РЕШЕНИЕ
№332./07.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова.………………...……….........................……в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова……………….............……................…………………………като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1376 по описа за
2019 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ф.Д.А. ***, против
Решение №311/24.10.2019г., постановено по АНД №970/2019г. по описа на Районен
съд – Хасково.
Касаторът твърди, че решението е неправилно,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
В допълнително подадена молба излага съображения,
че Наказателно постановление №2955/27.06.2018г. на Началника на РУ на МВР
Хасково било издадено в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Твърди , че с оглед
даденото в акта и в НП описание на нарушението, била ограничена възможността му
да изпълни задължението си по чл.6 от ЗБЛД, защото можел да удостовери
самоличността си освен с документите за самоличност, и със заместващите ги
такива (временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на граница,
временен паспорт за окончателно напускане пределите на Република България).
Освен това и от двата акта не ставало ясно по какъв начин била установена
самоличността на му, а последното се установило едва в съдебно заседание от
24.09.2019г. пред РС Хасково от показанията на свидетеля Н. Д.. Твърди също, че НП било издадено в нарушение
на материалния закон. След окомплектоване на преписката, наказващият орган бил
длъжен на първо място на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН да извърши проверка дали
са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и ако не са
налице, да издаде НП. Това изискване не било спазено. Въпросът не бил разгледан
и от първоинстанционния съд, макар, че бил маркиран в защитата на Ф.Д.А. пред
съда. В този смисъл били категорични указанията, дадени от ВКС в Тълкувателно
Решение №1 от 12.12.2007г. по н. д. №1/2007г. на ОСНК. Макар в закона да било
употребено „може“, това не означавало, че правомощието било предоставено на
усмотрението на наказващия орган, а било възлагане на компетентност. Преценката
на наказващия орган за маловажност по чл.28 от ЗАНН се правела по
законосъобразност и подлежала на съдебен контрол. С оглед на събраните по
делото доказателства било видно, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. След като наказващият
орган не се съобразил с посочените обстоятелства, при които било издадено НП,
същото следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли се за отмяна на
решението на районния съд и на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител. Претендира се присъждане на направените за двете
инстанции разноски.
Ответникът, РУ на МВР – Хасково, редовно призован,
не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
С обжалваното Решение №311/24.10.2019г.,
постановено по АНД № 970 по описа за 2019 година на Районен съд – Хасково, е потвърдено
Наказателно постановление №2955 от 27.06.2018г., издадено от Началника на РУ
Хасково, с което на Ф.Д.А., за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД) и на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че Ф.Д.А. е
извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, а наложеното наказание е правилно
определено.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В случая е спазена процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите изхождат от
компетентни органи, съставени са при спазване на процесуалните
срокове и съдържат всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства,
при които то е извършено, липсват неясноти, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
При правилно установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема извода на районния
съд, че нарушението на чл.6 от ЗБЛД е доказано от обективна и
субективна страна.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба, гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност. От доказателствата по делото е
безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението
административнонаказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на
нарушението, като при извършване на полицейска проверка не представя документ
за самоличност. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя
са били правилно установени от съда.
Настоящата инстанция споделя и извода на
районния съд, че в случая размерът на наказанието е правилно определен. Съгласно санкционната норма на чл.80, т.5 от ЗБЛД, лице, което не представи български
личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, се наказва с
глоба от 50 до 300 лева. Конкретният размер на глобата е определен в установените от закона граници, в минимален размер.
Неоснователно е твърдението, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
непредставяне от лицето на надлежен документ за удостоверяване на самоличността
му не се отличава с нищо по-различно от обикновените случаи на този вид
нарушения. Същевременно не се доказва наличие на извънредна причина за лицето
да не носи личната си карта или друг документ за самоличност. От показанията на
св.Филипов не може да се направи такъв извод. В тази връзка, макар и да не е
изложил съображения по оплакването за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, съдът не
е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не се
установяват основания конкретният случай да се приеме за маловажен по смисъла
на посочената разпоредба.
Оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№311/24.10.2019 г., постановено по АНД №970 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.