряване на споразумение/ са били напълно наясно
,че четиримата са нямали съответните документи, поради което св.Б. не ги е
вписал в списъка на пътниците,а при пристигането им на държаваната граница на
България двамата са укрили свидетелите К., Х., О. и О. в багажното отделение на
автобуса.
Субектът на престъплението има качеството на наказателно отговорно лице – пълнолетно и
вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен
начин в производството - от показанията на свидетелите и от
обясненията на самия подсъдим и съгласно
приложените и приети писмени документи.
Изпълнителното деяние като механизъм на извършване се описва и доказва - по времето,
начина, мястото и механизма на деянието. Причините за извършеното деяние се
коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на подсъдимият
и
незачитането на законовия ред. Налице
е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние
и настъпилите общественоопасни последици.
Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото
обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца.
От обективна
страна подсъдимият И.Х.М. е осъществил състава на
престъплението по по чл.280, ал.2,т.1,
т.3 и 4 вр.с ал.1 вр.с чл. 20,ал.2
от НК - на 29.10.2013г. през ГКПП "Кап.
Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с
турския гражданин Е.Б., превел през границата на страната от Република Турция в
Република България чуждите граждани - Х.К.
– 33г. /гражданин на Иран/, М.О. -
26г. и Ж.Х. - 16г. /двамата граждани
на Сирия/, като и ненавършилият шестнадесет годишна възраст У.О. — 15г.
/гражданин на Сирия/, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е изпозлвал МПС- автобус марка „Сетра" с турски per. № 77ЕК976, собственост на
фирма "Коджаоглу Туризъм
Отом.Отив. Сан. Be Дъш Тидж. ЛТД ШТИ" - Р.Турция.
От субективна страна подсъдимият И.Х.М., както се посочи по - горе е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.Подсъдимият е бил напълно наясно с необходимите документи и реда за
преминаване на държавната граница доколкото същият е бил водач на автобус към
турската фирма „Мармарис”, която извършва превози на
пътници от Р.Турция за страни от ЕС,но
въпреки това е предприел действия в съучастие със св. Б. да преведе през държавната граница чуждите
граждани - Х.К. – 33г. /гражданин на Иран/, М.О.
- 26г. и Ж.Х. - 16г. /двамата граждани на Сирия/, като и
ненавършилият шестнадесет годишна възраст У.О. — 15г. /гражданин
на Сирия/,които са нямали необходимите
документи за това,без разрешение на надлежните органи на властта,като са укрили
лицата в фабрична кухина на багажното
отделение на управлявания от подсъдимия автобус марка
„Сетра" с турски per. № 77ЕК976 за да могат същите
безпрепятствено да преминат държавната граница на Р.България.
Относно наказанието:
За
индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното
престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на
деянието – която е висока, както и тази на дееца – също висока, предвид предходното му осъждане с Присъда №250/
26.10.2005г. по НОХД №3252/2005г. на Районен съд Русе,в сила от 23.11.2006г. с
което на подсъдимия е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 4
години и глоба в размер на 45 000лева,като с Решение № 383/ 09.01.2006г.
по ВНОХД №387/2005г. на РОС е изменена присъдата,като е намалено наказанието
Лишаване от свобода на 3 години и същото е отложено изпълнението му на
основание чл.66 от НК за срок от 4 години и е намалена размера на наказанието
глоба от 45 000лева в размер на 20 000лева. С решение №934/23.11.2006
по КНД №202/2006г. по описа на ВКС е оставено в сила Решението на въззивната
инстанция,като тук е мястото да се посочи,че не се споделя доводът на защита за
настъпила реабилитация съгласно чл.86,ал.1,т.1 от НК спрямо това му осъждане.Посочената
разпоредба свързва настъпването на реабилитацията с условието в изпитателния
срок на постановената условна присъда, осъденият да не е извършил друго
престъпление, поради което да следва да изтърпи отложеното наказание. В
конкретния случай на подсъдимия са
наложени кумулативно две наказания – лишаване от свобода за срок от три години,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 4 години, и
глоба в размер на 20 000 лв. По силата на чл.
86, ал. 1, т. 3 от НК,
когато лицето е осъдено на глоба настъпва реабилитация по право ако в течение
на една година от изпълнението на наказанието, същият не е извършил друго престъпление.Видно
от доказателствата по делото е, че подсъдимия не е изплатил в полза на държавата наложената
му с последната присъда глоба в размер на 20 000 лева.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител, че това наказание е
погасено по давност съгласно чл.82, ал.4 от НК, тъй като от налагането й са
изминали три години. Съгласно ал.5 от същия член разпоредбата на ал.4 не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано
изпълнително производство.В този случай трябва да е изтекла давността на по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Видно от приложените
по делото писмени доказателства е, че в НАП е образувано такова изпълнително
производство №12987/2007г. по описа на ТД на НАП София въз основа
на издаден от РС- Русе изпълнителен лист за наложената на подсъдимия
глоба по нохд № 3252/2005г. на
Районен съд Русе и което към 2013 година е активно. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо
от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. В конкретния случай задължението не е
било отсрочено или разсрочено,тъй като такива данни не са събрани
по делото.
При това положение не са налице всички предпоставки на чл. 171, ал. 2 ДОПК за погасяване на
вземането по давност,тъй като изпълнителното дело е образувано 2007година и
същото би се погасило по давност едва след първи януари на 2018 година,а
настоящото е извършено на 29.10. 2013г.Отчетоха
се с ефекта на отегчаващо – педходното осъждане на
подсъдимия,както и че същият е извършил престъплението с чисто финансови
подбуди,както и не дотам малкия брой на преведените лица, а като смегчаващи
съдът прие оказаното съдействие на подсъдимия в хода на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото.Преценени
в количествено съотношение и съобразно относителната си тежест, изброените
обстоятелства, сочат лек превес на оттегчаващите над смекчаващите
отговорността такива, без последните да се многобройни или изключителни, поради което съдът приема,
че индивидуализацията на наказанието за визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК. В случая не са налице основания за приложение на фактически състав на чл.
55,ал.1,т.1 от НК, обуславящи снижаване на репресията, тъй
като установените налични смекчаващи обстоятелства, не са отличават с
многобройност или изключителност, до степен и най-лекото предвидено в
материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко, с оглед
тежестта на извършеното деянието,поради което и при така направените
изводи и водим от изложените аргументи,
съдът прие ,че наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира при
условията на чл.54 НК при лек превес на оттегчаващите над смекчаващите
вината обстоятелства.
Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от
1 до
10 година ,глоба
от 1000 до 3000 лева и кофискация на част или цялото имущество на дееца и съобразно чл.54 от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение, съдебното му
минало,обществената опасност както на подсъдимия ,така и на
осъщественото от него, съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 1 година и 2 месеца и на наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,като що се отнася да
кумулативно предвиденото наказание конфискация и впредвид липсата на
имущество/съгласно приобщената по делото ДСМП/ съдът прие,че същото е
неприложимо в настоящия случай. След преценка на съдебното минало на
подсъдимия и като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че за
така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” е неприложим чл.66 от НК,поради което постанови на основание
чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да
бъде
изтърпяно
при „Строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
Определеното при горепосочените съображения
наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съдът прие,че
причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на
правовия ред в страната.
Що се отнася до
приобщените по делото
веществените
доказателства -2броя
тахографски шайби и 4 бр. билети с № 0484005 на името на О., № 0484006 на името
на О., № 0484007 на името на Х. и № 0484008 на името на К. съдът постанови същите да останат приложени
по делото.
Въпреки ,че призна подсъдимият за виновен съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК,съдът постанови направените в досъдебното производство
разноски за преводач в размер на 745лева – възнаграждение за устен и писмен
превод на основание чл.189,ал.2 от НПК да останат за сметка на органа на
досъдебното производство.
По делото обаче се
констатираха и разноски по назначената автотехническа експертиза в размер на
110,като половината от възнаграждението на вещото лице е била възложена в
тежест на св.Б. и съобразно чл.189,ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза в полза на Държавата,
по бюджета на МВР, направените по делото разноски в размер на 55 лева за възнаграждение на вещо лице вносими по сметка
на РДГП-Елхово,а направените в хода на съдебното следствие разноски за явяване
на вещо лице в размер на 20 лева да заплати в полза в полза на ВСС, вносими по
сметка на РС Свиленград .
Водим от
изложеното съдът постанови присъдата.
Районен Съдия:..........................
