Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 6133 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Й.Н. В. срещу решение от
18.12.2014г. по гр.д. № 26437/2012г. на СРС, 47 с-в, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу К.Н.М. искове с правно основание чл. 108 ЗС
за предаване на владението от страна на ответника, върху следните недвижими
имоти: втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 89 кв.м.,
с идентификатор 68134.8270.355.1.2, състоящ се от две стаи, кухня – дневна,
сервизни помещения и тераса, заедно със северозападно избено помещение, заедно
с ½ ид. част от общите части на сградата, заедно с ½ част от
правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и ½ ид. част от 320
кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ І – 338
от кв. 28, а по плана на гр. София, м. С., с идентификатор 68134.8270.355 с
площ от 646 кв.м., както и на ½ ид. част от гараж с площ от 59 кв.м., с
идентификатор 68134.8270.355.2 и на ½ ид. част от селскостопанска сграда
с площ от 37 кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.3 и на ½ ид. част от
селскостопанска сграда с площ от 24 кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.4.
Въззивникът – ищец обжалва решението изцяло, с доводи
за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон. Твърди,
че по делото не е доказано възражението за придобивна давност на ответника,
поради липса на доказано намерение за своене от последния, афиширано спрямо действителния
собственик. Поддържа, че нотариален акт № 56/16.12.97г., с който родителите на
ответника са му прехвърлили процесния имот, не е вписан в Агенция по вписвания,
поради което и сделката не е била известна на въззивника – ищец. Отделно в
жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил
събраните гласни доказателства и неправилно е интерпретирал писмените
доказателства по делото досежно осъществяваната от ответника фактическа власт
върху имота. Сочи се също, че най-ранният момент, от който може да се зачете
придобивна давност, е от 02.10.2004г. – датата на смъртта на наследодателя на
ищеца и прехвърлител по разваления договор за издръжка и гледане, тъй като
последният е запазил пожизнено вещното право на ползване върху имота. Поради
това се твърди, че по делото не са събрани доказателства осъществявана от
ответника фактическа власт да е манифестирана спрямо носителя на вещното право
на ползване. Сочи се, че спорът не е решен правилно и с оглед поредността на вписвания, тъй като исковата
молба за разваляне на договора за издръжка и гледане е вписана преди
прехвърлителната сделка между ответника и неговите родители, приобретатели по
разваления договор. Моли съда да отмени решението и да уважи иска.
Въззиваемият – ответник К.Н.М. оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението. Поддържа, че е налице фактическият състав на чл.
79, ал. 1 ЗС, по подробно изложени в писмен отговор и бележки съображения.
По делото е депозирана и частна жалба от Й.Н.В. срещу
решение от 28.09.2015г. по гр.д. № 26437/2012г. на СРС, 47 с-в, имащо характер
на определение по чл. 248 ГПК, с което е
изменено решението от 18.12.2014г. в частта за разноските. Частният
жалбоподател твърди, че не дължи разноски и моли обжалвания акт да бъде
отменен.
Ответникът по частната жалба К.Н.М. я оспорва и моли
съда да я остави без уважение.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства по реда на чл. 188 ГПК /отм/, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Притезанието по чл. 108 ЗС – за
получаване на владението върху недвижима вещ, възниква при следния фактически
състав: 1/ищецът да е собственик; 2/ вещта да се владее или държи от ответника
и 3/ фактическата власт да се осъществява без основание, противопоставимо на
ищеца.
Активната материалноправна легитимация по предявения
иск се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на собственост.
В случая ищецът се позовава на наследствено
правоприемство от Г. Н.В., починал на 02.10.2004г. по отношение на
жилищния етаж от двуетажната сграда и мястото, и на приращение по отношение на гаража
и селскостопанските сгради.
По делото няма спор и е установено, че ищецът е
единствен наследник по закон на брат си Г. Н. В., както и че наследодателят му
е придобил правото на собственост върху двуетажната сграда въз основа на
отстъпено право на строеж върху държавна земя с площ от 310 кв.м. с договор от
1967г., както и на 320 кв.м. по
регулация, придобити с нотариален акт № 168/81г. на нотариус при СРС.
С договор, сключен с нотариален акт № 101, нот.д. № 7786/93г.
наследодателят Г. Н.В. е прехвърлил на Н.К. М. и . М. срещу задължение за
издръжка и гледане, двуетажната жилищна сграда, част от която е и процесният
жилищен етаж, като прехвърлителят Г. В. е запазил правото на ползване върху
имота до края на живота си.
Договорът за издръжка и гледане е развален с влязло в
сила на 27.12.2011г. съдебно решение по гр.д. № 243/2009г. на САС, по предявен
от Г. Н.В. срещу Н.К. М. и А.Х. М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Исковата молба
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана на 03.04.97г., а съдебното решение – на
25.01.2012г.
Ответникът е придобил процесния втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, заедно с общите части на сградата и дворното място, с
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 56/16.12.97г. с
родителите му Н. М. и А. М., т.е. след вписването на исковата молба по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД и в хода на делото.
Горните факти не са спорни по делото и са установени
от събраните по делото доказателства, поради което и ответникът се явява
приобретател на имота в хода на процеса за разваляне на договора за издръжка и
гледане, образуван срещу неговите праводатели и приключил с влязло в сила и
вписано съдебно решение за уважаване на иска. Ето защо мотивите на СРС относно
обратното действие на развалянето на договора за издръжка и гледане се споделят
от настоящия състав. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане не е за продължително или периодично изпълнение по смисъла на чл. 88,
ал. 1 ЗЗД, поради което развалянето му по съдебен ред има обратно действие. Ето
защо сделката, обективирана в нотариален акт № № 56/16.12.97г., е
непротивопоставима на ищеца, в качеството му на единствен наследник по закон на
Г. Н.В., по арг. от чл. 88, ал. 2
ЗЗД. При така изложеното и въведената конкуренция на права с оглед поредност на вписването на исковата
молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и вписването на нотариалния акт на ответника, следва
извода, че ответникът като последващ приобретател на имота след вписване на
исковата молба, няма противопоставими на ищеца вещни права, тъй като е придобил
имота от несобственик.
Предвид изложеното, следва да бъде разгледано възражението
за придобивна давност на ответника:
Последният се позовава на придобивна давност, считано
от датата на закупуване на имота от него на 16.12.1997г. По делото е прието за
безспорно, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота към момента
на приключване на устните състезания.
Съгласно мотивите на решението по гр.д.
№ 243/2009г. на САС и изявленията на ищеца Г. В. в исковата молба, родителите
на ответника са се настанили в имота след прехвърлянето му, но са живели там
само няколко месеца. По твърдения на самия ищец – прехвърлител Г. В., приобретателката
е напуснала имота на 10.12.1996г., като двамата са „изгонили ищеца от всичките
стаи и останала само кухнята. Поради влошеното му здравословно състояние и
липсата на грижи, починалият наследодател Г. В. бил принуден да напусне имота и
се настанил на 10.01.97г. да живее при брат си
- ищеца по настоящото дело, а бащата на ответника останал в процесната къща, като отказал да допусне Г. В.
да си вземе лични вещи в имота.
Впоследствие в процесния втори етаж са извършвани
строителни действия от ответника – лично и със семейството му. По делото са
събрани гласни доказателства относно факта на владение, като в хода на процеса
ищецът е представил констативен нотариален акт № 15, дело № 587/2012г. на
нотариус Р.Д., с който е признат за собственик по наследство от Г. Н.В. на
процесните недвижими имоти – сгради и място. Нотариалният акт е оспорен от
ответника досежно материалната му доказателствена сила. С оглед
обстоятелството, че констативният нотариален акт на ищеца удостоверява
единствено въведеното в исковата молба придобивно основание – наследствено
правоприемство, не се касае за конкуренция на права досежно оригинерно
придобиване.
