№ 100
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000649 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 291540 от 14.06.2022г. по описа
на Софийски градски съд на „СИЛОТЕХ –БУЛ“ ООД, ЕИК *********,
чрез адв. Г. М. Д., против решение № 260356 от 23.05.2022г., постановено
по т.д.№2536 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, търговско отделение,
7 – ми състав, с което са отменени по исковете на И. И. С., ЕГН **********,
предявени срещу „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.74 ТЗ
решенията на Общото събрание на съдружниците, свикано от съдружника М. Б. и
проведено на 14.08.2017г. от 10:00 часа на адрес: град ***, ул. „21-ви век“ №11, вх.А,
ет.5.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с
материалния закон и е необосновано, а при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения, като
иска да бъде отменено и по същество да бъдат отхвърлени предявените искове, като му се
присъдят направените разноски.
Поддържа, че неправилно и в противоречие с доказателствата съдът е приел, че на
оспореното с иска ОСС на „Силотех-Бул“ООД е взето решение за изключването на
съдружника И. С. - такова решение няма.
Необосновано съдът е приел, че е имало и приключено по - раншно събрание на
1
ОСС, свикано по покана на съдружника И. С., с което мажоритарният съдружник М. Б. е
бил изключен: съдът не е развил никакви доводи защо приема този извод, предвид факта, че
от събраните доказателства се достига до извод, че ищцата не е доказала кога точно е
приключило свиканото от нея ОСС, за да се приеме, че съдружникът вече е бил изключен и
не е могъл да участва като такъв на ОСС от 10.00 ч. Съдът не държи сметка и за
оповестяването на това решение, а още по-малко за влязлото в сила решение по т.д.
№2596/2017г. на СГС, с което е прието, че е налице нередовност на свикването на самото
това ОСС от 9.00 ч., свикано от съдружника И. С., което води до незаконност на взетите при
провеждането му решения за изключването на съдружника М. Б..
Съдът не е съобразил, че производството по делото е било спряно поради
необходимостта за решаване на преюдициалния спор за валидността на решенията на ОСС,
свикано от ищцата на 14.08.2017 г. от 9.00 часа. Решението по този спор се явява
обвързващо за настоящия и изводите му са задължителни и за настоящия състав, на
основание чл.297 ГПК. Като е игнорирал това решение, съдът е постановил
решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага
неговата отмяна.
С решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила
на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.3 ГПК, като не е мотивирал извода си, че първото проведено
ОСС на дружеството е приключило преди второто - предмет на оспорване – не са обсъдени
събраните доказателства/протокол от първото общо събрание и свидетелските показания/.
Неправилен и в противоречие със закона е решаващият извод на съда, че независимо
от отмяната на решението на ОСС, свикано от ищеца И. С. за 14.08.17г. от 9.00 ч., то е
породило действие и е довело до незаконосъобразност на решенията на оспореното ОСС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК И. И. С., ЕГН **********, чрез адв. М. П., е
представила отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за
неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно
изложени съображения.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С искова молба вх.№ 107700 от 15.08.2017г. по описа на Софийски градски съд
И. И. С., ЕГН **********, е предявила срещу „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********,
искове по чл.74, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожността на всички решения,
протоколирани като решения на Общото събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“
ООД, ЕИК *********, взети на заседание, проведено на 14.08.2017г. от 10.00 часа,
обективирани в протокол с нотариално удостоверяване на подписа peг. № 9289/14.08.2017 г.
и нотариално удостоверяване на съдържанието per. № 9290/14.08.2017г., и двете извършени
от Е. Б. помощник-нотариус по заместване при нотариус В. М. № *** РНК,
подробно описани в исковата молба.
Ищцата е основала исковете си на следните обстоятелства:
- към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание от 14.08.2017г. от
2
10.00 ч., на което М. Б. е направил изявления за вземане на процесните решения като
мажоритарен съдружник в капитала на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, М. Б. вече е бил изключен
като съдружник. Във вътрешните отношения между съдружниците и по отношение на
дружеството той не е бил съдружник в капитала на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, не е могъл да
участва в заседания на ОС, респективно няма право да гласува и да взема решения по
никакви въпроси относно дружеството.
- към момента на провеждане на процесното заседание М. Б. е притежавал
единствено качеството управител на дружеството и като такъв на основание чл.136, ал.1 ТЗ
вр. чл.136, ал.2 предл. първо ТЗ е могъл да участва в заседанието със съвещателен глас.
- всички решения, протоколирани като решения на Общото събрание на
съдружниците на „Силотех-Бул“ ООД са недействителни - взети са от лице, което не е
съдружник и няма право да участва в Общото събрание на дружеството.
- М. Б. не допуснал ищцата до участие в насроченото от него заседание, проведено от
10.00 ч. в гр. ***, ул. „21-ви век“ № 11, вх. А, ет. 5. Въпреки изричните й изявления и
въпреки че се явила да взема участие в заседанието, не била допусната до участие и
явяването й не е отразено в съставения от присъстващия там нотариус констативен
протокол. Отказът да бъде допусната до участие в заседанието на Общото събрание е пряко,
грубо и драстично нарушение на членствените й права като съдружник, което нарушение
опорочава законосъобразността на проведената процедура и на взетите решения.
- заседанието на Общото събрание не е могло да заседава и да взема решения предвид
изричното изискване на чл. 16.1 от Дружествения договор, според която ,,Общото събрание
взема решения, ако присъстват всички съдружници“. Видно от съставения протокол от М. Б.
и констативния протокол на пом,- нотариус Б. тя като съдружник не е присъствала на
заседанието и не е имало надлежно упълномощен мой представител.
- нарушен е редът за свикване на заседание на Общото събрание, определен в
чл.138 ТЗ и чл.15.4, 15.5 и 15.8 от Дружествения договор, което опорочава валидността
на взетите решения. Като съдружник не е била редовно уведомена за насроченото за
14.08.2017 г. от 10.00часа заседание на Общото събрание - не й е връчена писмена покана с
посочване на дневния ред; писмена покана не й е връчена преди повече от 7 дни преди
заседанието; свикването на събранието не е обявено на видно място в управлението на
дружеството.
- оспорва обстоятелството, че с посочена пратка й е връчена писмена покана за
насроченото на 14.08.2017г. заседание на ОС на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД. Оспорва, че
изобщо й е връчвана писмена покана. Не е упълномощавала Р. М. да получава
кореспонденция, свързана с участието ми като съдружник в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД.
- свикването на събранието не е обявявано на адреса на управление на дружеството
съгласно изричното изискване на чл. 15.8 от дружествения договор.
- поканата, с която управителят М. Б. претендира да е свикал заседанието на
14.08.2017г. от 10.00 ч. няма изискуемото от закона /чл.139 ТЗ/ и дружествения договор
3
/чл.15.6 дружествения договор/ съдържание , и нарушава правата й на съдружник, закрепени
в чл. 123 ТЗ - да участвам в управлението на дружеството.
- отделно от предварителната липса на информация за предлаганите решения по
точките от дневния ред, липсва конкретика на взетите от М. Б. решения.
- по отношение на решенията по т. 3 от дневния ред - взетите решения не отговарят
на предварително обявения дневен ред.
- решенията за промяна и допълване на дружествения договор са в противоречие със
закона, в това число с норми на Търговския закон, което е основание за тяхната отмяна.
- решенията на общото събрание не могат да противоречат на интересите на самото
дружество, нито да се вземат за да увреждат интереса на някой от съдружниците за сметка
на друг. Решенията имат за цел да я лишат от възможност да участва в дейността на
дружеството и да взема становище във връзка с решения, касаещи имуществото на
дружеството и неговото съществуване. Предлаганите промени в дружествения договор
позволяват имуществото на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД да бъде разпродадено за погасяване на
чужди задължения лично на М. Б. и на свързани с него лица
Ответникът „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, е оспорил предявените искове,
като недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени съображения. Твърди,
че: ОС е свикано законосъобразно - с нотариална покана ищцата е потвърдила участието си;
отправената покана има изискуемото съгласно ТЗ и ДД съдържание; не е възпрепятствано
участието на съдружника С. в ОС, свикано от съдружника Б., а неявяването й е по лична
воля; оспорват се твърденията на ищцата, че се е появила на ОС от 10:20 до 10:40 часа, което
се оборва от представения от самата нея протокол за проведено друго ОС на съдружниците
от същата дата, приключило в 10:35 часа, както и от протокола, воден за процесното ОС на
съдружниците; на ОС е представен капитал, колкото е бил необходим за вземане на
решенията, тъй като за последните дружествения договор изисква мнозинство от 75 %, а
съдружникът Б. притежава 90 % от капитала; счита за нищожна клаузата на чл.16. 1 на ДД
като противоречаща на закона и останалите клаузи на договора; решенията за промяна и
допълване на ДД не противоречат на закона и интересите на дружеството; проведеното от
ищцата ОС не е свикано законосъобразно и взетите на него решения за изключване на
съдружника Б. са незаконосъобразни.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел исковете за процесуално
допустими – предявени от съдружник в срока по чл.74 ТЗ, но по същество за неоснователни.
За безспорни са приети обстоятелствата, че оспорените с исковата молба решения на
ОС са взети; че по - рано е взето решение от ищцата, с което е прекратено членственото
правоотношение на съдружника Б., което решение е отменено с влязлото в сила Решение по
т.д. № 2596/ 17г на СТС, VI-3.
За доказване редовността на свикването на ОС за 14.08.2017г. от 10:00 часа на адрес:
град ***, ул.„21-ви век“ №11, вх.А, ет.51, от ищца са представени нотариални покани от
19.07.2017г. и от 21.07.2017г., с която тя отговаря на поканата за свикване, като сочи, че
4
макар да е получена за нея на служебния адрес, желае да вземе участие в събранието и
предлага допълване на дневния ред. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че
макар поканата да не съдържа данни от кого и кога и е връчена физически, нейното
съдържание е станало известно на ищцата в качеството и на съдружник, преди повече от
предвидените в дружествения договор срок от 7-дни преди събранието. Тя е узнала датата,
часа, мястото и дневния ред и е изявила желание да участва, което е достатъчно да се
приеме, че е надлежно уведомена за свиканото ОС. Изискването на чл.139 ТЗ и чл.15 от ДД
е спазено - поканата е писмена и съдържа изискуемите се реквизити, а изискването за
връчването не следва да се абсолютизира и да става повод за шиканиране в отношенията
между страните. Целта на закона е да се обезпечи възможността съдружника да участва в
общото събрание, което е спазено. Няма нарушения в процедурата по свикване на
събранието за 14.08.2017г. от 10:00 часа на адрес: град ***, ул.„21-ви век“ №11, вх.А,
ет.51.
Спорно е дали то е проведено при необходимия кворум. Релевирани са възражения от
ищцата за незаконосъобразност, а именно: че е нарушен чл.16 от ДД да участват всички
съдружници и че е проведено от съдружника Б., след като вече е бил изключен от
дружеството с предходно решение от същата дата, но с по-ранен час. В тази връзка се
оспорва верността на отразеното в констативния протокол за проведеното на 14.08.2017г. от
10:00 часа на адрес: град ***, ул. „21-ви век“ №11, вх.А, ет. 51 ОСС, в което не е отразено
недопускането й до участие в събранието. Съдът е приел, че от оспорване по чл.194 ГПК
ищцата няма правен интерес, тъй като независимо дали ще бъде отразено, че не е допусната
до участие в ОС, или че не се е явила по собствено желание или поради обективна пречка,
изискването на чл.16.1 от ДД не е спазено, и е прието за ненужно обсъждането: на
доказателства събрани в производството по чл. 194 ГПК; довода на ответното дружество, че
клаузата на чл.16.1 от ДД е нищожна, тъй като противоречи на други клаузи на ДД и ТЗ.
Според съда тази клаузата е валидна - няма императивна законова разпоредба, на която
същата да противоречи и съдружниците са свободни да уредят с дружествения договор
отношенията между тях в частта относно кворума. Противоречието с чл.17 ДД даваща
възможност събранието да се проведе дори и да не участват всички съдружници, ако всички
са редовно поканени и на него са представени, толкова от тях, колкото са необходими за
образуване на мнозинство по въпросите от дневния ред, също не води до нищожност на
чл.16. При тълкуване на двете клаузи на дружествения договор съгласно чл.20 ЗЗД, съдът
е приел, че клаузата на чл.16 подлежи на корективно тълкуване, за да се обезпечи
нормалното функциониране на дружеството.
Решенията са приети за незаконосъобразни, тъй като са взети от съдружник, който
към момента на взимането им е вече изключен с предходно решения на другия съдружник.
Решенията на ОС пораждат действия между съдружниците незабавно и без те да са
вписани в търговския регистър, като до отмяна им са задължителни за съдружниците.
Решенията на съда, с които се отменят решения на ОС на дружеството са конститутивни и
имат действие занапред. Това според съда налага извод, че към момента на провеждане на
5
ОС на съдружниците „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД свикано по покана на ответника М. Б. за
14.08.2017г. от 10:00 ч., последният не е вече съдружник в дружеството, тъй като е бил
изключен с по-ранно решение на ОС свикано и проведено от другия съдружник ищцата И.
С., проведено на 14.08.2017 г. от 9.00ч. Различен извод не следва от отмяната на последното
с решението постановено по т.д.2596/2017г. на СГС, ТО, 3 състав, тъй като то няма обратно
действие. Следователно, към провеждане на свиканото от ответника ОС на съдружниците
последният е само управител в дружеството със съвещателен глас, който не може да бъде
зачетен за вземане на решение за изключване на другия съдружник. След като процесното
общо събрание е проведено от лице, което не е съдружник, съдът е приел, че взети на това
събрание решения се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна като последица от
предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата,
на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за
основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Съдът е сезиран с искове по чл.74, ал.1 ТЗ от активно легитимирано лице -
съдружник в ответното дружество, към датата на взимане на решенията и към настоящия
момент, видно от справка в търговския регистър по партидата на дружеството. Спазен е
6
срока по чл.74, ал.2 ТЗ, предвид датата на провеждане на общото събрание на
съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, чийто решения се атакуват/
14.08.2017г./ и датата на постъпване на исковата молба в съда / 15.08.2017г./.
Съгласно формираната трайноустановена съдебна практика, ответникът по иск с
правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е този, който трябва да докаже, че решенията на общото
събрание са взети в съответствие със закона и дружествения договор, т. е. да установи онези
юридически факти, от чието осъществяване следва законосъобразността на взетите от
общото събрание решения.
Не се спори, а и от доказателствата по делото и справки портала за достъп на съдебни
дела на СГС се установява, че:
- на 14.08.2017г. от 9.00ч. на адрес: гр.***, ул.„Цар Асен“ № 2-б, е проведено
заседание на общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********,
което е взело решение за изключването на съдружника М. Г. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, от участие в дружеството/констативен протокол от
14.08.2017г. – л.12/;
- на 14.08.2017г. от 10.00ч. на адрес: гр.***, ул.21 – ви век“ № 11, ет.2, ап.11, е
проведено заседание на общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК
*********, което е взело решения по предварително обявен дневен ред, отразени в
съставения протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „СИЛОТЕХ-
БУЛ“ ООД, ЕИК *********, които са предмет на обжалване с иска по чл. 74, ал.1 ТЗ;
- представен е дружествен договор на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, от
14.08.2017г.
- с решение от 07.08.2018г., постановено по търговско дело № 2596 по описа за 2017г.
на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, влязло в сила на 22.03.2021г., е отменено
решението на общото събрание на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, проведено на 14.08.2017г. от
9,00ч. за изключване на съдружника М.Г.Б, на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ/копия от
постановеното решение и определение от 22.03.2021г. по т.д. № 1075 по описа за 2020г.
връчена на 21.07.2017г. на ВКС, ТК, I отделение и портала за достъп на съдебни дела на
СГС – л.117- 125/.
Представени по делото са доказателства за начина на свикване и провеждане на
общото събрание на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, на 14.08.2017г. от 10.00ч. -
констативен протокол от 14.08.2017г. /л.25/; покана от М. Г. Б. - управител на
„СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, до И. И. С. – съдружник, от 19.07.2017г. за
свикване на общо събрание на съдружниците на„СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, за
14.08.2017г. от 10,00ч. на адрес: гр.***, ул.21 – ви век“ № 11, ет.2, ап.11, при посочен дневен
ред, с обратна разписка за връчване - л.26 и л.27; нотариална покана от И. И. С. до М. Г.
Б.- управител на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, връчена на 21.07.2017г.; кореспонденция между
М. Г. Б. - управител на дружеството, и И. И. С. във връзка свиканото общо събрание
за 14.08.2017г. от 10,00ч. – искане за отчет на дейността по текущото правно обслужване и
7
водените дела от Адвокатска къща “С. и сие“ до 31.05.2017г. и отговор във връзка с
нотариалната покана с доказателства за връчване и за предявяване на иск по чл.74 ТЗ от М.
Б. за отмяна на решенията на свиканото общо събрание на съдружниците на 14.08.2017г. от
9,00ч. /л.44-53/.
Разпитани са свидетелите Р. Т. Г., Р. А. М. – посочени от ищеца, и К. Н. В. и Е. П. Б.
– посочени от ответника, които в съдебно заседание на 23.11.2021г. са дали показания за:
начина и времето за придвижване на съдружника И. И. С. от адреса, на който е проведено
първото общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД на 14.08.2017г. от
9.00ч., до адреса, на който е проведено второто общо събрание на съдружниците в
„СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД на 14.08.2017г. от 10.00ч.; начина по който е осигурен
достъп до апартамента, в който е проведено второто общо събрание; за начина на
провеждане на общото събрание и момента на появяването на съдружника И. И. С. в
апартамента, в който е проведено второто общо събрание на съдружниците.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема,
че при свикването на процесното общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“
ООД, ЕИК ********* – проведено на 14.08.2017г. от 10.00ч. на на адрес: гр.***, ул.21 – ви
век“ № 11, ет.2, ап.11, са допуснати нарушения на разпоредбите на закона и дружествения
договор – чл.139 ТЗ и чл.15.6 от дружествения договор.
Процесното общо събрание е свикано от легитимирано лице – управителя на
дружеството М. Б., съгласно изискването на чл.138, ал.1 ТЗ и чл.15.1 и чл.15.3 от
дружествения договор. Поканата е връчена на съдружника И. И. С. на 20.07.2017г. - в
сроковете по чл.139, ал.1, изр.1 ТЗ, вр. с чл.15.4 от дружествения договор, като това
обстоятелство се установява от съдържанието на нотариална покана от И. И. С. до М. Г. Б. -
управител на „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, връчена на 21.07.2017г. /л.29/, която в частта на
изявлението на подателя съставлява частен свидетелстващ документ и доколкото
удостоверява неизгодни за издателя факти, предвид твърдението на ищеца в исковата молба,
че не му е връчвана покана, той се ползва с материална доказателствена сила и удостоверява
факта на връчването.
За разлика от първоинстанционният съд, настоящият състав на съда приема, че
в частта, в която е посочен дневния ред на процесното общо събрание на
съдружниците, поканата не отговора на изискванията на закона и дружествения договор, в
какъвто смисъл има оплакване в исковата молба. В поканата като дневен ред са посочени
три точки с отделни въпроси, които са формулирани абстрактно и не дават възможност да се
разбере, какво точно ще се решава от събранието по т.1 и т.2 и какви промени и допълнения
в дружествения договор ще бъдат приемани по т.3. Тази неяснота в дневния ред на
свиканото общо събрание дава основание да се приеме, че не е налице изпълнение на
задължението за съобщаване на дневния ред, тъй като не е осигурена пълна, точна и
своевременна информация за предстоящата работа на общото събрание и по този начин са
нарушени неимуществените права на съдружниците са лишени от възможност да участват
пълноценно в общото събрание и да упражняват правата си по чл. 123 ТЗ, в какъвто смисъл
8
е и приетото с решение № 25 от 11.03.2002г. на ВКС по гр.д.№ 727/2001г., V гр. о., което
настоящият състав на съда споделя. Обстоятелството, че в нотариалната покана до
управителя съдружника прави предложения за промени в дневния ред и сочи факти и
обстоятелства свързани с дейността на дружеството не обосновават различен извод от
направения, тъй като по този начин не се отстраняват констатираните нередовности в
поканата.
При провеждане на процесното общо събрание на съдружниците са допуснати
нарушения на закона и дружествения договор, изразяващи се в недопускане на съдружника
И. С. до участие в общото събрание и вземане на решения от общото събрание на
съдружниците от съдружник, чието членствено правоотношение е прекратено с решение на
предходно проведено общото събрание на съдружниците, в какъвто смисъл има оплакване в
исковата молба.
Недопускането на съдружника до участие в свиканото общо събрание на
съдружниците на дружеството пряко нарушава неимуществените му права за участие в
общото събрание и упражняване на правото на глас, както и правото му на информация,
съгласно чл. 123 ТЗ и чл. 16.2 от дружествения договор.
Видно от доказателствата по делото, на 14.08.2017г. от 9.00ч. на адрес: гр.***, ул.
„Цар Асен“ № 2-б, е проведено заседание на общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-
БУЛ“ ООД, ЕИК *********, в което е взел участие съдружника И. С., което е удостоверено
от констативен протокол № 122, т.III, рег.№ 5577 от 14.08.2017г. на нотариус И. И. –
Ж.. От съдържанието на съставеният протокол не става ясно, колко време е продължило
заседанието и в колко часа е приключило. От показанията на свидетелите М. и Г. – посочени
от ищеца, става ясно, че към „десет без десет“/М./ съдружникът С. е тръгнала от адреса в гр.
***, на който е проведено първото общо събрание, към адреса в гр.София, където е била
насрочено второто общо събрание, като пристигнали там „към десет и десет, десет и
петнайсет часа“/М./, като в този смисъл са и показанията на Г.. След като пристигнала на
адреса съдружника С. започнала да звъни, според свидетеля М. на М. Б., тъй като „вратата
беше затворена долу“. Съдружничката влезнала в сградата след като „долу излезе някакъв
човек от входа“, в този смисъл са показанията на свидетеля М. и свидетелката Г., които в
тази си част – относно времето на пристигане на адреса и влизането в сградата, не се
опровергават от други доказателства, поради което следва да бъдат възприети от съда като
достоверни.
Според показанията на свидетеля М., след като влезнали в сградата със
съдружничката и стигнали до апартамента, в който следвало да се проведе общото събрание,
„стояли на вратата на офиса“; „И. звъня на звънеца и по телефона, вероятно на М. е
зъняла“; някъде около 15,20 минути бяхме пред вратата на офиса“. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Г., което твърди – „звъняхме на вратата известно време преди
да ни отворят“. Според свидетелите след като вратата е отворена от офиса започнали да
излизат хора, вкл. М. Б., и на практика те не били допуснати до общото събрание.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите следва да бъдат преценявани
9
при спазване на разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед възможната тяхна заинтересованост,
предвид твърдените приятелски, колегиални и служебни отношения, в които са се намирали
със страната, която ги е ангажирала, а част от тях и с другата страна /с управителя на
дружеството /свидетеля М./, видно от съдържанието на показанията им.
В частта, в която свидетелите М. и Г. твърдят, че са опитвали да влезнат в сградата и
офиса, в който се е провеждало общото събрание, като съдружничката е звъняла на
управителя Б., показанията им са в противоречие с показанията на свидетелите Б. и В. -
посочени от ответника. Според показанията на последните, те са присъствали на
заседанието на процесното общото събрание на съдружниците, но до
приключването на същото в 10.40ч. - Б. не си спомня някой да е звънял, а според
свидетеля В. – „през цялото време бях на вратата и по време на ОС никой не е звънял на
вратата, на телефона или на домофона“.
При преценка на показанията на двете групи свидетели, в частта, в която същите си
противоречат, включително и предвид вероятната им заинтересованост, предвид
отношенията в които се намират със страните съгласно чл. 172 ГПК, настоящият състав на
съда отчита обстоятелството, че показанията на М. и Г. са непротиворечиви и почиват на
непосредствени възприятия, а показанията на свидетелите Б. и В., макар и да почиват на
непосредствени възприятия не се еднозначни. Свидетелката Б. твърди, че „не си спомня“
някой да е звънял, което не изключва възможността тя да е забравила, че някой е звънял,
съответно не отрича по несъмнен начин твърдяното от свидетелите М. и Г., което от своя
страна е достатъчно за да се може да се приеме, че следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетелите М. и Г., евентуално достатъчно за да бъде разколебана доказателствената
сила на доказателствата на ищеца и поддържаното от него, че не е налице „отказ от
допускане до участие в заседанието“, предвид възложената му доказателствена тежест, и
съобразяване доказателствената тежест на ищеца, за която е достатъчно и провеждането на
непълното доказване по отношение на същите факти / в този смисъл Решение № 93 от
27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК;
От изложеното следва, че по делото е доказано пристигането на съдружничката на
адреса на който и свикано процесното общо събрание най - късно в 10,15часа,
като същата не е могла да влезне в сградата и апартамента, в който се е
провеждало събранието, до неговото приключване в 10.40ч., по независещи от нея причини
и въпреки положените усилия, което настоящият състав на съда възприема като нарушаване
на неимуществените й права за участие в общото събрание и упражняване на правото на
глас.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на проведеното общо
събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, на 14.08.2017г.
от 9.00ч. на адрес: гр.***, ул.„Цар Асен“ № 2-б, е взето решение за изключването
на съдружника М. Г. Б., ЕГН **********, на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ,
от участие в дружеството.
10
Според трайно непротиворечивата практика по приложението на чл.140,
ал.4, предл.4 ТЗ по отношение на взето решение за изключване на съдружник и
действието на това решение по отношение на съдружниците и дружеството, съответно по
отношение на третите лица, според която – във вътрешните отношения между съдружниците
в ООД и органите на дружеството решението за изключване на съдружник действа веднага
и това му незабавно действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското
дружество, не е в зависимост от вписването по чл.140, ал. 4 ТЗ / В този смисъл Решение
№ 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 306 от
17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 3110/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 611 от 13.11.2020 г.
на ВКС по т. д. № 1210/2020 г., II т. о., ТК, и др./.
При съобразяване на цитираната съдебна практика следва извод, че след като на
общо събрание съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, ЕИК *********, проведено на
14.08.2017г. от 9.00ч. на адрес: гр.***, ул.„Цар Асен“ № 2-б, е взето решение за
изключването на съдружника М. Г. Б., ЕГН **********, на основание чл.126, ал.3, т.1 и
т.3 ТЗ, от участие в дружеството, същото е породило незабавно действие, което обвърза
съдружниците и органите на търговското дружество, на последвалото общо събрание на
дружеството проведено на 14.08.2017г. от 10.00 часа съдружника Б. не е могъл да
упражни правото си на глас, поради прекратяване на членственото му правоотношение с
дружеството. До надлежната му отменя с влязъл в сила съдебен акт, решението за
изключването на съдружника поражда целените и произтичащи от него правни последици
както за изключения съдружник, така и за ответното търговско дружество / в този смисъл
Решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК/.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че на проведеното на
14.08.2017г. от 10.00ч. общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД
съдружникът Б. не е имал право да гласува при вземане на решения по предварително
обявения дневен ред на събранието.
С решение от 07.08.2018г., по т.д. № 2596/2017г. на СГС, ТО, VI-3 състав, влязло в
сила на 22.03.2021г., е отменено решението на общото събрание на съдружниците в
„СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, проведено на 14.08.2017г. от 9,00ч. за изключване на съдружника
Б., по което страните не спорят, но това не обосновава промяна в направените правни
изводи, предвид незабавното действие на решението,обвързващо съдружниците и органите
на търговското дружество, съответно породеното действие към момента на провеждане на
второто общо събрание на съдружниците на 14.08.2021г. от 10.00ч. и действието на
решението по отмяната занапред /в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение №1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК; Решение № 517 от 5.11.2007г. на ВКС по
т.д.№ 252/2007г., ТК, I о.; Определение № 45 от 24.01.2023 г. на ВКС по ч.т.д. №
2319/2022г., I т. о., ТК, и др./.
Предвид допуснатите нарушения при свикването и провеждане на процесното
общо събрание на съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, проведено на 14.08.2017г.
от 10,00ч. – изразяващи се в нарушения на разпоредбите на закона и дружествения
11
договор/чл.139 ТЗ и чл.15.6 от дружествения договор/, недопускането на съдружник до
участие в свиканото общо събрание на съдружниците на дружеството и упражняването на
правото на глас от изключен съдружник, взетите решения от общото събрание на
съдружниците са незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна, поради което
предявените искове с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЗД са основателни.
Неоснователно е възражението за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в противоречие с доказателствата по делото – липсата на решение за
изключването на съдружника И. С.. Такова решение не е вземано от процесното общо
събрание на съдружниците, видно от съдържанието на съставения протокол от
провеждането му, но решаващи мотиви в обжалваното решение в тази насока няма, а и дори
да има, това не обосновава неправилност по отношение на взетите решения, които са
предмет на производството по предявените искове с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ.
Неоснователно са възраженията срещу извода на съда - че е имало и приключено
по-раншно събрание на ОСС, свикано по покана на съдружника И. С., с което
мажоритарният съдружник М. Б. е бил изключен. Тези факти, на които съдът е основал
решението си, се установяват от представените по делото доказателства – констативен
протокол от 14.08.2017г. – л.12, и решение от 07.08.2018г., по т.д. № 2596/2017г. на СГС,
ТО, VI-3 състав, влязло в сила на 22.03.2021г., на което въззивникът се позовава. Според
цитираната по-горе трайно непротиворечивата практика по приложението на чл.140, ал.4,
предл.4 ТЗ, във вътрешните отношения между съдружниците в ООД и органите на
дружеството решението за изключване на съдружник действа веднага и това му незабавно
действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското дружество, не е в
зависимост от вписването по чл.140, ал. 4 ТЗ, като до надлежната му отменя с влязъл в сила
съдебен акт, това решение поражда целените и произтичащи от него правни последици
както за изключения съдружник, така и за ответното търговско дружество / в този смисъл
Решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 1068/2016 г., II т. о.,
ТК/. От изложеното следва извод, че не може да се приеме, че с
отмяната на решението за изключването на съдружника Б. от общото събрание на
съдружниците в „СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, проведено на 14.08.2017г. от 9,00ч., с влязло в
сила съдебно решение на 22.03.2021г., към датата на провеждане на процесното общо
събрание този съдружник не е не е изключен и има валидно право да участва в свиканото за
10.00 ч. ОСС и да гласува по приемането на решенията му, поради което възраженията в
тази насока са неоснователни.
Спирането на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК – поради
необходимостта за решаване на преюдициалния спор за валидността на решенията на ОСС,
свикано от ищцата на 14.08.2017г. от 9.00 часа, не променя горните изводи и не обезсмисля
правото на защита на членствените права на всеки един съдружник, ако въпреки отмяната на
атакувано решение на ОСС, то може да има каквато и да било обвързваща съдружниците
и дружеството стойност и сила, предвид цитираната трайно непротиворечива практика
по приложението на чл.140, ал.4, предл.4 ТЗ, поради което възраженията за
12
неправилност, поради несъобразяването с решение от 07.08.2018г., по т.д. № 2596/2017г. на
СГС, ТО, VI-3 състав, са неоснователни.
Във въззивната жалба не са въведени възражения срещу тълкуването на клаузата
на чл.16.1 от дружествения договор, предвид противоречието й с чл.17.1 от дружествения
договор, и извода на първоинстанционния съд, че същата е действителна, поради което
въззивният състав на съда не дължи произнасяне по този въпрос, предвид разпоредбата
на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК.
Дори и да се приемат за неправилни изводите на първоинстанционния и въззивния
съд по отношение действието на решение от 07.08.2018г., по т.д. № 2596/2017г. на СГС, ТО,
VI-3 състав, съответно упражняване правото на глас от съдружника Б. в процесното общо
събрание на съдружниците, и за правилни възраженията на ответника срещу
действителността на клаузата на чл.16.1 от дружествения договор, поради противоречието й
с чл.17.1 от дружествения договор, това не обосновава неоснователност на предявените
искове по чл.74, ал.1 ТЗ, предвид констатираните нарушение при свикване и провеждане на
общото събрание, изразяващи се в нарушения на разпоредбите на закона и дружествения
договор /чл.139 ТЗ и чл.15.6 от дружествения договор/, недопускането на съдружник до
участие в свиканото общо събрание на съдружниците на дружеството, всяко едно от които е
самостоятелно основание за уважаване на същите.
Твърденията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила
на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.3 ГПК, задължаващи съда да извърши преценка на
доказателствата, като ги разгледа поотделно и в съвкупност, да мотивира фактическите си
констатации и правните изводи е конкретни и обосновани мотиви, не обосновават
твърдяната неправилност. В обжалваното решение не са изложени мотиви в подкрепа на
изводите, че първото проведено ОСС на дружеството е приключило преди второто - предмет
на оспорване, както и не са обсъдени протокола от първото и свидетелските показания, но
това като краен извод не опорочава изводите на съда за основателност на предявените
искове. Това е така, тъй като спорните според въззивника факти – кога е приключило
първото общо събрание и какво е съдържанието на протокола от същото, съответно
свидетелските показания, тъй като видно от анализа на доказателствата, направен с
настоящето решение, тези факти са доказани от събраните по делото доказателства.
От съдържанието на протокола на проведеното първо общо събрание на
съдружниците на 14.07.2017г. от 09.00ч. не може да се направи извод, кога е приключило
същото, но от показанията на свидетелите М. и Г., става ясно, че към „десет без десет“
съдружникът С. е тръгнала от адреса в гр. София, на който е проведено първото общо
събрание, към адреса в гр.София, където е била насрочено второто общо събрание, като е
пристигнала там „към десет и десет, десет и петнайсет часа“, като в тази част - относно
времето на пристигане на адреса и влизането в сградата, тези показания не се опровергават
от други доказателства, поради което съдът е кредитирал същите като достоверни.
Записаното в констативния протокол от 14.08.2017г., съставен от Е. Б., в
качеството и на помощник-нотариус по заместване на нотариус В. М. /л.25/, разпитана и
13
като свидетел по делото, че се е явила в 10.20ч., на адреса на който се провежда
процесното общо събрание на съдружниците в СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, като до
приключването му в 10,40ч., не се е явила съдружничката С. – което следва от
обстоятелството, че не е описана като присъстваща, не доказват твърденията на ответника,
съответно не опровергават показанията на свидетелите М. и Г., за кредитирането на които са
изложени мотиви по-горе. Това е така, тъй като отразеното в посочения констативен
протокол по никакъв начин не противоречи и не изключва твърденията на свидетелите М. и
Г. – протокола са отразени фактите и обстоятелствата, които са установени в апартамента, в
който е провеждано процесното общо събрание на съдружниците, а не извън него, където
свидетелите твърдят че са се намирали заедно със съдружничката С.. Съставеният протокол
от първото общо събрание на съдружниците СИЛОТЕХ-БУЛ“ ООД, проведено на
14.08.2017г. от 09.00ч. /л.12/ не съдържа данни в колко часа е приключило то, поради което
също не може да опровергае свидетелските показания на М. и Г..
Дори и да се приемат за неправилни изводите на първоинстанционния и въззивния
съд по тези въпроси – кога и как е приключило първото общо събрание на съдружниците,
съответно имала ли е възможност съдружничката С. да се яви и явила ли се е на адреса, на
който се е провеждало процесното общо събрание, това не обосновава неоснователност на
предявените искове по чл.74, ал.1 ТЗ, предвид констатираните нарушение при свикване на
общото събрание, изразяващи се в нарушения на разпоредбите на закона и дружествения
договор /чл.139 ТЗ и чл.15.6 от дружествения договор/, което е самостоятелно основание за
уважаване на същите.
Неправилни са възраженията, срещу решаващия извод на съда, че независимо от
отмяната на решението на ОСС, свикано от ищеца И. С. за 14.08.17г. от 9.00 часа, то е
породило действие и е довело до незаконосъобразност на всички решения на оспореното
ОСС, като е приел, че съдебното решение за отмяната действа само занапред. Въззивникът
поддържа, че в това няма правна, а и житейска логика, защото обезсмисля същността на
иска по чл.74 ТЗ за защита на членствените права на съдружника, както и СПН на
съдебното решение, с което такова решение е било отменено. Тъкмо обратното - с отмяната
на такова ОСС се счита, че то не е произвело никакво действие, че в правния мир изобщо не
е настъпил целеният юридически факт - в случая на изключването на съдружника. Твърди,
че позоваването на тълкувателната практика /ТР 2/2002 г. на ОС на ВКС - вероятно
съдът се позовава на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/ противоречи и на т. 9 от ТР № 1 от
6.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според която „Недопустима е
последващата отмяна на решението за свикване на ОС, ако е започнала процедурата по
уведомяване на членовете на дружеството. Междувременната отмяна на това свикване не се
отразява на законосъобразността на взетите решения.“
В допълнение към цитираната до момента трайно непротиворечивата практика по
приложението на чл.140, ал.4, предл.4 ТЗ, в която се обсъжда и действието на съдебното
решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, следва да се отбележи, че този въпрос е
разрешен в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г.,
14
ОСГК, където е указано, че постановеното по реда на чл.74 ТЗ решение за отмяна на
решенията на Общото събрание има действие занапред, каквото е действието и на
заличаването на вписаното обстоятелство по реда на чл. 498 ГПК (отм.). Доколкото в
цитираната задължителна практика не е проведено изрично разграничение за действието на
съдебното решение по отношение на съдружниците и на всички останали лица, следва да се
приеме, че дадените от ВКС разрешения се отнасят за всички, т. е. липсва основание по
отношение на съдружниците съдебното решение да има обратно действие / в този смисъл
Решение № 81 от 26.02.2007г. на ВКС по т.д.№ 556/2006г.; Решение № 21 от 25.03.2013 г. на
ВКС по т. д. № 290/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 87 от 17.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
609/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 289 от 5.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 987/2019 г., I
т. о., ТК; Определение № 467 от 12.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2570/2018 г., II т. о., ТК,
Определение № 681 от 16.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2267/2022 г., II т. о., ТК, и др./.
Неправилно е позоваването на т.9 от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК, според което – „Недопустима е последващата отмяна на
решението за свикване на ОС, ако е започнала процедурата по уведомяване на членовете на
дружеството. Междувременната отмяна на това свикване не се отразява на
законосъобразността на взетите решения“. Видно от мотивите към тази точка от
тълкувателното решение, става въпрос за правомощията на органите на дружеството при
свикване на общо събрание, съответно правомощия на органите на търговското дружество
да отменят или изменят решенията си, и кога това е допустимо - само ако не е започнало
изпълнението на предходното решение за свикване на ОС, т.е. не е започнало
оповестяването му. От изложеното е видно и следва, че разрешението по т.9 от
Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., ОСГК, е
неприложимо към настоящия спор, в който тези правомощията на органите на дружеството
не са оспорвани от страните и по никакъв начин не са въведени в предмета на делото, ако се
приеме, че има такива твърдения и тези права са спорни, то те по никакъв начин не се
отразяват на изхода на спора, тъй като основанията на които са уважени исковете по чл. 74,
ал.1 ТЗ не са свързани с тях.
Както бе посочено и по-горе, дори и да се приемат за неправилни изводите на
първоинстанционния и въззивния съд по отношение действието на решение от 07.08.2018г.,
по т.д. № 2596/2017г. на СГС, ТО, VI-3 състав, съответно упражняване правото на глас
от съдружника Б. в процесното общо събрание на съдружниците, поради изложените
от въззивника съображения и твърдяното противоречие на изводите на съда с т.9
от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г.,
ОСГК, това не обосновава неоснователност на предявените искове по чл.74, ал.1 ТЗ,
предвид констатираните нарушение при свикване и провеждане на общото събрание,
изразяващи се в нарушения на разпоредбите на закона и дружествения договор /чл.139 ТЗ и
чл.15.6 от дружествения договор/, недопускането на съдружник до участие в свиканото
общо събрание на съдружниците на дружеството, всяко едно от които е самостоятелно
основание за уважаване на същите.
15
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски за въззивното производство, но поради липса на искане от
ищеца такива не следва да му бъдат присъждани.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260356 от 23.05.2022г., постановено по
т.д. № 2536 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, търговско отделение,
7– ми състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16