Р Е Ш Е Н И Е
260256/28.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №63 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Н.Х.Р., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.К. Д.от ШАК срещу Р.И.Р., с ЕГН**********,***, с адрес
за призоваване по месторабота: гр.***, ***, ТД „***“ ЕООД, чрез
работодателя. Ищцата твърди, че с
ответника сключили граждански брак на 18.06.1989 год. в с.***, община ***,
област ***, за което бил съставен акт за граждански брак №5/18.06.1989 год. От
брака си имали родено едно дете – И., родено на *** год., което към настоящия
момент било пълнолетно. Първоначално твърди, че отношенията им били нормални,
като взаимно се уважавали, разбирали и си имали доверие, като недоразуменията
между двамата започнали през последните пет години, когато ответникът коренно
променил отношението си към нея. Започнал да я пренебрегва като съпруга, държал
се грубо, употребявал алкохол, закъснявал след работа, а понякога дори не се
прибирал. Впоследствие установила, че ответникът има връзка с друга жена,
поради което считано от м.септември 2017 год. били във фактическа раздяла. От
тогава съпругът й спрял да й се обажда и да контактува с нея. Счита, че брака
им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови
решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, като
приеме, че вина за разтрогването на брака има ответника, да бъде разпределено
ползването на придобитото по време на брака на съпрузите имущество в режим на
СИО по посочен в исковата молба начин, като заявява желание да запази брачното
си фамилно име.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.К. Д.от ШАК, като
поддържат изцяло предявения иск. По
отношение искането си за ползване на посоченото жилище уточнява, че желае да й
бъде предоставено ползването на семейното жилище в с.***.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора
ответникът излага, че причина за възникналите в семейството недоразумения са
родителите на ищцата, които не го харесвали и се месели в семейството им.
Отрича изложените от ищцата твърдения, че има връзка с друга жена. Твърди, че
са били в добри отношения до 22.12.2020 год., когато синът им се върнал в
страната. Последният употребявал алкохол и наркотици, в резултат на което му
нанесъл побой и повредил част от имуществото му. Счита, че ищцата настройва
сина им срещу него. В същото време излага, че последната не работи от около 4-5
години и че често се нервира. През 2019 год. лежала в болница, като той й
осигурявал нужната вода и храна и заплатил престоя й в болничното заведение.
Желае да им бъде дадена възможност да оправят отношенията си и да заживеят
отново заедно като семейство.
В съдебно заседание ответникът
се явява лично като изразява становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Н.Х.Р. и ответникът Р.И.Р. сключили
граждански брак на 18.06.1989 год. в с.***, община ***, област ***, за което
бил съставен акт за граждански брак №5/18.06.1989 год. От брака си имали родено
едно дете – И., родено на *** год., което към настоящия момент било пълнолетно.
След сключване на брака първоначално заживели в
дома на родителите на ответника в с.***, след което и до момента на
фактическата им раздяла - м.септември 2017 год. живеели в наследствено жилище
на ищцата, намиращо се на адрес: с.***, община ***, ул.“***“ №10. Първоначално
отношенията им били нормални, като взаимно се уважавали, разбирали и си имали
доверие. Ищцата била регистрирана като
ЕТ и работела в собствен хранителен магазин до момента на инцидента в с.***,
случил се на 10.12.2016 год. Първоначално ответникът работел в с.***, а след
това се преместил в гр.***. Недоразуменията между двамата започнали през
последните пет години, когато ответникът коренно променил отношението си към
нея. Започнал да я пренебрегва като съпруга, държал се грубо, употребявал
алкохол, вследствие на което й нанасял побой. Поведението му ставало причина
ищцата няколкократно да напуска семейното жилище. Въпреки, че правила
компромиси и се връщала обратно, отношенията им не се подобрили. Ответникът
често закъснявал след работа, след което съвсем спрял да се прибира. Ищцата установила,
че ответникът има връзка с друга жена, поради което считано от м.септември 2017
год. били във фактическа раздяла.
Двамата са придобили няколко имота в режим на СИО,
но семейното жилище на съпрузите се намирало с.***, община ***, ул.“***“ №10.
По време на сключване на гражданския брак страните
били с български имена, съответно Н. А. М. и Р. И. Р., като при сключване на гражданския
брак ищцата приела фамилното име на своя съпруг Р.. След промяна на имената и към настоящия момент
и двамата фигурират с турско арабските си имена, съответно Р.И.Р. и Н.Х.Р..
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Ф. Р. И. и С. Й.
С., от Декларация за идентичност на лице с различни имена, Ксерокопие на лична карта, ксерокопие на
свидетелство за управление на МПС, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №17, том ХIII, рег.№11228, дело №1272/2003 год., нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №116, том IV, рег.№4678, дело №522/2009 год., нотариален акт за
продажба на недвижим имот №160, том I, рег.№2862, дело №138/2017 год., нотариален акт за
продажба на недвижим имот №193, том I, рег.№707, дело №2003/1998 год., Решение №6 от
22.06.2001 год., Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Удостоверение за граждански брак, Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, вносна бележка за заплатена държавна
такса, от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
18.02.2021 год., Справки от НБД Население.
По
отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
Ф. Р. И.. Същите почиват не нейни преки впечатления от отношенията между
страните, поради което се налага извода, че са непротиворечиви, последователни
и кореспондират, както помежду си така също и с установената по делото
фактическа обстановка. Независимо от обстоятелството, че свидетелката е вуйна
на ищцата съдът намира, че показанията й са непредубедени и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което за съда не съществува съмнение в тяхната достоверност. По
отношение показанията на свидетеля С. Й.
С.съдът намира, че същите също следва да се приемат за достоверни и
последователни, но доколкото свидетелят не е имал преки впечатления над
отношенията между страните, показанията му не допринасят съществено за
изясняване на делото от фактическа страна.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от 4 години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката Ф.
И., която заявява, че ищцата и ответника живеят разделено от много години и че
не е възможно отношенията между тях да бъдат заздравени. От изложеното може да
се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки
в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа
раздяла от повече от 4 години, както и че живеят в различни населени места –
ищцата в с.***, а ответникът – в гр.***, говори за тотално разпадане на
връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от
тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно
и не може да бъде преодоляно, поради
което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила сравнително дълъг период от
време, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. От
материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелката Ф. И., се
установява, че ответникът по време на брака им често е злоупотребявал с
алкохола, като е упражнявал физически тормоз над съпругата си, а в последните
години от съвместното им съжителство е неглижирал
грижите за семейството и съпругата си. От разпита на свидетелката Исуф се
установява, че ответникът има връзка с друга жена, с която лично са го виждали.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба, че ищцата била нервна и често
крещяла, което е станало причина за раздялата им. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че по делото липсват доказателства, от които да се направи
извод в подобна насока, както и извод за каквото и да е виновно поведение на
ищцата, което да станало причина за влошаване на отношенията между страните. От
изложеното се налага извода, че независимо от твърденията на ответника,
изложени в отговора на исковата молба, от негова страна не са ангажирани
каквито и а да е доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е имала
някаква вина за разтрогване на брака и за влошаване на отношенията между
двамата. Следователно от изложеното се доказва по безспорен начин, че основна
вина за разтрогване на брака и за влошаване на отношенията между съпрузите има
съпругът, който е напуснал семейното жилище, а поведението му се характеризира
с незаинтересованост към семейството, неглижиране към
грижите към съпругата му, липса на уважение към нея и неполагане на каквито и
да е усилия за заздравяване на брака по време на фактическата раздяла на
съпрузите, което е довело до трайното и непоправимо нарушаване на нормалните
брачни отношения.
Както бе посочено и по-горе от страна на ответника
не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
така установената по-горе и приета от настоящия състав фактическа обстановка.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака има ответникът.
По
отношение искането на ищцата да й бъде предоставено ползването на семейното
жилище съдът намира същото за основателно. Както става ясно от материалите по
делото семейното жилище на страните се е намирало на адрес: с.***, община ***,
ул.“***“ №10. Същото е собственост на ищцата и е напуснато от молителя. Независимо
от обстоятелствата, че страните притежават в съсобственост няколко недвижими
имота при преценка на въпроса за семейното жилище на страните съдът съобрази
разясненията, дадени в т.I
на Постановление №12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС, съгласно които семейното
жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и
пълнолетните членове на семейството, като е прието, че законът има предвид
жилището, ползвано до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла - деня на
раздялата. В същата точка подробно са посочени и кои помещения следва да се
включат в семейното жилище. В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че именно това е жилището, в което съпрузите са
живели непосредствено преди фактическата им раздяла и жилището, което е било
напуснато от ответника. Претенции за неговото ползване са направени единствено
от ищцата, поради което искането в тази насока се явява основателно и следва да
бъде уважено.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име на своя съпруг, като след промяната на имената им от български на
турско-арабски е продължила да носи неговото фамилно име Р.. В настоящото производство
прави искане след прекратяване на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име Р.. При преценка на този въпрос съдът
взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за запазване
или възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на
съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване
носенето на брачното фамилното име или
неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не
изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото
е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да запази
брачното си фамилно име Р., то настоящия състав намира, че искането в тази
насока следва да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно
доходите на съпрузите и факта ,че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в
размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът
следва да бъде осъден да довнесе държавна такса
до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът
съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните
разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
съдът е приел с решението, че именно той има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 625 лева, от които
25 лева – първоначално заплатена държавна такса и 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.Х.Р., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.К. Д.от ШАК и Р.И.Р., с
ЕГН**********,***, с адрес за призоваване: гр.***, ул.“***“ №34, ет.4, вх.5,
ап.116, сключен на 18.06.1989 год., за което е бил съставен акт за граждански
брак №5/18.06.1989 год. като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в с.***, община ***, ул.“***“ №10 на ищцата Н.Х.Р., с ЕГН**********, като констатира, че
същото е напуснато от ответника Р.И.Р.,
с ЕГН**********.
След прекратяване на брака Н.Х.Р., с ЕГН**********
запазва брачното си фамилно име Р..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Р.И.Р., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото до пълния,
определен от съда размер, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.И.Р., с
ЕГН********** да заплати на ищцата Н.Х.Р.,
с ЕГН********** сумата от 625 лева /шестстотин двадесет и пет лева/,
представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: