РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Силистра , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря М. И. Д.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200473 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от управителя А.
П. Й., против Наказателно постановление № КГ-2311/19.05.2020г., издадено от П. С. Г. –
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.С., с което НП на
търговеца-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, на основание чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, за
нарушение на чл. 47, ал.4 вр. ал.1 т.3 от същия закон.
В жалбата е изразена позиция, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано поради ограничаване правото на защита на наказания
търговец от страна на актосъставителя и АНО, с което му била ограничена възможността да
се да участва и да се брани ефективно срещу всяка една от констатациите в АУАН.
Акцентира се на обстоятелството, че поканата за съставяне на акта и налагането на
наказание са протекли преди да изтекат законовите възможности за извършване на
арбитраж. Твърди си, че голяма част от документите на база които е издадено процесното
НП не са били предявени на посочения управител.
Пред съда ТД - жалбоподател са представлява от упълномощен процесуален
представител – адв.М., която изразява становище за неправилно определяне на лицето – в
случая П.Й., получавало книжата, като представляващ търговеца, което лице не било
1
законния представител, нито договорен пълномощник. Във връзка с това излага доводи за
незнание от страна на действителния управител за развоя на производството в насока
осъществена размяна на книжа и респ. незаконосъобразно ангажиране отговорността на
дружеството. Моли за отмяна а НП и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, депозира
писмено становище, в което се излагат доводи за пълна съобразеност на процесуалните
правила при образуване и провеждане на производството пред АНО, като изтъква
аргументи в насока неоснователност твърденията на жалбоподателя за нарушаване правото
му на защита. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Силистра, редовно призовани, не се явява представител, не
депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка становищата и доводите на страните, въз основа на закона, намира
за установено следното:
На 29.10.2019г. била извършена планова проверка на обект-бензиностанция на „П. ...“
ООД гр.С., ЕИК ..., намираща се в гр.А., обл.С., ул."О." № ..., от св.Ш. и св.М. – главни
инспектори в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, в Регионален
отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България“ към
ДАМТН гр.С.. На бензиностанцията ТД - жалбоподател предлагало, в качеството му на
краен разпространител, течни горива – автомобилен бензин А-95 и гориво за дизелови
двигатели, предлагано на потребителите чрез зареждане с пистолети от бензиноколонки.
Двамата проверяващи се легитимирали пред намиращата се в него момент служителка на
бензиностанцията – Д. Ч. М., като я уведомили и за целта на посещението и начина, по
който ще процедират. В нейно присъствие служителите взели проби от всяко от двата вида
гориво, посредством пистолетите, като преди да го налеят в чисто нови еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба, промили същите с съответното гориво. Напълнили
шест съда – 4 броя с контролни проби – 3 броя за ГДКТГ и 1брой за проверяваното
дружество, и 2 броя с арбитражни проби за ГДКТГ. Съдовете били затворени, пломбирани и
с поставени етикети. За всяко от видовете гориво св.М. поискала да провери и документите,
свързани с доставката им на проверявания обект. За дизеловото гориво била представена
Декларация за съответствие № 11295/11.10.2019г., издадена от „И. О.“ ЕООД за партида №
3856/11.10.2019г. и партида № Вх. 191001/04.10.2019г. в количество 624 221 кг., доставено
количество 1 800 L по фактура № 04004000040/25.10.2019г.
За взетите количества проби били издадени фискални касови бонове и на място бил
2
съставен Протокол № Рс-136/29.10.2019г., екземпляр от който бил връчен на обслужващото
бензиностанцията лице Димитра Митева. Същата по време на проверката се обадила на
„някого от управителите“ на ТД, който заявил, че ще отиде на място при проверяващите,
след което уведомил, че няма да присъства.
Контролната проба от двата вида горива била изпитана в стационарна акредитирана
лаборатория ЛИ на ГСМП към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“
– ДАМТН. За тази от дизеловото гориво било установено, че не съответства на
изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво, тъй като отразила, че
„съдържанието на метилови естери на мастни киселини“ е 3% - при норма минимум 6 %
обемни, съгласно изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници – чл.47,
ал.1, т.3 и ал.4. За така установения резултат бил издаден КП - 0654- Б/30.10.2019г., който
бил изпратен на ТД-жалбоподател на адреса му на управление в гр.С., ул.“М. Л.“ № ... и
бил приет (редом и с останалите протоколи и документи) от св.П.Й. – съдружник в ТД, със
задължение да ги предаде на управителя Ангел Й., удостоверено с подписа на първото лице.
(л.56).
Търговецът отправил искане за изпитване на арбитражна проба на дизеловото гориво,
взета на 29.10.2019г. и отразена в Протокол № Рс-136/29.10.2019г., на което искане
получил отговор, че има възможност по свое желание да избере лаборатория, измежду
посочените му, които се занимават с изпитвания по показател „Съдържанието на метилови
естери на мастни киселини (FAME)“. На 04.12.2019г. бил получен отговор от името на
управителя Й. за предпочитаната лаборатория и на 09.12.2019г. дружеството било
уведомено, че пробата ще се проведе на 23.01.2020г. от 11.00ч. като предварително следва
същата да бъде заплатена по банков път. Била извършена организация за исканото
арбитражно изследване с издаване на съответните заповеди, но поради това, че търговецът
не заплатил арбитражното изпитване, същото не било извършено на посочената дата (л.70 и
л.71).
Кореспонденцията по горепосочените въпроси се осъществявала от ел. поща на св.
П.Й. – petar. yovev @gmail.com, като писмата били подписвани с инициалите на Ангел Й..
На 31.10.2019г. св.П.Й. получил покана до ТД-жалбоподател, изпратена на адреса на
управление, че предстои съставянето на АУАН на 09.12.2019г. за нарушение на чл.47, ал.4
вр. ал.1, т.3 ЗЕВИ, с разяснение, че при неявяване на представляващия или представител ще
бъде приложена разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН (л.72).
На 09.12.2019г. св.М. съставила АУАН № А-043/09.12.2019г., при приложение на
посочената разпоредба, за констатираната административна простъпка, екземпляр от който
акт бил връчен на св.Н.Х. на 11.12.2019г., упълномощен от управителя в деня на съставяне
на акта (л.76 и л.79), и поел задължението да му го предаде.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление, съдържащо
3
констатациите на актосъставителя и правната квалификация на същите, и с което на ТД е
наложена имуществена санкция в точно определения в чл.67, ал.3 ЗЕВИ размер 50 000 лева.
При проследяване спазването изискванията на закона - досежно начина и сроковете за
образуването и протичането на административнонаказателното производство, издаването на
АУАН и НП от длъжностни лица - в обхвата на техните правомощия, както и откъм
наличието на задължителните реквизити в съдържанието на посочените документи, съдът не
констатира нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на
производството. Приобщените по делото писмени доказателства освен, че фиксират
горното, сочат, че не е накърнено и правото на защита на санкционирания правен субект,
тъй като изначално същият е бил надлежно уведомен чрез нарочна покана, че предстои
образуване на производството със съставянето на АУАН.
Основният аргумент в жалбата, и съответно на защитата пред съда е, че управителят на
дружеството – А. Й., не е получавал съответните документи по административно-
наказателното производство, както и тези преди образуването му, поради което е налице
съществено процесуално нарушение изискващо само на това основание да се отмени НП, се
явява неоснователен. Пред съда адв.М. представи справка от ТР към дата 03.11.2020г. за
това, че само А. Й. има качеството на управител и респ. не е вписано другият съдружник –
П.Й., да има представителна власт. Видно от съща такава справка, фигурираща в
адм.наказателната преписка (л.28 и л.80), и приобщена от съда като надлежно доказателство,
към датите 31.10.2019г. (към която дата св.П.Й. получил поканата за акта и осъществявал
кореспонденцията по ел. поща) и 09.12.2019г. – съставянето на АУАН, за лицето П.Й. е
вписано, че същият, заедно с А. Й., или отделно осъществява представителната власт на
наказаното дружество. В същата насока са и показанията на св.Н.Х., който при разяснена му
отговорност по чл.290, ал.1 НК, депозира показания, че управителите на фирмата са А. Й. и
П.Й. и те са го помолили да му направят пълномощно, за да получи акта. След като се
върнал от гр.Р. св.Х. предоставил визирания документ на св. П.Й., за когото сочи, че
основно с него е контактувал. Същевременно показанията на св.М. изрично визират, че
дружеството е било представлявано към момента на проверката и респ. съставянето на акта
от „управители“, като служителката на проверяваната бензиностанция Д. М. се обадила на
„някой от управителите“. Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка предвид
еднопосочността и безпротиворечивостта им с останалия доказателствен материал по
делото.
При обсъждането на визираните писмени и гласни доказателства по ясен и
недвусмислен начин се налага извода, че св.П.Й. е бил оправомощен по силата на закона да
представлява дружеството, което се потвърждава и от неговите показания, че след като
приемал процесните документи вкл. и АУАН не е предавал същите на А. Й., като лично
поискал арбитражна проба, което затвърждава процесуалната годност на извършените от
контролните органи действия по уведомяване на ТД и връчване на съответните документи в
рамките на извършените от тях процедури.
4
Показанията на св.Й., че поискал втора арбитражна проверка за дизеловото гориво от
процесната бензиностанция (при положение, че се изтъква, че не може да представлява
дружеството) не са правдиви. В тази насока не се съдържат каквито и да са данни, че това е
било сторено и изявленията му се явяват изолирани от другите доказателства. Възражението
за съществено нарушение поради съставянето на АУАН преди да изтече възможността за
арбитраж е неоснователно. Актът е съставен поради констатираното неизпълнение на
императивно изискване на закона от 1 април 2019 г. горивото за дизелови двигатели да е със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен
от биодизела да е биогориво от ново поколение. Законодателят е предоставил възможност,
съгласно чл.22, ал.9 (в приложимата редакция ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.)
от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол, на заинтересуваната страна да поиска извършване на арбитражно
изследване, резултати от което се считат за окончателни. От това произтича задължението
на контролните органи да изчакат същите тези резултати с оглед преценката следва ли да се
издава наказателно постановление. В конкретния случай е видно, че това правило е било
спазено, тъй като по искане на ТД е била насрочена такава проба за 23.01.2020г., която не е
била извършена поради неговото бездействие по заплащането и, а НП е издадено на
19.05.2020г.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства – Протокол №
259/11.10.2019г., Декларация за съответствие № 191001/04.10.2019г. и Протокол за
извършена проверка № 578/04.10.2019г. (л.119 – л.124), предоставени от „И. О.“ ЕООД гр.Р.,
ЕИК ..., което дружество е доставило дизеловото гориво на ТД-жалбоподател, се
установява, че доставеното гориво е минало надлежно изпитване и е в съответствие с
визираните в закона нормативи за негово съдържание. Тези данни, съпоставени с
доказателствата по случая, и при отчитане на факта, че „П. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., е краен
разпространител на това гориво и носи отговорност за качеството, което предоставя на
клиентите си, налагат извод, че от страна на този търговец, е било извършено нарушението
по повдигнатото административно обвинение.
Естеството на административната простъпка и особеностите на случая, описани по-
горе, фиксират по категоричен начин, че същият не може да бъде квалифициран по текста
на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление се явява
издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалния закон, предвид което и
административно-наказателната отговорност на ТД-жалбоподател е законосъобразно
ангажирана.
Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган
разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл. 63,
5
ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН. Предвид изхода на делото, за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (издадена на основание чл.37, ал.1 от ЗПП) вр. чл.21, т.3 от
Закона за правната помощ и на основание чл.27е от Наредбата вр. чл.143, ал.4 АПК, ТД-
жалбоподател следва да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
гр.С. разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2311/19.05.2020г., издадено от
П. С. Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на „П. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от управителя А. П. Й., е наложена
„имуществена санкция“ в размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, за нарушение на чл. 47,
ал.4 вр. ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
ОСЪЖДА „П. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от управителя А. П. Й., да
заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.С. разноски в размер
на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6