Р Е Ш Е Н И Е
Номер 381 28.01.2020
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На петнайсети януари две
хиляди и двайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Елена Христова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 3302 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Пловдив, община
Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. Христо Г. Данов 37, чрез
пълномощника чрез юрисконсулт ..., срещу
Т.И.П., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ..., за
приемане за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането му
по частно гражданско дело № 1113/2019 година по описа на Районен съд-Бургас, по
което е издадена заповед № 727 от 12.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/, за сумата от сумата
187,38 лева/сто осемдесет и седем, тридесет и осем стотинки/, представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 18.02.2018 година до
17.04.2018 година, по партидата на Т. И.. П., с клиентски номер № .., отнасяща
се за обект на потребление: град Бургас, кв. „Долно ..., ИТН .. и сумата 15,21
лева/петнадесет лева, двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, за периода от
05.04.2018 година до 04.02.2019 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 187,38 лева/сто осемдесет и седем,
тридесет и осем стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 05.02.2019 година до
окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Обективно съединените установителни искове са
процесуално допустим и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. 98а от Закона за енергетиката/ЗЕ/
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита,
срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите
по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата Т.П., своевременно с отговора
на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва
исковете като неоснователни. Навежда доводи, че няма валидно възникнало
облигационно отношение между страните по делото, че представеното по делото
копие-извадка от в-к „Дневник”, съдържащ общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия е изцяло нечетливо, което прави невъзможно
установяването на тяхното съдържание. Същите не са публикувани на електронния
сайт на ЕВН Електроснабдяване АД, не може да се направи извод, че са приложими
в отношенията между страните за процесния период. На второ место, прави
възражение, че не са ангажирани доказателства за реално доставените количества
електроенергия, не се съдържат по делото дори твърдения за цената, по която е
остойностена електроенергията за процесния период. Процесните две фактури № **********/23.03.2018
г. и № **********/23.04.2018 г. също не съдържат данни за цена на kWh
електроенергия, не съдържат и задължителни реквизити по Закона за
счетоводството и чл. 114 от ЗДДС, а именно: единичната цена на доставената
стока/услуга, без данъка, нямат подпис на получател. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че установителните искове по делото са основателни,
поради следното:
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, по предвиждането на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008 г.(ОУ на ЕВН ЕС), което е ноторно известен факт.
Ответницата Т.П. на 05.08.2014 г. е подала приетото
като доказателство по делото заявление-декларация за започване продажба на
електрическа енергия, заедно с приложените към него декларация за достъп до
мрежата и копие на нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот № 180,
том ІІІ, рег. № 4984, дело № 498 от 2014 г. на нотариуса Кремена Консулова, с
район на действие Районен съд-Бургас, вписана под № 248 в Нотариалната камара. От
справка по лице на Служба по вписванията-Бургас е видно, че няма последващи промени
в собственост за процесния имот. С оглед това, съдът приема, че ответницата П.
за процесния период се легитимира ката собственик на електроснабдения имот. По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
потребление на ответницата П., находящ се в ИТН: ..., гр. Бургас, кв. . ...
като за доставките е бил открит
клиентски номер **********.
От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо
лице-електроинженер, съдът установява, че на обекта на ответницата П., на адрес
***, ж. к. ...., е била доставена електрическа енергия за период 18.02.2018 г.
- 17.04.2018 г., в количество 1015 kWh, на стойност 187.34 лева, в който размер
е главният установителен иск по делото. Електромерът е с фабр. № ...,
еднофазен, електронен, марка „Елстер“, тип: А220, с MID-сертификат и оценено
съответствие „СЕ М08“. Годината му на производство е 2008 г. Противно на
твърденията на ответната страна от отговора на исковата молба, количествата доставена
и потребена електроенергия е вписано в процесните данъчни фактури: №
**********/23.03.2018 г., за доставена електроенергия в количество 554 kWh, на
стойност сума 100,94 лева и № **********/23.04.2018 г., за съответно 461 kWh, на стойност 86,44 лева.
Фактурите са представени и приети като доказателства по делото и на гърбовете
им детайлна информация за показанията на електромера за дневна и нощна тарифа,
помесечно доставената електроенергия в kWh, единичната мрежова цена, одобрена
от Комисия за енергийно и водно регулиране цени, с решение № Ц- 35/01.11.2015
г. и решение № Ц-19/30.07.2016 г. и стойност на доставената електрическа
енергия. От външна страна са редовни, съдържат задължителните реквизити по чл. 114
от Закона за счетоводството. Подписът на
адресата-потребител не е предвиден в закона като задължителен реквизит.
От заключението на неоспорената счетоводна експертиза
по делото съдът установява, че процесните
две фактури са осчетоводени от доставчика, при спазване изискванията на Закона
за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, включени са в дневника за продажби и
справката-декларация по ЗДДС на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД в периода в
който са издадени, но по тях до момента няма плащания. Доставчикът прилага
Международните стандарти за финансови отчети, има одобрен сметкоплан в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводната
политика. Количествата отчетена ел. енергия по двете фактури са остойностени
правилно, съобразно утвърдените от Комисия за енергийно и водно регулиране цени.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че ответницата П. има качеството на „потребител“ за битови нужди на
електрическа енергия, който по легалното определение на ОУ на ЕВН ЕС е
физическо лице, собственик или ползвател на имот. Като легално определение на
ЗЕ „битов клиент“ е този, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по предвиждането на чл. 98а., ал.
1(ред ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.) от ЗЕ е краен снабдител, страна по възмездната
сделка за продажба, извършил е процесните доставки, а ответницата П. виновно,
по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, не е изпълнила задължението си да плати
продажната цена за доставеното, предвидена и с чл. 11, т. 1 от общите условия,
в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2, за което
отговаря. Потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10(десет) дни за
всички фактури, с изключение на издадените по чл. 17 ал. 4 фактури-за плащане
на части, която втора хипотеза в конкретния случай не е налице. Всяка от
страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето
защо, съдът приема, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е провел
необходимото главно и пълно доказване по делото на доставките и тяхната
стойност, поради което главният установителен иск, като основателен и доказан,
следва да бъде уважен изцяло.
Основателност на главния иск повлича основателност и
на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на
главницата, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана от кредитора по
реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото задължението е срочно.
Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на забавата кредиторът
неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на
задължението, съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, от която установява, че лихвата за забавеното плащане върху сумите
по процесните две фактури от 100,94 лева, за
периода 05.04.2018 г. - 04.02.2019 г. и 86,44
лева, за периода 05.05.2018 г. -
04.02.2019 г. възлиза на 15,21 лева. Следователно, акцесорната претенция по
делото, като доказана и по размер, също следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото, събраните по делото
доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД разноски
по делото, съобразно събраните по делото доказателства, в размер на 875.00 лева
за исковото производство, от които 75.00 лева-държавна такса за производството,
560.00 лева-възнаграждение на вещите лица по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертизи, 150.00 лева-възнаграждение за особения
представител на ответницата П., по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и 100.00 лева-юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските 75.00 лева за заповедното производство.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ...,
ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Пловдив,
община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. Христо Г. Данов 37, по частно гражданско дело № 1113/2019
година по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 727 от
12.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата
от сумата 187,38 лева/сто осемдесет и седем, тридесет и осем стотинки/,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
18.02.2018 година до 17.04.2018 година, по партидата на Т. И.. П., с клиентски
номер № **********, отнасяща се за обект на потребление: град
Бургас, кв. „..., ИТН ... и сумата 15,21 лева/петнадесет лева, двадесет
и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва, за периода от 05.04.2018 година до 04.02.2019 година, ведно със законната
лихва върху главницата от 187,38 лева/сто осемдесет и седем, тридесет и осем
стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 05.02.2019 година до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА Т.И.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
Езерово, ж. к. НХК 29 № 5, ет. 2, ап. 3, да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район
Централен, ул. Христо Г. Данов 37, направените по делото разноски, в размер на 885.00(осемстотин осемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Т.И.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
Езерово, ж. к. НХК 29 № 5, ет. 2, ап. 3, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: България, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив
4000, район Централен, ул. Христо Г. Данов 37, направените разноски в по заповедното
производство по частно гражданско дело № 1113/2019 година по описа на Районен
съд-Бургас, размер на 75.00(седемдесет
и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен дневен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: /п./
Вярно с оригинала:
ЕХ