Ето защо и съгласно разпитаните по делото свидетели,
настоящият състав приема, че ответникът е
осъществявал фактическа власт върху имота за периода до предявяване на
исковата молба на 30.05.2012г. През
почти целия период, на който се позовава ответникът – 16.12.97г. до 27.12.2011г.,
осъществяваната от него фактическа власт е по време на висящия процес по чл.
87, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка е без значение дали последният лично е обитавал
имота, респ. данните по делото, че е живял и в чужбина, след като няма спор и
се признава от ищеца по делото, че ответникът е притежавал ключа от жилището.
Независимо от изложеното, осъществяваната от ответника
фактическа власт върху втория етаж от жилищната сграда не може да се свърже с
последиците на придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС. Мотивите на СРС в
тази връзка са неправилни.
Възражението на ищеца, че не тече придобивна давност,
тъй като прехвърлителят Г. В. си е запазил вещното право на ползване, е
неоснователно. При наличие на субективния и обективния елемент на владението,
владелецът може да свои и демонстрира владението както спрямо собственика, така
и спрямо носителя на вещното право на ползване в случай на учредено такова,
както е в настоящия случай. Следователно няма принципна пречка до смъртта на
ползвателя – прехвърлител през 2004г., ответникът да демонстрира спокойно и
необезпокоявано владение спрямо Г. В., което да се свърже с последиците на
придобивната давност. В случая обаче не е налице такова.
Основателен е довода в жалбата, че в случая не е
налице оригинерно придобиване за ответника, поради наличие на друг титул за
собственост. Упражняваната от ответника фактическа власт за периода до
разваляне на договора за издръжка и гледане през 2011г. не представлява
владение по чл. 68 ЗС, а е в изпълнение на правомощията му въз основа на правото
му на собственост, поради което не може да се свърже с последиците на
придобивна давност – така и цитираната от пълномощника на ищеца съдебна
практика на ВКС – решение № 159/01.07.2014г. по гр.д. № 1435/2014г. на ГК, І ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. За процесния период ответникът е
осъществявал фактическата власт със съзнанието, че е собственик на имота, т.е.
реализирал е правото на владение като елемент от правото на собственост.
Обратното действие на развалянето на договора за издръжка и гледане не придава
обратна сила на осъществяваното за този период владение като фактическо
състояние, респ. на обективния и субективния елемент. За периода от развалянето
на договора за издръжка и гледане до предявяване на исковата молба изтеклият
давностен срок е недостатъчен за
оригинерно придобиване както по чл. 79,
ал.1, така и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че не е
налице доказано по делото спокойно, явно и несмущавано владение, което да се
свърже с последиците на чл. 79 ЗС. Съгласно приетото в съдебното решение за
разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, началото на владението от страна на
родителите на ответника е установено с противоправно поведение, което следва да
се цени като владение, установено с насилие. Наследодателят на ищеца изрично се
е противопоставил на това владение като фактическо състояние с предявяване на
исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и до смъртта си през 2004г. по време на
процеса. Отделно са представени и изходящи от Г. В. нотариални покани до
родителите на ответника в периода 2000г., както и тъжба от него до СРП от
1997г., в които същият прави изявления, че е бил принуден да напусне имота си,
ответниците са сменили бравата без негово съгласие, не го допускат и ги моли да
му предадат владението на имота и на движимите му лични вещи в него. По делото не са ангажирани доказателства това
състояние да е променено. Ето защо въззивният съд намира, че в случая владението
е било смущавано.
При така изложеното, независимо че посочените по-горе
действия – подаване на искова молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъжба и изпращане на
нотариални покани от наследодателя на ищеца да не са действия, прекъсващи
давността по арг. от чл. 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС, е налице установено от родителите
на ответника смутено владение, продължено от последния.
Ето защо възражението за придобивна давност е
неоснователно, а предявеният ревандикационен иск за втория жилищен етаж –
основателен и доказан.
