Решение по дело №3817/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……………….2020 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

 СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3817 по описа за 2020 година на РС Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Л.Д.М. ***, с която е предявен частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1250.00 лева (от общ размер на иска – 60 000.00 лева), за претърпени от ищеца имуществени вреди по собствения му автомобил ***, причинени на 23.07.2019 г. в резултат на приливна вълна, вдигнала се при преминаване през ул. *** посока ***, в гр. Варна, изразяващи се в стойността на ремонта на следните части на автомобила – цилиндров блок (комплект с глави) с бутала, включваща необходимите материали и труд, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 23.07.2019 г. управлявайки собствения си лек автомобил *** е претърпял инцидент по ул. ***, посока ***, в гр. Варна, като премивайки през голяма натрупано количество вода на пътното платно, вследствие на обилните валежи, в този момент в обратна посока преминал микробус с висока скорост, което довело до вдигане на приливна вълна към лекия автомибил, която заляла предния капак на автомобила, вследствие на което същият изгаснал. На следващия ден било установено, че били увредени цилиндри с бутала леви и десни, неподлежащи на ремонтно-възстановителна работа – блок, цилиндри с бутала, ведно с биелите. Посочва, че стойността на ремонта бил в размер на 60 000.00 лева. В тази връзка твърди, че Община Варна е отговорна за това, тъй като е собственик на този общински път. Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че ищецът не е спазил правилата за движение по пътищата, като не се е съобразил пътната обстановка. Счита претендираните суми за завишени, респ., че стойността на възстановяването на процесните щети са в по-нисък размер. Посочва, че не са налице данни автомобилът да е възстановен, нито са представени доказателства относно стойността на извършения ремонт. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Искането е за отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът подържа отговора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Страните не спорят, а и от представеното по делото свидетелство за регистрация част „Втора“ е видно, че за собственик на лек автомобил *** е посочен ищецът.

Не се оспорва, а и от представената по делото справка от НИМХ – гр. Варна, се установява, че на 23.07.2019 г. в гр. Варна, в района на ж. к. „***“ в периода от 14,40 часа до 22,50 часа е имало слаби до силни краткотрайни превалявания, придружени с гръмотевична буря. Измерената сума на валежа от 20,6 л/м² представлява 56 % от нормата за месец юли за гр. Варна.

От представеното по делото писмо от МВР дирекция „Национална система 112 – МВР“ се установява, че на 23.07.2019 г. в 21,06 часа ищецът е позвънял на телефонен номер 112.

По делото е депозирано заключение по извършена съдебно -автотехническа експертиза, от което се установява, че при оглед на процесния автомобил, поради изминалото време не са констатирани белези от събитието, освен че същият е бил с демонтиран двигател. Установява се, че по цилиндрите на двигателя демонтиран от лекия автомобил има наранявания от попадане на вода в същите. В горния край на всеки от цилиндрите има черен отпечатък, представляващ пространството, в което буталото не е могло да достигне, поради наличието на вода. Установяват се увреждания на гарнитурата на главата, както и че този тип двигатели не подлежат на ремонт или възстановяване, а е нужна подмяната му с нов, заедно с прилежащите гарнитури, сегменти на буталата, маслен филтър, двигателно масло, въздушни филтри. Установява се, че общата стойност на ремонта (труд и части) на цилиндров блок, ведно с буталата на автомобила към момента на настъпване на събитието изчислен по средни пазарни цени предлагани в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество, при използване на цени за оригинални части е в размер на 52214,60 лева, а по цени от алтернативен доставчик – в размер от 51347,22 лева. В съдебното заседание вещото лице посочва, че макар и демонтиран от автомобила, моторът отговаря на заводско монтирания мотор, както и че за да настъпят установените в заключението вреди би следвало при настъпване на събитието автомобилът да бил в движение, а след събитието двигателя да е изгаснал.

По делото е разпитан по инициатива на ищеца свидетелят А.П., от чийто показания се установява, че месец юли 2019 г. преминавайки с автомобила си по ул. „***“, в която е имало голям пътен трафик и е валял дъжд, е възприел как преминаващ микробус е залял колата на ищеца. Тъй като автомобилът на ищеца не могъл да запали колата била избутана от пътя с помощта на случайно преминаващи по улицата лица. На процесното място нямало поставени знаци за регулиране на движението.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) видът и обема на претърпените имуществени вреди върху процесния автомобил; 2) че тези вреди се намират в причинна връзка с противоправно поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложило работа и 3) че вредите са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа.

Ответникът следва да установи всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, вколючително възражението за съпричиняване на вредоносният резултат. Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Установиха се от ангажираните по делото гласни, писмени доказателства и съдебно - автотехническа експертиза, твърденията на ищеца, че на 23.07.2019 г., в дъждовно време, преминавайки през ул. „***“, посока ***, в гр. Варна, предницата на лек автомобил ***, собственост на ищеца е била заляна с насъбралата се на пътя дъждовна вода от създадената от насрещно преминаващия микробус приливна вълна, при което навлязлата в двигателя на автомобила вода е причинила увреждания на цилиндровия блок. До този извод съдът достига кредитирайки изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, чийто показания са последователни, логични, базирани на непосредствени впечатления и напълно съответстващи на ангажираната по делото, справка от Националния институт по метеорология и хидрология. По делото не е извършено насрещно доказване и не са ангажирани доказателства опровергаващи извода за наличие на причинна връзка между бездействието на общината и причинените вреди. Функционалното предназначение на пътищата принципно е движението по тях на лица и превозни средства, поради това при липса на ограничителни или забранителни табели за водачите, включително и за ищеца не е съществувало задължение да не преминава през процесния пътен участък независимо, че в него е имало насъбрана дъждовна вода. Още повече, че без обозначителни табели, ориентиращи водачите в пътната обстановка, той не би могъл да прецени дълбочината на водата, предвид безпроблемното преминаване на останалите участници в движението. Същевременно насрещно преминаващият микробус предизвикал приливна вълна не представлява странично появил се фактор разкъсващ причинната връзка между бездействието на общината и настъпилия вредоносен резултат. Така е, защото пътищата са принципно предназначени за движение на превозни средства и вредите не биха настъпили ако общината бе изпълнила задължението си своевременно да постави табели временно ограничаващи или забраняващи движението по процесния пътен участък или ако бе изградила водоотвеждащи механизми в същия.

Отделно от това, независимо от изминалия период от време между събитието и извършването на експертизата по делото се установи, че двигателят, на който вещото лице е направило оглед е именно заводския двигател на процесния автомобил, които е бил демонтиран от същия след събитието. Описаният от вещото лице механизъм, който би довел до вреди от процесното естество напълно съответства на описаното от разпитания свидетел.

По тези съображения, съдът приема, че процесните вреди са следствие именно на събитието от 23.07.2019 г.

По делото не е спорно, че събитието е осъществено на път, общинска собственост. Съгласно §7 ал. 1 т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167 ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. След като в случая е приет за установен фактът, че събитието е осъществено на наводнен и необезопасен чрез съответни пътни знаци общински път, то е налице и противоправното и виновно поведение на лицата, на които общината е възложила поддържане на улиците в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат.

            От заключението по неоспорената съдебно – автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано се установи размерът на общата стойност на труда и ремонта за обезвреда на процесният автомобил, като са посочени стойностите при оригинални и части от алтернативен доставчик. В тази връзка застрахователното обезщетение определено по средната пазарна цена на труда и щетите към момента на събитието (изчислени като осреднена стойност между стойността на оригиналните и частите от алтернативен доставчик) е в размер от 51780,91 лева.

Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за изпълнение на задължението си за обезвреда или за наличие на обстоятелства, които имат за последица намаляване на отговорността му. В тази връзка следва да бъде обсъдено направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца, който в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП не е съобразил скоростта си с атмосферните условия. По делото не бяха ангажирани доказателства нито за скоростта на ищеца, нито за това, че при управление на автомобила с по-ниска скорост процесните вреди не биха настъпили. Обратно, по делото се установи, че пътят, на които е осъществено събитието - в нарушение на задълженията съществуващи за ответника като лице, на което законът възлага стопанисването на общинските пътища, не е бил обезопасен чрез пътни табели предупреждаващи или забраняващи преминаването през този пътен участък. По тези съображения, съдът приема направеното от ответника възражение за съпричиняване за неоснователно.

С оглед на горните мотиви, искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен в предявения частичен размер от 1250 лева.

Доколкото обезщетението са претендира ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, същото следва да бъде присъдено съобразно петитума на исковата молба и правилото на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат разноски. В тази връзка следва да бъде обсъдено своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съдът като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност надвишаваща типичната за други дела от този вид, че не са събирани многобройни доказателства и не са разпитвани множество свидетели и е приключило в рамките на две съдебни заседания приема възражението за основателно. По тези съображения, съдът приема, че претендираното възнаграждение в размер от 400 лева следва да бъде редуцирано до минимума установени в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер от 317,50 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 475 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 50 лева – държавна такса, сумата от 15 лева – съдебни удостоверения, сумата от 10 лева – депозит за призоваване на свидетел, сумата от 400 лева – за САТЕ и сумата от 317,50 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА *** да заплати на Л.Д.М., ЕГН ********** с адрес ***, с. Припек сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, предявена като частичен иск от общо 60000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - увреден цилиндров блок (комплект с глави) с бутала на автомобил ***, собственост на ищеца,  вследствие бездействие на ответника да обезопаси пътния участък на ул. „***“, посока ***, в гр. Варна, от което на 23.07.2019 г. насрещно преминаващ микробус е надигнал приливна вълна от насъбралата се на пътя дъждовна вода и е залял предната част на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г. до окончателното плащане на вземането.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, община ***, *** с адрес: гр. *** да заплати на Л.Д.М., ЕГН ********** с адрес ***, с. Припек сумата от 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :