Решение по адм. дело №244/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 143 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Г. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Е. С. - ПАК против Решение № 1158р-4072 от 28.04.2025 г., издадено от Г. В. ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което е прекратено производството по регистрация на лек автомобил [Марка], рама № JDAJ210G001065503, рег. № [рег. номер] собственост на жалбоподателя, заявена със заявление № 251158005601 от 08.04.2025 година.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материално правните разпоредби и несъобразен с целта на закона. При тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт, и да върне делото като преписка на началник сектор „Пътна полиция“ за произнасяне съобразно указанията съдържащи се в мотивите на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Е. С. от АК – Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата, пледира за отмяна на оспорения акта и даване на задължителни указания за продължаване на производството по регистрация на процесното моторно превозно средство. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Г. К. В. – ВПД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, чрез пълномощника си юрисконсулт В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е същата да се отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави възражение за прокомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по заявление на жалбоподателя с № 251158005601 от 08.04.2025 година, с искане за промяна на регистрацията на лек автомобил [Марка], рама № JDAJ210G001065503, рег. № [рег. номер], собственост на К. Г. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]. Представен е както договор за покупко-продажба на МПС от 01.04.2025 г., по силата на който К. К. е придобил правото на собственост върху процесния автомобил, така и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство № *********.

Във връзка с постъпилото заявление за регистрация след извършена проверка се установило, че лек автомобил [Марка], рама № JDAJ210G001065503, рег. № [рег. номер] е регистриран на дата 10.01.2019 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Габрово, без идентификационен номер на двигател, а само тип на същия "3SZ", което е отразено и в представеното свидетелство за регистрация № *********. На база извършена идентификация в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник се констатирало, че монтираният двигател е с номер 2033650, който е различен от този, с който е регистриран автомобила. Предвид установеното е указано на оспорващия да представи доказателства, с които да изпълни изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба I-45/2000г. на МВР, като в указания срок жалбоподателя е депозирал становище УРИ 115800-3746/17.04.2025г. /л.60/

При тези данни началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник, е приел, че не са изпълнени указанията съдържащи се в уведомление рег. № 115800-3587/14.04.2025 г., а именно представянето на документ удостоверяващ произхода на установения при идентификацията двигател, съгласно изискванията на чл. чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45/2000г., поради което на основание 56, ал. 2 от АПК е прекратил производството по регистрация на процесния автомобил.

Предмет на оспорване в настоящото производство е именно Решение № 1158р-4072 от 28.04.2025 г., издадено от Г. В. ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което е прекратено производството по регистрация на лек автомобил [Марка], рама № JDAJ210G001065503, рег. № [рег. номер] собственост на жалбоподателя, което на практика представлява отказ от извършване на регистрация.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване по реда на чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Условията и редът за регистриране на моторните превозни средства са регламентирани с Наредба № І-45/2000 г. на министъра вътрешните работи (Наредбата), издадена въз основа на законовата делегация на чл. 140, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 2 от Наредбата МПС, предназначени за движение по пътищата, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика. Ето защо, следва да се приеме, че правото да извърши промяна в регистрацията, респ. да откаже такава, е от материалната и териториалната компетентност на ръководителя на структурното звено "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Перник.

Спазена е предвидената от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Материалният закон е приложен неправилно.

Според чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Съгласно ал. 2, се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство.

С разпоредбата на ал. 3 на текста е предвидена забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. също предвижда, че не се регистрират превозни средства, на които не може да се установи идентификационният номер (VIN).

Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е с цел да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти.

Следователно законът предвижда осъществяването на две кумулативно изискуеми предпоставки за регистрация на моторно превозно средство - право на собственост върху автомобила и установен автентичен идентификационен номер, поставен от производителя, които в случая са налице.

Жалбоподателят се е легитимирал като собственик на превозното средство и е установен автентичния идентификационен номер на автомобила – рама № JDAJ210G001065503.

По смисъла на § 6, т. 61 ЗДвП идентификационен номер на превозното средство е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му.

В случая страните не спорят, а от представените доказателства се установява, че идентификационният номер на процесния автомобил не е бил подправен, заличен или повреден. Следователно не е налице необходимост от допълнително установяване на автентичност.

Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на административния орган поддържани и в съдебно заседание, че номерът на двигателя се явява идентификационен номер. С горепосочения анализ на разпоредбата на чл. 143 от ЗДвП се установи, че ал. 1 изисква регистриране на моторното превозно средство по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, ал. 2 прави разграничение между идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а ал. 3 забранява регистриране на пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер. С оглед изложеното, се налага извода, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП уреждаща отказа за регистрация има предвид идентификационен номер, различен от номера на двигателя на превозното средство.

Наличието на номер на двигателя не е законово изискуема предпоставка за регистрацията на превозното средство така, както е приел издателя на оспорения акт.

Поради това, съдът намира за неоснователно изискването на административния орган към жалбоподателя за представяне на документ за собственост на двигателя, за който имало данни, че е подменен. Още повече, че по делото не са налице никакви доказателства, които да предпоставят извод за смяна на двигателя. Подобен извод не може да се направи само въз основа на констатацията, че при първоначалната регистрация е посочено: Двигател № "3SZ" без посочен номер и последващото установяване на такъв номер, без да са налице обективни находки, доказващи смяната на двигателя.

Затова нормата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата в случая, е неприложима, тъй като същата изисква представяне на документи за собственост на двигателя само когато е извършена замяна на този агрегат. Дори и в този случай обаче, непредставянето на документ за собственост на двигателя не би имало за последица отказ за регистриране на превозното средство, тъй като подобно изискване не е предвидено с нормата на чл. 143 от ЗДвП.

Посочената в решението разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45/2000г., изисква при промяна в регистрацията собственикът на превозното средство да представи документ за собственост с данните за марката, модела, номерата на рамата /шасито/ и/или двигателя - само при промяна собствеността или основен агрегат /рама или двигател/.

Законодателят е формулирал изискване да се представи документ, съдържащ информация или за рама, или за двигател, или за двата агрегата, като граматически е употребил израз, който сочи на алтернативност на възможностите и достатъчност на избора и само по отношение на една от двете възможности.

В случая съгласно изискванията на цитираната норма документ за собственост е представен, установен е по безспорен начин номера на рамата на процесния автомобил, за който не се спори, че е автентичен. Отразено е във всички документи, че двигателят е № "3SZ" без посочен номер. Обстоятелството, че номерът на двигателя може да бъде установен и е установен, е ирелевантен факт за процедурата по пререгистрация. Следва да се има предвид, че свидетелството за регистрация представлява официален документ, който удостоверява със силата на такъв съответните обстоятелства, посочени в него. След като това обстоятелство е отразено в него, то административният орган, при наличие на останалите нормативни предпоставки е следвало да извърши пререгистрацията на моторното превозно средство, а не да прекратява производството по регистрация.

Обжалваното решение с което е прекратено производството по регистрация на процесното МПС е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материално правните разпоредби на ЗДвП и Наредбата.

По изложените съображения съдът намира, че оспорения акт Решение № 1158р-4072 от 28.04.2025 г., издаден от Г. В. ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл. 174 от АПК следва да се определи срок за изпълнение на съдебното решение - 14 дни от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер [рег. номер]. /хиляда и десет лева/, от които 10 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, [рег. номер]. /хиляда лева/ - платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025 г. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, като съобрази обема извършена работа, както и обичайният размер на възнагражденията, в това число и, че съответства на минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Решение № 1158р-4072 от 28.04.2025 г., издадено от Г. В. ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което е прекратено производството по регистрация на лек автомобил [Марка], рама № JDAJ210G001065503, рег. № [рег. номер] собственост на жалбоподателя, заявена със заявление № 251158005601 от 08.04.2025 година.

ВРЪЩА преписката на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Перник за решаване на въпроса по същество, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаване на съответния акт по искането за регистрация, считано от получаване на преписката при административния орган.

ОСЪЖДА ОДМВР – Перник да заплати в полза на К. Г. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.