По отношение на иска за предаване владението на гаража
и селскостопанските постройки, следва да се приеме, че същите са собственост по
приращение на ищеца на основание чл. 92 ЗС, в качеството му на собственик на
земята, поради което искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен, както е предявен
за всички постройки.
С оглед изложеното, следва да бъде разгледан по
същество евентуално предявения иск за подобрения, по арг. от чл. 271, ал. 2 ГПК: Поради различните изводи по отношение на
ревандикационния иск на въззвивния и районния съд и отмяната на първоинстанционното
решение, се възстановява висящността по отношение на евентуалния иск за
подобрения и същият следва да бъде разгледан по същество.
Ответникът е предявил първоначално исковете общо за
сумата 42 905 лв. – разноски и подобрения, направени със знанието и без
противопоставянето на ищеца, като с иска е упражнено и правото на задържане на
имота, което се моли да бъде постановено от съда. Ето защо следва, че ищецът по
насрещния иск е заявил права на приравнен добросъвестен владелец.
С допълнителна молба от 22.04.2013г. е направено
частично увеличение и частично намаление на претенциите по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК, като общата цена на предявените искове след изменението е в размер на общо
сумата 48 260. 89 лв., съгласно
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК. Молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е докладвана в
открито съдебно заседание от СРС на 23.04.2013г., като изрично не е постановено
определение за допускането на исканото изменение, но техническата липса на
такова не е процесуална пречка за разглеждане на иска в изменения му размер, с
оглед внесената държавна такса върху направеното увеличение.
С оглед твърденията в насрещната искова молба, че
извършените подобрения са направени със знанието и без противопоставянето на
собственика и заявеното евентуално право на задържане, следва, че е заявено
искане по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 3 ЗС – на приравнен добросъвестен
подобрител.
В случая не е налице сочената хипотеза. По делото не е
установен точния момент на извършване на отделните строителни дейности, но не е
спорно по делото, че същите са били довършени от ответника и съществуващи към
момента на постановяване на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД през 2011г. Налице
е общо признание за съществуването им и в депозирана от Й.В. жалба от 10.09.2012г.
до ДНСК /л. 102 - 104 от делото/. По делото са налице данни за настъпил през
2014г. пожар в жилищната сграда преди приключване на устните състезания пред
СРС, но не са ангажирани твърдения и доказателства за точните последствия от
него досежно извършените подобрения, поради което съдът приема, че всички
строителни дейности, описани в заключенията на приетите по делото СТЕ и
констатирани при огледите на вещите лица, съществуват към момента на
приключване на устните състезания.
При така изложеното на ответника следва да се признаят
права на недобросъвестен владелец. Не е налице хипотезата на т. ІV от ППВС №
6/1974г., за да се признаят права на приравнен добросъвестен владелец на
ответника. Съгласно указанията в същото, ако по време на извършването на
подобренията подобрителят нито е знаел за предстоящото унищожаване, разваляне
или отменяване на придобиваното основание и не е бил виновен за това, следва да
бъде обезщетен на базата на чл. 72 ЗС. В случая съдът приема, че всички СМР са
извършени със знанието на ответника за висящия процес по чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
договорът /придобивното му основание/ е развален поради виновното неизпълнение
на неговите праводатели, поради което не може обезщетен на базата на чл. 72 ЗС
като приравнен добросъвестен владелец. Поддържаната в хода на процеса теза, че
не е знаел за процеса по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е изцяло неоснователна и
недоказана. В тази връзка по делото са представени както лично получена от
ответника призовка през 2006г., независимо
че е била адресирана до родителите му, отделно от това, представени са и
доказателства за предписания на органите за строителен надзор, сезирани по
жалби на ищеца, поради което не е налице както хипотезата чл. 74, ал. 2 ЗС
/извършените подобрения са при противопоставяне на ищеца/, така и хипотезата на
чл. т. ІV на ППВС № 6/74г.
Ето защо на ищеца по насрещния иск,в качеството му на
недобросъвестен владелец, следва да се присъдят доказаните необходими разноски
за запазването на вещта, на основание чл. 73, ал. 2 ЗС и по - малката сума
измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения, на основание чл. 74, ал. 1
ЗС, като същият няма право на задържане върху имота в това му качество.
Въззивният съд приема, че следва да присъди
сумата 9 480 лв. на основание чл. 73, ал. 2 ЗС, представляваща необходими
разноски за запазване на вещта, описани в таблица № 4 към заключението на
тройната СТЕ на вещите лица Р., Н. и Ш.
/стр. 304 от делото пред СРС/. Съдът
кредитира това заключение като пълно и обективно относно начина на
остойностяване и като подписано от всички експерти.
По отношение на подобренията, тройната СТЕ на вещите
лица Р., Н. и Ш. дава заключение, че увеличената
стойност на имота вследствие на извършените подобрения е в размер на сумата общо
32 560 лв., а общата стойност на разходите е в размер на 44 085 лв.
При така изложеното следва да се присъди по-малката сума, т.е. увеличената
стойност, по арг. от чл. 74, ал. 1 ЗС. От тази сума възивният съд намира,
че следва да приспадне разходите, направени за следните
пера по таблица № 2 към основното заключение на тройната СТЕ – т. 21 кухненско
обзавеждане, т. 22 – ел. печка, т. 26 и т. 27 – радиатори и лира за баня, т. 33
– бойлер, всички част от жилищния етаж, както и т. 38 към стълбищна клетка –
чугунени радиатори, всички представляващи движими вещи, които могат да бъдат
демонтирани без значително повреждане на имота. В тази връзка съдът кредитира
особеното мнение на вещото лице Д. Б. към първата тройна СТЕ, като обосновано и
обективно, включително и относно вградената ел. печка, като част от кухненското
обзавеждане, която може да бъде демонтирана. Общата стойност на тези движими
вещи възлиза на сумата 3778. 54 лв., съгласно заключението на вещите лица по
таблица № 2, поради което общата увеличена стойност, посочена по пера в таблица
№ 3 към тройната СТЕ, но след приспадане на необходимите разноските и
горепосочените движими вещи, възлиза на
сумата 19 301. 46 лв. Ето защо искът
за подобрения следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
пълния предявен размер – отхвърлен като недоказан.
По отношение на стойността на трите незаконни сгради –
гараж и две селскостопански, които влизат в горепосочената стойност /определена
за съответните процесните ид. части от същите/, следва да се отбележи, че трите
сгради следва да бъдат присъдени като обезщетение. Поддържаната в хода на
процеса теза на ответника по насрещния иск В., че същите не следва да се заплащат
като подобрения, тъй като са незаконни и подлежат на премахване, е недоказана.
По делото е представено писмо от СО – Направление „Архитектура и
градоустройство“, адресирано до Кмета на СО – район „Кремиковци“ и ищеца, в
което се сочи, че предвид отказ за издаване на удостоверение за търпимост за
строеж „Гараж, лятна кухня и селскостопански сгради – 3 броя по молба на
ответника К.М. и декларирано несъгласие на собствениците на имота, следва да се
изследват находящите се в имота налични незаконни строежи и се предприемат
съответните действия по чл. 225 а ЗУТ. Представено е и друго писмо, изходящо от
СО – НАГ, в което също се сочи, че на са представени доказателства от К.М. за
издаване на удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. По делото
обаче няма изрично представени доказателства за започнало и приключило
административно производство за премахване на 3 - те процесни стопански сгради.
Обстоятелството, че са незаконни, не означава, че не увеличават стойността на
имота. От друга страна ищецът претендира ревандикацията им, а не премахването
им чрез негаторен иск, същите фигурират с отделни кадастрални номера в
издадения в негова полза нотариален акт № 15/2012г. /т.е. заснети са в
кадастралния план/, поради което следва, че същите следва да бъдат присъдени
като обезщетение за подобрения /в същия смисъл и определение № 401/27.06.2016г.
по гр.д. № 1916/2016г. на ВКС, І ГО, постановено по реда на чл. 288 ГПК/. Ето
защо подадената от В. жалба до РДНСК от
10.09.2012г. с искане за премахването им не налага различен извод, с оглед гореизложените
съображения.
Изцяло неоснователно и възражението на ответника по
насрещния иск В. за прихващане със стойността за премахване на сградите. Това
са бъдещи изцяло неликвидни вземания,
тъй като не са установени нито по основание, нито по размер, поради което не
може да бъде извършено исканото прихващане.
Изцяло недоказано е възражението на ответника по
насрещния иск Й.В., че претендираните СМР са заплатени изцяло с негови средства. Представеното
удостоверение в тази връзка от ТКЗС не налага различен извод.
Претендираните овощни дървета и други насаждения не
следва да бъдат присъждани като обезщетение за подобрения, тъй като по делото
липсват доказателства кой и кога ги е засаждал. Приетата по делото СТЕ на в.л.
Лозанов е констатирала наличието на плодни дървета при огледа на обща стойност
1921. 39 лв., но събраните гласни доказателства не установяват, че ищецът по насрещния иск ги е засадил. Ето защо
при наличие на изрично оспорване в тази връзка, съдът намира иска в тази част
за недоказан.
Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и и вместо него
постановено друго за уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на ищеца Й.В. е
неоснователно, тъй като предмет на отмяна по визирания ред са само констативни
нотариални актове, а процесният договор, сключен с нотариален акт № 56/97г., е
за покупко-продажба и не може да бъде отменен по реда за отмяна на охранителни
актове.
Евентуално предявения иск за подобрения следва да бъде
частично уважен, съобразно мотивите по –горе, а за разликата до пълния
предявен размер – отхвърлен като
неоснователен и недоказан, като акцесорно заявеното искане по чл. 72, ал. 3 ЗС
за постановяване право на задържане на имота следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно.
С оглед изхода на спора и отмяната на решението
изцяло, следва да бъде отменено и решението, имащо характер на определение по
чл. 248 ГПК. Ето защо частната жалба е основателна и също следва да бъде
уважена.
По разноските:
На ищеца В. следва да се присъдят претендираните и
доказани разноски за СРС в размер на общо 3805 лв., съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, от които сумата 2000 лв. –заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, 305 лв. – държавна такса и 1500 лв. - общо депозити за вещи
лица, както и сумата 152 лв. – разноски за държавна такса за СГС.
На ищеца по насрещния иск М. също следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част на насрещния иск, които възлизат на
сумата общо от 1381. 78 лв. – държавна такса и депозити за вещи лица за СРС.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. за СРС не следва
да бъде присъждано, тъй като в
представеното по делото пълномощно е удостоверено, че е заплатено по
банков път, но липсват доказателства за плащане по делото по визирания начин. Разноски
за СГС не се претендират от М. и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
от 18.12.2014г. по гр.д. № 26437/2012г. на СРС, 47 с-в и решение от 28.09.2015г. по гр.д. № 26437/2012г. на СРС, 47 с-в,
имащо характер на определение по чл. 248 ГПК и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо К.Н.М., ЕГН **********,
че Й.Н.В., ЕГН ********** е собственик по наследство от Г. Н.В., починал на
02.10.2004г., на следните недвижими имоти: втори
етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 89 кв.м., с
идентификатор 68134.8270.355.1.2, състоящ се от две стаи, кухня – дневна,
сервизни помещения и тераса, заедно със северозападно избено помещение, заедно
с ½ ид. част от общите части на сградата, заедно с ½ част от
правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и ½ ид. част от 320
кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ І – 338
от кв. 28, а по плана на гр. София, м. С., с идентификатор 68134.8270.355 с
площ от 646 кв.м., както и на ½
ид. част от гараж с площ от 59 кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.2; на ½ ид. част от селскостопанска
сграда с площ от 37 кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.3 и на ½ ид. част от селскостопанска
сграда с площ от 24 кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.4, находящи се в
гореописаното дворно място и ОСЪЖДА К.Н.М.,
ЕГН ********** да предаде на Й.Н.В., ЕГН **********, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописаните недвижими
имоти.
ОСЪЖДА Й.Н.В., ЕГН ********** да заплати на К.Н.М., ЕГН **********,
сумата 9 480 лв., на основание чл. 73, ал. 2 ЗС,
представляваща необходими разноски, описани в таблица № 4 към заключението на
тройната СТЕ на вещите лица Р., Н. и Ш.,
както и сумата 19 301. 46 лв., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС,
представляваща по - малката сума измежду сумата на направените разноски и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези
подобрения, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Н.М. срещу Й.Н.В. иск за разликата до пълния предявен размер от 48 260. 89 лв., като недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на К.Н.М., ЕГН **********
с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за задържане на гореописаните имоти до заплащане на разноските и подобренията.
ОСЪЖДА К.Н.М., ЕГН ********** да заплати на Й.Н.В., ЕГН **********,
на основание чл. 78,ал. 1 ГПК, сумата 3 805
лв. – разноски общо за СРС и сумата 152
лв. – разноски за СГС.
ОСЪЖДА Й.Н.В., ЕГН ********** да заплати на К.Н.М., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1381.
78 лв. – разноски за СРС по насрещния иск.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОТМЕНЯ изцяло решение
от 18.12.2014г. по гр.д. № 26437/2012г. на СРС, 47 с-в и решение от 28.09.2015г. по гр.д. № 26437/2012г. на СРС, 47 с-в,
имащо характер на определение по чл. 248 ГПК и вместо тях ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.Н.М.,
че Й.Н.В., е собственик по наследство от Г. Н.В., починал на 02.10.2004г., на
следните недвижими имоти: втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 89 кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.1.2, състоящ се
от две стаи, кухня – дневна, сервизни помещения и тераса, заедно със
северозападно избено помещение, заедно с ½ ид. част от общите части на
сградата, заедно с ½ част от правото на строеж върху държавна земя на 310
кв.м. и ½ ид. част от 320 кв.м. от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо УПИ І – 338 от кв. 28, а по плана на гр. София, м. С., с
идентификатор 68134.8270.355 с площ от 646 кв.м., както и на ½ ид. част от гараж с площ от 59
кв.м., с идентификатор 68134.8270.355.2; на
½ ид. част от селскостопанска сграда с площ от 37 кв.м., с
идентификатор 68134.8270.355.3 и на
½ ид. част от селскостопанска сграда с площ от 24 кв.м., с
идентификатор 68134.8270.355.4, находящи се в гореописаното дворно място и ОСЪЖДА К.Н.М., да предаде на Й.Н.В., на
основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописаните недвижими имоти. ОСЪЖДА Й.Н.В., да заплати на К.Н.М., сумата 9 480
лв., на основание чл. 73, ал. 2 ЗС,
представляваща необходими разноски, описани в таблица № 4 към заключението на
тройната СТЕ на вещите лица Р., Н. и Ш., както и сумата 19 301. 46 лв., на
основание чл. 74, ал. 1 ЗС, представляваща по - малката сума измежду сумата
на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Н.М. срещу Й.Н.В. иск за разликата до пълния предявен размер от
48 260. 89 лв., като недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Н.М.,
с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за задържане на гореописаните имоти до заплащане на разноските и подобренията. ОСЪЖДА К.Н.М., да заплати на Й.Н.В., на
основание чл. 78,ал. 1 ГПК, сумата 3 805
лв. – разноски общо за СРС и сумата 152
лв. – разноски за СГС. ОСЪЖДА Й.Н.В.,
да заплати на К.Н.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1381. 78 лв. – разноски за СРС по
насрещния иск.