№ 3317
гр. София, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110114605 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Л. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лева - част от
сума в общ размер на 2 445,89 лева, представляваща главница Договор за кредит от
11.12.2007 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че края на месец ноември 2022 г. ищецът е получил
удостоверение за непогасено задължение от ответника, с което дружеството претендирало
от него сума в общ размер на 2 445,89 лв. на основание Договор за кредит от 11.12.2007 г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което вземане било цедирано веднъж на
28.04.2009 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „ЕОС Файнънс“ ООД и след това
на 29.02.2016 г. повторно от „ЕОС Файнънс“ ООД на „Еос Матрикс“ ЕООД. Излага
подробни твърдения в насока, че претендираното вземане не е индивидуализирано, както и
че липсват доказателства за надлежно сключени договори за цесия. Подробно излага и че
вземането е погасено по давност. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че заявената
претенция е формирана от главницата по договора за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
признава, че вземането е погасено по давност. Подробно излага, че не е дал повод за
завеждане на делото и моли да не се присъждат разноски в негова тежест.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяване на иска за недължимост на посочената сума. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже възникването на процесното вземане в негова полза, както
и наличието на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на погасителната давност.
1
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен
Договор за кредит от 11.12.2007 г.; че процесното вземане е погасено по давност.
След като безспорно договорът за кредит е сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, а ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД се легитимира като цесионер на
вземанията по него, без обаче, в отговора на исковата молба да твърди и да представя
доказателства за надлежно прехвърляне на вземанията чрез договор за цесия, респективно за
уведомяването на ищеца за това, то предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен. Ответникът не е представил доказателства, които да го легитимират като
кредитор на вземането и за този извод е без значение дали давността е изтекла или не.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Искането на
ответника за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно. Както беше посочено по-горе,
ответникът е признал факта на изтичане на давността, но искът не е основан единствено на
изтекла погасителна давност, а на първо място на липса на материалноправна легитимация
на ответника по противопоставим договор за цесия. С оглед на това и доколкото ответникът
е претендирал извънсъдебно плащане на вземането, видно от приетата по делото покана, не
са налице предпоставките за възлагане на разноските в тежест на ищеца. В настоящото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва
да му бъдат присъдени. На следващо място, видно от представения договор за правна
защита и съдействие, ищецът е бил представляван по делото безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. В. Ф. С.. Съдът определи размера на адвокатското възнаграждение на
адв. С. въз основа на следните критерии: 1. Фактическа и правна сложност на делото /в
случая такава липсва/; 2. Извършени от адвоката действия по защита /подаване на искова
молба и явяване в едно открито съдебно заседание/; 3. Материален интерес /1250 лева/; 4.
Обичаен размер в практиката на адвокатското възнаграждение по подобен вид искове,
възприет от съда като ориентир за икономическа адекватност /около 400 лева/; 5.
Отклонения от обичайното развитие на гражданското производство – насрещни искове,
обратни искове, инцидентни искове, привлечени/встъпили лица и пр. /липсват/. Въз основа
на тази преценка съдът определи адвокатското възнаграждение на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, че И. Л. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „Дружба“, бл. 18, вх. Е, ет. 2, ап. 5, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6,
сумата от 1250 лева - част от сума в общ размер на 2445,89 лева, представляваща главница
Договор за кредит от 11.12.2007 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на И. Л. И., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на адв. В. Ф. С., с ЕГН: **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-партер, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
2
безплатна защита по делото на И. Л. И..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3