Определение по дело №383/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_260024

гр.Варна, 02.09.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №383 по описа за 2020 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АГРИВА БГ“ ООД, гр.Добрич, чрез адв.С., срещу постановеното протоколно определение от 23.06.2020г. по т.д.№196/2019г. по описа на ОС – Добрич, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, поради наличие на предположения за подправка на документ – фактура №38/19.07.2016г. по смисъла на чл.309, ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че от заключението по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че при двете страни по делото е осчетоводена фактура №38/19.07.2016г., издадена от ответното дружество „Агрива Радев“ ЕООД, която е с една и съща данъчна основа, но с различно съдържание. Двата документа са с един и същи номер и дата и са подписани от различни лица. Ето защо, в случая не се касае за съставяне на неистински документ, нито за преправяне съдържанието на частен документ, което би било налице, ако деецът е внесъл промени в документа без съгласие на издателя му. В случая издателят и на двата документа е ответното дружество, чрез неговите представляващи. Затова са налице два документа с различно съдържание, верността на които следва да се установи в хода на исковото производство.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „АГРИВА РАДЕВ“ ЕООД, гр.Добрич с писмен отговор, чрез управителя Г.Пачева, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че представените от всяка една от страните по делото копия на фактура №38/19.07.2016г. имат различно съдържание. Различно съдържание имат и счетоводните им записвания, които съответстват на намиращата се у всяка една от тях фактура. Вещото лице е посочило, че предполага, че разминаванията в счетоводните записвания се дължат на промени в същите, които са осъществени по-късно. Посочило е още, че фактурата следва да е отразена по един и същи начин при двете дружества.

От друга страна, установяването на действителното ѝ съдържание е от съществено значение за производството, тъй като ще доведе до установяване на вземанията, с които е извършено прихващане, което от своя страна ще се отрази на основателността на предявените претенции.

Сочи още, че следва да се има предвид и обстоятелството, че съдът винаги спира производството по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и без наличие на образувано наказателно производство или досъдебно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Гражданският съд не е длъжен да дава правна квалификация на престъпните обстоятелства, поради което и посочената такава от съда не следва да се отрази на законосъобразността на неговия акт.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №196/2019г. на ОС Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС Добрич е образувано по предявени искове от „АГРИВА БГ“ ООД, гр.Добрич срещу „АГРИВА РАДЕВ“ ЕООД, гр.Добрич за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 102 000лв. по издаден запис на заповед от 15.06.2019г. с падеж на предявяване, осъществено на 15.06.2019г.

Твърди се, че пред РС Добрич е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.г.д.№2511/2019г. По същото е издадена заповед за незабавно изпълнение №1344/12.07.2019г. и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително дело №20197370400724 по описа на ЧСИ Лучия Тасева.

Издателят на записа на заповед е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК, което обосновава интереса от предявения иск.

Ответникът „АГРИВА РАДЕВ“ ЕООД, гр.Добрич с писмени отговори оспорва предявения иск като недопустим и в условие на евентуалност като неоснователен. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за вземания по подробно описани фючърсни договори, които не съществуват. Изложени са твърдения, че същите са антидатирани и симулативни. Оспорва датата на уведомлението за прехвърляне на вземанията. Отношенията между страните произтичащи от договор за покупко – продажба на рапица от 06.07.2016г. са окончателно уредени и в полза на ищеца не съществува вземане. За установяване погасяване на задълженията е представена фактура №38//19.07.2016г., издадена от „АГРИВА РАДЕВ“ ЕООД, гр.Добрич чрез управителя Гинка Пенчева /л.33/.

Ищецът с ДИМ е оспорил автентичността и съдържанието на приложената от ответника фактура, като е направил искане за задължаване на дружеството да я представи в оригинал.

Ответникът в допълнителния писмен отговор е посочил, че не разполага с оригинала на представения от него документ /л.120/, което е заявено отново и в проведеното на 28.02.2020г. открито съдебно заседание /л.135/. Направил е и искане за допускане на съдебно – графологична експертиза за установяване автентичността на подписа за издател във фактурата.

В заключението по допуснатата от съда ССЕ вещото лице е посочило, че е установено разминаване в извършените от всяка една от страните счетоводни записвания на фактура №38/19.07.2016г., както и в съдържанието на осчетоводената във всяко едно от тях фактура с идентичен номер, дата на издаване и данъчна основа, но с различен издател /л.214-215/. 

Въз основа на същото и след като е установил наличие на несъответствие в основанията на фактура №38/19.07.2016г. в счетоводствата на страните по делото, съдът е направил извод за наличие на предположения за поправка на документ, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е спрял производството по делото.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско дело поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда гражданско правния спор да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство. Прието е, че «Съществува  забрана да бъдат установявани от гражданския съд факти, които са съставомерни по НК, освен когато: 1/ наказателното преследване не може да бъде възбудено; 2/ назакателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени при съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3/ извършителят на деянието е останал неоткрит.

Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес /определения по ч.г.д.№175/2011г. на ВКС, 4-то г.о; ч.т.д.№1307/2016г. на ВКС 1-во т.о., по ч.г.д.№504/2011г. на ВКС, 1-во г.о. и ч.т.д.№1581/2019г. на ВКС, 1-во т.о./.

В процесния случай оспорената по реда на чл.193 от ГПК фактура №38/19.07.2019г., представена по делото с различно съдържание и издатели, осчетоводена в счетоводствата на всяка от страните със съответното на представеното от нея съдържание, представлява частен документ, който няма обвързваща съда сила, а подлежи на преценка заедно с всички събрани по делото доказателства. Установяването на автентичността и верността на оспорения документ, чийто оригинал е изискан от оспорващата го страна, но не е приложен по делото, е в правомощията на сезирания съд и не е обусловена от състава на евентуално осъщественото престъпление /съставяне и ползване на документ с невярно съдържание/. Не са налице пречки в хода на гражданското исково производство, съдът с всички допустими доказателствени средства да установи дали оспореният препис от фактурата е автентичен и истински документ, както и дали съществува или е съществувал оригинала на същата. Установяването на посочените обстоятелства не е обвързано от евентуалното наказателно производство.

От всичко гореизложено следва, че не са налице основанията на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на производството по т.д.№196/2016г. на ОС – Добрич, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.06.2020г. по т.д.№196/2019г. на ОС – Добрич, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

            ВРЪЩА делото на ОС – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: