О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 442
гр.Стара Загора, 17.10.2019г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 787 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.30г, ал.6 Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ
– ДВ, бр. 1 от 2019г., в сила от 3.01.2019г.).
Образувано е по жалба от Всестранна земеделска кооперация „Нов живот“ – гр.Чирпан,
представлявана от И.Р.Ч., против Задължително
предписание за забрана №Хс-0563/07.10.2019г., издадено от Главен инспектор
Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ –
гр.Хасково, с което е забранено разпространението на течно гориво за
извънпътна техника и трактори в количество 7 861 L от обект Бензиностанция
№1, гр.Чирпан, Околовръстен път, от бензиноколонка №1, свързана с резервоар №1,
за което е установено, че не съответства на изискванията за качество. В жалбата
е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение. Искането е обосновано с обстоятелството, че обект Бензиностанция №1
– гр.Чирпан е стопанисван само и единствено от Всестранна земеделска кооперация
„Нов живот“ – гр.Чирпан. Твърди се, че тази ведомствена бензиностанция не
осъществява търговска дейност и от същата не зареждат с гориво МПС, извън тези,
които са собственост на кооперацията. Заявява се, че кооперацията не разполага
с други обекти, които да позволяват съхранение на течно гориво, а от момента на
изтегляне на течното гориво ще се преустанови работата на кооперацията. Излагат
се съображения, че от наложената ПАМ кооперацията ще претърпи имуществени
вреди, изразяващи се в изгубване на бъдеща реколта, която е единствения приход
на кооперацията. Тези вреди имат характер на значителни и трудно поправими. В
заключение се сочи, че незасяването на площите с зърнени култури би довело до
сериозни загуби напролет, които не са в интерес на кооператорите и държавата.
Моли се съда да постанови спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспореното предписание.
След преценка на материалите по делото съдът намира
направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорения акт за процесуално допустимо.
Разгледано по същество същото е неоснователно по следните
съображения:
Обжалваното предписание е от категорията административни актове, по
отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в
чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба.
Задължително предписание за
забрана №Хс-0563/07.10.2019г., издадено от Главен инспектор Регионален отдел
„Проверка и контрол на качеството на течните горива“ – гр.Хасково е издадено на основание чл.30г, ал.2, вр. с чл.30г, ал.1, т.2
от ЗЧАВ (ДВ,
бр.
1 от 2019г., в сила от 3.01.2019г.) и обжалването му не спира нейното изпълнение. Приложимият процесуален ред за
разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената
заповед е този по чл.166, ал.3, във вр. с ал.4 от АПК.
При липса на регламентирани в ЗЧАВ материалноправни
предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на акта, следва да се приложи разрешението, дадено в общата
разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК, предвиждаща, че допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде
спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а
именно, когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно
застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната
мярка. Законодателят не изисква кумулативно наличието на двете характеристики
на вредата, а наличието на която и да е от тях е достатъчно да обоснове
приложението на чл.166, ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза,
така и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи.
Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са
резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В
тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по
силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с
допустими доказателствени средства своите твърдения. Нормативните изисквания са
в съотношение на алтернативност, като във всеки отделен случай съдът преценява
дали защитата на частен интерес може да бъде противопоставима на обществения
интерес и да го преодолява.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато
независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния
административен орган, винаги въздейства върху правната сфера и върху
икономическия интерес на адресата. Но
това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в
съответствие с основанията, предвидени в закона.
В случая жалбоподателят не е представил към жалбата доказателства, които да обосноват, че от незабавното изпълнение на заповедта биха настъпили значителни и непоправими вреди. Жалбоподателят сочи, че кооперацията не може да осъществява основния си предмет на дейност, тъй като спряното от административния орган дизелово гориво е единственото, с което кооперацията разполага и което използва за зареждането на притежаваната от нея земеделска техника. Действително прекратяването на основната дейност на дадено предприятие представлява значителна и трудно поправима вреда, и ще доведе до затруднение както на осигуряването на средствата за заплащане текущи задължения, така и до изпълнение на предстояща и планирана работа. В случая обаче декларативното заявление, че забраненото за разпространение течно гориво е единственото за кооперацията и същата не разполага с други обекти, които да позволяват съхранение на гориво, а оттам и възникване на невъзможност на кооперацията да осъществява основния си предмет на дейност, не удовлетворява изискванията на закона за доказване на вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, тъй като не е подкрепено с никакви доказателства.
На следващо място следва да се отбележи, че за евентуалното настъпване на имуществени вреди – в случая финансови загуби, е предвиден ред на обезщетяване по реда на глава XI от АПК при евентуална отмяна на оспорения административен акт, т.е. сочените в жалбата евентуални вреди са поправими и е налице изричен процесуален ред за обезщетяване при евентуална отмяна на Задължителното предписание.
В заключение следва да се посочи, че е налице и изключително важно ограничение, което законодателят е наложил при преценката на възможността от предварително изпълнение да настъпят значително или трудно поправими вреди и това е изискването фактите и обстоятелствата, въз основа на които се оценява вредата, да са нови. Това означава, че тези факти и обстоятелства следва да са настъпили след издаване на акта, когато предварителното изпълнение е по силата на закона. Липсата на доказателства към жалбата за наличие на такива факти и обстоятелства, настъпили след издаване на оспорения административен акт, обосновават неоснователност на искането за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Задължително предписание за забрана №Хс-0563/07.10.2019г., издадено от Главен инспектор Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ – гр.Хасково, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Всестранна земеделска кооперация
„Нов живот“ – гр.Чирпан, представлявана от И.Р.Ч., за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Задължително предписание за забрана
№Хс-0563/07.10.2019г., издадено от Главен инспектор Регионален отдел „Проверка
и контрол на качеството на течните горива“ – гр.Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен
срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: